Френският писател и философ Албер Камю е един от най-значимите представители на френската литература на миналия век. Роден е на 7 ноември 1913 г. в Алжир. Сред най-известните му произведения са „Чужденецът“, „Изгнанието и царството”, „Пропадане”, „Чумата”, „Митът за Сизиф“.
През 1957 г. получава Нобелова награда за литература и става най-младият лауреат на литературния приз след Ръдиард Киплинг.
Камю загива при автомобилна катастрофа на 4 януари 1960 г. на 46-годишна възраст.
Капана.БГ подбра няколко от най-запомнящите се мисли на френския писател.
„Не върви пред мен, може да не те последвам. Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.”
„Благосъстоянието на хората винаги е било оправдание за тираните.”
„Ако съществува грях срещу живота, може би това не е отчаянието от живота, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот.”
„Един водач – един народ“ означава един господар и милиони роби.”
„Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води?”
„Целта на изкуството, както и целта на живота, може да бъде само увеличаване на свободата и отговорностите, които притежава всеки човек на света. Тя не може при никакви обстоятелства да бъде потискане на тази свобода, дори само временно. Няма велика творба, създадена на основата на омраза или презрение.”
„Ние сме създадени да творим, да обичаме, да побеждаваме – което означава, че сме създадени да живеем в мир. Но войната ни кара да изгубим всичко това и да се превърнем в нещо, което не сме.”
„Гениалността може да се окаже просто един мимолетен шанс. Само работата и волята могат да ѝ дадат живот и да я превърнат в слава.”
„По-добре да си свободен бедняк, отколкото богат роб. Разбира се, хората искат да бъдат и богати, и свободни. И затова понякога стават бедни роби.”
„Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.”
„Животът е сумата на всички твои избори.”
„Първа трябва да дойде любовта, а след нея – моралът. Обратното е мъчително.”
„Мисълта винаги изпреварва. Тя вижда твърде далече, по-далече от тялото, което не излиза извън рамките на настоящето. Да се лиши човек от надежда – значи да се насочи мисълта към тялото. А на тялото е съдено да изгние.”
„За мен: ако всяко от моите чувства беше единствено, бих му се подчинил. Винаги ме владеят едновременно две противоположни чувства.”
„Нямаше да пишете толкова за самотата, ако можехте да извлечете от нея всичко възможно.”
„Не мога да живея без красотата. И с това се обяснява моята слабост към някои хора.”
„Само при бедните щедростта е великодушна.”
„Как да се обясни, че синът на бедняка може да изпитва срам, без да изпитва завист.”
„Величието се състои в това да се опиташ да станеш велик. И нищо повече…”
„Творчеството. Колкото повече дава, толкова повече получава. Да се изразходваш целия, за да станеш богат.”