"Дошло е време в път да тръгнем, забравили компас и лот, за картите забравили. Така е редно."
На 10 май Александър Секулов гостува на "Код червено: литература". Последната му стихосбирка "Море на живите" ще бъде отправна точка в разговора ни за поезията. Без компас. И карти на въпросите и отговорите. Защото изкуството е приключение.
Вдигаме котва в 19 часа.
Място на отплаване: U PARK Gallery.
ВИЗИТКА НА АВТОРА:
Александър Секулов е роден през 1964 година в Пловдив. Завършва Средно специално художествено училище за сценични кадри (със специалност помощник-режисьор) и българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Работил е като журналист и редактор във вестниците „Марица“ и „Новинар“ (1991–1997). Автор на ежедневната рубрика „Под игото“ на вестник „Марица“ от 1993 година, за която е носител на наградата „Пловдив“ за журналистика (1995). Водещ на предаване в радио ТНН в периода 1993-1995 година. Изпълнителен директор на Европейски месец на културата – Пловдив (1999).
Създател и собственик на два от най-известните музикални клубове в Пловдив - „Конюшните на царя“ и „Петното на Роршах“, осъществяващи дългосрочни програми в областта на джаза, литературата, класическата музика, киното, рокмузиката, образователните програми в сътрудничество с Британския съвет, издателска къща Сиела, БНТ, Чешкия културен институт, Полския културен институт и други частни продуцентски организации.
Носител на националната награда „Иван Николов“ за стихосбирките „Високо, над далечината“ и „Възхитително и леко“ (1998, 2004). Автор на романите „Гравьор на сънища”, „Господ слиза в Атина”, „Островът”, „Малката светица и портокалите”, „Колекционер на любовни изречения”,“Скитникът и синовете“.
Александър Секулов е автор и на пиесите “Светли хотелски стаи” , „Няма ток за електрическия стол”, драматизациите „Възвишение” по романа на Милен Русков в сътрудничество с Иван Добчев и „Вълци“ по „Трънски разкази” от Петър Делчев.
ЗА КНИГАТА:
Сред толкова поезия, така уподобяваща драскотина по вода, дъх върху зимно стъкло, заешки следи в сняг, глас в изпусната слушалка, в която някой говори, но другия отдавна вече си е тръгнал – та сред цялата тази така мимолетна, скрежна, топяща се без следа словестност, дори по скоро знак за словестност – държа последната стихосбирка на Александър Секулов и си мисля.
Мисля си за Поезията. За това, че тя е отказ от Смъртта, за това, че тя е апотеоз на Живота. Мисля си и за старите, мъдри, големи римски поети, които превръщаха Времето в Събеседник, Жената в Битие, а Битието обратно във Време, мисля си и за хекзаметричното стихосложение, с цезурата в средата, оставена за придихание на нас, читателите, когато изказваме високото Слово, мисля си и за това как думите следват автора според таланта му, как метафорите му са свободни, а не канарчета в кафез.
Мисля си.
Прочетете тази книга. Зная, че ще си мислите за същото...
Недялко Славов
10.05.2017
Начало: 19:00 часа
U PARK Gallery