Колкото и невероятно да звучи не само по света, а и у нас има хора, които обичат микробиологията и миниатюрните организми на планета до такава степен, че да ги превръщат в изкуство, за да покажат красотата им на невярващите. Има случаи когато учените рисуват, а творците с четки мълчат и могат само да съзерцават вдъхновяващите картини в петри.
Една от стъклениците в рамките на изложбата „Агар Арт“ в Природонаучния музей на Пловдив е показателна за гореописаното. От нея наднича шедьовърът "Автопортрет със сламена шапка“ на Винсент Ван Гог, дело на Ванина Кирова. Автентичната творба има особена слава сред изкуствоведите. Някои я наричат "картината-пътешественик", а други - "картината-убиец" защото историята на този шедьовър е тясно свързана със съдбата на френския колекционер Амброаз Волар. Именно Волар открива, че автопортрета има "двойник с мистични "заложби".
Когато стане въпрос за изкуство, бактериите и плесените не са първото нещо, за което се сещаме, но учени от България показват художествената страна на една неособено привлекателната тема и пренасят историята на портрета в лабораторните стъкленици, за да покаже мистичните заложби на света на микробите импресионисти.
Микробиологията е наука, чията „вътрешна“ красота не може да бъде разгледана без помощта на въоръжено око. Това са написали Анели Неофиту и Калоян Петров от Университета по хранителни технологии в Пловдив на своята творба, представляваща микроскоп.
Микробното изкуство или агар арт е произведение, създадено чрез култивиране на бактерии, дрожди и микроскопични гъби. Те се събират с тампон, сеят се върху хранителна среда и след 24 до 48 часа прорастват и стават видими за нас. Цветовете зависят от характеристиките на микроорганизма и средата, върху която е посят. След появата на пигментите започва същинското рисуване с бактериологично ухо или т.нар. йозе - метална примка. Като при истинското рисуване първоначално се виждат само щрихи, а цветът се появява в целия си блясък, когато бактериите се развият и картината буквално оживява.