Капана.БГ
В Капана времето тече със свое темпо, имотите са вечни
Не от днес и вчера Капана създава усещането, че попадаме в друго измерение. Еклектика от толкова различни стилове, миризми, изразни средства трудно може да придобие хармонично излъчване, но все пак из тази вълшебна плетеница от улици невъзможното се превръща в реалност. И дори това описание на Капана бледнее пред усещането за цял един сгушен в сърцето на Пловдив самостоятелен свят.
В Капана всяко заведение, дюкянче, магазинче има своето категорично присъствие, вписващо се обаче някак си точно сред уникалностите на останалите, подобно на последното парченце от пъзела.
Именно това усещане за цялост е толкова привлекателно, че мами дори случайните минувачи да поискат да бъдат и те частица от това цяло. Желанието да помогнем на максимално много хора да реализират своята лична приказка в Капана подтикна нас, специалистите в областта на недвижимите имоти от Реалистимо , да проверим какви са възможностите.
Въпреки че всеки квадратен сантиметър от Капана изглежда запълнен, възможности за инвестиции и бизнес все още има. Наемите варират в широки граници – от около 800 до почти 2000 лв. на месец, а търговските площи на партерни етажи, които се отдават в момента, са много малко. Повечето се намират в периферията на квартала, малко встрани от естествения човекопоток. Тук наемната цена обаче е достатъчно приемлива, че да останат и свободни средства за добра маркетингова кампания за привличане на потенциални клиенти. Покупка на двустаен апартамент в Пловдив около Капана обаче е трудно начинание и е по-реалистично да се търси в съседните му квартали.
Офис площи на по-високите етажи могат да бъдат наети за 10-15 лв/кв. м. месечно или закупени на средна цена от около 750-800 евро/квадрат. Там, където помещенията са нови или след основен ремонт, продажната цена надскача 1000 евро за квадратен метър. Офис, разбира се, е много условно понятие – повечето от тези помещения спокойно могат да бъдат превърнати в прекрасни събитийни центрове, където творчеството и културата на Капана да имат пълна власт.
С две думи – наемането или закупуването на бизнес имот в Капана не е по-скъпо и по-сложно отколкото това в другите търговски зони на Пловдив, противно на очакванията.
И това е изключително приятна изненада. Факт е, че свободните помещения са малко – това изисква бързо вземане на решение и способност да излезете извън зоната си на комфорт.
Истината е че Капана не е се променил изключително много за последните 50 години и е пример как някои неща могат да бъдат вечни.
Елате в сайта за недвижими имоти Реалистимо да намерите вашият желан недвижим имот, защото добрите предложения изчезват на момента.
Среща с Юли Шумарев и книгата „Макгахански блусове и балади“ в Пловдив
Издателство Жанет 45 и Литературен салон Spirt & Spirit канят пловдивчани и гостите на града на среща с Юли Шумарев и книгата му „Макгахански блусове и балади“.
Модератор на събитието ще бъде Ина Иванова. То ще се състои на 2 януари от 19 часа в клуб Петното на Роршах (ул. Йоаким Груев 36).
Юли Шумарев е от художниците, израснали покрай Античния театър, които се учеха от платната на Георги Божилов – Слона, Кольо Карамфилов и други знакови артисти на Пловдив. Роден е през 1969 г., когато Армстронг стъпи на Луната, а „Лед Цепелин“ записаха първия си албум. Има няколко бутикови самостоятелни изложби и множество участия в общи. Завършил е педагогика в Пловдивския университет и от 29 години даскалува.
„Макгахански блусове и балади“ на Юли Шумарев е обяснение в любов не просто към Пловдив, но и към детството, преживяно на една квартална уличка, опряла гръб в Стария град.
И ако детството е колаж от скука и въображение, то паметта предпазливо съхранява предметите, названията и ароматите на отминалото. Грамофонни плочи, буркан със сладко, дървена щипка, монети и леванто за след бръснене, долапи или динен фенер – всички те са част от щастливото и трудно порастване.
А улица „Макгахан“ вече е част от литературната ни география“.
-Ина Иванова
Творбата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“.
През 2023 Фондация „Пловдив 2019“ ще инвестира 1 000 000 лв. в ключови събития за града
26 проекта са наследството на Европейска столица на културата за 2023 г.
Общинска фондация „Пловдив 2019“ обяви резултатите от конкурса по отворена покана „Наследство 2023“. От там съобщиха, че са били получени общо 64 проектни предложения. Те се отличават с високо качество, оригиналност и потенциал да затвърдят достойното място на Пловдив в мрежата на градовете – Европейски столици на културата, коментираха от ръководството на фондацията.
От всички проекти, на базата на методиката за оценка, въз основа на предложения бюджет, неговата обоснованост, мащаба на съответния проект, досегашния опит на организацията журито класира общо 26 проектни предложения, съответно за „Категория 1: Фестивали и големи събития“ – общо 10 проекта и за „Категория 2: Малки проекти“ – общо 16 проекта.
Списъците с класирани проекти по двете направления приключиха с изчерпване на определените по настоящата отворена покана средства, както следва: за „Категория 1. Фестивали и големи събития“ – 850 000,00 лв., за „Категория 2: Малки проекти“ – 150 000,00 лв.
Селекцията включва както събития, станали емблематични за програмата на Пловдив – Европейска столица на културата, които надграждат своите издания, така и артисти и творчески организации, които за първи път сега се фокусират в реализацията на културно съдържание, представящо приоритетите на инициативата Европейска столица на културата.
Програмата Наследство през 2023 г. на титлата „Европейска столица на културата“ ще представи на жителите и гостите на град Пловдив събития като: Десетото юбилейно издание на Opera Open, One Dance Week, емблематичният Hills of Rock и SOLAR FESTIVAL и пловдивския фестивал Shake That Хълм. За първи път в Пловдив ще се проведе международният фестивал „Франкофоли България“ – e едно от най-ярките мултижанрови събития за съвременна френска култура в национален мащаб. Фондация „Пловдив 2019“ ще подкрепи Драматичен театър – Пловдив със спектакъла „Едип. В очакване на варварите“, събития на Регионален етнографски музей, Природонаучен музей и Народна Библиотека Иван Вазов.
С решение на УС на ОФ „Пловдив 2019“ с протокол 207/03.11.2022 г. бе избрано жури в състав: Амелия Гешева, Антоанета Димитрова, Десислава Шишманова, Емилия Арабаджиева, Мария Луцова, Нина Димовска, Пламена Терзиева.
Всички селекционирани кандидати имат на разположение десетдневен срок, за да потвърдят или откажат предложената селекция и да пристъпят към подписване на договори и реализация на плануваните събития.
Ремонтират двете нови галерии в Пловдив
Изложбените пространства „Капана“ и "2019" ще отворят отново в първата седмица на февруари, след освежаване
Таня Грозданова
Галерия „Капана“, на ул. „Райко Даскалов“ № 29 и изложбена зала „2019“, на ул. „Гладстон“ № 32 са затворени за посещения, разбра Под тепето. Оказа се, че това е така, тъй като в двете галерии се извършат ремонтни дейности, обясниха за медията ни от Грдска художествена галерия - Пловдив.
Става дума за лек ремонт, предимно боядисване, уточни директорът на ГХГ Красимир Линков.
"Капана" има нужда от боядисване, "2019" - също. Заради изключително наситения им афиш от 2019-та досега не е имало ретуш по стените след изложби. Освежителни намеси е имало, но цялостен ремонт на стените, основно в тези две нови пространства - не. Стените са зацапани при изложбите, което е неизбежно. На пръв поглед ремонтът изглежда лек, но няма просто само да боядисваме. Необходимо е почистване, шлайфане, китване и пребоядисване", разказа директорът.
По думите му, тези дейности са внимателно планирани в първите седмици на новата година и за целта не са вземали заявки, за да са готови галериите в активния сезон.
Още в началото на февруари те ще приемат нови експозиции.
Изложбената зала на „Гладстон“ ще отвори врати отново на 3 февруари, когато ще бъде представена изложбата „Митове и легенди“ от колекцията на Художествена галерия - Стара Загора. Тя съдържа избрани произведения живопис от художници от България, Румъния, Гърция и Турция, награждавани в Балканското квадринале „Митовете и легендите на моя народ“ (Стара Загора, 2004 – 2020).
Новият изложбен афиш в галерия „Капана“ стартира на 7 февруари със самостоятелна изложба на сценографа Кънчо Касабов.
Една приятна разходка по „Карловска“... преди почти 100 години
Автор: Теодор Караколев
Улица „Карловска“ е един от най-ценните и интересни, но и пропускани обекти, съществена част от пловдивското културно наследство. В последните години все пак за зоната започна да се говори повече – в социалните мрежи, медийното пространство, както и на няколко събития, но също и с активната работа улицата да бъде обявена за групова културна ценност по инициатива на граждански активисти, сред които общинският съветник Добромира Костова и екипът на изкуствоведската фондация „Български архитектурен модернизъм“.
Причината бе ремонтът и премахването на част от автентичните редки големи павета по улицата, като въпреки уверенията, част от тях изчезнаха и общината все още няма отговор къде са около пл. „Неофит Рилски“. Съдбата на много от красивите къщи, някои от които се пазят добре, но други се разрушават, също не е сигурна.
Днес ще погледнем на улицата през очите на един от нейните най-дългогодишни жители, а вероятно, в момента, и най-възрастният – Василка Михайлова-Спасова. Тя си спомни за живота по улицата в по-старо време.
Публикуваме от първо лице нейният разказ за живота, прекаран около улица „Карловска“ в последните близо 100 години:
Да пиша за улица Карловска това е щастие за мен, полагащо ми се да пиша и го пиша с любов. Защото аз съм в една достолепна възраст (96 години), като дълги години бях учител – бях назначена в училище „Бенковски“ през 1947 година. На третата година бях назначена като директор, бях на 25 години.
И така – живея на къса пресечка на ул. „Карловска“. Когато завърших основното си образование, записах се да уча в гр. Пловдив. Била съм на възраст 15 години. Родителите ми трябваше да ми потърсят квартира. И така попаднах на ул. „Карловска“. Това се случва през 1941 година.
Улица „Карловска“ започва почти от река Марица и квартирата ми е била на близко разстояние. Къщата е двуетажна, немалка по пространство. На първия етаж имаше аптека. Казваше се „Дановата аптека“. Много известна. Може би собственикът е бил господин Данов. Къщата и до ден днешен си стои видоизменена, но с друго предназначение.
Все още живея в района и редовно виждам същата къща, в която съм живяла две години и двата прозореца, гледайки към ул. „Карловска“. Сега на същата къща пише „Братя Сичеви“.
В самото начало казах, че е щастие за мен да пиша за улица "Карловска", защото се връщам много назад в юношеските си години, в младежките, които са най-скъпите, най-съкровените и най-незабравимите, които будят спомени, с които живеем още, макар и в напреднала възраст. Аз живея на метри от ул. „Карловска“. Иска ми се да се нарека живата история на ул. „Карловска“.
От лявата страна на улицата имаше фурна, която печеше много хубав, вкусен хляб и хората се нареждаха на опашки да изкарат хляба от фурната и да си купят. Още усещам приятния дух, който се разнасяше наоколо. На горния етаж имаше шивачница.
Съвсем наблизо на улицата, на разстояние един от друг, имаше три хана. Собствениците на хановете са чувствали, че има необходимост от тях. Защото селяните от близките села, производители на зеленчуци, докарвайки ги с каруци, трябваше да предадат своята стока на Четвъртък пазара, намиращ се отвъд стария мост и връщайки се, да отдъхнат в хана. А в хановете имаше гостилници, в които готвеха много вкусни манджи. Още са ми пред очите вкусните яхнии, супи, кебапчета, приготвени от свежо прясно месо. Аз също съм отсядала с баща ми и съм хапвала с наслада от тези гозби. Собственикът на единия от хановете е бил някой си Събо и се казваше хана на Събоолу.
Срещу хана на Събоолу имаше втори хан. Доколкото си спомням, той е бил собственост на род Божикови от село Царацово. Третият хан, намиращ се близост до ул. „Карловска“, между блоковете, се е казвал Генчовия хан по сведения на близки.
На ул. „Карловска“ се намираше начално училище „Христо Г. Данов“. То бе също много известно и се ползваше с голям авторитет и добър учителски колектив, и добър директор. Подготвяха добре учениците за прогимназиалното образование. В близост имаше и детска градина, в която е ходил и моят син.
В близост до училище „Христо Г. Данов“ имаше книжарница. Много известна и обслужваше всички ученици от Кършака. Книжарят се казваше бай Петко. Така се обръщаха към него. Много любезен и обичан.
По улица „Карловска“ онези години е нямало високо строителство. Къщите са били повечето едноетажни, жителите са се занимавали със занаятчийство, бояджийство, шивачество, сладкарство, железарство, дърводелство, ковачество, готварство и др. Имали са малки магазинчета, където са упражнявали своите занаяти. Известен е бил бай Митко – сарача, който е правил амуници за конете и мулетата – самари и др.
Най-хубавото, което ще кажа за улицата, нарочно ще оставя за накрая. Тя е известна не само за района, но и за град Пловдив. Тук ул. „Карловска“ е събирала младежта на града. Може би трябват повече емоции, за да предам това, което се е случвало. Тук на ул. „Карловска“ е кипяло от живот. Всяка вечер, всяка вечер младежите по двойки са си правели разходки, устройвали са си развлечения, разнообразие до късно. Тук са ставали влюбвания. Всеки е намирал своята любима, своя любимец. Сбъдвали са се мечти. Имало е обич. Има ли нещо по-хубаво от това да виждаш щастливи млади хора. Няма нищо по-хубаво от младостта – неповторимата, която трябва да се изживее пълноценно, защото преживяното не може да се върне никога. Остават само спомените. Затова млади хора, бъдете разумни.
Павирана улица "Карловска" и досега е запазила своя вид и съм радостна, когато се движа по нея, когато силите ми позволяват.
В продължение на 20 години, до пенсионирането ми, съм се движила всеки ден по ул. „Карловска“, отивайки до гимназия „Пейо Яворов“, където през 1961 година бях назначена като преподавател по руски език до 1976 година.
Забележителна е ул. „Карловска“ и си остава такава. Гордеем се с нея. Тя не е загубила своята значимост, тя е любима улица за Пловдивчани.
В заключение искам да кажа, че ул. „Карловска“, след толкова години извървя дълъг път. В днешното съвремие, в което живеем, тя има ново измерение.
И аз, като неин съвременник, съм и свидетел на това ново измерение, за което повярвайте ми, си струва човек да живее. Нека да запазим и да я съхраним за бъдещите поколения.
Антоанета Петрова играе благотворително „Дневникът на един луд“ в Пловдив
На 21 януари 2023г., събота, от 19.00ч. на сцената на Държавен куклен театър в Пловдив, публиката ще види най-новия спектакъл на Антоанета Петрова - „Дневникът на един луд“ по Н. В. Гогол. Адаптация, постановка, сценична и звукова среда – Валентин Ганев, фотограф – Антон Стоянов, драматург – Сия Папазова. Спектакълът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура”, Нов Български Университет и Театър – Студио Персона.
В Пловдив, представлението гостува с подкрепата на община Пловдив и ще се играе благотворително с вход свободен. На място ще бъдат поставени кутии за дарения по желание, като събраната сума ще бъде предоставена на нуждаещи се бежанци от Украйна, настанени във „Втори дом“.
Безплатна покана за вход можете да вземете предварително от касата на Кукления театър. Допускът е до изчерпване на местата в залата.
Der Hunds със самостоятелен концерт в Пловдив
Der Hunds откриват концертната си година със самостоятелен лайв в “Rock Bar Download” в Пловдив на 21 януари.
Пловдивската публика със сигурност помни последното гостуване на групата там през май 2022 със супер емоционален трибют, посветен на Chris Cornell,но утре /21/01, събота/ бандата поставя своето успешно творчество на фокус.
Концертът, в който Боби Косатката и компания, ще представят пред феновете в Пловдив “Waterfall”, “Mr Blister”, “Fire” и последният си сингъл „Gone”, e със старт 21:00, а билети има в мрежата на bilet.bg и на място в клуба.
Der Hunds ще споделят с публиката в града под тепетата стари и нови парчета, които носят гръндж усещането в кръвта на живо и новата мърч реколта в “Rock Bar Download” в събота.
DER HUNDS са:
Боби „Косатката“ Мудолов, вокали, китара
Деян Петков, китара
Мартин Евстатиев, бас китара
Ивайло „Пифа“ Петров, барабани