Галерия L’union de Paris – Пловдив, за първи път представя самостоятелна изложба (живопис и керамика) на френския художник Mitch Brezounek. Изложбата ще бъде открита в 17.45 часа днес и ще може да бъде видяна до 15 август.

Venus Ritual / Венерин Ритуал

Венера (или Афродита в гръцката митлогия) , както е известно, е богинята на женската красота и съблазън. Етимологията на думата се корени в латинския глагол vincire (оковавам, завързвам). Богинята е връзката всъщност между огненото мъжко начало и водното женско такова, а резултът от това единство е самият Живот.

Много епитети са съпътствали Венера - плодовита, сексуална, еманципирана, любвеобилна... Нейната свобода, невъздържаност, дързост и чар открай време вдъхновяват Изкуството и оформят образа на Жената през вековете. Venus ritual поставя въпроса за изобразяването на женското начало - с различните негови символи и митологични аспекти, и разглежда красотата и атрибутите й, превръщайки се в метафорично отражение на реалност и фантазия. Женственото е вече еманципирано и поставено на преден план от самата Венера.

Функцията на грима, както и на козметиката, също се корени в миналото, вероятно леко променена от времето на Праисторията, когато те са били основно използвани за шамански обреди, погребални церемонии или плодородие. Традиционно винаги са били свързвани с Жената и красотата : добавяме пигмент върху физическото тяло, за да променим онтологията му и да го идеализираме. При нас/мен, натрупването на боя върху платното препраща към точно този феномен - да натрупаме, за да идеализираме или да отнемем, за да разкрием. Сцените (Парадокс, Morning sun) и ежедневните предмети (Elixir, Brush, Three graces) се превръщат в ритуални такива, атрибути на женското тяло, които му помагат да прелъстява.

Двойнствеността, двата жанра/вида, които се сблъскват и съчетават, идеята за изпепеляващата любов, която завладява, омагьосвайки тялото и душата, подобно на шамански танц, объркват Мъжкото начало и го поставят в краката на Венера - затворник, хипнотизиран като змия от музиката.

Сблъсъкът на двата пола се изобразява и във флорален аспект. Например когато някой ви поднася жълти лалета, те представляват отхвърлена любов. Що се отнася до тръните, те често символизират гръбначния стълб, който се свързва със земята, но се отправя към небето, като по този начин успява да едини горе и долу, женско и мъжко начало. Трънливите растения по свой начин са синоним за неплодородна земя или девствена такава. Те също така, при някои племена, се използват за затваряне на рани или за скарификация.

«Жената е съществото, което хвърля най-голяма сянка или светлина в сънищата ни.»
Ш. Бодлер

Превод от френски: Любомир Атанасов