HUMANS OF PLOVDIV

Ивайло и Божидара са заедно от почти три години. Историята им обаче започва доста преди това. По думите на Иво: "Обичах я две години, преди да й кажа." А сега, когато са сгодени и плануват сватба, Иво споделя тези мили думи за своята половинка...

Иво: "Един мъж разбира как да е мъж, когато има жена, пред която да бъде мъж. Тя ми даде шанс да съм мъж."
Дари: "Той пък ме направи много по-земна."
Иво: "В един момент просто се балансирахме заедно. Двамата летяхме в някакви крайности. Двамата бяхме наранени от живота. Един друг се излекувахме. Един друг се балансирахме. Един друг си помогнахме."
Дари: "И продължаваме."
Иво: "И сега един друг се опитваме да се бутаме напред за нашето общо бъдеще. Защото в крайна сметка, ако нямаме общи цели за бъдещето, ще се разминем в някакъв момент."
Интервюиращ: "Тя ли ти е истинската любов?"
Иво: "Какво друго би било по-истинско? Винаги можеш да намериш някой за седмица, за месец, но в крайна сметка ще се окажеш сам. Този човек ще си замине, а ти ще си му дал залезите, целувките, ще си го наричал с особени имена. И после как ще наричаш друг човек по същия начин? Не мога да си го представя. Винаги съм искал някой да ме обича, както тя ме обича."

Още истории като на Иво и Дари вижте в страницата на Humans of Plovdiv: https://www.facebook.com/humansofplovdiv

КАПАНА.БГ и Humans of Plovdiv започват съвместен проект, на който много се радваме. Ще ви запознаваме с визията и историите на интересните, обикновени и необикновени хора от улиците на града...Както се казва на чист български:  enjoy!

Обичайните Заподозрени честват 20 години на сцена под звездите в Стария град на 5 юли

Това, което се случва в момента около нас, не ме изненадва. То е последица от много други неща, казва творецът

След десетгодишна пауза на музикалната сцена, Стефан Вълдобрев се завърна към концертния живот заедно с музикантите от оригиналният състав на групата Обичайните Заподозрени от 90-те години - Иван Лечев, Стоян Янкулов, Мирослав Иванов и Веселин Веселинов. Това е бандата, с която Стефан записва хитовите си албуми "…Към", "Пропаганда, Хромозоми, Силикон", "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Революция" и "Обичам те, мила", достигнали общ тираж от над 250 000 копия, прави три национални турнета, става два пъти изпълнител на годината на България – 1999 и 2000, а през 2008 е номиниран за изпълнител на десетилетието от музикална телевизия ММ. На 5 юли бандата излиза на откритата сцена в Конюшните на царя за първи път. Концертът ще е паметен. Защо? Отговаря самият Стефан Вълдобрев за КАПАНА. БГ. 

Какво да очакваме от Обичайните Заподозрени на 5 юли в Конюшните на царя?
Често казано вътрешно съм се нагласил за най-добрия концерт тази година. Такова усещане имам. Всички много обичаме Пловдив. Не сме свирили в тук в чистия рок вариант от много години. Имахме концерт на Сцена на кръстопът, но бе театрална и филмова музика. Рок енд ролът бе нещо съпътстващо. Сега ще е чиста рок програма, парчетата от всички албуми досега. Мисля, че няма да пропуснем някое от по-известните парчета. Има и нещо друго специално в концерта ни на Конюшните- аз не обичам поводите и юбилеите, но правим 20 години от първия ни албум „Обичам те мила”. Така че ще направим мини акцент върху това и ще има някакво честване на пловдивска територия.  Мисля, че ще стане много приятна програма. Изненади в самата формация няма да има. Излизаме петимата- Лечев, Стунджи, Леко, Миро и аз. Това е бандата, с която в последните две години правим концертите. Групата ще е в чист вид. Пак подчертавам- концентрацията сега ще е изцяло върху парчетата, музикантите, солата, без мултимедии и отклоняване от рок темата. 

Каква промяна намираш в себе си в музикално отношение след 20 години?
Малко нескромно е така да се говори, но в момента правим нещата точно така, както винаги ни се е искало. Никога досега през тези 20 години не сме свирили с толкова енергия, толкова наслаждение, удоволствие и без да се притесняваме от някакви странични фактори. В момента, като се съберем- то е наслада. То се вижда, усеща се в начина на музициране, на протичане на самия концерт. Наистина е наслада. Промяната е, че просто сме по-добри. Като един отбор сме. Сега тече световно първенство- виждате като има стикован отбор нещата вървят. И при нас е същото. Като гледам колко голове се вкарват на това световно метафорично мога да кажа, че ние ще вкараме много голове на 5 юли на Конюшните на царя. 

Забравяш за всичко това, което се случва около нас, качвайки се на сцената?
То няма как да забравиш, но за два часа, в които преминаваш през някакви територии, правиш едно зареждащо пътешествие. Това ми подсказва и обратната връзка. Не само на нас, но и на публиката действа зареждащо това, което правим. Много се наслаждавам на това, тъй като преди не беше така. В момента е THE REAL THING. 

Изкуството ли е островът на спасението?
В това напрежение, в този хаос, може и така да е. Надявам се да е така. Усещам го и на представления, и на концертите. Хората са озарени по някакъв начин. То цялата тази гнъс, която ни заобикаля няма как да се забрави, но поне за два-три часа- защо да не. Може и остров да е. А островът в Пловдив- Конюшните, винаги ми е бил мечта. Бил съм там, представял съм си как един ден и ние ще свирим на това място. И сега това се случва. Вълнуващо е, защото самото кътче е уникално. Мисля, че ще стане много хубаво. 

Как заспиваш днес и как се будиш? Как човек на изкуството живее в тази действителност?
Малко ще те изненадам с отговора. Преди няколко години повече се притеснявах, повече ме втрещяваха тези неща, защото някак си усещах тенденциите, усещах накъде отиват работите. И това, което се случва в момента, не ме изненадва. Не ми е дошло изневиделица. Това е последица на много други неща. Когато преди време съм се вълнувал, дерзаел, наистина не съм можел да спя нощем, и съм мислил всяка секунда за това какво става, някакви хамлетовски перманентни терзания… натоварвах се много. И в един момент си казах, че това е непосилно, това е нечовешко. Реших, че е по-добре да се фокусирам върху моята си работа, да стана по-добър в нея. Като си лягам да си кажа: Ето, днес бях по-добър от вчерашния ден. И това е смисълът, защото по този начин някак си ще помогнеш и на други хора. В момента се чувствам по-концентриран и мисля, че го правя много добре. И най-приятното е, че имам чувството, че има някаква общност от хора на тази чистота, на тая вълна. Ако щеш и хора, които са си изхвърлили телевизорите, но не защото са асоциални, аполитични, а просто защото се стремят за съхранят някаква чистота в себе си. И тази общност става по-голяма. Когато се срещнем на концерти разбирам, че сме хора, които сме на една чистота. В това има много по-голям смисъл, от блоковете сутринта например и интервюта из студията. Мисля, че в текстовете, които пиша, аз коментирам това, което става в света. Много залагам на текста и като изляза на сцената аз изпявам и изговарям онова, което искам да кажа. Хората разбират какво ме вълнува, по какъв път съм минал, какви стъпки съм направил, къде съм сега. Няма нужда от повече думи- всичко го има в песните.