Историята на вкусния сандвич с кренвирш или варена наденица датира още от 1487 г. в Германия, а през 19 в. немските емигранти пренасят в Америка рецептата и технологията за производство. Хотдозите могат да се консумират без допълнително приготвяне, въпреки че обикновено се стоплят преди сервиране, а най-вкусната част при тях са добавките – по избор кетчуп, горчица, майонеза, кисело зеле, а когато сме в България – и лютеница, разбира се! При нас той стана особено популярен през 90-те години, когато заедно със сладоледа от машина бяха любимо угощение за децата сред разходка по центъра.
Днес, напук на всички гурме сандвичи и огромни бургери, които придобиха голяма популярност в последните години, може да гарантираме, че вкусът на хотдога при Николай си е такъв, какъвто го помним от детството. Когато го попитахме от кога е тук, той типично в неговия си шеговит стил отговори, че „всеки ден от 9 часа“! Но всъщност истината е, че вече 12-а година е ежедневно зад плота на количката, отстрани на Централни Хали, точно до паркинга. Преди 6 години е бил на отсрещното дърво, но сега твърдо е намерил мястото си. И въпреки че според него предпочитанията на хората доста са се изменили в последно време, по обедните часове опашка си има, а и част от редакцията ни не пропуска поне веднъж седмично да похапне в почивката.
Със сигурност обаче, не е само сандвичът, който води редовните клиенти обратно тук. Николай е от онези хора, които само да усетят, че носите интелигентно чувство за хумор и добро настроение на околните, веднага ще ви развесели с някой виц. А повярвайте ни – запасът му със смешни истории е абсолютно неизчерпаем! Няма нищо по-забавно от това, докато изгладнял си чакаш затопленото хлебче, обилно гарнирано с лютеница, да „нахраниш“ и душата с нещо забавно, което да те кара да се смееш по целия път обратно до офиса. Защото все пак храната не само осигурява жизнените функции на организма, но и трябва да сближава, да е направена с удоволствие и поднесена с усмивка. Хотдогът може и да няма претенции да бъде еко, био или пък здравословен, но пък похапването край количката на Николай винаги доставя частица положителна емоция и усмихва клиентите, ако те от това имат нужда.
Както самият той ни каза – „бизнесът не е каквото беше, преди имах колички и на други места из града, и студенти работеха за мен“, но пък когато правиш нещо с желание и кеф – винаги си личи.
Източник: Lost in Plovdiv
Текст: Веселина Михайловска
Снимки: Таня Грозданова