Тайе Селаси: „Не ме питайте откъде съм, питайте ме къде съм местна.“

Писателката Тайе Селаси ще представи романа си „Отивам си е възвратен глагол“ пред пловдивска публика тази неделя.  

Тайе Селаси е родена през 1979 г. в Лондон, в семейството на нигерийка и ганаец. Израства близо до Бостън, впоследствие живее в Ню Йорк, Рим и Берлин, а понастоящем – в Лисабон. Не обича да я питат откъде е. Предпочита да изброи градовете, където се чувства местна. Или да използва думата „афрополит“ – понятие, което сама е измислила за такива като нея.

„Отивам си е възвратен глагол“ е единственият ѝ роман до момента. Провъзгласен за „изящна поезия“ и „зашеметяващ дебют“, романът излиза през 2013 г. и влиза в класациите за „Топ 10 на най-добрите книги на годината“ на The Economist и Wall Street Journal. Самата Селаси е включена в списъка на Гранта с двадесетте най-обещаващи автори на десетилетието на възраст под 40 години.

Тайе Селаси ще представи книгата си тази неделя от 17 часа във Vintage House.

Преводачът Бистра Андреева споделя за книгата: „Oригиналното заглавие на романа, Ghana Must Go, е неслучайна фраза със съвсем конкретен исторически произход. През седемдесетте години Нигерия се радва на икономически бум в резултат от петролен добив, за разлика от Гана. Хиляди ганайци емигрират в Нигерия в търсене на по-добър живот. В началото на 80-те, обаче, отношенията между двете страни се влошават, напрежението се пренася между хората и ескалира до случаи на насилие. През 1983 г. нигерийското правителство обявява незабавна експулсация в срок от две седмици на всички незаконни имигранти (от които ганайците са повече от един милион). Местните скандират доволно: Ghana Must Go или “Гана, вън!” и фразата остава в историята като популярен лозунг на ксенофобските настроения. На нея кръщават и евтините карирани бяло-червено-сини торби от сезалова нишка, асоциирани у нас по-скоро с пазара Илиянци или Китай. Именно в тях принудените да напуснат набързо страната тълпи масово понасят багажа си обратно към родната страна.

В романа цялата тази история е спомената само веднъж, в рамките на един ред, торбите също. Конотациите, свързани с лозунга и багажа работят на друго ниво. Затова на различните езици, повечето преводачи са се спасявали поединично и са търсили друго, което да изведат на преден план (друг въпрос е, че някои умишлено са избягали от споменаването на Гана, за да не събудят у потенциалните читатели именно онези клишета, за които стана дума в началото на този текст).

В резултат, на италиански заглавието буквално се превежда като “Красотата на крехките неща”. На френски е “Похитяване на невинните”. На немски е “Тези неща не се случват просто ей-така”. На български е “Отивам си е възвратен глагол” – и то защото самата Тайе Селаси настоя.

Това се случи през един великолепен есенен ден на 2015 г., когато двамата с Манол Пейков (аз – преводач, той – издател) се озовахме на една маса в софийски ресторант със самата нея, зашеметени от осанката й на африканска богиня, грация на черна пантера и умопомрачаващ интелект. В България беше по покана от БНТ, свързана с гостуване в литературното реалити “Ръкописът”. Не беше възможност, която един преводач може да си позволи да пропусне – повдигнах въпроса за заглавието при първия шанс. Тя разказа как от всички варианти досега, любимият й е един нереализиран такъв на испанската преводачка Рита да Коста, за който разбрала твърде късно – “Отивам си е неправилен глагол” (официално книгата на испански излиза като “Далеч от Гана”). Обяснихме й, че на български глаголът е възвратен, това се навърза с предишния ни разговор за емигрантите-“възвращенци”, за вечното завръщане и как човек никога не може да си отиде истински, след което тя каза край и не пожела и да чуе за друг вариант.

После си отиде. Но понеже глаголът е възвратен, убедена съм, че няма да е за дълго.”

Единствената пътуваща колекция с 30 произведения върху фрагменти от Берлинската стена ще бъде показана в града под тепетата, като част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. За събитието подробно ви информирахме първи преди няколко дни. Но ще припомним. Изложбата „Art Liberty, от Берлинската стена до уличното изкуство“ ще бъде разположена по дължината на Главната улица от 12 януари 2019 г. и ще може да бъде разглеждана до 30 март. Така жителите и гостите на града ще са първите в Европа, които ще отбележат 30-годишнината от падането на Берлинската стена по време на празничния уикенд по повод годината на Пловдив като Европейска столица на културата 2019. Колекцията е създадена от известният френски колекционер и куратор Силвестър Верже. Тя показва световноизвестни художници, които са рисували върху Берлинската стена преди падането й през 1989 г. Акцентите в изложбата са портретите на – Дейвид Бауи, Иги Поп и Лу Рийд. Трите поп икони са изобразени от уличните художници Джеф Аеросол от Франция и Джими Си от Австрия върху голям 3-метров фрагмент от стената. Заедно с тях в сърцето на града ще бъдат разположени и три автомобила “Трабант“, изрисувани от Тиери Ноар, Кристоф Емануел Буше и Киди Ситни. Голям стенопис на бразилския художник L7M също ще бъде показан в експозицията.

Всъщност, за да бъдат докарани фрагменти от Берлинската стена в Пловдив, немалка заслуга имат съветският президент Михаил Горбачов, по времето на който преградата пада, едно куче и една дълга фамилна история.

Семейството ми винаги е било в сферата на изкуството. Баща ми имаше най-голямата компания за международна спедиция на културни произведения. Той откри компанията си през 1962г. Аз открих моята през края 1989г. С нея започнах да организирам културни изложби по света. Може би съм един от първите, който се занимава с този бизнес. Направих например първата изложбата на Пикасо в шест музея в Япония. Никой не бе правил нещо подобно преди това, разказа за Под тепето собственикът на колекцията Силвестър Верже.

През 1990г. френският сенат се обръща към него с покана да организира голяма изложба в Люксембургския музей в Париж. Тя пожънва голям успех и сенатът решава да остави институцията в ръцете на Верже, за да оперира той там.

Бях отговорен за всичко. Организирах 17 изложби, сред които на Матис, Модилияни, Гоген,  Рафаел и др. 6 милиона посетиха моите събития. Но трябваше да се махна заради много неприятна история, свързана с политическа протекция. История, която ме върна в периода на Съветския съюз, с тази разлика, че се случва във Франция. Франция обича да я слушат другите страни, но понякога трябва да види какво става в собствената си градина. Аз обичам Франция, защото велика страна, но понякога има проблеми. По това време вече имах първата си колекция с фрагменти от Берлинската стена. Но заради тази история ми се наложи да я продам. Това ме поболя, разказва Силвестър Верже.

Преди две години решава да рестартира идеята си, но с по-модерен поглед, свързан с технологиите. Намира оригинални фрагменти от Стената, като решава да направи трибют на артисти, които са рисували върху стената преди това. Така отива при знаковият френски уличен артист Тиери Ноар, който се впуска  в приключението. Последват го и други.

Вкарах 25 улични творци в колекцията Арт Либерте. Този път снимах създаването на всяка една от работите, видеата от които ще видите на самата изложба. Те ще могат да се гледат на мобилен телефон  чрез QR код, поставен върху информационните табели към всяка една от работите в изложбата. И ще можете да се докоснете до тях напълно свободно, тъй като ще са на открито, на Главната улица. За мен изкуството е свободно. Мое решение е да споделя колекцията си с всички хора в Столицата на културата. За мен уличното изкуство трябва да е на улицата, за да е споделено за и от всички, подчертава Верже. Решението му крие известни рискове, тъй като колекцията му е оценена на 1,2 милиона лева, а ще има директен контакт с всеки на улицата. Той обаче държи на свободата на изкуството. То е за всички, убеден е кураторът.

Издава, че ако Пловдив иска да задържи парче от Берлинската стена, това може да стане. За мен е важно колекцията да е в цялост, за да продължа да я показвам из Европа. Но смятам, че ако искате да имате фрагмент от Берлинската стена, който всички разпознават, можете да го имате. За мен това не е бизнес, но смятам, че проектът Европейска столица на културата е толкова важен и знаков, че може и да остави такава следа в града. Това парче от Берлинската стена да напомня, че в един момент Пловдив е бил Европейска културна столица. Да е знак за Заедност и Толерантност. Това е и посланието на изложбата и на самото падане на Стената. Имате нужда от такива послания. За да продължаваме да строим Европа, трябва да го правим заедно, смята Силвестър Верже.

Разказва, че организира такива изложби, защото чувства нуждата да го прави, а и му се налага. Прави всичко сам. Няма дясна ръка или секретарка, която да представя колекцията му тук и там. Така и идва моментът с начина, по който фрагментите от Берлинската стена ще се озоват в Пловдив.

Преди седем месеца бях в градината си във Версай, там живея. Разхождах кучето си. Казах му: „Волти, знаеш ли кой град ще е Европейска столица на културата следващата година?”. Волти ме погледна с типичния поглед на Голден Ретривър и с очите си ми каза: „Трябва да провериш!”. Втурнах се към офиса и отворих компютъра. И хоп- Матера и Пловдив. Какво е Пловдив, попитах се. И започнах да търся. Къде е? В България! Боже, никога не съм бил в България. Развълнувах се. Написах глупав имейл на онлайн адреса, който видях на сайта на Фондация Пловдив 2019. Представих се. Написах, че съм международен изложбен продуцент и колекционер . „Моята колекция е за Берлинската стена”. И уточних, че през 2019 година се отбелязва 30-годишнината от падането на Стената. „Може би ще има възможност да изложа колекцията си Арт Либерте в Пловдив”, завърших любезно в писмото си. И забравих за него.  Една вечер бях на вечеря в Лион. Излязох на терасата на ресторанта и видях мястото, в което бях изложил първата си колекция преди доста години. Всъщност, през 1996г. Спомних си за нея, защото на изложбата дойде Михаил Горбачов. Той бе гост на някаква конференция в Лион тогава. Аз му пратих факс с покана да посети изложбата, тъй като тя е трибют към него и споделя част от политическата му история. И той дойде. Остана на изложбата четири часа. Беше невероятен момент. Той каза, че трябва да се организират такива изложби, тъй като е важно да не повтаряме грешките от миналото в бъдеще. Това послание е важно и за новото поколение. За мен този беше много важен момент. Спомних си тази история  там, на тази тераса, и в този момент телефонът ми изпиука. Имах имейл от Виктор Янков от Фондация Пловдив 2019, на който пишеше, че са много заинтересовани от моята колекция, усмихва се Силвестър Верже.

Седем месеца по-късно от тази тераса и това изпиукване в Лион, вече се говори за логистиката на колекцията му. Фрагментите ще дойдат с контейнери от Париж, в комплект с три нарисувани Трабанта от улични артисти, творили и върху самата Берлинска стена. Колкото по-тежко е, толкова е по-лесно. Защото като е по-тежко, никой не може да го нарани или открадне, смее се колекционерът.

На финал завършва с разделението, което властва навсякъде в ежедневието ни. В момента има много Стени по света. Когато виждаш какво прави Тръмп с Мексико например и си казваш „Фиу”.  Строиш Стена, когато нямаш решение.  Когато търсиш лесния отговор. Когато видиш Берлинската стена и се запиташ кой я разруши, отговорът не е Западната част. Стената бе съборена от източните хора. Всички го забравят. Горбачов ми каза в Лион, че са му позвънили от източната част и са му казали: „Има много хора, какво да правим?”. Той им казал: „Какво искате да направите?” И от Източна Германия му отговорили: „Да оставим хората да преминат!”.  Стената никога не е решение за бъдещето. Тя е лесният избор за краткотрайни решения. Но тя по същество не е решение, подчертава мосю Берже.