УЧАСТВАТ - Симеон Алексиев , Стефан Попов , Венелин Методиев , Тодор Генов , Добрин Досев , Тодор Дърлянов , Петър Тосков , Марин Младенов
режисьор - Асен Шопов
сценография - Асен Шопов
костюми - Цвета Маринова
музика - Мишо Шишков
портрет на Акрабов - Никола Гулев
бюст на д-р Господов - Никола Боев
фотограф - Георги Вачев
плакат - Ралица Русева
Шестима безнадеждно болни от туберкулоза мъже са настанени в планински санаториум в края на Втората световна война. Налага се да се изправят едновременно срещу съдбата и срещу случайността. Съдбата ги плаши със своята фатална неопределеност, случайността ги изкушава като жена и ги връща към жаждата за живот. В този момент всеки един от тях се изправя срещу своя характер, за да реши дали думи като морал, чест, достойнство, кураж и идеализъм трябва да се следват дори с цената на лични загуби. Спектакълът рисува драматичен национален портрет на фона на огромен световен катаклизъм.
Днес темата за предателството на идеалите, за измяната спрямо себе си е по-валидна дори от времето, когато пиесата „Да се провреш под дъгата“ беше инкриминирана. „Георги Марков е жив!“, споделя режисьорът Асен Шопов.
Пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата“ е спряна след 13 представления във Военния театър през 1967 година. Формалният повод е, че за „ранената партизанка се говори през цялото време, а е показана на сцената само за 2 минути“, спомня си писателят. Петима души са уволнени. Режисьорът Асен Шопов, актьорите Наум Шопов и жена му Невена Симеонова са изгонени от София за две години. Пиесата за първи път е играна в Толбухин (Добрич) през 1966, тогава е и премиерата в Пловдивския театър – дебют на режисьора Крикор Азарян. Пиесата „Да се провреш под дъгата“ Марков пише по своята новела „Санаториумът на д-р Господов“.
Писателят Георги Марков (1929-1978) е роден в София. На 19 години се разболява от туберкулоза. В санаториума прави първите си литературни опити. С романа „Мъже“ (1962) печели годишната награда на СБП, приет е за негов член. Следват новелата „Портретът на моя двойник“ (1966), сборникът с разкази и новели „Жените на Варшава“ (1968), издаденият едва през 2007 г. роман „Покривът“ (1964).
Първата пиеса на Г. Марков „Госпожата на господин търговеца на сирене“ е поставена от Юлия Огнянова в театър „Трудов фронт“ (днес „Зад канала“) през 1963 г. Следват „Последният патент“ (1965), „Кафе с претенция“ (1964-1966), „Да се провреш под дъгата“ (1965), „Асансьорът“ (1967), „Калай“ (1967), „Атентат в затворената улица“ (1968), „Аз бях той“ (1968), „Комунисти“ (1968). Повечето от тях са сваляни от сцена.
През 1969 г., след скандалното отменяне на премирата на „Комунисти“, писателят заминава за Италия при брат си. Първоначалното му намерение е да изчака премахването на забраната на пиесите му, но постепенно се оформя решението му да остане завинаги, особено след като през септември 1971 г. в българското посолство отказва да продължи българския му паспорт.
Установява се в Лондон, започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Сътрудничи активно и на радиостанциите „Дойче веле“ (Кьолн) и „Свободна Европа“ (Мюнхен), където звучат неговите „Задочни репортажи за България“ (1977-1978), издадени в Цюрих (1980-1981) и едва през 1990 г. в България.
На 7 септември 1978 г. – рожден ден на Тодор Живков – на моста Ватерло в Лондон Георги Марков е ранен в бедрото с отровна сачма, изстреляна от убиец с устройство, придобило по-късно широка популярност като „българския чадър“. Въпреки усилията на лекарите издъхва на 11 септември в лондонската болница „Сент Джеймс“.
11.04.2017
Начало: 19:00 часа
Драматичен театър Пловдив, Камерна сцена