Капана.БГ

Капана.БГ

Столичани, варненци, руснаци и англичани учат как се бичи айляк на Младежкия хълм

Айляк фестът стартира своето четвърто издание с една истински етно програма и много изненади за посетителите си. За издържалите на дванадесетчасовия маратон по бичене на айляк имаше забавления с различни нюанси - игри, работилници, пазар за ръчно изработени бижута, изложби, йога и оставени на тревата и възможностите на всеки джаги.
Музикантите варираха от ди джей сетовете на Kliment, през етно звука на Oratniza, поетичните песни на Таралежков, че чак до хедлайнерския бум на "Кристиан Азирович Оркестър" и етно-дъбстепа на Иван Шопов -  Balkansky. Щом на сцената се качи BGGZ Rubbit, за начало на изпълнението си посвети първото парче на наскоро починалия гигант Валери Петров. И след като всички от Айляка почетоха достойно паметта на поета се отприщиха към забавленията.
Стотици успя да събере ограждението в подножието на Младежки хълм, а проблемът бе, че извън решетките също останаха приблизително толкова народ. Както знаем, фестивалът за първи път не е със свободен достъп, което създаде леко напрежение на самия фестивал,  а преди това и грандиозни скандали из социалните мрежи. Е, нали се чува музиката и от тук, пък и напитките ни няма да са със супер цени, коментираха от извъноградната част на феста. От Оратница също споделиха, че това разделение убива идеята на феста и с поздравите си към публиката винаги добавяха "...и за вас отвън!". Макар и това леко неудобство, айлякът се беше пропил във въздуха и не остави никой да скучае. Хора от Варна до София се бяха събрали пред сцената, за да усетят духа на майните и как по-точно се забавляваме тук . Разнообразието сред публиката беше просто неописуемо - млади, възрастни, бебета, кучета, руснаци, англичани и кой ли още не се беше присъединил към голямото семейство на феста. Дълги хора се извиваха под етно съпровода, идващ от сцената, шалове бяха постелени по тревата с възможност просто да гледаш звездите и макар булевардът да беше на метри от огражденията, сякаш целият външен свят беше се изпарил и единственото, което можеше да правиш е да си бичиш айляка.

Спектакълът КВАНТ на Жил Жобен превръща сложната материя в истински празник за сетивата

Един от най-значимите съвременни хореографи Жил Жобен гостува за първи път в България със своя спектакъл КВАНТ по време на ONE DANCE WEEK. Пловдив е спирка от световното турне на представлението, който премина с грандиозен успех във Франция, Уругвай и Бразилия. Предстоят гостувания в Ню Йорк, Сан Франциско, Ванкувър и Сантяго де Чили, следват Аржентина, Мексико, Перу и Колумбия. Българската публика ще има и лична среща с хореографа, който вече две десетилетия пази имиджа си на новатор и създател на устойчиви тенденции в съвременния танц. Веднага след представлението на КВАНТ на 30 август от 20:30 ч., Жобен и екипът му ще отговарят на въпроси на зрителите.

А ето и историята, която стои зад този уникален по рода си спектакъл.  През март 2012 г. Жил Жобен получава първа награда на резидентската програма Collide@CERN в категорията "Танц и пърформънс" за проект, насочен към изследване на танцови практики чрез отношението тяло – интелект.  в най-голямата лаборатория за приложна физика в света -  Европейската организация за ядрени изследвания(CERN). Там се заражда творческият тандем с друг резидент -  изгряващата звезда на съвременното немско визуално изкуство Julius von Bismarck (Юлиус фон Бисмарк). Двамата  попадат в света на ядрената физика и за няколко месеца се потапят изцяло във вселена от цифри и абстракции. От този изследователски процес се ражда КВАНТ – ода за молекулярната физика за 6-ма танцьори.  Хореографията, съчетана с естетиката на визуалните изкуства, изумителни костюми и луминокинетични ефекти прави молекулярната физика достъпна и разбираема дори за хора с интереси, далеч от света на науката, а представлението – истински празник за сетивата.

Представянето на спектакъла КВАНТ е част от  „Dance connected - създаване на капацитет за укрепване и разнообразяване на българската съвременна танцова сцена“ - проект на Фондация "Едно за култура и изкуства", който се реализира с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария чрез Фонд за партньорства и експертна помощ (TF PEF).

18-тото издание на есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът” ще отбележи пълнолетието си със богата програма, която стартира ден по-рано от обичайното. Откриването е на 9 септември от 21 часа на Античния театър с „Херкулес и Авгиевите обори” на Народен театър „Иван Вазов” – представление на режисьора Ивайло Христов.

Четири са премиерните заглавия в афиша на фестивала - „Сако от велур” от Станислав Стратиев, реж. Борис Панкин, и „Съблечи се!” от Джо Ортън, реж. Красимир Ранков – представления на Пловдивския драматичен театър, „Антигона” от Жан Ануи, реж. Иван Добчев, спектакъл на Театър „София”, „Жанна” от Ярослава Полинович, реж. Явор Гърдев, спектакъл на Народен театър „Иван Вазов”.

23 заглавия включва основната програма на фестивала. Народен театър „Иван Вазов” гостува с три спектакъла – на откриването „Херкулес и авгиевите обори”, „Жанна” и „Любов”. С по две заглавия са трупите на ДКТ „Иван Димов”-Хасково – „Разбиване” и „Дневникът на един луд”, театър „София” – „Антигона” и  „Госпожа Министершата”, Пловдивски драматичен театър – „”Сако от велур” и „Съблечи се!”. На фестивала ще гостуват Сатиричният театър, Габровският театър „Рачо Стоянов”, Плевенският театър „Иван Радоев”, Театър 199 „Валентин Стойчев”, Държавен куклен театър-Варна, театър „Възраждане”, Малък градски театър „Зад канала”, Драматичен театър „Сава Огнянов”-Русе, НАТФИЗ, Драматично-куклен театър-Враца, Театър „Българска армия”.

В Пловдив ще гостуват актуалните носители на Аскеер Валери Йорданов (поддържаща мъжка роля за ролята на Хауи в „Заешка дупка”), Стефан Москов (режисура за „Професия Лъжец”), призьорите с Икар - най-добрият спектакъл  "Професия Лъжец”,
Владимир Пенев (водеща мъжка роля на Арпагон в "Скъперникът"), Александър Кадиев(поддържаща мъжка роля на Клеант в "Скъперникът) и Лилия Маравиля (водеща женска роля на г-жа Министершата в "Г-жа Министершата”).  Под тепетата ще гледаме и „Дневникът на един луд” – представлението с първи награди за режисура на Лилия Абаджиева и мъжка роля на Николай Урумов от Националния фестивал на малките театрални форми във Враца.

 Любопитни за публиката ще бъдат и двете чужди участия. Румънският театър „Одеон” ще представи спектакъла „Министершите” – представление с много участия на някои от най-престижните фестивали в северната ни съседка. Спектакълът е донесъл наградата за най-добра актриса на Международния театрален фестивал „Ателие” в Бейа Мар, както и наградата на журито на фестивала Веде театру в Бъзау, приза за най-добра актриса на Министерството на културата на Дорина Лазар, специалната награда от Националния комедиен фестивал в Галац на Емилия Добрин, наградата за най-добро женско изпълнение на Националния комедиен фестивал в Галац на Кока Блийс.

Националният академичен театър на руската драма „Леся Украинска” гостува със спектакъла „Едит Пиаф. Живот в розова светлина”.

Закриването на 18-тата „Сцена” също ще бъде бляскаво. На 23 септември от 19 часа в Дома на културата „Борис Христов” ще се играе „Йерма” на театър „Българска армия” с режисьор Диана Добрева.

Изключително любопитна и жизнена е и съпътстващата програма на форума. Галерия U.P.A.R.K. ще бъде основен домакин на събитията. Фестивалът ще отбележи подобаващо пълнолетието си с изложба на плакати, фотоси и колажи от годините назад, ще се потопим в театралните утопии, родени от таланта на големия пловдивски художник Кольо Карамфилов, ще видим и експозицията „Моите утопии” на Вячислав Тихолов. Ще бъдат представени книги, посветени на някои от най-значимите български артисти – Велко Кънев, Кольо Карамфилов, Чочо Попйорданов, Росица Данаилова. Ще има премиери на театралния алманах „Гестус”, на блога за театър на Гергана Пирозова, на книгата на Вера Нестрьом – „Зайчето на стената”. Мая Бежанска и Валентин Танев ще водят уъркшоп „Театъра-Утопия” , ще има спектакли с участието на музикална трупа „Бамбини”, професионалната танцова формация „Пловдивъ” и възпитаниците на Гимназията за сценични кадри.

Петък, 29 Август 2014 03:00

Поклон пред добрите писма

Кирил Николов

Отдавна вече не пишем хартиени писма. На хартия пращаме само документи – те са твърде консервативни - и то с някоя куриерска фирма, а не по Пощата. Няма я романтиката на добрите пощальони-велосипедисти. Пощенските ни кутии, там, дето все още ги има, скучаят в депресия, загубили своя смисъл и идентичност. Вместо да бъдат смушени в тях, пъстроцветните и лицемерни рекламни брошури на хипер-, супер-, ултра-, мулти-маркетите са разхвърляни из входовете на пролетарските панелки, в които израстнаха поколения, призвани да вдигнат Световната революция. Тя не се състоя, вероятно – за жалост. Няма и да се състои.
По силициевите писти на многослойните чипове, интегрирани в кибернитичните ни играчки, информацията лети по – бързо отколкото Ускорителят от Церн може да си представи. Та ето защо революционни изненади не може да има вече. Не бихме могли и да чакаме писмо: и-мейлите пристигат в компютърната ни кутия преди да сме успели да се насладим на тяхното очакване. Цъкаме он-лайн в реално време и непосредствената виртуална комуникация прави писането на писма напълно ненужно занятие – няма време нито да бъдат писани, нито да бъдат пращани, очаквани, четени...

„Няма време!” Това е днешният девиз. Уви.
Помните ли онази анимирана муцунка, която квичеше дрезгаво от десния ъгъл на телевизора, когато минутата изтичаше, а изпотеният играч се пулеше, умувайки верния отговор. Още тогава минутата беше много... За да се направи сега актуална версия на това предаване, то трябва да се казва „Секунда е много”.
Някой владее нашето собствено време. Или пък ние раболепно го поставяме в нозете му. Отплатата е няколко спа-уикенда в годината, нова кола на изплащане и евентуално апартамент в „ново строителство”, също на изплащане в предстоящите 200 години. Но все пак време нямаме – на новата кола се наслаждаваме само в миговете, докато изпращаме детето на училище /в друг квартал, но „елитно”, т.е. също за хора, които нямат време/. Наскоро един приятел пък ми се похвали, че детето му било прието след конкурс за първолак в някакъв намкъв си лицей на майка си в оная работа. Да, ама с транспорт на школото сутрин взимали детето и вечер го връщали, понеже родителите нямали време. Че за какво имат време тогава, щом то е дефицит и за детето им? Луда работа!

Помня на времето как пишех и получавах писма. Беше вълнуващо, а честно казано – и литературно занимание. Понеже не се вършеше всеки ден, трябваше да се разкаже дълга история. Пък, ако има любовен привкус – трябваше да се търсят и подходящи метафори, да се съешават интригуващи алюзии, а алегориите да разкриват страдающата ни душа.
Беше вълнуваща и огромната разлика между момента, когато писмото е пратено и мига, когато го откривахме в пощенската ни кутия. Трепетно след това разхерметизирахме дългоочакваното послание и бяхме щастливи с добрите новини.

Добрите новини... Днес това е изчезващо явление. И не защото няма такива, просто ние предпочитаме лошите – значи на другите дереджето е по-лошо от моето. Слава Богу! Пу, пу, пу... плюя си в пазвата.
А каква канска нужда имаме от добрите новини! Каква канска нужда имаме от усмихнатите им пощальони, които изпитваха щастие, че са техните преносители... Не можем ли и ние, днес, да бъдем такива? Нима всичката тази ускореност на днешния свят не може да се използва за създаване и разпространяване на доброто?!

Един велик и щастлив, вечно актуален Пощальон напусна физическия ни свят. Той беше рядък вид – преносител на щастието, но и негов съзидател. Винаги добър, винаги насърчителен, никога обезкуражен. Леко старомоден, както са леко старомодни всички велики хора, съвременни във всички времена...

„Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато
е вече летяло към мен.

Значи така ни се струва,
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува,
добрите писма са на път!”


    И днес, когато погребваме неговото тяло, доброто писмо е пак на път:
посланниците на безсмъртната Доброта, умират само с телата си.
Нека разпространим това послание с всичката бързина, с която разполагаме!

    Не мога да кажа сбогом.

    Поклон и вечна памет на вселената Валери Петров!

Един много предизвикателен литературен турнир се вихри периодично в различни български градове вече около девет години. Творението на поета Петър Чухов “Трубадурски двубои” е поредица от съревнования – всяко  организирано в строга система и изправящо на поетически дуели известни български автори. Брой пореден от двубоите ще се случи на 13 септември от 20 до 21.30 часа в книжарница “Хеликон” в програма “Култура и клуб” на “Нощта”.

Петър Чухов разказва повече за идеята и философията на поредицата. Както и за стратегиите при всяко съревнование и за привидното съществуване на абсолютни стойности в живота и изкуството.

Макар и не в строга периодика, трубадурските двубои се утвърдиха като рубрика – всеки нов брой е очаквано събитие. Как се поддържа тази кота на интерес вече немалко години?

Според мен основната притегателна сила се дължи на състезателния характер и на важната роля, отредена на публиката,която чрез гласуване решава кой да е победителят. Хората идват не просто да послушат поезия (разбира се и за това), но са и активни участници. А и условията предполагат излизане от малко скучноватия понякога модус на просто изчитане на известен брой стихотворения, последвано от вяли или не чак дотам ръкопляскания. Поетът вече не е само глас, чрез който (понякога не особено успешно) стихотворенията му достигат до съзнанието на слушателите. Той трябва да покаже и други умения, а именно да защитава поетиката си и да търси слабите страни на тази на опонента си. Важни са също и импровизационните способности, което е още една причина събитието да е далеч от статичността на рутинните литературни четения.

Това ли е пионерът сред форматите за нерутинна изява на  литература у нас?

Разбира се, че не. Има достатъчно дълга традиция в нетрадиционното представяне на литературата, както по света, така и в България. Превръщането на литературното четене в някакъв вид спектакъл или пърформанс не е от вчера. Музика, танц, театър и визуални изкуства отдавна се използват за тази цел. Не е ново и внасянето на състезателен момент (достатъчно е да споменем слам поетическите състезания), макар че то не се среща чак толкова често, особено тук, в България. Идеята ми хрумна покрай търсенето на начин да събера заедно хора от различни литературни общности,
нещо, което по принцип рядко се случва(ше). И сега основната цел си остава всеки поет да се появи пред (поне донякъде) нова аудитория (тази от почитателите на опонента му) и ако може, да я спечели.

Неколкократно актуализираш правилата и технологията на двубоите. С какво съобразяваш промените? В Пловдив най-нов „ъпгрейд“ ли ще видим?

Смисълът на промените, които съм правил през годините, e двубоите да станат по-динамични и интересни. Първоначалният формат беше с пет тура, в които поетите просто четяха стихотворения на различни теми, които предварително бяхме определили, а след всеки тур публиката гласуваше. Докато траеше гласуването (което отнемаше доста време), аз представях авторите с техните биографии и някои отзиви (често шегаджийски, например от форуми в интернет), а също понякога канехме музикант да запълва тези пролуки със свирене или пускахме музика. По-късно намалих туровете на четири, втория от които поставяше нелеката задача на опонентите

да четат слаби (по своя преценка) стихотворения на противника си,
въведох и секунданти, които се състезаваха помежду си в третия тур, а в четвъртия поетите трябваше да импровизират стихотворение по зададена дума или фраза от публиката. Така двубоите се съкратиха и станаха доста по-наелектризирани. Последното нововъведение е, че докато се броят гласовете след всеки тур вече се провежда следващият, а не се чака първо да се видят резултатите. Така се избягват паузите и интересът на присъстващите се поддържа през цялото време.

Кои поети ще се съревновават в Нощта на музеите и галериите?

Това са двама много интересни автори – Стоян Терзиев и Петър Краевски.
Те са почти връстници, пишат както поезия, така и проза, освен това са и журналисти. Но едва ли точно аз трябва да ги представям на пловдивската публика. Секунданти ще им бъдат литературният критик Марин Кадиев (на Петър) и поетесата, която също се изявява в критиката, Елена Диварова (на Стоян).


Не открих в архивите на поредицата – ти бил ли си участник в трубадурски двубой?

Не, за мен остава ролята на организатор и водещ. Имам идея един ден да участвам в специален двубой със своето алтер его – Чешо Пухов (който пише сатирична и нонсенс поезия), но не знам кога и как ще стане това. А иначе наистина ми е интересно кого ще предпочете публиката. :)

Запомних един наглед най-обикновен момент от стената ти във фейсбук. Беше публикувал стихотворение, в чийто финал клошар спеше върху тротоарна плочка. Твой приятел-журналист отбеляза колко нездрава е логиката на този стих – как така цял клошар върху една плочка! Ти не подходи „двубойно“, а само отговори: „Този е много мъничък. Съвсем се е стопил.“ Дали смирението не се оказва най-добрата стратегия във всяко съревнование?

Не бих го нарекъл смирение, по-скоро опит да се покаже, че на нещата може да се гледа от много и различни ъгли исъществуването на абсолютна гледна точка е привидно.
За изкуството това е много важна предпоставка.

„Сутринта има тъмно минало“. Нощта има ли светло бъдеще?

Никой не знае.

 

Още материал за Нощта на музеите и галериите може да прочетете ТУК

След месеци тренировки и усилена подготовка, танцьорите от трупата на Нешка Робева и музикантите от „Мистерията Еньовден“ няма да успеят да зарадват пловдивската си публика. Лошото време проваля шестото и финално изиграване на сцена на единствения български спектакъл, събрал 10 000 българи за едно представление.
Гостуването на най-грандиозния и мащабен спектакъл „Мистерията Еньовден,“ обявен за 4 септември в Пловдив, се отменя окончателно. Причината е в лошите метеорологични условия, потвърдени за дата на шоуто от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. За място на представлението бе предвиден Античен театър Пловдив, но за съжаление прогнозата за времето ще попречи на неговата реализацията на открито. За датата на спектакъла се очакват валежи, понижения на температурите и значителната облачност, за които метеоролозите сигнализират още от първите дни на месец септември.
Всички закупени билети могат да бъдат върнати след 15 септември 2014 г., а заплатените суми възстановени, съобщиха организаторите на „Мистерията“. За улеснение на всички, закупили билет за спектакъла, не се фиксира крайна дата за възстановяване на парите за шоуто. Те могат да бъдат върнати в обектите от мрежите на TicketPro и Eventim.

Танцьорите от KUNG FU DRAGON показаха, че не се подчиняват на гравитацията

Няма граници за духа и тялото за бойците от Шаолин

Паулина Александрова

Свят, в който няма граници за човешката физика и психика показаха бойците-танцьори от KUNG FU DRAGON  снощи на Пловдив. Те откриха седмото издание на фестивала ONE DANCE WEEK  със спектакъла GATEWAY. Случилото се в Дома на културата снощи бе шеметно, вдъхновяващо, на моменти нереално. 

Заглавието на спектакъла носи едновременно значенията на врата, вход и път, през които 11-те танцьора трябваше да преминат. Между различните танци вървяха видеа, показващи начина на живот на момчетата от трупата на Джеки Чан – пътят, по който са стигнали до тук, жестоките им тренировки, често на ръба на границите на човешката издръжливост, съвместното им съжителство, обичаите им, религията им, храната им, борбата с тъмните сили, светът на сенките им. Клиповете отвеждаха към дълбоката философия на историите, през които премина спектакълът - камъкът дава глас на времето, дърветата са течаща форма на живот, сенките пленяват ума, сънищата приемат форма в огъня, ограниченията ни освобождават. Със всяко следващо излизане на танцьорите се наблюдаваше градация, показваща и духовното, и физическото им израстване.

Трупата демонстрира различни стилове от кунг фу. В много от танците се наблюдаваха техники от „син и чуан”, или „боксиране с мисълта“ - стил, при който тренировката е съсредоточена в права линия, а атаката е бърза и концентрирана. Катайската бойна техника се съчетаваше със съвременен танц, акробатика, балетни стъпки, дори елемнти на степ.

Невероятните физически умения на момчетата от KUNG FU DRAGON изпъкнаха още повече в играта им с традиционните предмети от китайските бойни изкуства.  Те демонстрираха техники от „багуа джан” , където се набляга на въртеливите движения и баланса на тялото. Танцьорите въртяха нинджаго сякаш е част от телата им. Още по-изумителни умения показаха с бамбуковите прътове, на които се изправиха, сякаш за тях не съществува гравитацията. Тя  липсваше и в многобройните им скокове, приличащи по-скоро на летене. Мнозина се чудеха дали тези китайски атлети са хора въобще, имат ли кости, стави, сухожилия, от какво са направени иначе крехките им мускули. Телата им функционираха като някаква странна космическа сплав, в която няма съпротивления. За обикновеното човешко око повечето им движения наистина бяха абсолютно невъзможни и нереални. А при цялата динамика, сложни движения и невероятна скорост, танцьорите просто бяха като едно в синхрона си, сякаш вода се лееше по сцената.

Трупата на Джеки Чан показа, че не се нуждае от музика, за да танцува. Тя може да го прави само с пляскане. Доказателство за това бе продължителният им танц, в който пляскаха ритмично по телата си и изведоха мелодия, по-добра от скъпо музикално озвучаване. Невероятният им танц с бели воали пък остави публиката без дъх и я изправи на крака. Едни изключително силни и здрави мъже танцуваха толкова нежно и феерично и просто летяха.

На финала шаолинските бойци показаха колко точно сила притежават. Голи до кръста те демонстрираха едни от най-трудните техники и движения от кунг фу. След края публиката дълго време не ги пусна да се приберат и те с най-голямо удоволствие импровизираха  и показаха невероятни акробатични скокове. Еуфорията на зрителите накара на сериозните им лица да се появи слънчева усмивка и те започната да пляскат заедно с публиката. Емоцията изкара на сцената и хореографката им, която усетила енергията на публиката не пожела да слезе от нея близо пет минути. Време, в което цялата зала бе на крака, пляскаше заглушително, усмихваше се щастливо и крещеше за поздрав към фантастичните китайци под падащите кулиси.

Спектакълът GATEWAY показа на най-високо ниво на танц и бойни изкуства, каквито досега пловдивчани не бяха виждали. Той постави началото на поредицата невероятни изяви, на които ще станем свидетели тази седмица, но едва ли някой би надминал чувството, което предизвикаха у зрителите KUNG FU DRAGON- чувство на полет и свобода. Ако не сте го гледали снощи, имате шанс днес. Ако пък не случите да се доберете до залата и изтървете тези 11 летящи момчета на пловдивска сцена- намерете ги някъде другаде по света. Вижте ги на живо, заслужава си!


Снимки: Фелия Барух за ЕДНО

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…