Ритуална направа на подници ще се проведе в 11 часа утре в културно-информационен център „Малтепе“.
На тази дата православната църква почита паметта на Св. Йеремия, който пророкувал, че Бог ще изпрати своя Син на Земята.
Съдът в които се пече хляба се нарича подница -кръгъл плитък съд, в който се поставя тестото. Захлупва се с капак, наречен връшник, също от глина. В народните представи подницата и връшникът символизират земята и небето. Хлябът, който се пече между „земята и небето“ пък е символ на живота.
Смята се, че подницата има магическа сила.Тя се определя от обреда, който съпровожда подготовката на глината и самата й изработка.
Според традицията на 1-ви май жените стават рано, берат билки, вземат мълчешком пръст от три места и се събират в нечий двор. Носят мълчана вода от бунар (кладенец). Като заври водата на огъня я смесват с пръстта, слагат слама (ръженка) и я покриват с черга „да кабаряса“. След това, също като тестото, я размесват втори път.
„Женското царство“ тъпче с крака и пее (пеят се заклинания срещу змии). Вярва се, че това държи надалеч опасните влечуги. Разделят глината на топки, от големите правят подници, на които се пекат хлябове и баници под връшник. Малките стават на сачове за катми.
Прави се задължително и кандило за дома. Всички съдинки се оставят да съхнат под слама в продължение на двадесетина дни. Жените се гощават със зелник и пресен хляб. След това всички се отправят към реката да изперат чергите и чувалите и да се измият.
Обредното приготвяне на глинените съдове само един ден в годината се обяснява с това, че хлябът е свещен за българската трапеза.
Подницата съхне, не се пече. Преди ползване подницата се поставя на огнището, за да се нагрее, после се отмества настрани от силния огън. В него се слага тестото, захлупва се отгоре с връшник и се посипва с жар.
Каним всички желаещи да се включат в ритуалната направа на подници.
Направените съдове остават за участниците в събитието, а за гостите ще има топла питка, много песни и танци.