Свети Петък дойде и тази седмица с чук в ръка, че да размаже всички ни. Макар и да очаквате, че след като е започнала учебната година, то ние ще си седим вкъщи с книжчица в ръка, топъл чай и любов към учебниците - ами, не! Бяхме на първото издание на Пост-културната сцена и може само да завиждате, че не бяхте там!

Wosh MC най-сетне се завърна в Пловдив и то не къде, а в долното ниво на Петното, за да ни покаже що е то истинското забавление. Да, няма как да се отрече лекото раздразнение на публиката от закъснението му, но успееш ли да се качиш на сцената и да вдигнеш над сто човека до тава, всичко ти бива простено. Пот, сълзи и кръв ли не проля той под прожекторите за феновете си. Като човек, който не е особен фен на рап културата, искам с ръка на сърце да споделя, че това не беше концерт, а чисто емоционално изживяване. Ти изнасяш представление пред приятелите си, макар и да не познаваш никого от публиката, тя е твой приятел. Усещаш една близост, която би могъл да докоснеш само с най-близките си хора на скрита среща в някое кафене. След първите пет минути, като част от публиката, всички останали вече са ти част от семейството, та ги хващаш за ръка и започвате бясно да подксачате и да пеете, пък все тая, че не знаете текстовете на песните. Това успя Wosh да сътвори с концерта си – едно грамадно семейство, което го свързва едно. Съжалявам, че аз трябва да ви го кажа, но на младото поколение понякога му трябва само едно, за да бъде щастливо и то е ПУШЕЦИ! За финал, като истинска звезда, рапърът беше заобиколен от девойки, които в миг на истерия не издържаха и просто последваха първата, осмелила се да се качи при него. Какво по-красиво от дузина млади девойки на сцената за завършека на една перфектна петък вечер. Ами, има пък! Wosh седя пред бара и си говори с всеки един, който някак си бе осмелил да се приближи до кумира си. Успя да ни покаже, че да си на върха, не значи да си на сцената, а да си сред хората.  Да си едно с всичко, което се случва и да виждаш доста след прожекторите. 

Пост-Културната сцена успя да даде едно, не само добро начало, но и доста обещаващо. Имайки предвид, случващото  се в града, безспорен факт е, че една нова сцена успя да събере стотици хора. Младите надигат глас, а това може само и единствено да притеснява конкуренцията.

Предстои звезден уикенд в програмата на VI Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“. На 3 октомври от 18.30 ч. атрактивният Yotzov Clarinet Sextet ще очарова публиката с виртуозните си изпълнения. Основател и лидер на състава е изтъкнатия кларинетист Бобо Йоцов.

Международният фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ не за първи път представя на своята сцена българка – концертмайстор на световен оркестър. През годините форумът включи концерти на прочутата пловдивчанка Елмира Дърварова – дългогодишен концертмайстор на Метрополитан опера, Ню Йорк, Албена Данаилова – концертмайстор на Виенска филхармония, Мила Георгиева – концертмайстор на Радио-симфоничния оркестър в Щутгарт.

В неделя, на 4 октомври от 11.30 ч. почитателите на класическата музика ще имат удоволствието да се насладят на още една знаменита цигуларка – Йоанна Каменарска – концертмайтор на Хамбургския филхармоничен оркестър. Тя ще си партнира с изтъкнатата пианистка Ирина Георгиева, с която от години покорява в дует световните сцени.  

Българската цигуларка е обсипвана със суперлативни оценки от страна на критиците: „Роден музикант! Нейното свирене е сублимно; всичко придобива смисъл; част от една неразривна цялост... Елегантно водене на лъка, фини звукови нюанси, красива фраза, овладян ритъм и дишане: тази артистка наистина разполага с душевно богатство и свобода!“(Брюксел); „Световна класа!“ (Франкфурт); „Звездата на вечерта... Изпълнението на Йоанна Каменарска на „Циганка“ от Равел взриви публиката и я изправи на крака.“ (Хамбург).

Билети за концертите търсете в мрежата на Eventim.bg, В Билетен център пред Общината и в Балабановата къща преди събитията.

Може би смятате, че има неща, които не можете да поместите в една и съща зала. Както например изкуството и кича не могат да намерят едно и също помещение, в което да бъдат поместени едновременно. През 2-то десетилетие на 21 в. обаче можем да видим много и различни мнения по темата. Подобно съчетание направи Иван Томанов в Градската художествена галерия.

Съчетанието на абсурдния кич и изкуството съвсем не се отнася до безвкусица или липса на естетика. Точно обратното. Авторът на изложбата, в която можете да видите рисунки, графики и инсталации съпоставя двете неща. Томанов поставя толкова осезаема граница между тях, че не е възможно да не ви провокира. До зашеметяващите табла с негови работи, окачени по стените, се подвизаваха така модерните инсталации, с които сякаш деецът осмива съвременното изкуство или поне неуспешните му опити, за които няма как да не го аплодираме бурно.

За съжаление, ако не знаете каква е концепцията на автора, можете да останете много объркани, пристъпвайки в пространството на галерията. Истински шок е за ценителите на изкуството да видят в ГХГ градински фигури на зайчета, детски играчки, кухненски пособия и куп други цветни чудесии, които изграждат така наречените инсталации. 

Скулпторът Томов обаче не само ще ви шокира, но и ще ви очарова, което е по-важното в случая. Вглеждайки се в рисунките му, можете да ги интерпретирате по многобройни начини. Освен, че в тях можете да видите философската поезия, което се противопоставя на консуматорския свят, ще откриете многобройни религиозни символи. Някои от рисунките напомнят човешката душа, особено поставени в композиция. Сякаш е разнищил нечия същност, пречупил я е през погледа си, за да може да ни покаже колко многопластови са хората.

Със сигурност това е една от най-провокативните изложби на Градска художествена галерия. А работата на Иван Томанов можете да видите до 14-ти октомври. 

Последните години фотографията като изкуство обхваща все нови и нови върхове. 

Някои смятат, че с всички иновации, фотографията става все по-лесна, което се възприема дори като неуважение на традиционните методи.

Дали е така обаче? 

Мнозина от вас са наясно за съществуването на тази култова програма Adobe Photoshop, но малцина боравят наистина добре с нея. Също така, длъжни сме да споменем множеството от нови и качествени матрици, придружени с големи и скъпи обективи, както и целият антураж от специфично осветление, стативи и куп други странни, но необходими инструменти, нужни на смелите фотографи.

Ставали сме свидетели на всякакви комични, че понякога и плачевни опити за фото манипулация, но пък измежду тях се открояват и някои наистина добри майстори.

Това е и причината да ви запознаем с един от можещите и знаещите. 

Представяме на вашето внимание Ятиш Рамдаризин и малко информация около неговият проект. 

Eто какво казва той за фотографската селекция:

„ Измина известно време, от както започнах свой проект. 

Основните източници на вдъхновение бяха Witchoria (намерих я в Instagram) и основните заглавия на True Detective.

Аз съм графичен дизайнер/фотограф, със седалище в Мавриций. В момента работя на свободна практика. 

Всички снимки са лично мои. Направени са с Nikon D90 и са обработвани с Photoshop CS6.”

Режисьорът Атанас Атанасов: Спектакълът е обречен а успех

Пловдивският театър е готов с поредна премиера, а публиката тръпне. На 5 и 16 октомври Драмата качва на сцена новото си представление „Пет жени в еднакви рокли” по носителят на Оскар за сценария на Американски прелести Алън Бол. Режисьор е Атанас Атанасов, преводът е дело на Матей Тодоров, сценографията и костюмите са на Петър Митев, а музиката е дело на Петя Диманова. Петте жени са Ивана Папазова, Елена Атанасова, Мариана Йотова, Елена Кабасакалова,
Мадлен Йорданова, а единственият мъж на сцената ще е Иво Аръков. От театъра съобщават, че билетите за първата дата са изчерпани, а за втората все още се намират няколко свободни места.

"Известна е крилатата фраза: „ Спектакълът е обречен на успех!” Липсата на скромност е характерна за хората на изкуството, но в случая съм абсолютно убеден, че има две сериозни причини за предизвестения успех на „Пет жени в еднакви рокли”. На първо място е авторът! Алън Бол /носител на „Оскар” за сценарий на филма „Американски прелести”/ събира пет жени, облича ги в еднакви рокли и им възлага ролите на шаферки. Само по себе си, това вече е събитие! Влюбени, раними, чувствени, романтични, алчни, безпардонни...Пияни и опиянени, обсебени от желание да притежават и да бъдат притежавани. От него! Единственият, неповторимият, очарователният прелъстителен мъж! За него е и смехът, и присмехът им. За него са и думите им...За пороците му, но и за собствените  пороци, за суетата му, но и за собствената суетност...За вярата в Бога и следването на Дявола...
Пет жени говорят така, както само истинските жени умеят да говорят! Така, както само те успяват да обругават себе си и света. Така, както те единствено могат да ни просълзяват от смях! „Пет жени в еднакви рокли” е поглед през ключалката на сватбения будоар... Въпреки перфектните сюжетни ходове на Алън Бол, предизвестеният успех на тази пиеса е невъзможен без мощното присъствие на силни актриси! На талантливи актриси! На актриси, които природата е белязала със женственост, сексапил, очарование, доброта... Щастлив съм, че ги срещнах в този театър!", казва за „Пет жени в еднакви рокли” режисьорът Атанас Атанасов.