Маргьорит Дюрас е писателка, драматург, киносценарист и режисьор. Родена е на днешната дата през 1914 г. в Сайгон, Индокитай, в семейството на френски емигранти. Мести се в Париж, когато е на 18. Учи математика, право и политология, но скоро се насочва изключително към кариерата си на писателка.

Представителка е на течението на т.нар. "нов роман" (nouveau roman) в литературата. Отличава се с твърде индивидуалния си почерк, като главна тема в творчеството ѝ е бунтът срещу безцветния делничен живот. Едно от най-силните произведения на Дюрас е автобиографичният ѝ роман „Любовникът“, който пише на 70-годишна възраст. За тази книга печели наградата „Гонкур“. Други нейни произведения са „Цели дни по дърветата“ „Десет и половина вечерта едно лято“, „Вицеконсулът“, „С отворени очи“, „Сини очи, черни коси“, „Писането“.

Представяме ви избрани откъси от творчеството на Маргьорит Дюрас:

"Вече имам опит. Знам нещо. Знам, че не дрехите правят жените по-красиви или по-малко красиви, нито грижите за красотата, нито скъпите мазила, нито редките, скъпо струващи накити. Знам, че въпросът е другаде. Не знам къде точно. Знам само, че не е там, където жените си мислят." - из "Любовникът"

"Алкохолът замества сексуалната наслада, но не заема мястото ѝ. Сексуалните маниаци обикновено не са алкохолици." - из есето "Алкохолът"

"Цели лета живях сама с алкохола в Нофл. В събота и неделя идваха хора. През седмицата бях сама в голямата къща и точно там алкохолът придоби целия си смисъл. Алкохолът кара самотата да отеква и накрая започваш да я предпочиташ пред всичко друго...  Да живееш с алкохола, е все едно да живееш със смъртта до себе си." - из есето "Алкохолът"

"Няма благодаря от никого. Не казваме никога благодаря за хубавата вечеря, нито добър ден, нито довиждане, нито как сте, не си казваме никога нищо." - из "Любовникът"

"Нямаше защо да се разпалва желанието. То е у тази, която го пробужда или не съществува. То е вече тук още от първия поглед или изобщо не го е имало. То е непосредствената връзка между половете или нищо." - из "Любовникът"

"Той е мъж с навици, изведнъж се замислям за него, навярно идва сравнително често в тази стая, този мъж навярно се люби много, този мъж се страхува, навярно се люби много, за да надвие страха." - из "Любовникът"

"Години след войната, след женитбите, децата, разводите, книгите той дойде в Париж с жена си. Обади ѝ се по телефона. Аз съм. Позна го веднага по гласа. Той каза: Исках само да чуя гласа ви. Тя каза: Аз съм, добър ден. Беше притеснен, страхуваше се както по-рано. Гласът му затрепери изведнъж. И заедно с треперенето изведнъж тя си припомни за Китай. Той знаел, че е започнала да пише книги, узнал го от майката, срещнал я в Сайгон. И също така за братчето, натъжил се заради нея. А после не знаеше какво повече да й каже. И после й го каза. Каза й, че всичко е както преди, че я обича още, че не би могъл никога да престане да я обича, че ще я обича до самата си смърт."- из "Любовникът"

"Не умее да изразява чувствата си освен в подигравателна форма. Установявам, че няма сили да ме обича против волята на баща си, да ме вземе, да ме отведе. Плаче често, тъй като не намира сили да обича отвъд страха. Неговият героизъм, това съм аз, раболепието му, това са парите на баща му." - из "Любовникът"

"Обичам да си мисля, така както обичам Лол, че ако животът ù преминава в мълчание, това означава, че тя е повярвала, макар и за миг, отминал със скоростта на светлината, че тази дума би могла да съществува. Но тази дума не съществува и Лол мълчи. Това би било дума-отсъствие, дума-празнина, дума с празнина в средата, такава празнина, в каквато всички други думи биха пропаднали. Тя не би могла да бъде казана, но би могла да заехти. Огромна, безкрайна като празния звук на гонг, тя би задържала тези, които в онзи миг са искали да си тръгнат, би ги убедила в невъзможното, би ги направила глухи за всяко друго слово, би назовала едновременно тях, мига и бъдещето. Тази липсваща дума, сякаш стопена плът на мъртво куче посред обедната жега на някакъв плаж, заразява всички останали, похабява ги." - из "Похищението на Лол В. Щайн"

"При жената алкохолизмът е скандален - да си жена и алкохоличка, е нещо рядко, нещо сериозно. То е като посегателство върху божествената природа. Разпознавах скандала около себе си." - из есето "Алкохолът"

"Липсва ти Бог. Нищо не може да отмени празнотата, която си открил някога в юношеството си. Алкохолът е създаден, за да ти помогне да понасяш вакуума на Вселената, люлеенето на планетите, невъзмутимото им кръжене в пространството, безмълвното им равнодушие към болката ти. Човекът, който пие, е междупланетен човек. ...Алкохолът е безплоден... не създава нищо трайно. Той е като вятъра. Като думите." - из есето "Алкохолът"

"Човек може да гледа, но за да вижда, той трябва да се научи." - из "Хирошима, моя любов"

"Нашата голяма грешка е да се опитваме да извлечем от всеки човек добродетели, които той не притежава, а да пренебрегваме развиването на тези, които има."

"Казва: все едно дали се обичат или не се обичат, винаги е ужасно след това." - из "Любовникът"