„От ателието“ картините на известния художник Кольо Мишев заживяха свой живот пред публика в Градска художествена галерия-Пловдив.

Едноименната изложба откри директорът на галерията Красимир Линков, който отбеляза, че с художникът се общува леко, но с неговото изкуство общуването не е така лесно, изисква размисъл.

В един от любимите художествени образи на Мишев – кораба, изкуствоведът видя покана за пътуване към света на мечтите.

Художникът даде свой ключ – корабът е символ на живота. А животът трябва да е равнозначен на свобода.

Изложбата беше посетена от представители на Държавния културен институт към българския министър на външните работи, които обмислят да включат автора в програмата „Балкански диалози“.

Кольо Мишев е роден в град Струмица в РС Македония, завършил е Художествената академия в Скопие и е изявен творец както в родината си, така и в България.

Изложбата „От ателието“ може да се разгледа на първия етаж етаж в Залите за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“ №15 до 24 февруари.

Актьорът Иван Бърнев и неговата колежка от Испания Сю Флак ще представят новия испанско-български филм „Васил“ в LUCKY Дом на киното. Те ще се срещнат с публиката в петък, 27 януари, за прожекцията от 19 часа. Освен тях с пловдивчани ще разговарят и продуцентите на филма Весела Казакова и Мина Милева.

Във филма участват и няколко други испански звезди, като известната от филми на Алмодовар Сузи Санчес, любимката на Антонио Бандерас - Александра Хименес и Карра Елехалде, героят от най-касовия досега испански филм “Испанска афера”.

Филмът „Васил“ вече обра множество награди при представянията си в Европа – сред които шест награди „Берланга“ от Валенсия – за най-добър филм, режисура, сценарий, музика, звук и за поддържаща роля на Сузи Санчес. Сред другите награди бе и отличие за Иван Бърнев за ролята си на фестивала Семинчи във Валядолид. 

Самият филм е съвременна творба за приятелството, трудностите и пътищата, които ни свързват с другите. В него се разказва историята на един български емигрант в Испания, който се оказва отличен играч на бридж и шах. След пристигането си в Испания той спи на улицата, докато Алфредо - пенсиониран архитект, го приютява за известно време в дома си.

Билети за прожекцията се продават на касата на LUCKY Дом на киното в делничните дни след 16:00 часа, както и онлайн на kinolucky.com. 

Красимир Лозанов - маркетинг директор в ИК "Жанет 45", изброява пет причини защо си струва да прочетем новия роман на Палми Ранчев „Хаосът в играта на джаги“.

1. Интерпретациите за проваления Преход са винаги интересни, стига човек да не търси само развлечение в литературата. Някой ще реши, че това е роман за уличните банди през ранните 90-те и ще се излъже. Палми Ранчев навлиза в едни по-дълбоки философски обобщения за причините защо всичко тогава трещи и се проваля, и в крайна сметка имаме това, което имаме.

2. Градски роман. Градските романи обикновено имат своя специфична атмосфера и тя много често е по-привлекателна от, да речем, тази на "селските". 

Извън майтапа: Палми Ранчев ни разхожда заедно с героя си по софийските улици и квартали (най-честно нощни), като ни предлага с това възможността да си поприпомним едно десетилетие, което сме май нещо позабравили. А не трябваше! 

3. Главният герой е млад мъж, на двайсет и нещо, който в това сложно време – криминализирания Преход – се чувства напълно объркан в решенията и чувствата си, търси и все не намира посоката, в която да поеме. Нещо като „герой на нашето време“ по Лермонтов – и героят не е от този свят, и времето криво, пък и мястото кофти. Нашият герой – Боби се казва, може и да го познавате – е обобщителен образ на това загубено поколение (добре, де, на част от него) и проследяването на неговите психологически тройни аксели, изпълнявани върху тънкия лед на битово-уличното живеене, са интересни за размисъл. А и кой ли от нас не се е оказвал в подобни ситуации, както героя му, в това наситено с митологични демони първо десетилетие на Прехода?

4. Играта на джаги като метафора на чувствата и мислите на героя. И оставете героя – като метафора на времето. Също интересно решение, струва си да се проследи и премисли.

5. Увлекателно написан, четивен 476-страничен текст. (Ау!)

Корицата е на Иво Рафаилов, редактор – Митко Новков.

Снимка: Красимир Лозанов

Не от днес и вчера Капана създава усещането, че попадаме в друго измерение. Еклектика от толкова различни стилове, миризми, изразни средства трудно може да придобие хармонично излъчване, но все пак из тази вълшебна плетеница от улици невъзможното се превръща в реалност. И дори това описание на Капана бледнее пред усещането за цял един сгушен в сърцето на Пловдив самостоятелен свят.

В Капана всяко заведение, дюкянче, магазинче има своето категорично присъствие, вписващо се обаче някак си точно сред уникалностите на останалите, подобно на последното парченце от пъзела.

Именно това усещане за цялост е толкова привлекателно, че мами дори случайните минувачи да поискат да бъдат и те частица от това цяло. Желанието да помогнем на максимално много хора да реализират своята лична приказка в Капана подтикна нас, специалистите в областта на недвижимите имоти от Реалистимо , да проверим какви са възможностите.

Въпреки че всеки квадратен сантиметър от Капана изглежда запълнен, възможности за инвестиции и бизнес все още има. Наемите варират в широки граници – от около 800 до почти 2000 лв. на месец, а търговските площи на партерни етажи, които се отдават в момента, са много малко. Повечето се намират в периферията на квартала, малко встрани от естествения човекопоток. Тук наемната цена обаче е достатъчно приемлива, че да останат и свободни средства за добра маркетингова кампания за привличане на потенциални клиенти. Покупка на двустаен апартамент в Пловдив около Капана обаче е трудно начинание и е по-реалистично да се търси в съседните му квартали.

Офис площи на по-високите етажи могат да бъдат наети за 10-15 лв/кв. м. месечно или закупени на средна цена от около 750-800 евро/квадрат. Там, където помещенията са нови или след основен ремонт, продажната цена надскача 1000 евро за квадратен метър. Офис, разбира се, е много условно понятие – повечето от тези помещения спокойно могат да бъдат превърнати в прекрасни събитийни центрове, където творчеството и културата на Капана да имат пълна власт.

С две думи – наемането или закупуването на бизнес имот в Капана не е по-скъпо и по-сложно отколкото това в другите търговски зони на Пловдив, противно на очакванията.

И това е изключително приятна изненада. Факт е, че свободните помещения са малко – това изисква бързо вземане на решение и способност да излезете извън зоната си на комфорт.

Истината е че Капана не е се променил изключително много за последните 50 години и е пример как някои неща могат да бъдат вечни.

Елате в сайта за недвижими имоти Реалистимо да намерите вашият желан недвижим имот, защото добрите предложения изчезват на момента.

Издателство Жанет 45 и Литературен салон Spirt & Spirit канят пловдивчани и гостите на града на среща с Юли Шумарев и книгата му „Макгахански блусове и балади“.

Модератор на събитието ще бъде Ина Иванова. То ще се състои на 2 януари от 19 часа в клуб Петното на Роршах (ул. Йоаким Груев 36).

Юли Шумарев е от художниците, израснали покрай Античния театър, които се учеха от платната на Георги Божилов – Слона, Кольо Карамфилов и други знакови артисти на Пловдив. Роден е през 1969 г., когато Армстронг стъпи на Луната, а „Лед Цепелин“ записаха първия си албум. Има няколко бутикови самостоятелни изложби и множество участия в общи. Завършил е педагогика в Пловдивския университет и от 29 години даскалува.

„Макгахански блусове и балади“ на Юли Шумарев е обяснение в любов не просто към Пловдив, но и към детството, преживяно на една квартална уличка, опряла гръб в Стария град.

И ако детството е колаж от скука и въображение, то паметта предпазливо съхранява предметите, названията и ароматите на отминалото. Грамофонни плочи, буркан със сладко, дървена щипка, монети и леванто за след бръснене, долапи или динен фенер – всички те са част от щастливото и трудно порастване.

А улица „Макгахан“ вече е част от литературната ни география“.

-Ина Иванова

Творбата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“.