Отвъд политическата коректност ценностите не са мръднали и на педя от епохата на античните герои, казва писателят

Велики преселения на народите са се случвали многократно в миналото. Основната разлика днес е в мобилността и скоростта

При един мрачен сценарий след 20 г. политиците в днешния си вид ще изчезнат, а Пеевски ще изглежда като „синеоко бебе”

Писателят Димитър Герганов ще представи във вторник, 26 април от 19 ч. в "Петното на Роршах" новата си книга от епоса "В сянката на Боговете: Заедно срещу Персия". Приключението продължава! Най-добрите атлети от целия свят мерят сили на Олимпийски игри – първите в Отворената ера. Публиката е в екстаз, боговете този път са дискретни. Траки и гърци откриват пътя към мира, ала съдбата има други планове. Армиите на могъщия Ксеркс помитат всичко по пътя си. Персия е обречена да властва. Ще се покорят ли родените свободни на тиранията? Или ще се борят? Заедно! Жестоки битки по суша и море, зрелищни обсади и изпепеляваща любов… А дали персите са истинския враг? Тъмна вълна се надига и заплашва да унищожи цивилизацията. Преговори няма да има, нито пощада…

От печат излезе четвъртата ти книга и трета от епоса „В сянката на Боговете”. Заглавието „Заедно срещу Персия” едва ли е случайно? До каква степен бе провокиран от събитията в Европа, свързани с миграционната криза? Събитията днес битка ли са и ако да – каква?

Съвсем не е. Някога преди 25 века гърци и траки заедно са се сражавали срещу персийската инвазия. В интерес на истината имало е и такива, които са били на персийска страна. Колкото до миграционната криза – Велики преселения на народите са се случвали многократно в миналото. Основната разлика днес е в мобилността и скоростта. Не бих определил днешните събития като битка, защото битките продължават ден-два, понякога месеци. В случая става въпрос по-скоро за война на цивилизации. Победителят не просто ще вземе някакви контрибуции и ще си тръгне, а ще наложи своя модел над победените.

Ксеркс непременно зъл завоевател ли е? Има ли днес някой Ксеркс на планетата, който безпокои автора на този иначе епос от древни времена?

Удобно е да го представим като зъл, но няма да е вярно. Човекът просто е искал да завладее целия свят и да го управлява по персийските правила. Опитвали са и други след него – Александър Македонски, Чингис хан, Хитлер, Сталин… За наш късмет светът се оказвал твърде голям, за да лежи в краката на един човек. Днешният Ксеркс е значително по-страшен от завоевателите от миналото, защото няма лице и не е подложен на ограниченията на човешкия живот. Корпорациите са новият Ксеркс и към момента невидимата им власт вече добива опасни измерения.

Защо Боговете в третата част са дискретни, къде отидоха? Защото в тяхно име изчезват цели цивилизации и се срамуват или им харесва и гледат отвисоко?

Срамът е непознато чувство за боговете по презумпция. Отстъпили са ни го на нас – хората. Вярно е, че религиозните войни са погубили безчет човеци от раждането на Христос до наши дни. Преди това вярванията са били политеистични – т.е. Пантеон от богове и затова никой не е имал проблем с чуждите. С появата на монотеизма при евреите, а после превръщането на християнството, а по-късно и на исляма в държавни религии всички останали вярвания вече нямат място на сцената и трябва да бъдат заличени. Обикновено с огън и меч.

След като проучи цялата митология, по дирите на какво в историята се гмурна в проучванията си за третата от книгите ти в поредицата? Какво те изненада там?

„Заедно срещу Персия” може да се чете като отделна книга, а може и като продължение. Като начало изследвах цялата история на гръко-персийските войни, а също така изчетох всичко налично за древните Олимпийски игри. След това проучих детайлно географията на определени места в континентална Гърция, дузина острови, както и антични градове по протежението на крайбрежието на Анатолия – днешен Анадол в Турция. Също и на древната Таврида – днешен Крим, където се развива част от действието. Заради морските сражения пък трябваше да разглеждам рисунки и чертежи на антични галери. Защото написаното трябва да е правоподобно. Колкото до изненади – имаше такива. Например невероятният инженерен гений на древните гърци реализиран в диолка на Коринтския провлак – в наши дни вече канал.

Има ли допинг в древните Олимпийски игри?

Със сигурност. Пият кръв от костенурки. А и винаги може да те подбутне някой бог, макар да е забранено. Допингът съвсем не е откритие на ХХ век.

Освен за битки и ефектни политически интриги, в книгата говориш и за изпепеляваща любов. Вярваш ли в силата й? Може ли любовта всъщност да надскочи историята и да я превърне в нещо дребно, на фона именно на това страстно изпепеляване?

„Любовта е всичко от което се нуждаем” – беше казал някой. Любовта – споделена или не, е могъща движеща сила. Може да бъде градивна или разрушителна… Вярвам! Не завиждам на циниците – мисля, че са мъртви отвътре. Напълно е възможно любовта да превърне историята в фон. Това не е проблем стига историята да е разказана добре.

Всъщност ти си страстен любител на историята, анализираш настоящето, а вероятно гледаш и към бъдещето именно анализаторски? Променил ли се е светът от древните битки между траки и гърци до днес? Как го виждаш след хилядолетие например?

Не мисля, че човекът се е променил особено. Движат го същите страсти, а отвъд политическата коректност ценностите не са мръднали и на педя от епохата на античните герои. Със сигурност светът обаче е станал по-опасен заради оръжията за масово унищожение, които могат да заличат живота на планетата за броени минути. Споменах вече за Корпорациите. Ами развитието на технологиите? При един мрачен сценарий след 20 г. политиците в днешния си вид ще изчезнат, а Пеевски ще изглежда като „синеоко бебе”. Винаги е възможен и „здравословен регрес”, разбира се. Лично на мен ми е интересно как ще изглежда обществото, когато роботите и 3 D принтерите заемат стотици милиони работни места. Говорим за близка реалност, а не за фантазия или утопия…

Ще четем ли за старите герои от предните две книги? Как е Драгор? Жив ли е Накис Автографа?

Някои от старите герои заемат по централни роли, появяват се и нови – перси и гърци. Драгор е дискретен, но за сметка на това дъщерята се развихря. Колкото до Накис – подобни екземпляри са меко казано безсмъртни.

Да очакваме ли продължение на поредицата?

Смятам да има още една книга, с която да затворя епоса.

Какво още би искал да ни кажеш?

Пожелавам на читателите на „Под тепето” да са здрави и щастливи. Попътен вятър, синьо небе и щипка любов…

Снимките се състояха в началото на месеца, а виеодото вече е факт

Мястото на занаятите в Пловдив отново бе избрано за заснемане на музикален видеоклип. Този път в центъра е N. Kotich, който избра Капана за заснемане на One Shot видео под цветните флагчета, които не спират да радват посетителите. Ако някой от вас не е запознат с това какво представлява One Shot-а, ами много е просто – това е видеоклип, който бива непрекъснат от различни кадри и снимки. Камерата се включва и заснема всичко само, без няколко дубъла, без накъсаност на видеото.

Десетина столичани пристигнаха под тепетата, а самият MD Beddah организираше статистите и снимачния процес. В самото видео се показва хаосът и безредието, в което живеем, като държим да уточним, че няма пострадали или наранени хора по време на снимачния процес, който между другото не беше никак лек. Целият екип бе "на крак" още в 6 часа сутринта, за да се подготви и бяха изправени пред доста ниски температури. Все пак времето за снимки бе избрано особено тактично, съобразявайки се с другите хора, които работят по павираните улици. Камерите бяха включени в ранни зори, около 7 часа сутринта, за да се влезе в артистичния квартал в един от малкото моменти, когато не е пълен с хора. Така снимачният екип не бе обезпокояван от пловдивчани, а в същото време музикантите и участниците в клипа не попречиха на нормалната работа на заведенията в района.

Още преди заснемането на клипа, MD Beddah ни разказа, че са избрали именно Капана за този One Shot, защото мястото е свежо, има яка атмосфера, а флагчетата поставени още на първия Капана фест допринасят за доброто настроение. Сингълът на N. Kotich се казва „Кралят на хаоса”, а видеото можете да видите по-долу в страницата.

Хората на Пловдив са като сградите ни, като цялата ни история – носят спомена на античността и духа на съвремието. Сякаш никога не остаряват

Паулина Гегова

Случвало ли ви се е да стоите на едно място и да съзерцавате? Но не природата, а хората, които преминават пред вас, забързани или пък лежерни. Просто да ги наблюдавате съсредоточено и във всеки един от тях да намирате нещо красиво, нещо идентично, нещо специално. Аз го направих съвсем наскоро и това крадливо наблюдение ме доведе до много открития. Открих, че всички ние сме толкова различни, толкова всестранни, сами по себе си автентични, че естествената реакция в сърцето ми, изписа една широка усмивка по устните ми. От онези топлите, събуждащи се неочаквано, дори инстинктивно. Изучавайки хората, вървящи по Главната, бях пленена от разнообразието им. Имаше безброй личности, всеки носещ собствения си персонален свят. От всякакви възрасти, с най-различен стил – костюмари, хипари, елегантни жени или раздърпани младежи. Руси, чернокоси, кестеняви, червенокоси, със зелена, синя, лилава, розова, рижава коса. На расти, на бодлички, пригладени. Обсипани с бръчките на мъдростта или пламъка на младостта. Някои устремили замечтани очи към „горните етажи” на града, други забили поглед в земята, трети оглеждайки продуктите, или себе си във витрините. И всеки един уникален по природа. 

Докато ги наблюдавах се замислих какъв ли е животът на всеки един от тях. Какви ли са терзанията му, мечтите, проблемите. От какво семейство произлиза, какво място заема в социалния статут. Защо точно тук, точно в това време сме се събрали под едно небе. Какво ли обединява тези познати и непознати граждани и дали енергиите ни се докосват по някакъв вселенско непонятен начин или се разминават без да оставят диря в отсрещния. Твърде много въпроси, които честно казано, не желая да получат отговор, защото тогава магията ще изчезне, а въображението ще бъде отрязано с ножа на реалността. Харесва ми да се заблуждавам с илюзиите на изградените представи, дори те да се отдалечават от действителността. Обичам да придавам на всеки нещо допълнително, да им допълвам нещо в повече, за да мога да се насладя на индивидуалността им. И във всеки един да откривам поне една красива част. Част, която впечатлява. Дали ще е цвета на ирисите, стойката, походката или просто излъчването, няма значение. Опитвам се да открия и мрака в тях. Защото човек без мрак, не е човек, а sci-fi персонаж от някоя книга или програмиран предприемчиво робот. А машини не са ни нужни! Достатъчни са в ежедневието ни, че да ги подражаваме и в душите си. Душите са ценни! Те са извора на нашата същност, нашите надежди, желания и страхове. Душите по целия свят са толкова колоритни, но аз живея в Пловдив и мога да говоря само за моите съграждани. Изумена съм от огромния избор на характери в града на тепетата. Ако си ги представя като купа с бонбони, колкото и пъти да бръкна, винаги ще улучвам различен вкус, а целофанът им ще шепти с оригинален глас.  

Хората на Пловдив са като сградите ни, като цялата ни история – носят спомена на античността и духа на съвремието. Сякаш никога не остаряват. Поради битови проблеми, понякога се олющват, натъртват, а в най-лошия случай - някоя част от тях бива срутена, но никога не изчезват напълно. Колкото и времето и съдбата да ги мачкат, в опит да ги сломят, така и не успяват, не и за дълго. Те пак се надигат! Изтупват прахта и отломките от себе си и продължават своя път, докато последната искра на тленното не ги застигне. Горда съм, че съм родена на място, което е толкова древно и в същото време толкова живо. Пулсиращо в единство между изкуство, интелект и жажда за приключения. Точно като обитателите му – уникални по природа…

Общински Институт „Старинен Пловдив” Ви кани на откриването на изложба на арх. Славчо Мерджанов на 4 май, сряда, от 18 ч., в Балабановата къща.Тя носи името „Старинни черкви в Пловдив – уникални пространства” и ще представи акварелни рисунки на църкви и храмови комплекси.

Арх. Славчо Мерджанов е роден през 1934 г. в с. Златитрап. Завършва гимназия в Пловдив, а по-късно учи архитектура в София. Голяма част от професионалния си път извървява в НИПК (дн. НИНКН), където се заражда любовта му към паметниците на културата и тя остава за цял живот.

Архитектът нарича себе си дете на „Паметници на културата” и именно те са вдъхновение за 57 акварелни рисунки, които ще бъдат изложени. Сред тях могат да бъдат открити изображения на църквите „Св. св. Константин и Елена”, „Св. Марина”, „Св. Параскева” („Св. Петка ” - стара), „Св. Николай”, катедрален храм „Св. Богородица”, комплекс при църквата „Св. Неделя”, комплекс при църквата „Св. Димитър”, комплекс при църквата „Св. Неделя”, комплекс при арменската църква „Сурп Кеворк”.

След приключване на изложбата картините могат да бъдат закупени, като 20 % от всяка продажба ще бъдат дарени на храма, изобразен на картината.

Изложбата може да разгледате до 17 юни, петък.

Интернет сайтът на голямото издателство не успя да понесе трафика от хора, които го атакуваха след като Кристиан Танев пусна комикса си за предварителна продажба

Ракиямен е герой, с който българите се примиряват

Кристиян Танев, известен още като Чарли, направи крачка напред и излезе извън ютюб канала си. Младежът, станал известен с няколко минутни видеа, разпространяващи се из социалните мрежи, издаде комикс с популярния герой от влога му – Ракиямен.

В „Ракиямен“ е представена една история на героя, който българите може би не заслужават, но се примиряват с него. Да, в него има просташки бъзици, но не е само това, споделя Чарли. Има дребни детайли и препратки към митологията, които може би няма да се забележат на първо четене, но се надяват хората да ги забележат при второ преглеждане. След края на историята, следват няколко страници, в които е представен всеки един от героите.  Интересно е пространството, на което се развива действието – Пловарна. Това е колаборация между плажовете на Варна и Пловдив, защото не мога да избягам от него, казва Крис.

Идеята за Ракиямен се е родила преди малко повече от година, когато героят се появява в клиповете на влогъра. Младият Танев сподели, че от малък има мечта да издаде собствен комикс и ето, че най-накрая се случи. Той е създател на историята, а художникът е негов приятел, познат от други страници в социалните мрежи.

Само преди около година, Кристиан пусна в продажба тениска на героя си – Ракиямен в сайт за пазаруване, който не успя да понесе трафика и блокира за няколко часа. Същото се случи преди два дни и със сайта на издателство Сиела, когато комиксът бе пуснат в предварителна продажба. Предпродажбата е с 30% отстъпка и всеки може да си го поръча от сайта, а „Ракиямен“ ще можете да откриете в по-големите книжарници след 15-ти май.

Събитието "Tender is the Night" или "Нежна е нощта", вдъхновено от американския писател Франсис Скот Фитцджералд, ще се състои на 29.04.2016г от 22:00 часа.

Това ще бъде благотворително събитие по повод каузата "356". Tова е видео-документален проект, целящ да отрази от една различна и истинска гледна точка живота в Столипиново.

Събитието ще е с лайв изпълнение на дуета Soundcheck, с нашите приятели Мартин и Магдалена..

https://scontent-fra3-1.xx.fbcdn.net/hphotos-xla1/v/t1.0-9/12279037_10206524113834628_2541099300259529344_n.jpg?oh=65b0fe4c4480368c77b88f52cc68b63f&oe=57836AC2

Както и за втората част ще се погрижи Стоян "MarmotA":

https://www.mixcloud.com/marmota_bg

Художници ще скицират бързи рисунки на място и ще се предлагат на гостите с цел събиране на средства.

В галерията ще съберем произведения на различни типове артисти - илюстратори, дърворезбари, сценографи. Техните творби също се показват с цел събиране на средства.

Facebook: https://www.facebook.com/356-436288103237701/?fref=ts

YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCuaSW33X9IO-D_-7UQcTcJA/videos

Вход: Свободен

Място: Sound Trap 

На този ден се ходи на църковна литургия, където свещеникът осветява върбовите венчета, които всеки носи и съхранява вкъщи за здраве. Тогава се изпълнява и последният лазаров обичай – кумиченето

Цветница е ден на младостта, цветята и раждането на живот около нас, а неговите символи са цвете и змей

Екатерина Стоянова

Цветница е църковен християнски празник, но, въпреки това, се приема повече като пролетноцветна радост, празник, в който човекът и природата празнуват своето раждане. Той е прекрасен и на този ден се изпълняват интересни български обичаи, изпълнени с радост, красота и символика. Освен това, денят е празник на много хора, предимно представителките на нежния пол, кръстени на също тъй нежните и красиви цветя.

Цветница се празнува в неделя, след Лазаровден, една седмица преди Великден. Освен така, празникът се нарича още Връбница, Вая, Цветна неделя, Куклинден или Палмова неделя. Празнува се както в православната, така и в католическата и протестантската църква. На този ден всички вярващи посещават празничната църковна литургия с върбови клонки, букети от здравец и други пролетни цветя, защото денят е посветен на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Там върбовите венчета се осветяват от свещеника и се отнасят вкъщи, пред домашната икона, където носят здраве и благоденствие. С тях жените баят против уроки и болести и пречистват от зли духове и порочни мисли.  Когато в горещите летни дни се разярят гръмотевични бури, жените взимат венчетата и, поглеждайки черните облаци през тях, изричат магически думи, които да прогонят буреносните кълба и да доведат отново слънцето.

Цветница е ден на младостта, цветята и раждането на живот около нас. Типично пролетен и момински, той носи усещане за свежест, изящество и нежност. Тогава се изпълнява и последният лазаров обичай – кумиченето.  Рано сутрин, при първите галещи слънчеви лъчи, всички лазарки се отправят към близката река, за да извършат своя ритуал. Всяка от тях носи букет от дъхави пролетни цветя, върбово венче или малко хлебче, наречено кукла. Те се подреждат една до друга – всичките китни и росни – на моста над реката или на брега, и едновременно пускат куклата, венеца или букета. Реката ги понася и което първо тръгне по течението и застане най-отпред, носи победа на момата, която го е хвърлила. Тя става кръстница или кумица на всички лазарки и от този ден, нататък, на нея се гледа със специално уважение и почит. На третия ден от Великден, тя кани всички лазарки в дома си, където е приготвила хубава баница и червени великденски яйца. Така завършва и цялото лазарско празненство, с което девойките демонстрират своя нов социален статут и готовността си за встъпване в брак. До този ден лазарките говеят пред кръстницата-лазарка, тоест мълчат и не проронват дума, а на нея съдбата е определила първата женитба.

Преди да пуснат своите китки в реката, момите играят и пеят специални песни за предпазване от змей, от неговата зловредна и опасна любов. След  кумиченето  връзват люлки, люлеят първо кумицата, а после всички поред. Припяват на девойка и момък, за които се знае, че се обичат. Ако пуснатите в реката китка или залък хляб тръгнат бързо по водата, това е знак за скорошно задомяване. Ако се заплетат и останат на място, сватба не се предвижда.

Въпреки че е по време на Великите пости, на Цветница е позволено на празничната трапеза да се поднесе риба и за десерт-кадаиф.  След празникът започва Страстната седмица, в която  Иисус Христос е страдал и накрая, на разпети петък, е бил разпънат на кръст. След това Великите пости, които са символ на смирение и духовност, и отказване от материалното и изкушенията, завършват и идва най-големият църковен празник – Великден.

Символите на Цветница са два – цвете и змей.  Цветето говори за пролетта, растежа, красотата, символизира младостта и радостта. Някои от цветята са лековити, други са момински, а трети – магьоснически. Всички те имат своя собствена символика, всяко означава нещо специално.

Змеят  е символ на тъмнината и небето, дъжда и водата. За него съществува интересна легенда: Неговата сила е безмерна и с лекота отнася любимата си. Той се влюбва в най-личната мома, но я прави нещастна, защото, независимо дали ще я отведе или остави сред хората, тя умира. Той използва нощта, за да се преправи на красив момък и да излъже някоя девойка. На залюбената от него мома се забранява къпането, ресането на косата, ходенето по хора и кладенци и пременянето. Тя може и знае всичко, но не казва нищо, защото змеят й е забранил. Ако той разбере, че родителите на девойката са решили да я женят, веднага я отнася и никой не я вижда повече. Неговата любов трябва да се лекува – пие се змеева билка, на болната се бае и се прекадява с билки.

Ако някъде настъпи дълга и мъчителна суша, значи в околността се е заселил чужд змей. През нощта, когато всички спят, мъжете от селото, в пълно мълчание и голи, излизат да обикалят селото в търсене на змея. Накрая се пречистват в реката.

Този ден е празник на всички хора, кръстени на цветя, нека да им е честит и да им носи щастие, успех, любов и здраве!