Представяне на книга, посветена на героизма и безсмъртието на българските герои, участвали в Първата световна война

На 26 януари 2016 година, вторник, от 17.30 часа, в голямата зала на Дома на културата „Борис Христов“ ще се състои официалното представяне в Пловдив на книгата „Каймакъ-Чаланъ“, с автор Красимир Узунов - президент на Информационна агенция и радио верига „Фокус“. 

„Каймакъ-Чаланъ” e издание в два тома, посветено на героизма и безсмъртието на българските герои, участвали в Първата световна война (1914-1918) и в битката, водена през септември-октомври  1916 г. на връх Каймак-Чалан. В него се разкриват драматични моменти от Каймакчаланската  епопея, която по мнение на историците е един от най-драматичните моменти в българската военна история. 

Книгата е издадена по повод 100-годишнината от влизането на България в Първата световна война (1914-1918) и се посвещава на паметта на героите, „останали завинаги на прага на Отечеството…”. „Това е книга за душата на българина, преди 100 години”, твърди авторът Красимир Узунов. Авторът е подел инициативата, чрез медиите си да издири наследници на загиналите в тази славна епопея.  До този момент с него са се свързали представители на около 400 фамилии, които са обвързани с боевете на Каймак-Чалан по един или друг начин.

Досега книгата „Каймакъ-Чаланъ“ е представена в над 10 града на страната - Добрич, Каварна, Плевен, Карлово, Кюстендил, Шумен, Варна, Благоевград, Асеновград, Смолян. Заедно с автора на всички представяния неотлъчно присъства и адмирал Пламен Манушев.

Авторът Красимир Узунов, президент на Агенция и Радио „Фокус” и инж. Иван Тотев, Кмет  на Пловдив канят пловдивчани, гости на града, ученици, родолюбци, преподаватели по история, както и наследниците на загиналите в боевете на Каймак-Чалан да присъстват на представянето на книгата.

Вход свободен!

 „КАЙМАКЪ-ЧАЛАНЪ“

ИСТОРИЯ, ОБРЕЧЕНА ДА СЕ ТВОРИ НА ВЪРХОВЕ

„Каймакъ-Чаланъ” e двутомна книга за героизма и безсмъртието на българските герои участвали в Първата световна война (1914-1918) и в частност в битката водена през септември-октомври 1916 г. на връх Каймак-Чалан. Книгата е плод на дългогодишните изследвания на президента на Агенция и Радио „Фокус” Красимир Узунов. Читателите вече могат да намерят на пазара първия том на „Каймакъ-Чаланъ”, а вторият предстои да излезе от печат съвсем скоро.

„Каймакъ-Чаланъ” се състои от няколко части, които включват описание на наименованието Каймак-Чалан, Вместо предисловие, Прелюдия, Дневникът, който разкрива ден по ден случващото се на върха от 16 август до 5 октомври 1916 г., с добавен 11 октомври 2013 г.Също така в съдържанието са залегнали Епилог, Географски показалец на имената на населените места, планините и реките, използвани в книгата „Каймакъ-Чаланъ“, Азбучен показалец на имената на командващи, командири и офицери, използвани в книгата. Книгата на Красимир Узунов завършва с Рецензия на проф. д-р Пламен Павлов и коментари от доц. Соня Пенкова, Красимир Каракачанов, инж. Койчо Русев, проф. Божидар Димитров, инж. Никола Трифонов Христов, внук на командира на 11-ти пехотен Сливенски полк, полковник Никола Христов, последен коментар пише неговата съпруга Татяна Узунова.

В „Каймакъ-Чаланъ” авторът разказва ден по ден водените сражения на чутовния връх, описва и придава атмосферата от метеорологичните условия, драматизмът от случващото се и бойните действия. 

Каймак-Чалан е най-високият връх на Нидже планина. Намира се на самата граница между Гърция и Македония. В превод от турски език неговото име означава Връх на върхищата или Господар на върховете, тъй като властва над цялата безкрайна бездна от безименните възвишения, коти и връхчета, която започва от Старков гроб и Мала Нидже на запад и стига до Кравица и Добро поле на изток”, така описва върха Красимир Узунов. 

По време на Първата световна война (1914-1918), след освобождаването на Вардарска Македония, през есента на 1915 г. е наречен връх Борис, в чест на българския престолонаследник Княз Борис Търновски. Сърбите на свой ред го наричат Свети Илия, а гърците Ворас. От края на август до октомври 1916 г. Каймак-Чалан и околните върхове се превръщат в арена на ожесточени сражения между полковете на две сръбски пехотни дивизии, Дунавската и Дринската и частите на 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти пехотен Пловдивски полк от 2-ра пехотна Тракийска дивизия, 46-ти пехотен полк от 3-та пехотна Балканска дивизия от Ямбол и Бургас, 56-ти пехотен полк от 8-ма пехотна Тунджанска дивизия от Стара Загора и Казанлък и 58-ми пехотен полк от 9-та пехотна Плевенска дивизия, както и 55-ти пехотен полк от Хасково.

58-ми пехотен полк от 9-та пехотна Плевенска дивизия е мобилизиран през септември 1915 г. в навечерието на войната срещу Сърбия.

Мобилизацията е извършена в гарнизоните Свищов и Ловеч от по-старите, запасни набори на 33-ти пехотен Свищовски и 34-ти пехотен Троянски полкове. 

Повече от 8 000 български и сръбски офицери и войници оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените склонове на планината и до днес не могат да намерят покой в безименните си и запустели гробове. 

В края на август и в началото на септември 1916 г. на Каймак-Чалан се качват малко над 6 000 български войници и офицери. В началото на октомври 1916 г., от Каймак-Чалан слизат по-малко от 800 от тях. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали. 

Сръбските описания на битката разказват, че когато техните полкове стигнали на върха, намерили окопите и процепите между скалите пълни с трупове и ги нарекли "Дупките на ужасите". 

Върху картите от края на ХІХ и началото на ХХ век височината на първенеца на Нидже планина варира в обозначенията от 2 525 до 2 532 метра над нивото на морето. 

На съвременните карти височината на Каймак-Чалан е само 2 521 м. 

Много години след края на войната сръбските картографи констатирали, че разликата във височината на върха е пряк резултат от продължителния обстрел на разнокалибрената сръбска и френска артилерия. В продължение на повече от месец върху Господаря на върховете всеки ден удряли от 10 до 50 000 оръдейни гранати. Така, по техните изчисления, той изгубил между 4 и 11 м от височината си, а камъните, пръстта и тревите се изпарили и изчезнали сред облаците. 

Въпреки всичко това, част от хората издържали на жестоката, нечовешка борба с огъня и природните стихии. Оцелели сред разполовените канари, захвърлени сред небесата, смъртоносните вихри, снега и ледовете... 

„Каймакъ-Чаланъ” е клетва на паметта на тези, които се превърнаха във вечни часови на Каймак-Чалан и се сляха завинаги с вятъра, с изгорената пръст и ранените скали.

Тази книга е преклонение пред подвига на тези, които слязоха от върха, не го забравиха до края на дните си и всяка нощ чуваха барабанния огън и гласовете на мъртвите си другари. 

Тази книга е дълбок поклон пред паметта и святата история на България. История, която е обречена да се твори на върхове”, пише авторът й Красимир Узунов.

Във връзка с инициативата, която поде Агенция и Радио „Фокус” да издири наследниците на загиналите в боевете на Каймак-Чалан, над 500 фамилии се свързаха, за да разкажат своята история, изпратиха снимки, дневници и писма, на техни роднини, дядовци и прадядовци участвали по фронтовете на Първата световна война.

С всеки изминал ден, пъзелът на Каймакчаланската епопея се подрежда. Забравеният  героизъм  потънал в мъглите на Нидже планина, се разпръсква и на хоризонта изгряват образите на паметта и святата история на България, на дедите ни дали живота си за Родината на Каймак-Чалан.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…