Всичко там е домашно приготвено, с много любов и търпение, от самата Гергана Пеева

Екатерина Стоянова

Разхождайки се из красивите улички на Капана, минах покрай едно ново заведение. Нарича се „Работилница на Веселите Палачинки“ и изглежда много уютно и приветливо.  Направи ми приятно впечатление това, че е пълно с малки бурканчета с различни видове сладка, от самото заведение се носи благоуханен аромат, а обслужването бе с топла и нежна усмивка.

Поинтересувах се от заведението и проведох един непринуден и весел разговор с управителката, Гергана Пеева, която ми разказа за себе си, за заведението и още нещо...

Да започнем с това, че тя се е трудила дни и нощи, години наред, за да създаде това, което днес предлага на всички нас.  Вложила е много любов и внимание в изграждането на няколко заведения – в София, в Стария град в Созопол и най-новото – в Капана.

Откакто се занимава с това, до ден днешен, нейната страст е все така нестихваща. Тя обожава работата си и, по нейни думи, чувства, че дава на хората някакво ново усещане, експириънс чрез вкус. Гери е влюбена в работата си и начина, по който споделяше, изражението й, тона на гласа й, дори жестовете й издаваха това, показваха колко леко е легнало на сърчицето й всяко едно от заведенията.

Интересното тук е, че всички сладка са направени от нейните две ръце. Креативно е измайсторявала всякакви съчетания от вкусове и продължава да го прави. Експериментира, пресмята кое с кое би си подхождало, опитва и пак опитва, а накрая се получава една експлозия от вкусове.  Опитвали ли сте палачинка с шоколад и чили? Звучи екзотично!

Когато отидох, ми направи сок от лавандула и палачинка с боровинки, крема-сирене и босилек. Повярвайте ми, беше превъзходна! Това се дължи от части на домашното сладко, от части на сместа за палачинки, която е като онази смес, която бабите ни правят, и от части – на вложената любов.

Гери всеки ден пътува от едно китно селце в полите на Родопите (на 50км от Пловдив) до тук и обратно, но това не й пречи ни най-малко. Тя се е преместила да живее там, защото е по-удобно за производството на всички тези сладка. Нали знаете – на село е най-сладко.

В началото, когато е решавала още къде да бъде локацията на новото заведение, е била леко преднамерена за Капана, но после се влюбва. Коледният фестивал има огромна роля тук. Всъщност точно заради него тя се е влюбила в красивия културен квартал. С много замечтан поглед разказа колко добре се чувства тук, познавайки всичките си съседи, от които е останала с много красиви впечатления. 

При нея ходят всякакви хора, а любознателността й й позволява да ги опознае до някаква степен. Затова не се учудвайте, ако ви се усмихне и ви заговори приятелски, докато ви приготвя вкусна палачинка или свежо сокче.  Тя е много общителна и интересна, което е изключително важно за един професионалист в хранителната индустрия, а и не само. Подобаващата, добра връзка с клиентите е от огромно значение. 

Самото заведение е много уютно, както казах, създава усещане за дома по един много нежен начин. Онзи дом, в който милата ви баба ви е приготвяла вкусни ястия с радост. Отидете и усетете!

Димитър Герганов организира собствени събития на историческа тематика в "Петното на Роршах". Първото е само след ден

Ще търсим малко познати факти, ще разказваме непознати родови истории, ще показваме снимки и архивни факти, ще търсим, ще спорим, ще споделяме. Ще каним по-знаещи от нас, за да ги слушаме с респект

Пловдивско Историческо общество ще бъде основано навръх националния празник- 3-ти март. Инициативата стартира утре вечер в 19ч. от клуб „Петното на Роршах”, на ръба на Капана. Първи гост ще бъде доц. днк Мария Шнитер, медиевист, автор на 5 книги и десетки изследвания в областта на Средновековие, Средновековна литература и Богослужение, дългогодишен преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски”. Ще се потопим в началните две столетия на Първата българска държава. Време, твърде оскъдно откъм достоверни източници. Тервел – хан и/или св. крал Тривелий. Паралел с развитието на арабската инвазия в останалия свят. Бурното десетилетие на Крум Страшни. Черепът на Никифор. Крум и виното. България на Омуртаг – строителя до Борис – покръстителя. Митологията около бунта на Расате. „Златният век” на Симеон. Ще си говорим за факти, хипотези и „популярни митове”. Отвъд политическата коректност, която съвсем не е изобретение от средата на ХХ век. Ще се съмняваме и ще задаваме въпроси. Ще търсим отговори, обявява авторът на проекта Димитър Герганов. 

Подготвили сме ви още една изненада. Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Двама български бележити държавници. От истинските. Ярките личности са противоречиви. Обичани и мразени. Хулени и възхвалявани. На власт и в опозиция – винаги последователни. Дори и в заблудите си. Помним ги с делата им. На 3-ти март ще се опитаме да възкресим живото слово в речите на големи българи. Ще ги почетем и ще почерпим кураж от тях! Двама млади актьори – Тихомир Кутев и Янчо Зафиров ще прочетат две паметни речи от парламентарната трибуна на Стамболов и Каравелов на откриването на Пловдивско Историческо Общество, допълва Герганов.

Има хора, за които историята е страст. Изкушение. Непреодолимо привличане. Лабиринт, сред който обичат да се губят. Тайно огледало, в което виждат миналото и предсказват бъдещето. Инструмент за поправка на настоящето. Именно те са поканени на основаването на „Пловдивско историческо общество”. То става факт с подкрепата на Александър Секулов и на един от легендарните клубове в Пловдив – "Петното на Роршах" и ще се събира два четвъртъка в месеца. 

Ще търсим малко познати факти, ще разказваме непознати родови истории, ще показваме снимки и архивни факти, ще търсим, ще спорим, ще споделяме. Ще каним по-знаещи от нас, за да ги слушаме с респект. Историята е памет и опит, традиция и вяра. Преди всичко – мечта. Има твърде много премълчани и неудобни истини. Събития изкривени и представени според волята на силните. На всички тях бих казал – това не е краят. Това е началото. Пловдивско историческо общество. Начало – 3 март. От 19 часа. В клуб „Петното”. Ще се радваме на Вашето любопитство, обръща се към читателите ни Димитър Герганов.

Трябва да сме смели в нещата, които правим, иначе няма развитие

Паулина Гегова

Замисляли ли сте се колко различни хора живеят по света, с различни интереси. Ама наистина различни! Едни се занимават със спорт, други с наука, трети с политика, четвърти с изкуство и т.н. и т.н. Земята ни предлага толкова много и всеки един елемент е по себе си специален. Понякога съмишленици се намират повече от лесно, понякога пък трудно. Както се казва - реалността е индивидуална за всеки. 

Раждаме се, порастваме и се придвижваме. Движението е основна максима за човека. Пътя му го отвежда до немислими, понякога, дестинации или до напълно желани. 

С един такъв персонаж ще ви запознаем днес.

Мария Димитрова е родом от Хасково. Озовава се в Пловдив заради образованието си. Веднага след завършване на гимназия, кандидатства тук. Приемат я "Български и английски", но осъзнава, че не това я влече, затова се пренасочва към курсове по онлайн маркетинг и SEO. 

Толкова се влюбва в града, че решава да живее тук и да, както казва, расте заедно с него. Първото, което си мислиш, когато я видиш е, че тя се откроява от тълпата. Татуировките и пиърсингите по тялото й може да я представят като вятърничава и несериозна в очите на мнозина, но те не са само показност. Мария просто е свободолюбива. Тя е тясно свързана с гейминг индустрията и точно това е превърнала в своя професия. 

Занимава се с игри от много малка, откакто се помни. Като дете е играла при приятели на техните NES, Atari 2600, Sega Genesis. "Спомням си когато PlayStation дойде при нас. С братовчед ми Красимир прекарвахме адски много време в залата с левчета, които ни даваха бабите ни. Една от игрите, която ми е много скъпа е Bloody Roar 2. После и на мен ми взеха PlayStation. С другият ми братовчед - Дидо бяхме на седмото небе. Прекарвахме си страхотно. Вечерта когато трябваше да спим чакахме нашите да легнат и ние ставахме и разцъквахме."

Мария не е стриймър, макар че много често са й предлагали. "Така и не се реших да го направя, поради простата причина, че знам какво се случва и какви глупости се изписват по стриймовете на жени. Те не се взимат на сериозно, а и повечето не го правят с такава цел. " 

Не й допада и определението Нърд, което много често се използва за хора, силно зарибени по игри. Приема го за обидно, защото тя има социален живот, а игрите са страст, която е превърнала в професия. Смело се захваща с проект, който дълго е бил замразен, решена да го въздигне от пепелта. Събира нов екип с членове Златин Ламбев, Ивомир Иванов и съпругът й – Димитър Димитров и почват. Тя сама създава сайт за проекта, който излезе съвсем наскоро и тепърва се развива. Името е кратко и стойностно: E-Gamers.

http://e-gamers.info/е под крилото на софтуерната компания http://neweraideas.net/

Неговата мисия е голяма, но като цяло е да бъде част от развитието на гейминг, аниме и косплей културата в България, защото в тези категории има толкова добри в работата си хора, които за съжаление остават невидяни и нечути. Тази индустрия е популяризирана в Европа и Азия, дори в Америка, но у дома нещата стават бавно и често се гледа на тях скептично.  А Мария е прекрасна и амбициозна. Малко завеяна, както се определя често, но с добро сърце и остър ум. Едва на 23 години, вече е женена от няколко месеца за Димитър Димитров, който е прикован на инвалидна количка. Този факт ме изуми и в същото време възбуди в душата ми възхищение към нея. Доказа ми, че няма граница за любовта. Самата сватба е минала повече от забавно. Мария не обича бляскави церемонии и булчински рокли. Омъжили са се набързо, а тя е била по кецове, дънки и потник. На такива хора, жаргонно им казваме "шматки".  А тя определено е една от най-симпатичните и чаровни шматки. 

Разпродадени са билетите и за следващите две дати на постановката

Екатерина Стоянова

Билетите за представлението бяха разпродадени месеци преди премиерата на „Жена ми се казва Борис“, която се проведе в неделя. Цялата зала в Дома на културата се напълни с усмихнати лица, очакващи да се насладят на двучасовата комедия.

Актьорите взривиха публиката с качествена игра и страхотни лафове. Все пак говорим за Станимир Гъмов, Ернестина Шинова, Румен Угрински, Стефан Рядков, Петьо Петков – Шайбата, Диана Любенова и Жанина Дончева – все известни имена, доказали се пред публиката.

В началото, да си призная, постановката не ме грабна. Първите въвеждащи минути минаха бавно, но останалите близо 2 часа се изнизаха неусетно в искрен, неподправен, дълбок, изригващ смях. Освен смях и радост, разбира се, пиесата подтикваше към размисли върху живота и по-скоро семейните проблемни ситуации.  

В звездния спектакъл се разказваше основно за едно семейство, чиято мъжка половина има любовница, която пък решава да разкаже всичко на жена му. И от там започва една завързана и оплетена буря от ситуации, въвличащи всеки, случайно или неслучайно попаднал в дома на семейството. 

Хем реално, хем нереално, малко преувеличено, но всъщност – истинско, представлението усмиваше иначе трагичните моменти в нестабилния брак. Наболяла тема от време оно, но защо да не се посмеем? Животът е радост и тъга. А когато един проблем е представен по забавен начин, сякаш става с една идея по-лек. 

Имаше момент, в който ситуацията бе толкова смешна, че се наложи актьорите да импровизират, за да не се издадат – те, самите, едва сдържаха смеха си. Не знам как го правят, как успяват да скрият тази емоция. 

Бурните аплодисменти често озвучаваха залата, редом със смеха, понякога – истеричен (да, от моя страна също.) На края публиката бе смаяна и всички си тръгнаха доволни и щастливи. Какъв спектакъл само!

За тази емоционална бомба, „Жена ми се казва Борис“, не са разпродадени билетите само за премиерата, но и за следващите две представления в идните два месеца. Огромен интерес събуди комедията!

След представлението се срещнахме с г-н Гъмов, който се чувстваше много добре и още го „държеше“ настроението от сцената. Той се пошегува, че не му е трудно да излезе от образ след представлението, защото изобщо не влиза в такъв. 

Актьорът е много земна и забавна личност, не е от Голямото Добро Утро, напротив – човек като човек. Усмихнат и ведър.

05-06.03.2016 от 11:00

Software/Hardware Workshop от "Клуб на програмистите във Велико Търново"

Невен Боянов – Програмиране на микроконтролери Atmel ATtiny85 на C/C++. Ще напишем Hello World, т.е. мигащ светодиод (LED) стъпка по стъпка. Ще разгледам какво точно става в сърцето на микроконтролера когато се изпълнява програмата. Ако има желаещи да се научат може да сглобим някоя друга платка от Tinusaur Project. ( http://tinusaur.org/ )

Любомир Филипов - Подготвил съм две лекции

"Resident good: NoSQL" - Идеята на лекцията е да въведе в NoSQL, за да покаже кои са основните типове и как се препоръчва да се използват. Разглежда се какво представлява 'Polyglot Persistence'. Споделя се опит за някои определени типове и какви проблеми се срещат с тях.

"Road Runner: PHP 7" - Много хора избират PHP, защото сравнително бързо виждат резултатите от своя труд, създавайки готов продукт. Новата версия излезе на 03.12.2015г., очаква се поддръжката на версия 5.6 да бъде спряна на 28.08.2016г. Идеята на лекцията е да покаже какво ново идва в езика с версия 7, защо беше необходима тази версия, кое беше премахнато и да се покажат няколко теста, които показват колко по-бърза е новата версия.

Работилница за NoSQL: Ако има желаещи ще си направим една малка блог система

Орлин Димитров – „Компютърно зрение и самоподреждащи се столчета. Митовете за IoT и IoS, работилница по роботика.“

технологии: C#, OpenCV, EmguCV, Leap Motion, TI SensorTag, Kineckt, Setero Camera, Myo и мобилeн робот Karel v1. Орлин си има блог където можете по-задълбочено да прочетете за роботите: bit.ly/1RsB9yZ

“Ще си позволя си лукса да донеса само един робот, мобилен и малко хардуер. За сметка на това съм подготвил 8 задачи - 6 софтуерни, 2 хардуерни. Задачите са много симпатични и са много приятни. Свързани са с дебъг, изграждане на WEB приложения, IoT и са със силно приложен характер. За мераклиите ще добавя, че могат да се закачат към бази от данни. С Lyubomir Filipov можем да направим един "крос овър" и да слеем част от задачите на работилниците.”

07.03.2016 от 19:00

Астрофизика - новите открития за гравитационните вълни

Лекция по Астрофизика - популярно представяне на новите открития за Гравитационните вълни.

Лекцията ще води астрофизик - Роса Виктория Димитрова, която работи по обсерваториите в България.

Роса е първият бг-астроном, одобрен за участие в престижна конференция в Чили.

bit.ly/1WRZCPJ

10.03.2016 от 19:00

Manager team VS Team leader

Manager team VS Team leader. Малко практически съвети за изграждане на доверие в екипа, team dynamics, управление на конфликти и т.н. Но наистина на човешки език и без прекалено теоретизиране :) лектор Мариана Трендафилова

13.03.2016 от 12:00

IQ Тест на Менса

И този месец ще се проведе Тест за интелигентност на международната организация Менса. Хората с най-високo IQ ще получат предложение за членство. 

19.03.2016 от 14:00-18:00

Responsive & UX - workshop

What is responsive? No it's not HTML re-sizing to fit different screens, although it may play a minuscule part in it. How to achieve better UX when you have to deal with cross-device, cross-OS, cross-browser software. Psychology and manipulation of user's perception.

Ще се състои от презентация със слайдове по темата и задача по която ще работим на групи.

4 часа. Група около 15тина души е идеална. Няма ограничения за желаещите.

Водещ: Мартин Чаов bit.ly/1LPoSjz

27.03.2016 от 12:00

Polimex Access Control Hackathon

Hackaton е уникално събитие, което събира специалисти в областта на ИТ технологиите с цел съвместна разработка на приложения.

31.03.2016 от 18:00

Всеки последен четвъртък в месеца, всеки желаещ може, да дойде и да сподели колко тхнологично е напреднал или да ни представите вашата идея в рамките на 5 минути.

Записване във форума: http://frm.hackafe.org/t/lighning-talks-2016/487

Веселин Петров прави най-популярните въздушни легла в България

Идеята се родила на шега. С негов приятел просто решили да си ушият хамак

Веселин прави и хамачета за деца, ленти, йога люлки и кърпи за първа помощ

Екатерина Стоянова

Веселин Петров е от Казанлък, но животът случайно го довежда в Пловдив преди 4 години. Занимава се с катерене, ходене по лента,  въздушна йога и... прави хамаци. Но не какви да е хамаци, а Айляк Хамаци!

Всичко започнало, когато с неговия приятел от Бургас, Кристиян Александров, били в Кара дере и решили, че искат да си купят хамак. Да, но всички хамаци били прекалено скъпи, затова Кристиян предложил да си направят собствен, с помощта на шевната машина на баба му.  Купили си материалите и така се родил първият Айляк Хамак, който още е здрав и читав.

Приятелите им много харесали хамачето и поискали и те. Веселин ушил 5 и им ги подарил на драго сърце. Малко по-късно и други хора разбрали за въпросните хамаци и поискали. И така, на шега, Петров започнал да прави и продава от въздушните си легла.

Материята им е от полиестер, защото е много лек, компактен и изсъхва бързо. Не са въжени по две причини – по-удобни са и по-компактни. В направата е вложена много любов. Самите хамаци са много качествени и евтини – цената на един е 40лв. Предлагат се в 16 различни цвята, щамповани и печатани. Най-тежкият човек, който е лежал в такъв хамак, тежи 150кг.

Фенове на марката Айляк твърдят, че са изключително удобни и са спали съм като на облак в такъв хамак!

Веселин прави още хамачета за деца, ленти, йога люлки и кърпи за първа помощ. Интересното при йога люлките е, че се използват при въздушната йога, която има лечебно действие.  Първият човек в България, който се занимава с това и всъщност запознава Веселин с въздушната йога, е Людмил Дренски. Той лекува себе си така.

Относно кърпите за първа помощ, те трудно се намират. По-скоро трудно се намират качествени такива, обикновено се изхабяват и късат бързо. Затова нашият изобретател решава да откликне на молбата на негов приятел и за два дни измайсторил 10 такива кърпи.

Веселин е изключително динамична и енергична личност с голяма усмивка и голямо сърце. Неведнъж просто е подарявал, но и често късметът му се усмихва.  В началото не е вярвал, че ще се стигне  до тук – да произвежда и продава най-харесваните хамаци в България, но днес, вече утвърден на пазара, с опит и знания, се чувства напълно уверен и в свои води.

Той е пътувал много на стоп, видял е Русия, Германия, Италия, Гърция, Австрия, Турция и т.н., което му е помогнало много с рекламирането и разпространението на хамаците. 

Случило му се е веднъж да пътува от София до Пловдив с 6 различни коли,  и тогава, пак на шега, продал 8 хамака ей така.

Ей така се случват нещата при него – непреднамерено, почти неочаквано, готино!

Фотограф: Никол Недевска

Мъчно ми е, заради ситуацията, в която се намира българският театър. Вярвам, че го чакат по-добри дни.

Паулина Гегова

Димитър Банчев е талант - кореняк. Родом от Пловдив, през не толкова далечната 2011-та, пътят му го отвежда в столицата, където завършва актьорско майсторство за драматичен театър. Четири години по-късно, за първи път го виждаме на пловдивска сцена и този факт няма да се промени. Познаваме го от постановки като "Сако от велур", "Антихрист" и "Сестри Палавееви". 

Младият артист избягва интервютата и блясъка на прожекторите. Съсредоточен е в работата си и емоционалната изгода, която извлича от нея, но въпреки това се съгласи да застане пред Капана.бг и да сподели повече за живота си.

-Разкажи ни малко повече за детството си? Какво беше то?

Бях свободно и щастливо дете. Не бих казал палав. Бях срамежлив. Израснах в бизнес семейство на работохолици. Родителите ми работеха и събота и неделя. Другите деца прекарваха почивните дни със семейството си , а аз стоях сам със сестра си. Родителите ми много ме подкрепяха, винаги съм получавал всичко, което съм искал. Експериментирал съм със страшно много спортове - футбол, тенис на корд, тенис на маса, карате. От осем годишен, всяка зима, ходех на ски за по две седмици. Помня, че харесвах едно момиче, което искаше да се запишем на спортни танци и заради нея сляпо се хвърлих в тази авантюра, но издържах само три дена. (смее се) Детската ми мечта беше да стана гимнастик... А виж, станах актьор!

-Мислил ли си за алтернативна професия?

Завършил съм механотехникума със специалност "двигатели с вътрешно горене". Веднага след това изкарах 13-ти клас и записах първото си висше - бизнес администрация в Европейския колеж, но винаги усещах, че това не е моето нещо. Затова кандидатствах в НАТФИЗ. То пък взеха, че ме приеха! Някой ден бих се занимавал и със семейния бизнес, стига да не пречи на професията ми.  Но на този етап съм се отдал изцяло на Театъра.

-Семейството ти насърчаваше ли те за избрания път или бе против да поемеш съдбата на артиста?

Когато споделих, че искам да кандидатствам, родиtелите ми ми се изсмяха. Не вярваха, че ще успея въобще да влезна в Академията. Когато ме приеха, бяха на седмото небе. Разплакаха се от радост и до ден днешен продължават да ме подкрепят в начинанията. 

-Ти си едно от най-новите попълнения на Драмата. Как се случи всичко?

В четвърти курс подадох документи в Пловдивския драматичен театър. Това беше мястото, в което исках да работя. Директорът, Кръстю Кръстев, дойде в НАТФИЗ и изгледа всички представления, в които участвах. Три дена, след като взех диплома, той ми се обади и ме покани на среща с режисьора Борис Панкин за представлението "Сако от велур". Така се положи моето начало в "Н. Масалитинов".

-Също така си и едно от най-младите попълнения. Само на 29 години и то доста добре изглеждащ. Външния вид помага ли ти в кариерата? 

Благодаря за комплимента. Еее, мисля, че да! И не само в кариерата (смее се)

-Участва в новия клип на поп-певицата Ирра. Как протекоха снимките и какво преживяване бе за теб? 

Беше забавно и студено! И, въпреки че беше студено, беше забавно... Но професионализмът ме топлеше. Ирра е голям пич.

-Да се върнем на театъра. Кое е най-голямото ти предизвикателство до сега? 

Това, което ще кажа е клише, но всяка роля носи своите предизвикателства. 

-Разкажи ни случка от НАТФИЗ, която никога няма да забравиш.

НАТФИЗ беше една казарма. Всеки един ден, прекаран в Академията, беше интересен и по своему - военен. 

-На какво те научи Маргарита Младенова?

Тя ни възпита да се борим и отстояваме позициите си, да не се отказваме лесно, да се интересуваме повече, да четем повече, да откриваме Истината: "От айзберга се вижда една малка част, затова трябва да се гмурнем в дълбокото."

-За кратък период се сблъска с големи и много по-опитни български творци. Как се чувстваш в тяхната компания?

Като у дома! С колегите от Пловдив се чувствам прекрасно.  Няма дрязги и проблеми.

-Започват репетициите на "Васа Железнова - Майка" от Максим Горки. Сподели ни нещо от кухнята.

Репетициите започнаха наскоро, затова няма кой знае какво за казване. За първи път работя с режисьора Маргарита Мачева. С нея се знаем още от академията и винаги ми е била любопитна работата с нея. Вярвам в успеха на представлението. 

-Ти кой персонаж ще играеш?

Семьон, големия син на Васа.

-Остава ли ти време за личен живот? За любов, приятели и забавление? 

Когато съм в репетиционен процес, почти не. Но във "Васа Железнова" съчетавам и трите. 

-Как предпочиташ да прекарваш свободните си дни? 

Напоследък започнах да тренирам във фитнес залата. Може да е странно, но съм домошар. Обичам да релаксирам като чета или гледам филми.

-Сподели ни кой е най-големият ти страх!

Най-големият ми страх е загубата на близък човек. Тази мисъл ме ужасява.

-Промени ли се нещо в теб след като попадна в професионалния театър? 

Започнах да се развивам и да вярвам повече в себе си. 

-Мислиш ли, че един артист се самозабравя ако му се обърне много внимание? 

Зависи от артиста, но в повечето случаи - да, за съжаление. 

-Всъщност, ти самият беше ли подготвен за това, което те очакваше?

Не, и се надявам и в бъдеще да се изненадвам от себе си.

-Какво е мнението ти за ситуацията Рашидов-Мутафчиев и евентуалното затваряне на театри?

Мъчно ми е, заради ситуацията, в която се намира българският театър. Вярвам, че го чакат по-добри дни.

-Родом си от Пловдив, но от години се разпокъсваш между дома и София. Къде се чувстваш по-добре? 

В Пловдив съм си у дома, но следването и породилите се от него приятелства, ме свързват и със София по един специален начин. Там създадох среда. Обичам да шофирам и за мен разстоянията нямат значение.

-В крайна сметка, каква е формулата за успеха, според теб?

Работа и отдаденост на 100 %! 

-Смяташ ли се за успял?

На 29 години все още не, но след 10 ... (смее се )

-Като за финал, какво ще пожелаеш на читателите на Капана?

Елате на театър! Хубаво е!... И бъдете здрави!