Шампионите от Гуча превърнаха Петното в цигански катун

Фотограф: Весо Петров

Какво следва след опустошителни петък и събота вечер? Явно двойна по сила неделя. Не рок, не класика, не алтърнътив, ъндърграунд групи – изобщо! В неделя вечер човек има нужда да се довърши със сръбски цигански оркестър, но не какъв да е, а шампионите в негласното световно за духачи в Гуча - Kristijan Azirovic Orchestra.

Какво е да носиш на плещите си приза „шампион” Невероятно и несравнимо, споделят от оркестъра. А как от Сърбия се озоваваш в клуб в Пловдив? Явно градът им е оставил достатъчно добро впечатление след като веднъж вече си го посетил. С носталгия момчетата се свързват с Петното по интернет, изразявайки желанието си да направят един самостоятелен концерт под тепетата. Как освен с отворени обятия да ги посрещнеш? Неделя, край на седмицата, умора и меланхолията, че утре те чака работен ден – е, това не попречи на Петното да се препълни!Един от основните въпроси преди началото на концерта беше – как би могъл цял оркестър  да се побере на сцената. Очевадно безпороблемно, след като всичките седем члена на Кристиян Азирович Оркестра се наместиха с инструментите си.  Стените в клуба едва ли някога са се тресяли по този начин. Колкото и да ти се иска да си стоиш  мирно на столчето и да се наслаждаваш на музиката – ако кръвта ти е балканска е невъзможно да се случи. Част от публиката специално си бяха приготвили пендарите, които в синхрон с оркестъра оглушаваха цялото заведение.

Има нещо магическо и сакрално в циганската музика. Както казват – музика за душата и щастие за сърцето. Един спомен за свободата. Картината на лятна вечер с кервани накацали измежду дърветата до някоя река. Но докато не чуеш Ламбада изсвирена от цигански оркестър – не си живял истински.  Ще се върнем, само да ни искате обратно и сме тук, обещаха от оркестъра, а ние със сигурност няма да откажем тяхната музика отново под тепетата. 

1 comment

  • Comment Link Има ли значение?... Има ли значение?... Фев 05, 2015

    Моля ви се, Петното изобщо не беше "препълнено", почти никой от публиката не танцуваше (действително добре, че беше момичето с пендара в един момент...), а да не говорим, че някой тук явно не може да брои, защото изпълнителите бяха 8 човека. Пловдив ме разочарова не за първи път. Момчетата са много добри и заслужаваха повече и по-отворена публика, личеше им, че не им беше кеф, та даже бързаха да слязат от сцената... (И сега да очаквам коментарът ми да бъде изтрит сигурно :D )

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…