Ако днес ви се ходи на театър, ето какво може да гледате:

"Почивен ден"

Постановка: Камен Донев

Участват: Милена Атанасова , Кирил Кавадарков , Мария Каварджикова , Антон Радичев , Пламен Пеев/ Васил Драганов , Благовест Благоев , Илиана Коджабашева , Марин Янев , Биляна Петринска , Карла Рахал , Зафир Раджаб

Напрегнатите взаимоотношения в бита на съвременния българин, които понякога точно в почивните дни добиват инфарктен характер, са в основата на предизвикващата взривове от смях комедия. Ставащото би могло да се подведе под кратката формула „битов идиотизъм“. Като единствено спасение от подлудяващото напрежение на неуреденото ни ежедневие авторът предлага дружелюбната веселост.

От 19:00 часа в Голяма сцена

"Слугините" от Жан Жьоне

Постановка: Диана Добрева

Участват: Александра Василева , Диана Добрева , Жорета Николова , Миа и Ния Шишкови

Жан Жьоне (1910–1986) е френски поет, драматург, романист. Отначало творбите му са били забранявани заради „посегателство върху добрите нрави“, но днес Жьоне е сред модерните класици на световната литература. Текстовете му са неповторима поетична сплав от болезнена красота и краен натурализъм, населени с престъпници, проститутки и хомосексуалисти, които съпътстват Жьоне през целия му живот.

Жан Жьоне:
Роден съм в Париж на 19 декември 1910 година. В приюта за сираци не можах да науча за себе си нищо друго. Когато станах на двайсет и една години, си извадих акт за раждане. Майка ми се е казвала Габриел Жьоне. Баща – неизвестен. Появил съм се на бял свят на улица „Асас“ №22.
Там ще науча нещо за произхода си, рекох си и отидох на улица „Асас“. На номер двайсет и две се намираше Майчин дом. Отказаха да ми дадат исканите сведения…

Из „Дневник на крадеца“

Жан-Пол Сартър:
Жьоне ни заразява със злото, което носи, и в същото време сам се лекува с него. Всяка негова книга е психодрама и сякаш се ражда от предишната – точно както новите му любовни увлечения са копие на отминалите. Но с всяка нова книга този налудничав човек придобива все по-голяма власт над демона, който носи в себе си. За него десет години литературна дейност се равняват на едно пълно лечение с психоанализа.

Диана Добрева:
Стоя пред „Слугините“ като пред почерняла катедрала на фона на искрящо синьо небе. Иска ми се да вляза вътре, но засега съм хипнотизирана от обгорелите ѝ контури. Пристъпвам бавно, като синьото става все по-малко, а релефът на катедралното черно – все по-мощен. Знам, че вътре в тази катедрала имам среща с две същества. С две от тези, за които Жан Жьоне пише, че са с красиви лица и пусти очи. Пусти очи – като празен театър. Като безлюден затвор. Като пустиня. Пустините са затворени и не общуват с безкрайността. Предусещам, че плътта на тази моя среща ще има мириса на „извисена пустота“.

От 19:00 часа на Камерна сцена