Кучето на Виктор Бойчев с опит за дебют на оперния фестивал

С три биса и много емоции завърши гала концерта за 100- годишнината от рождението на Борис Христов с емблематичното участие на световноизвестния бас Паата Бурчуладзе. Грузинецът, покорил всички световни сцени, пя на Античния театър в рамките на фестивала „ОPERA OPEN”.  Бурчуладзе пристигна в Пловдив по покана на артистичния директор на фестивала Иван Ангелов, който снощи дирижира и първата част от концерта.  Тя беше по произведения на Джузепе Верди , а дуетът на Паата Бурчуладзе и Крум Гълъбов в ролите на крал Филип II  и маркиз Поза от „Дон Карлос” изправиха публиката на крака. Във втората част на диригентския пулт се изправи другата звезда на феста- диригентът Диан Чобанов, а грузинецът изпълни ария на Мусоргски и ортодоксална музика от репертоара на Борис Христов. Над древната сцена почти до звездите се извисиха гласовете на четирите хора , които участваха в спектакъла- „Капела Арте”, мъжки хор „Стефка Благоева”, камерен хор „Иван Спасов” и смесеният хор на католическата катедрала.  Изпълненията им на Хора на евреите от „Набуко” накара публиката да затаи дъх, а  в  Хора на монасите заедно с Ивайло Джуров формациите предизвикаха фурор сред почитателите на класическата музика. Които и снощи успяха да запълнят Античния. Не липсваха и комични моменти , които обаче не успяха да развалят настроението от прекрасната вечер. Опит за дебют на фестивала направи кучето на директора на Кукления театър Виктор Бойчев, който живее в съседство. Две минути преди края на финалната ария на Бурчуладзе, от съседно заведение започнаха да гърмят фойерверки,  като продължителността им конкурираше градската новогодишна заря.

За концерта в Пловдив пристигнаха посланика на Грузия Зураб Беридзе и съпругата му, които не пропуснаха да се снимат със сънародника си на фона на Античния театър. В публиката бе и кметът на Лече – Паоло Пероне , който бе в компанията на артистичния директор на фондация „Пловдив 2019”  Валери Кьорлински.  През деня Бурчуладзе е посетил Бачковския манастир, като предварително се е запознал с историята на светата обител и нейните основатели- братята Бакуриани, които също са грузинци. Визитата бе много емоционална. Паата целуваше иконите просълзен и не спираше да се моли,  разказаха очевидци. 

Паулина Александрова

На втория ден от фестивала One Design Week изложбата „Дизайн на обект номади” представи изкуството на студенти, преподаватели и албумни от Нов Български университет, съвместно с BARAKA и MOONBOOM. Още на входа ни посрещаше цветово сияние от изумителната инсталация  на докторанта по  светлинна архитектура Халед Сабра, който ни представи проект за небостъргач в огледален вид и ни запозна с изкуството на движението на багрите. 

Изложбата бе събрала разностранни идеи и послания.  Едно от тях бе разположено върху куфар – “I am NOt MAD, just want to see more”. Ние не сме луди, а жадни за познания и култура хора, които искат да пътуват по света и да запаметяват прекрасните моменти, поясни авторът на творбата.  На други два куфара бе прикрепено „Инсталация ≡ интеграция”, а четвърти бе превърнат в кресло.

В средата на галерията се разполагаше разсечен манекен, в чието тяло бяха посадени цветя. Това породи множество и различни интерпретации- че сме празни отвътре и тази кухина може да се запълни от изкуството, че природата е част от човека и трябва да имаме по-сериозно отношение към нея. Закачки и свенливи усмивки пък будеше  инсталацията „Професия номад”, отпращаща към едно от най-естествените състояния на човека. Интересна скулптура от дървени модули, обработени изцяло от морската вода на Лозенец показваше на посетителите, че за красотата и изкуството не са нужни машини и сечива, а само доза въображение и отношение към природата.
 
Стари столове, парти грил, лампи и непотребни вещи се бяха преродили за нов живот. Интересни рисунки се поместваха по стените, по платове, стъкло и пластмаса. Дизайнерите от Нов Български университет ни показаха, че във всяко нещо от природата и ежедневието се крие красота. Тяхното въображение и креативност изведе предметите от рутината и ги потопи в сферата на изкуството, което всеки от посетителите пречупи през собствената си призма.

Димитър Герганов представи втората част от историческото си фентъзи „В сянката на Боговете” пред тридесетина почитатели на перото му в клуб Грамофон. Интересът към историята му се повиши допълнително след сериозния успех на първата част от Битката за Тракия, която водят и хора, и богове. Най-важна е присъдата на читателя. Именно тя ме накара да продължа, каза Герганов, който издаде втората си книга благодарение на финансирането от страна на самите читатели чрез инициативата BookStarters.

Авторът не разкри детайли от продължението на историята на принц Драгор, но не скри, че има много обрати. Те изненадаха самия мен, ще изненадат и читателя, разкри Герганов. Забавната му история задава много сериозни въпроси, на които писателят и читателят заедно да търсят отговорите- предателството, устройството на обществото, борбата за власт, божественото като символика на силните на деня.

На всеки му се иска да бъде бог, да бъде всесилен. Стремежът го има. Но никой не се замисля, че на трона на божеството идват изкушенията. Дали сме готови да се справим с тях? Дали властта и всесилието са толкоз хубави? Дали си струва да бъдем богове? Дали това, че сме хора не е всичко, от което имаме нужда? Дали най-важните неща в живота- любовта и приятелството, не са напълно достатъчни?, попита в представянето на книгата си Герганов. После допълни, че боговете се страхуват от поклонниците си, защото могат да бъдат низвергнати, да загубят влиянието си, храмовете им да се опразнят. Двете страни са зависими една от друга, убеден е авторът.