Едва ли има българин, който не знае какъв празник е днес. Ако случайно сте забравили – ще ви припомни. Днес цялата страна празнува 165 години от раждането на Иван Вазово, за когото каквото и определени да дадем, би било бледо и безлично. 

Още в ранна детска възраст децата изучават неговото творчество. Възрожденецът и големият поет е живял в Пловдив, издавал е стиховете си тук и е посвещавал такива на прекрасния ни град. По повод празника, ще ви представим няколко стиха, писани или издавани в града под тепетата, като ще започнем с едноименното: 

ПЛОВДИВ

Въз три хълма горделиво

    Пловдив се възноси

и полето послушливо

    свойта дан му носи.

И Марица бистро, леко

    гърди му прохлажда,

и Балканът отдалеко

    поздрав му проважда.

Следващ в нашия списък е стих, издаден в стихосбирката "Народна и стара песнопойка", която вижда бял свят през 1882 година в Пловдив. Първоначалното заглавие е „Пряпорец и гусла“  и е издадено в Букурещ през 1876 година, но претърпява промени.

БОРЪТ

Там, дето се види Балканът високи

край дола тракийски, на южна страна,

да пуща стремливо плещи си широки,

величествен, страшен и прав кат стена:

там, дето се дига на мрамор основи,

сред хълми зелени, покрити с цветя,

де всичко шумува, играй, песнослови:

зефир, водопади, врабчета, листа -

в туй весело място, рай земен прекрасен,

издига се мълком със жълти стени

скит древен и жален кат спомен безгласен

в тез хубости нови на старите дни.

Наокол е шумно. Но в тази ограда

е глухо, безмълвно, всегдашен е сън,

едвам се зачува дотук водопада,

кой пеняст гръмливо бухти си навън.

А в този скит спокоен, скит стар християнски,

над черквица ниска със вехти светий

се бор възвишава на ствол великански

и върха си черни във облаци крий.

Кат кедър вековен в Ливанска пустиня

разперил е клони, потънал в мечти

свещени и тайни. На стара светиня,

на гробове неми той сянка държи.

Монах белобради, старик стогодишни

го помнят се толък, се толък голям,

нито пък са чули от хора предишни

кога му е корен забоден бил там.

И може би тоя гигантин вековни

на бившата сяйност свидетел да е

и случки големи той още да помни,

които в живота си дълги виде...

И тъй той живей тук години безчетни

със бури и хали в неспирна борба

и мразове зимни, и пекове летни

минуват безследно над горда глава.

Но в тая му пора, де всяк се дивеше

на негова хубост и височина,

понеже и той сам от тоя свят беше,

то общата участ, уви го стигна.

В нощ тъмна и мрачна внезапно се чува

от горски усои гръмовен, див глас

и хала ужасна завя, залудува

с нечувана ярост и гняв дотогаз.

Долините жално ехтяха, пищяха,

пищяха полята в бурлиавата нощ,

Балкан се тресеше, горите ревяха...

И всичко поваля стихийната мощ.

Кат винаги борът сърдит, непокорен

се бореше храбро с туй страшно духло

и в тоз бой отчаен, изкъртен от корен,

с шум грозен простира гигантско тело.

Падна веч! И как е величествен, жален,

прострян на земята столетния бор!

До снощи той беше тъй горд и начален,

чело му летеше към синий простор.

Тогава утихна веявица люта,

гиганта надменни кат с трепет срази

и пълна от почит към жертва прочута

та място отстъпи на скръб и сълзи.

Третият стих е с подзаглавие „В началото бе слово“ и е написан в сами Пловдив през 1885 година.

ХИЛЯДОГОДИШНИНАТА

Въ начал? б? Слово...

Светлината – не триумфа див на силата грубянска,

словото – не громкий спомен на кръвнишката победа –

днес се сбира да празнува светло челядта славянска

и на свойто славно прошло – и грядуще – да погледа;

светлината, що родила духът, мисълта, борбата

и съзнание високо от Пинд до морята немски;

светлината, що разбужда народите, светлината

на Ян Хусовата клада и на хлевът витлеемски!

Радвайте се, о славяни, род убит, ръце прострете,

химни слейте в една песен нова, славна, веспристранна

и грядущата победа в мисълта си възкръсете!

О час хилядогодишен! О славянский мир: осанна!

Македонио! Ти само днес немееш, като чужда!

Твойте гърди се вълнуват, но скован ти е язикът.

И посред всеобщий празник твоят образ скръб възбужда,

като кърваво разпятье, де издъхва мъченикът!

И без да изпадаме в излишни копирания на стихотворенията, ще завършим с: „Раждането се празнува, а не смъртта“.

Днес за него напомнят само архивните фотографии

/Трета част на историята за Димитър Кудоглу/

Владимир БАЛЧЕВ

Един-единствен път в своята история българският парламент приел закон с пълно единодушие. Това чудо станало в края на декември 1926 г. Законът бил гласуван за незапомнено кратко време, всички депутати до един обявили, че са съгласни, а накрая скочили на крака и започнали бурно да ръкопляскат. Така Народното събрание узаконило Дома на благотворителността и народното здраве в Пловдив, после изпратило благодарствен адрес до дарителя Димитър Кудоглу. Вестниците светкавично продължили овациите, името на благодетеля станало известно в цялата страна.

Какво представлява дарението. Това била масивна сграда на днешния централен площад, която трябвало да се превърне в център за борба с най-опасните болести и на първо място с туберкулозата. Цялото оборудване на дома и модерната техника доставил Кудоглу, а издръжката „за вечни времена" трябвало да осигурят два тютюневи склада в близост с Централна гара. „Това е дар, който приживе правя на нашия многострадален народ, за да помогна за създаването на едно поколение здраво физически и нравствено, годно да твори морални и материални блага на нацията", определя дарителят. На друго място Кудоглу записал: „Съжалявам, че не съм Рокфелер или Форд, за да облекча страданията на десетките бедни и злочести, които всекидневно късат сърцето ми със своите молби, та да се създадат радост, благоденствие и щастие в нашата хубава родина."

Домът на благотворителността и народното здраве бил открит на 8 ноември 1927 г., Димитровден. Преди това Димитър Кудоглу заявил в пресата, че предпочита скромно тържество, без шумотевици, но на именния си ден станал свиде¬тел на една величествена манифестация. От храма „Св. Димитър" в Стария град до сегашния площад „Централен" плътен шпалир от пловдивчани приветствал дарителя, като килим по пътя му се сипели цветя, мощни викове „ура" следвали стъпките му. Така Пловдив възвестил началото на една спасителна дейност, хиляди болни получили шанс да оживеят. За 17 години в Дома на благотворителността били регистрирани над 420 000 прегледа. Повечето от тях безплатни. Лекарите се борели да откриват навреме коварната зараза, напрежението било голямо, защото първите статистики показвали потресаващи факти. Хиляди били застрашени от „жълтата гостенка", около една десета от пловдивчани били засегнати от сифилис.

    Това било първото по рода си заведение на Балканите. Обзавеждането му било забележително, за техниката можели да завидят не само здравните заведения у нас, но и в развитите страни. Делата на дома се ръководели от ефорията „Димитър Кудоглу”, оглавявана от Недко Каблешков, когото наричали „живата съвест на Пловдив”.

Броени месеци след откриването на дома мощен трус разрушил Чирпан. Председателят на  Лекарския съюз в Пловдив отклонил молбата за помощ. Въпреки това, председателят на ефорията „Кудоглу" наредил двама лекари да натоварят автомобил с лекарства и веднага да тръгнат за Чирпан. Пловдивчани били първите спасители в разрушения град. Заварили пълно мъртвило - „ни се чува куче да лае, ни птичка да пее". Отчаяни хора примирено очаквали смъртта. Лекарите веднага се хванали за работа.

Четири дни по-късно, на 18 април 1928 г., нов земен трус ударил Пловдив. Дарената от Димитър Кудоглу сграда била толкова увредена, че общината забранила  всякакво движение на камиони и леки коли покрай нея.  Дарителят поел изцяло финансирането на ремонта, като преди това изпратил от Дрезден пари за пострадалите пловдивчани. Най-напред внимателно изнесли апаратурата от застрашително пропуканата постройка, после подпрели с греди най-увредените стени и колони. През всичкото това време земята не спирала да се люлее. Благодарение на средствата, изпратени от Кудоглу, още през следващата година масивното здание било изцяло възстановено, а специалистите заявили, че то вече е неуязвимо срещу всяка природна стихия.

Уви,  кой  да  предположи,   че през 1951 г. Домът на благотворителността и народното здраве ще бъде разтурен с правителствен указ, три години по-късно ще бъде ликвидирана фондацията, а през 1973 г. местните партийни величия ще подпишат смъртната присъда на сградата, за да се осигури разширението на пощата.

Двата тютюневи склада, които за “вечни времена” трябвало да осигуряват средства за лечението на болните в Пловдив, били одържавени. Когато започна реституцията, двата склада все още бяха здрави и читави, но така и не се намери кой да разпореди изпълнението на дарителската воля. Въпреки категоричните постановки на закона от 1926 г., въпреки завръщането на туберкулозата, въпреки отчаяната нужда от пари, въпреки чиновническите клетви, че разбират и ще се опитат да направят нещо. Така, вместо за благотворителни цели, двата склада обслужиха лични интереси и се стигна до престъпна продажба. Напук на законите и цяла планина от документи, които доказваха, че доходните здания могат да се ползват само за едно – да осигуряват средства за лечение на болните...

Целия текст и галерия с архивни фотографии можете да видите в Под Тепето

Бъдещето на музиката пристига в “Капана”

Първата по рода си академия за музикални продуценти и DJ-и в България - “Sound Ninja” и творческия екип на Melformator обединяват сили за да представят двудневно събитие, посветено на софтуерното музикално продуциране “Sound Academy” vol.2. В рамките на четири работилници, открит джем сешън и афтърпарти в творческия квартал на Пловдив - “Капана”, организаторите ще запознаят гостите на събитието с различните аспекти на дигиталното музициране.

На 11.07 (събота) в Sound Trap (ул. Братя Пулиеви 1), ще се проведат работилници по основи на звука, аудио дизайн в съвременната електрона музика и музикален миксинг. Лекторският екип на “Sound Academy vol. 2”  се състои от експерти и доказани артисти, работещи с редица български и международни музиканти, лейбъли и медии - микс инженерът Димитър “Майт” Ганчев /Digital Plus Studio/, продуцентите Явор Топчиев /Sony Music Holland, Cr2 Records, Black Hole/ и Христо Рачев /Manners/ и Атанас Динчев /Melformator/.

Съботната вечер ще приключи с афтър парти в Sound Trap, на което част от лекторите ще представят продукцията си и селекция от любима музика в непринудена парти атмосфера. Публиката ще чуе DJ сетове от Melformator, Monk и Hotlife, обхващащи щирок спектър от музикални жанрове и стилове в електронната музика. 

На 12 юли (неделя) на откритата сцена “Ядрото” в “Капана”,  организаторите ще проведат отворени работилници за деца и възрастни. Посетителите ще имат възможност да изпробват различни методи за създаване на музика чрез хардуерни и софтуерни устройства, да запишат собствено парче и да задават всякакви въпроси, свързани със съвременното музициране.  Лекторите от Sound Ninja и Melformator ще демонстрират функциите и метода на работа с разнообразни контролери и софтуерни програми и ще закрият събитието с открит джем-сешън. 

Повече информация за събитието и записвания, може да получите във Фейсбук страницата на събитието:  https://www.facebook.com/events/411393252381797/ 

За информация относно курсовете по продуциране на Sound Ninja, пишете на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Кога? 11 и 12 юли

Начало: 22:00

Sound Trap

Авторът на тази изключително забавна поредица е Рафаел Мадасо. А каква е историята зад тях? Това е кратък разказ в няколко реда, за позитивната нагласа и щастието вътре в самите нас.

Жена ми ме напусна на тридесетия ми рожден ден. Все абсолютно всичко от семейното ни жилище, остави ми само бели стени и моя бултериер, кръстен на любимия и дизайнер на обувки – Джими Чуу, казва Рафаел. Тя отнесла мебелите, кухненските уреди, снимките и украсите. Абсолютно всичко. Тогава кучето изпаднало в еуфория. Започнало да тича, подскача и се радва из цялата къща. Това вдъхновило изоставения мъж и той грабнал фотоапарат в ръка. С всеки един следващ кадър, Мадасо се чувствал все по-добре. Когато Джими паднал изтощение, на стопанин му хрумнала страхотна идея. Рафаел започнал да снима изтощения си приятел и в последствие да преобразява снимките единствено с маркер. Така възвърнал не само своето вдъхновение, но и задрямалото дълбоко в него желание за живот.

Илюстрациите, които Рафаел Мадасо са забавни, жизнени и винаги на белия фон на стените (понякога и на пода). Авторът е добавил някои от снимките на верния си приятел към новата си книга, която излиза на пазара през октомври. 

Изложба „Спонтанно“ откри в пловдивската галерия „Занаяти“ троянският майстор на керамика Румен Георгиев. 

„Запознах се с него преди 3 години, когато участва в Панаира на занаятите и веднага бях очарована от неговите творби. Като майстор на керамика Румен е различен и макар всички предмети да са пропити от занаятчийския дух, те са с нова и модерна визия.  Затова го поканихме да направи своя изложба и да представи своите произведения пред пловдивчани“, заяви на откриването снощи председателката на Регионалната занаятчийска камара Тони Симидчиева.

Слънцето е често срещан елемент, но навсякъде в творбите му е белязано от спонтанния изблик на красотата, каза майсторът на накити от мъниста Стоян Маринов от Добрич, който пожела успех на колегата си.

Георгиев благодари за поканата на Регионалната занаятчийска камара и отбеляза, че освен красива неговата керамика е изключително функционална и може да се използва пълноценно в бита. „Надявам се нещата ми да бъдат приети емоционално, защото те са част от мен“, сподели той.

Румен Георгиев е завършил Средно специално художествено училище за приложни изкуства в Троян. Дълги години е бил дизайнер на керамика във фабрика „Изкуство“ в Троян, от 1997 г.  работи сам. Има няколко самостоятелни изложби в чужбина.

Изложбата ще гостува в галерия „Занаяти“ в продължение на месец.

Kралят на Зумбата – Херман Мело ще бъде водещ на грандиозно шоу в Пловдив на 11 юли. Събитието, организирано от “Ева Спорт” и Община Пловдив, е част от световното турне на Херман, наречено Sube la Temperatura Z33 Tour. 

Спектакълът ще започне в 20.00 ч. в Спортната зала на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”. Организаторите обещават уникално шоу на сцена на 3 нива със страхотна латино и интернационална музика. 32 български инструктори по зумба ще танцуват заедно със специалния гост. Всички посетители, които се чувстват достатъчно запалени от ритмите на зумба, също ще имат възможност да танцуват заедно с участниците на сцената. 

Очаква се на събитието да присъстват повече от 1000 души както от България, така и чужбина – Русия, Гърция, Сърбия и Македония.

Зумба (Zumba Fitness) е абсолютна революция в световната фитнес индустрия, включително и в България. Забавен и приятен начин да се спортува и това привлича много хора, дори тези, които не се интересуват от фитнес програми или друг вид спорт. Зумба съчетава в себе си положителните страни на спорта и танца, на движението и изкуството.

Херман Мело е един от най-атрактивни и търсени Зумба инструктори в Европа. Родом от Колумбия, той дълго живее и работи в Париж, Франция, където е един от водещите инструктори на най-голямата фитнес марка Les Mils. Поканен е лично от Зумба Фитнес да се присъедини към екипа за обучаване на инструктори по цял свят, както и да работи като един от водещите презентъри на програмата. Работи във Франция, Гърция, Великобритания, Германия, Испания, Португалия, Румъния, България, където събира хиляди хора на класовете и обученията си. В момента Херман пътува по цял свят, обучава и бива канен като гост на най-големите фитнес събития, включително на най-големите фитнес форуми в Европа – в Римини, Италия и Дюселдорф, Германия.

В България Херман е от 2011 г., обучил е 90 % от Зумба инструкторите у нас, прaвил е мастеркласове в София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе. С невероятната си енергия и харизма, Херман е желан, очакван и изключително харесван професионалист, който запалва много хора по активния начин на живот, по танците и спорта.

Генерален спонсор на събитието е веригата за спортни стоки "Декатлон", които са предвидили страхотни изненади за участниците.  

Вход – свободен!

Без големи претенции и изискани блюда, тези ресторанти превзеха сърцата на чревоугодниците

В сърцето на Пловдив, в новия арт квартал на града- Капана, се крият неподозирани за мнозина, но любими на още толкова, екзотични кътчета за хапване. Храненето е издигнато в култ и специален ритуал от не един и двама ценители на кулинарията. Затова ние ще ви запознаем с едни от най-интересните местенца, които с удоволствие бихте пробвали, а след това със сигурност и бихте се върнали за още.

Точно срещу Халите, се издига скромният и без големи претенции ресторант Паша. Както се досещате от името му, това е заведение, предлагащо турска кухня. До скоро ресторантът разполагаше с два етажа, но от около месец вече и третият етаж е на разположение на клиентите. В Паша няма да откриете изискани блюда като в някой скъпарски ресторант, но това не е концепцията на собствениците. Те залагат на няколко вида готвени ястия, супи, салати и скара. Менюто се приготвя от турци, за които, както добре знаем, храненето е част от екзотичната им за нас култура. Ароматът на  топлите и пресни манджички се усеща още преди да прекрачиш прага на заведението. Тях може да избирате директно от витрината, а за скарата, която включва любимите на всички, кюфтенца, различни видове шишове, неизменните за съседите ни кебапи, може да се обърнете към специалистите по тази част, които се занимават само с това. А ако сте любители на пилешките крилца, задължително, отивайки в Паша, си поръчайте една порция. Уточняваме една, защото чинията, която ще сервират пред вас, спокойно би могла да е дажбата на едно четиричленно семейство в по-бедните райони. Крилцата, изпечени на скара са придружени от домат и чушки, метнати на същия уред, а отстрани компания им прави шарен пилаф. Гозбите, които се приготвят там всеки ден, са най-разнообразни. Пилешка кавърма, патладжан кебап с телешко, агнешко, долма с тиквички, са само част от сготвената храна, която свършва мигновено. Задължително е да опитате и супата от червена леща, която си е типична за ориента, както и оризовата. Хлябът към гозбите е безплатен, но най-голямото му предимство не е това, а неговият вкус.

Не са пренебрегнати и хората, които обичат да си хапват от турските тестени храни -искендер кебап, лахмаджун и дюнер.

Е, ако искате накрая и да се подсладите с нещо, как по-добре от един сутляш, придружен с автентичен турски чай, който ще улесни храносмилането. Не бива да се пренебрегва и фактът, че за цялото това пътуване из дебрите на турската кухня, имаща слава из цял свят, не ще се наложи да плащате тонове лири. За обяд, състоящ се от две супи и две основни, а защо не и една чобан салатка, която да разделите с другарчето си, няма да оставите повече от 15 лева.

Целия текст можете да прочетете в Под Тепето