Пловдив е бил в рамките на Българската държава преди османското нашествие едва около 170 години

Тръхълмието било пълно с кръчми по време на Кръстоносните походи

Жив град ли е бил Пловдив между 600 и 764 година? Отговор на този въпрос търсеха гостите на поредната среща на Пловдивското историческо общество в Петното снощи. В този така драматичен период от Средновековието много градове загиват при голямото нашествие на варварите във византийските земи. И нищо чудно Филипопол да е бил един от тях. Най-малко трудно можем да твърдим обратното- че градът е живял и е бил някакъв административен или търговски център в този период, тъй като в рамките на почти 2 века няма никакви сведения. По същото време материални и писмени следи от живота в Несебър се откриват, тъй като е бил на територията на Византия, но от Пловдив не, защото не е попадал в нея. Това е периодът, в който в Тракия са шествали авари, имало е нашествия от славяни и е властвала чумата.

Прекъснал ли е животът в Пловдив в този период от почти 2 века? Не знаем. Но нямаме данни за живот, отговори гостът на снощната среща на Историческото общество-  доц. Камен Станев. Пловдив отново се появява в исторически извори през 784г., при похода на Ирина, допълни той.

Доц. Станев подчерта, че не Крум, а Маламир първи вкарва Пловдив в границите на Българската държава през 30-те години на девети век. До 970 година тази територия в Тракия си е българска, до похода на Светослав, който завладява града.
Десетилетията между 10 и 11 века също са възлови в живота на Пловдив. Тогава тук Византия  заселва арменци- павликяни. Много войнствено население. То е многобройно и играе важна роля в историята на Пловдив. Градът по това време става огромен, с преселението на българи от Североизточна България, избягали от атаките на печенегите. След два века липса на извори за града следват век и половина на богато наследство от такива, разказа доц. Станев.

После се спря на трите Кръстоносни похода, които минават през Пловдив. От този период се споменава, че по Трихълмието има много кръчми. Те са били разположени по северозападните склонове на Небет тепе. При третия поход на Барбароса, 3 месеца армията му седи тук. От този период изворите описват града като голям и много богат. Което не пречи на кръстоносците да го подпалят частично като си тръгват. След кръстоносците идва Калоян, който през 1205 превзема Пловдив, а градът обезлюдява. Населението се преселва на север. След Калоян градът попада за кратко в Латинската империя.  А при Иван Асен II се връща в пределите на Българската държава. После отново се превзема от Византия, но скоро пак става български. За да дойдат османците. Пловдив първи пада под византийско власт и последен се освобождава. Общо градът е бил в рамките на Българската държава около 170 години.

Цялата история на Пловдив, и в древността, и в Средновековието, а и по време на Възраждането, се е градяла на Трихълмието и цитаделата на Небет тепе. Мястото е толкова специално, сакрално. И затова трябва да се съхранява в автентичен вид. Това смята доц. Станев. Той е категоричен, че туристопотокът към Небет тепе трябва да се ограничи. Всичко горе трябва да се пази, съхрани със запечатка, защото всяка възстановка би била историческа лъжа.

Намесата на Небет тепе трябва да е максимално ограничена. Всичко, което се прави в средата там, трябва да е умерено. Затова съм противник на идеята за изграждане на нови подходи и точки за наблюдение, заяви доц.  Камен Станев.