Мурадие (Джумая) джамия се намира в центъра на град Пловдив и според историците е изградена между 1433-1436 година. Мюсюлманският храм е с размери 40 на 30 метра. Четири масивни колони поддържат три големи кубета над централния кораб, а над всяка от двете странични галерии са разположени по три покрити с олово цилиндрични свода. Стените са изградени по така наречения „клетъчен градеж“ – два пласта тухли се редуват с един пласт дялан камък, а тухли са поставени и отвесно между каменните блокове. Такъв тип зидария се е прилагал на Балканския полуостров при изграждането на църкви и укрепления. В оригиналния си вид Мурадие е имала петсводно, покрито с олово преддверие, носено от каменни колони. Това също е свидетелство за ранното строителство на храма, защото по-късно джамиите са само с по един купол. То рухва, вероятно вследствие на земетресение и е заменено с двуетажна дървена постройка, която стои и до днес.
Архитектурата на Джумая джамия е сходна с тази на джамии, строени в София, Бурса и Одрин. По oнова време османците са били силно повлияни от славяно-византийското изкуство и архитектура, които откриват след стъпването си на Балканите. Джамията е с издължена форма и по план представлява трикорабна базилика с олтарна ниша. Наречена е в чест на владетеля Мурад, под чиято заповед започва строежът й, но е по-известна като Улу Джумая джамия. Това означава „главна“, „петъчна“ джамия.
Оригиналната декорация е била силно повредена при земетресение от 18 в. и е обновена през 1817-1818 г. в модерния за времето стил османски барок. В сегашния си вид тя е реставрирана през 2006-2008г. с финансовата помощ на Голяма община Истанбул.
В североизточната част се издига минарето, с червени тухли върху бяла мазилка, които оформят мрежестата декорация. С внушителните си размери джамията се превръща не само в един от най-големите османски паметници в България, но и една от най-внушителните постройки на Балканите. Тя е обявена за национален паметник на културата и е една от четирите най-стари живи сгради в Пловдив. И освен това е запазила предназначението си до ден днешен.
