Четвърти курс Педагогика на обучението по Изобразително изкуство с дебютна изложба

Той е страхотен човек, напътства ни всеки в посоката му и ни подкрепя, казват студентите за своя преподавател Румен Жеков. Признанието дойде в Галерията на Гладстон, която подкрепи младите художници от четвърти курс Педагогика на обучението по Изобразително изкуство, като предостави своите площи за изложбата на техните дипломни работи. Толкова много различни характери украсяват белите стени от вчера. Салвадор Дали пасти да яде пред тези деца, коментираха жени докато гледаха картините. Студентите пък със смях и малко болка в ръцете си споделяха колко е трудно окачването на самите произведения, а всичко това се случваше докато една възрастна жена в изблик на емоция просто седна на пианото и изсвири Котешкия марш.

По-голямата част от курса няма да продължи към магистърската степен, но добрата новина е, че досега никой от талантите не е изявил желанието  да бяга в чужбина. Мястото е предложено от една от студентките, Деляна Димитрова. Разказа, че миналогодишните изложби са били в академията, което пък не е добро място за тази цел и изложбите трябва да просъществуват в изложбена зала, в градска среда. Всички се съгласяват, организират се и така две седмици Пловдив ще може да се наслади на дипломните работи на четвъртокурсниците. Всеки сам е избрал своята концепция. Графиката имат да правят по шест картини общо, зададен им е най-малкия размер, а те трябва да го следват или да направят нещо в по-големи мащаби. Живописците пък трябва да имат четири главни картини и колкото искат подкрепи. Главните картини са направени специално за случая, а дадените подкрепи са си изцяло избрани от авторите. Всичко в изложбата може да бъде закупено, като в галерията са оставени ценоразписите на всяка една от работите.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•  

След супер успешния ONE DESIGN WEEK, гост на "Молескин" бе Бояна Гяурова, директор на фестивала в Пловдив. Чуйте какво харесва един човек с наистина добър вкус и тук, при нас - на нашето малко радио вдясно. Приятно слушане!

Сиси Батинкова: Философията на едно 23-годишно момиче

• 
•  

Стиляна е само на 23, а вече е достигнала до една, според някои хора, по-добра философия за живота: "Да даваш е по-добро, отколкото да вземаш."

Пред Humans of Plovdiv тя сподели за пътя си до момента на промяна:

“От малка бях себична – интересувах се само и единствено от своите желания! Oт всички хора около мен вземах, каквото си поискам, гладувайки за любов, радост и щастие. Егоцентризмът е като черна дупка – поглъща всичко и никога не е задоволен. Колкото повече вземах, толкова повече се отдалечавах от радостта и мира, но и толкова повече ги исках. Порочен кръг! Търсех любов – получавах самота и депресия!

Докато моят най-добър приятел, загрижен за мен, ме накара да се погледна като в огледало. Беше тежко, но реално! Резултатите в живота на егоистичния човек са неизбежно срам, самота, нещастие, неспособност да приемеш или да дадеш любов. От момента, в който видях този образ в огледалото, го намразих и знаех, че е дошло време за промяна!

Реших да се доверя на приятеля си, че да даваш е по-добро – да даваш с чувствителност за нуждата на другия човек. Това ме накара да порасна! Разбрах, че да мислиш за състоянието на друг, може да премахне самотата. Давайки, осъзнах, че да си благословение за останалите, е щастие.

Сега повече ме интересува какво мога да дам, как мога да съм полезна. Мога ли да донеса живот, радост? Мога ли да дам усмивка, прегръдка, прозрение, вдъхновение?

Искрено вярвах, че ще получа любов, като я взема от някой друг. Докато не позволих на Любовта да ме напълни и да ми покаже, че любов означава да даваш.”

Още истории като на Сиси вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook: https://www.facebook.com/humansofplovdiv

Маестрото не иска политици да се мяркат на самостоятелната изложба в ГХГ

Художникът предупреди: Не искам награда Пловдив. Нея само на чистачката на театъра не са я дали!

Градската художествена галерия днес беше сцена за пресконференцията по повод предстоящата самостоятелна изложба на Анастас Константинов. Представят я като повод- 30 години от излизането му на световната арт сцена, но той самият изобщо не харесва тези годишнини. Звучи ми старомодно- художник станал на еди колко си години. Какво като си станал на толкова години, те няма да ти станат по-хубави картините, каза самият Константинов.
За изложбата си обяснява, че не иска да му се мяркат политици, като приема единствено кметът на Пловдив да я посети, тъй като все пак е Градска художествена галерия. Творческа самонедостатъчност, така описа своите колеги, които винаги търчат да се снимат с някого, че да придобият име в медийните среди. Това, което се създава в изкуството е предназначено да живее по-дълго, защото ако едно изкуство е истинско то ще надживее много поколения, добави той. Художници като Златю Бояджиев са много наши и много фолк, докато съвременната живопис се е развила много и никой не проявява интерес към фолклорното изкуство, а в чужбина негови картини биха се купили само от носталгично настроени сънародници, каза след това Анастас. 
Онези хора, които купуват изкуство в Америка са образовани, много интелигентни и на много високо на ниво, но не парадират с нивото си като местните простаци, сподели мисли Анастас за разликата между балканските и отвъд океанските разбирания. Създаването на картините му е един дълъг път към духовността. Всеки един символ съдържащ се на тези платна говори за изключителната му вяра в Бога. Триъгълниците, които символизират Светата Троица, а вътре в тях е поставено Всевиждащото око на Бога. Рибата, която от векове се смята за символ на Христос. Свикнали са художникът да е необразован, беден, пиян и просяк и се радват когато художникът е в такава кондиция, сподели маестрото днес. Аз не съм напук български художник, аз съм въпреки български художник, каза още той. 
Картините на Анастас Константинов са експлозия. Макар и да седи пред теб с дрехи, той оставя голата си душа във всяко едно от платната и това ясно може да се усети. Сам казва, че е виждал хора да плачат, да се радват или да крещят пред неговите произведения щом ги видят за първи път. Човек не знае, че има една чувствителност в себе си, каза той. Информацията ни идва твърде бързо по интернет и започва да се губи онази емоционалност, а изкуството е предназначено именно за това – да припомня на хората какво таят в себе си. То е Питсбърг, то е Ню Йорк, то е Париж, то е и Берлин, обаче Пловдив няма да го заменя с нищо друго, отговори щом го попитаха защо винаги се връща тук. И финал предупреди: Аз не искам награда Пловдив. Нея само на чистачката на театъра не са я дали!

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•