Историята на един татуист, който упорито е отказвал да се занимава с това

Татуистите и хората с татуировки отдавна не са онези, които лежат в затворите с тежки провинения. Само за едно-две десетилетия, културата на татуировките избуя от земята и се разви като голямо дърво, което се държи на стабилни корени в лицето на добрите артисти и художници в страната, някои от които се върнаха у нас след дългогодишен стаж извън пределите на България.

Факт е, че до скоро да носиш рисунки по тялото си не бе добре прието. За щастие, ситуацията с този вид изкуство силно се промени и сега е нужно да чакаш с дни и месеци, за да си запишете час за татуировка. Друг факт е, че повечето добри татуисти у нас са „чиракували“ я в Англия, я в Испания и се завръщат в милата си родина, за да покажат не само какво са научили, но и какво се случва „навън“.

Такава е и историята на Красимир Талев, когото за по-кратко ще наричаме Краси. Собственик е на едно от най-успешните студия в Пловдив – ''Пловдив Майна Tattoo Shop''. Но как е стигал до момента, в който да създаде собствено студио – вижте неговата история.

Краси е завършил Художествената гимназия, а след това и АМТИИ в родния си Пловдив. Рисуването му е в кръвта или по-скоро във върховете на пръстите. Никога не е очаквал да стане татуист. По негови думи, първоначално дори не е искал и дълго време се е стремял да стои настрана от този занаят, както той го нарича. Част от приятелите му обаче, уверени в художествените умения на Талев, твърдо настояват той да ги татуира. Машинка обаче няма. Тогава се задейства олд скуул схемата със струна, химикал и моторче от уокмен. Импровизираната машинка е съвсем просто устроена и може да се направи в домашни условия. Така се е започнало с дребните татуировки, направени върху приятели и познати. Тогава бяха времена, в които уокемнът беше нещо много ценно, казва Краси. В името на татуирането обаче, няколко уокмена са паднали в боя в името на татуирането и са дали моторчетата си за създаване на машинки.

Макар и вече да е направил първи стъпки, пловдивският татуист продължавал да отказва да прави татуировки от чисто хигиенична гледна точка. Старите методи на стерилизация не му се нравели особено и той продължавал да страни от занаята. Даже толкова се дърпал от него, че заминал в Лондон. Познайте защо – заради жена – тогавашната му приятелка и настояща съпруга. Уж отишъл само за месец, за да я види, времето така се разтеглило, че Краси останал в Лондон 6 години.

Съдбата обаче си знае работата и след като нашият човек се е занимавал със строителство около година, случайно се озовал (благодарение на негов приятел) във второкласно лондонско студио. Там започнал да прави по-прости и лесни татуировки, но след като е натрупал известен опит, се преместил в друго студио. Междувременно жена му се занимавала с IT, също в Лондон. И така, от студио на студио, Краси достигнал до тату шоп в центъра на Английската столица, където продължил да краде занаят, както казва самия той.

Цялата статия можете да прочетете в Под Тепето

Градска художествена галерия - Пловдив и Посолството на Япония в Република България ви канят на откриването на изложба "Катагами и Темари" (Под повърхността на реалността) на 16 октомври 2015 г. (петък) от 18 ч. в Зали за временни изложби, ул. "Княз Александър I" № 15, Пловдив. 

Пресконференцията за изложбата ще бъде на 16.10.2015 г. от 11 ч. в Зали за временни изложби, ул. "Княз Александър I" № 15, Пловдив. Ще присъстват Рали Коева-Донева и Рина Пападополу (автори). 

Изложбата „Катагами и темари – под повърхността на реалността“ показва някои от най-популярните и обичани приложни изкуства в Япония – картини от ръчно изрязана хартия кири-е, декоративни топки от конци темари и декоративните шнурове и ширити кумихимо.  Автори на уникалните произведения са Рали Донева-Коева и Рина Пападополи, а специални гости ще бъдат: Мегуми Мочидзуки, кири-е майстор от Киото и Елоиза Мирена Маркети-Масса от Италия, чийто творчески път също е тясно свързан с това изкуство. Това е втората съвместна изложба на Рали Донева-Коева и Рина Пападопулу - две българки, всяка една от които, водена от искрен интерес към японската култура и естетика, е постигнала завидни успехи в своята област, признати и сертифицирани и от японските специалисти. Експозицията е част от програмата на 26-тите Дни на Японската култура в България и се организира от Посолството на Япония в Република България, Асоциация "Кири-е Интернешънъл България" и Японски клуб "Кидзуна" - Варна. 

На 17 и 18 октомври (събота и неделя) ще има демонстрации и уъркшопове с вход свободен: 

Кири –е – уъркшопове на всеки два часа с начален час 10.30 ч. (през двата дни)

Темари – 10:30 ч. на 17 октомври и 14:30 ч. на 18 октомври

Кумихимо - 14:30 ч. на 17 октомври и 10:30 ч. на 18 октомври

Изложбата ще продължи до 23 октомври.

За повече информация: 

www.facebook.com/kirie.bulgaria

www.temari-bulgaria.com

www.facebook.com/Temari.BG

За Дните на японската култура в България:

Дните на японската култура се организират в Република България от Посолството на Япония от 1990 г. За двадесет и шеста поредна година българската публика има възможност да се докосне до древното и съвременното лице на богатата японска култура.

Дните на японската култура през 2015 г. се осъществяват със съдействието на Клуба на приятелите на Япония в България „Нихон Томоно Кай“ и с любезната финансова подкрепа на: Astellas, Canon, Fanuc, Geotechmin, Honda, Itochu, JTI, Kaliakra Wind Power, LB Bulgaricum, Lexus, Mitsubishi Corporation, Toshiba, Toyota, YAZAKI и Yokogawa България.

Светът е пълен с изненадващи тайни. Никои от нас ще живеят достатъчно дълго, за да видят разрешаването на загадките. Но винаги е интересно да погледнем към някои от най-странните неща, които се намират под повърхността на Земята.

1. Птиците MOA 

MOA са нелетящи птици, които са живели в Нова Зеландия, но са изчезнали преди около 1500-та година.  Според една от теориите за изчезването им се смята, че са избити от народа Маори. По време на експедиция през двадесети век, учените се натъкнали на нокти на една от птиците, които по някакъв начин са били невероятно добре запазени в продължение на векове.

2. Храмов комплекс на Saksaywaman, Перу

Перфектната каменна зидария на този древен храмов комплекс, който беше завършен, без използването на нито една капка хоросан, е наистина невероятно. Камъните са толкова добре прилепнали един за друг, че между тях не може да мине дори лист хартия. Освен това всеки блок има гладка повърхност и заоблени ъгли. Как е построен обаче, никой не знае.

3. Портата на Слънцето, Боливия

Портата на Слънцето се намира в Тиуанаку - древен и тайнствен град в Боливия. Някои археолози смятат, че той е бил център на огромна империя през първото хилядолетие преди нашата ера. Никой няма представа какво означава дърворезбата на на портата. Смята се, че резбите имат астрологически или астрономическо значение.

4. Longyou пещерите, Китай

Тези пещери са били извадени от пясъчник от човешки ръце без намесата на никакви машини. Такава трудна работа би изисквала участието на хиляди хора. И все пак никъде  не се споменава за тези пещери. Не се знае нито как са създадени, нито за какво са били ползвани.

5. Недовършеният обелиск, Египет

Дълбаенето на този обелиск първоначално е започнало директно в скалата, но се е оказало, че работата по него не може да бъде довършена. Размерите му са забележителни!

6. Подводният град Йонагуни, Япония

Този древен комплекс е открит случайно от инструкторът по гмуркане Кихачиро Аратаке. Подводният град е засрамил всички научни теории. Скалата, от който е изсечен, е потопена под водата преди около 10 000 години - много преди са били построени дори египетските пирамиди. Някои археолози смятат, че по времето на тази примитивна епоха, хората все още сгушени в пещери, са се прехранвали с хранителни корени, а не лов. Те със сигурност не са могли да изграждат каменни градове.

7. Мохенджо-Даро ("Могилата на мъртвите"), Пакистан

Тайната на падението на този град е обърква експерти в продължение на десетилетия. През 1922 г. в Индийския археолог RD Banerji открили древни руини на един от островите в река Инд. Възникнали множество въпроси: Как е бил разрушен този голям град? Какво се е случило с неговите жители? Многобройните разкопки не са дали никакви отговори до момента.

8. L'Anse AUX Meadows, Канада

Този археологически обект в Канада  е бил селище, основано от викингите преди около хиляда години. Фактът, че той съществува, показва, че скандинавските моряци са достигнали Северна Америка много преди раждането на Христофор Колумб.

9. Тунелите Stone-Age 

Откриването на широка мрежа от подземни тунели, които се разпростират на територията на цяла Европа от Шотландия до Турция, показва, че живелите през Каменната ера хора не са били просто ловци-събирачи. Истината за целите на тунелите все още е загадка. Някои изследователи смятат, че са били използвани като защита срещу хищници, докато други смятат, че са осигурявали безопасен начин за предвижване, когато хората са имали нужда да се защитят от тежките условия на времето и различните конфликти.

10. Гигантски каменни сфери на Коста Рика

Тези загадъчни каменни образувания са интригуващи не само заради перфектно сферичната си форма, но също така и заради неизвестния си произход и предназначение. Те са били открити през 1930 г. от работниците в бананова плантация. Местните легенди предполагат, че тайнствените сфери криели злато, но те се оказали празни.

Искам да направя нещо значимо и то да е от световно значение

Стоян е на 22 години, пловдивчанин и е влюбен в родния си град. Студент е по психология в 4-ти курс и се занимава активно със стрий фитнес и уъркаут. И под „занимава се активно“ имаме предвид до такава степен, че благодарение на него вече има изградени 30 спортни площадки в града. Как е започнал и какво го мотивира, вижте в интервюто, което той даде за Под Тепето.

Първо ни кажи с какво се занимаваш.

Занимавам се с организиране, съдействие, провеждане на групови мероприятия, в повечето случаи тренировки и състезания по уличен и функционален фитнес. Като цяло, уличната спортна култура ми е в кръвта.

Смяташ ли се за интересна личност?

Всъщност  да! Колкото и егоцентрично да звучи… Осъзнавам как изглежда отстрани, ала наистина се намирам за колоритна личност, която инвестира в себе си и знае как да гони целите си. 

Какво гониш?

Гоня себе си, останалите, но най-вече гоня различието. Твърде много сиво има около нас. Опитвам се да страня от този „цвят”. А и честно казано един ден бих се радвал, ако дузина хора ме смятат за човек, който достойно може да бъде категоризиран като велик. Точно така – велик! Искам да направя нещо значимо и то да е от световно значение. Така че, и величието гоня! (смее се)

Какво за теб е величието?

Простота, неподправеност, истина, идеализъм, жертва, че дори и лудост на моменти. Но мисля, че най-вече е призвание. 

От колко време тренираш и как започна?

От 6 години. Запалих се от приятели, които решиха да изпробват нещо, което са видели в интернет. Спрях да играя компютърни игри и реших да опитам.  В детството си съм играл футбол близо 4 години.  Тогавашния ми треньор ми даде много. Благодарен съм му…

Какво ще кажеш за хората, които не тренират навън, а ходят във фитнес зали?

Разни хора, разни идеали. Всички гонят някакви цели, които са си поставили. Някои знаят как да ги гонят, други не. В повечето случаи, хората, които тренират в залата, целят по-добра визия, докато аз правя нещо, с което се опитвам да мотивирам останалите. Ние търсим по-функционалната част и визията заема второстепенна роля. Трябва да се чувстваме добре в тялото си, все пак то е нашият храм. Трябва да се грижим за него – не само да изглежда добре, но и да се чувстваш така сякаш можеш всичко с него.

Каква е връзката ти с Титан фитнес?

Част от техния екип съм. Помагайки на тях, помагам на себе си. В момента обаче съм се фокусирал върху работата си - работя като фитнес инструктор в залата на Атлетик Фитнес.

Ти си инициатор за създаването на повечето площадки за уличен фитнес в Пловдив. Как се случи всичко това?

Цялото интервю със Стоян можете да прочетете в Под Тепето

Или за един концерт превърнат от масово - в лично преживяване

Петък е, нощен Пловдив гъмжи от събития - всякакви, от една страна имаме Nerd парти в Sound trap, имаме концерт на Fyeld, Inflict и Invisible dreams в Stage 51, а пък на следващия ден, дори имаме рожден ден на Вожда от Найлона, за което си струва и е нужно да се пазят сили. Но вниманието ни е приковано от Post-culture stage. 

За тези, които не знаят какво е това, ще обясня накратко - "Петното на Роршах", съвместно с Антон Шнитер и Никола Николов задвижват платформа, която е фокусирана върху концертни събития и информационно обогатяване в клубната култура. Така долният етаж на "Петното" вече се казва Пост-културна сцена.

Концертните събития са разнородни, както всъщност беше и в петък, когато The Flying Detachment и Corecom стъпиха на сцената. По думите на организаторите - това са банди представители на софийската "стоунър рок" сцена, с която тепърва ще сътрудничат. 

Наближи 22:00, тогава бяхме привикани да слезем в подземното ниво за началото на концерта . Първи се качиха The Flying Detachment - банда, която съвсем ловко смесва наситен китарен звук, топли мелодии, макар минорни, с експресивността на вокалисти от ранга на Josh Homme( Queens of the stone age) и Dave Grohl ( Foo Fighters) . Впечатлението , което остави бандата беше за затвърден звук и страхотно сценично поведение и представление. Те бяха донесли свое собствено светлинно оборудване, което е крайно нехарактерно за алтернативната сцена, но пък помогна за изживяването на публиката, която макар малобройна остана възхитена.

За втората част от вечерта се погрижиха Corecom. Слъдж метъл от дебрите на Луизианската пустиня. Сигурно не сте чували за NOLA (New Orleans, Louisiana) сцената, но това не е проблем. Момчетата с интересното от-близкото-минало име определено оправдаха името си. Тежки рифове, бавни мелодии противопоставени на бързи барабанни партии, граничещи с ромоленето на Бостънската хардкор сцена. Впечатление правеше вокалиста, който успя да покаже южняшкия звук в себе си, понякога напомняйки много на Phil Anselmo ( Pantera, Down, Arson Anthem) .

Така в рамките на два часа, пловдивски ентусиасти можаха да се насладят на един истински музикален празник облечен в стил, който не всеки месец може да се чуе на пловдивска почва. А Post-culture stage от своя страна обещават, разнообразието на не-чак-дотам популярни стилове да е все по-голямо и по-голямо.

Рядко ни се отдава възможност да присъстваме на толкова поучителни лекции, каквато беше тази проведена от прочутите братя Мангасариян, на сцената на Post-Culture Stage. 

„За вредата от образованието, културата и изкуството“ или както ще използваме по-долу съкращението О.К.И, е образователна лекция, която за пръв път дава един доста компрометиращ поглед над последиците от вече изброените. 

Някога питали ли сте се, какъв е смисъла на Арт-а? Ами на театъра? Добрите постановки ни трогват и често ни просълзяват. Но това дали е правилно? Редно ли е децата ни да гледат подобни неща? Да се натоварват?

Както успяхме да научим от мероприятието – не!

Не стига, че ние самите си имаме проблеми, но на всичкото отгоре отиваме на театър, където Шекспи(ъар) демонстрира личностните проблеми на разни тинейджъри, предава ни ги и ги прави ги наши наши проблеми, и за всичко това ние си плащаме? 

Това дава изключително лош пример на детската аудитория.

Обсъди се въпроса с образованието и до колко е валидно то. Че за какво му е на едно дете да ходи на училище?! И как доста известни творци/ актьори/ майстори извършват дейността си без диплома, пък дипломираните стоят без работа.. 

Как може?! 

Световната литература пък казвали, че всички я харесват. Да, ама не точно. Защото ако наистина някой я беше чел, нямаше да я хареса!

Наблегна се и на Арт-а. Ах, как се наблегна на Арт-а....

Гостите бяха впечатлени, чак направо втрещени на моменти, от претенциозно подбраните примери за съвременно изкуство. И как няма?! 

Деца, изкуството е лошо нещо и можете да сънувате кошмари след сблъсък с него!

Разбира се, нямаше как да не ни предупредят да ходим на опера само при едно условие - След като сме навършили пълнолетие и знаем, че отиваме на изцяло собствен риск... Което е изключително рентабилен съвет! 

Простете - не съм сигурна, че бих могла да изразя емоциите, които се носеха из въздуха на Петното на Роршах предната вечер правилно. 

Но пък мога да ви уверя, че след него публиката излезе с един изцяло нов мироглед. 

И важна бележка – Никога не кръщавай детето си Червената Шапчица! (Какъв човек ще си, да го причиниш на невинното дете?!) 

Едно обаче е сигурно – забавлението е най-важното нещо. И именно за това можем топло да благодарим на Мангасариян, за О.К.И. и за това, че направиха вечерта на всички гости (