Откриват петото издание на фестивала Старо Железаре StreetАrt

Майлс Дейвис, Луис Армстронг, Боб Марли, Джим Морисън, Фреди Меркюри и Ейми Уайнхаус се съюзиха с Орфей по дуварите на къщите в селото

2019 година е специална за Старо Железаре. В селото върви петото издание на фестивала Старо Железаре StreetАrt, а жителите му честват първата кръгла годишнина на чудото, което промени населеното им място и го прочу из Европа. Тази година събитието протича  под мотото  на УТОПИЯТА,  мечтите  за по-добро бъдеще, копнежа по миналото, което е в основата на  творческата дейност на артистите  в селото от самото начало. В условията на стагнация възниква бунт, поддържан  от „ФУТУРИСТИЧНИЯ МАНИФЕСТ  НА КРАСИВОТО БЪДЕЩЕ”, бунт срещу диктатурата на времето, физиологията и биологията, срещу безмилостния звяр на икономиката, географията, демографията и политиката.

И тази година диригентите на фестивала са създателите му– Катажина и Венцислав Пирянкови, а художниците, които творят по дуварите на селските къщи са ученици от Училището по изкуства Венци и Университета по изкуства в Познан- Анна Косик, Агнешка Гжемска, Антони Хоровски, Юлия Клодзинска, София Горончняк, Станислав Корицки, Лидия Физек, Любослав Пирянков.

През 2014 г. дейността в селото стартира под мотото  „Lost Memories, Found Dreams”/“Забравени спомени, намерени мечти“/. Сега селото на личностите,  „Village of Personalities”, е придобило характер и сила през тези няколко години и се е превърнало в разпознаваем феномен. Съвременното изкуство – стенописи, истории и личностите, свързани с тях, са станали неразделна част от наследството на това място, на неговата колективна памет. Сега село Старо Железаре е „най-артистичното  село в България”. Но не само.

„Това, което безспорно  е по-важно, в съответствие с революционната традиция на това място, е съпротивата срещу бедствията – в този случай преди всичко – срещу смаляването на селото с тревожна скорост – поради смърт, емиграция, ниска раждаемост. Активният дух не напуска жителите, които  помнят времето на разцвета на селото, наречено Малката Москва, което по времето на комунизма посетиха Фидел Кастро, Индира Ганди, Тодор Живков. По това време то наброяваше  над 3000 души, в момента те са  малко под 300 … Това е само един остатък, сянка, спомен за яркото му минало. Във времето  на трансформацията  започна и процесът на заличаване – както физическото изчезване, така и от съзнанието на  българите. За някого, който няма нищо общо с България – абстрактна, непозната точка, във въображението е типично място някъде накрая на света. И тук се случи абсурдът – новите чудесни възможности, които ни се разкриха. На нас,  художниците и младите ентусиасти, ученици от нашето Училище по рисуване, които дойдоха тук с нас от Полша. Беше невъобразимо и едновременно толкова близо до реалността, че ни се прииска да кажем: „Защо не?“ Както обяви майсторът на анимацията Ян Сванкмайер: „фикцията  е нещо, което съществува със сигурност.“ Този вид изкуство има за цел да направи въображаемото реално, защото изглежда толкова възможно. Реалността, обърната  с главата надолу, сведена до абсурд, показа, че може да има друг начин, че може да бъде различно, че изкуството няма граници”, казват Катажина и Венцислав Пирянкови.

Селото в края на света стана център на света, където всеки идва, където всички  се срещат дори само по стените и оградите на къщите, независимо от тяхното положение, социален статус, националност, възгледи или други културни критерии. Кралица Елизабет, Уинстън Чърчил, Ангела Меркел могат без никакъв проблем да посетят „селяните“ в Старо Железаре, просто така. Изрисуваните  фигури вече са много.

„Влизайки в селото, оставаш с впечатлението, че в него има много хора. Че има живот. Това впечатление става все по-реално от година на година, от месец на месец,  в селото ни идват все повече туристи.  Все повече хора от града искат  да прекарат тук свободното си време, в селска къща, в градината. Има и първа къща за гости. Местните баби активно участват във фолклорната група. Те са  специалистки и в българско движение за бавно хранене slow food и са любимки на медиите. Не без основание през 2017 г. те взеха активно участие в художествена изява „Авангард на селото“, провъзгласяваща  лозунга на Манифеста, основан на идеята, че истински авангард се ражда на село. Не  без причина тук през 2018 г. на една от улиците бе създаден първият селски клон на Нюйоркския MoMA – Музей на съвременното изкуство. Това лято искаме да подхванем  мечтите за  УТОПИЯТА, мечтите за красиво бъдеще и от друга  перспектива. Утопичните виждания  ще циркулират и ще създадат т.нар  СЕЛО НА СЛЪНЦЕТО,  след утопичния „Град на слънцето“ на Томаш Кампанела. От една страна, те са футуристични, от друга страна – са много силно носталгични.  Абсурдно е, че ситуацията, в която се намира Старо Железаре, е точно противоположна на тази в края на 19-ти и началото на  20-ти век, когато е създаден първият авангарден Футуристичен манифест, в който светът се  динамизира и трансформира с невиждани  темпове. Още повече, имаме много по-интересно предизвикателство, когато  в условията на стагнация възниква бунт, поддържан от ФУТУРИСТИЧЕСКИЯ МАНИФЕСТ НА КРАСИВОТО БЪДЕЩЕ, бунт срещу диктатурата на времето, физиологията и биологията, срещу икономиките, географията, демографията и политиката. В  СЕЛОТО НА СЛЪНЦЕТО  човешкият живот ще бъде възможно най-близо до природата. От друга страна, изкушени сме да я заблудим поне малко, да забавим времето”, подчертават Пирянкови.

Специално място в програмата на фестивала тази година има Пирамидата- символично място, на ъгъла на площада,  което според  преданията  е специално, считано от траките за място на сила със специфични енергийни свойства. Самата пирамида има формата на правилен тетраедър, тя е символ на възнесението, волята, смелостта и независимостта. Това е форма, която ви позволява да задържите и организирате енергии като някакъв  вид резерв. Това е старо-железарски  диамант, покрит с ламарина. В художествено отношение е препратка  към  един от най-известните  полски художници – Тадеуш Кантор –  вид опаковка, които  той създава, т.нар. амбалаж. Художникът,  под влиянието на военна травма, също иска да опакова най-стойностните  ценности,  за  да ги предпази от унищожаване.  От друга страна, от българска – тук говори гласът на Христо Явашев, благодарение на когото опаковането на „макрообекти“ ги изнася на дневна светлина, покривайки ги, като по-скоро ги подчертава. Затова Старожелезарската пирамида се превръща в мощно място, на което  може да се поверят мислите, емоциите и разсъжденията, или да се закачи  мартеничка на близкото  дърво.

Тазгодишното последване на УТОПИЯТА, мечтите се случва  естествено и в областта на мурали (уличното изкуство).  Под звуците на IMAGINE на Джон Ленън и на СВЕТЪТ Е СТРАНЕН от Чеслав Ниман се случва утопичен танц, всички заедно, различни нации, възгледи, ориентации Евреи с бутилки върху  главите си, български кукери, танцьорка от карнавала в Рио де Жанейро, след това Марсел Марсо и Чарли Чаплин, мексиканско момиче от Диа де Муертос, до което зад решетките се появява затворник от Гуантанамо.

И двете песни са един вид утопичен манифест, който се осъществява по стените на Старо Железаре. В Дома на Традициите, който е централното място на тазгодишния проект, УТОПИЯТА продължава с музика. Перфектна мелодия на душата, изпята от местни баби, български гайдари, заедно с емблематичните джазмени – Майлс Дейвис, Луис Армстронг, реге музиканти – Боб Марли, Лъки Дюб, след това Джим Морисън, Фреди Меркюри, Ейми Уайнхаус а също така и Орфей. Придружава  ги с цигулка Петър Дънов – духовният учител на българите. Тук е и Кришна. Малко носталгични спомени от задушевните 70-те години под знака на  Ню Eйдж и MAKE LOVE NOT WAR.

Oтзад на Дома на Традициите появяват се други утопични герои. Жителите на селото защитават галактиката си срещу злите сили заедно с героите от „Междузвездни войни“. Последният  Рангел се бори със Светлинният меч с Дарт Вейдър, Пенка, шефката на кръчмата, седи с Йода на люлка, говори за живота a подслушва ги златния робот 3PO, който ги люлее. Рицарите-джедаи, водени от кмета, които управляват хипердвигателя, позволяващ на скок в хиперпространството, , а също така и тазгодишният екип от художници от Полша, съставляват армия от бунтовници, защитаващи своята селска република срещу ИМПЕРИЯ НА ЗЛОТО.

„Нашият Художествен инстинкт  има своите теоретични препратки сред авторитетите. Наскоро Зигмунт Бауман, описвайки характера на съвременното общество, оприличавайки съвременността на течност – „течна модерност“,  призова за създаване на културни утопии. Но утопии, които не са готови политически проекти, а отворени експерименти, търсещи нови граници за нашите възможности. Разбраната по този начин утопия е – твърди Пол Рикьор – предната стража на човек, който върви към светлина и зрялост“. И „променяйки  въображението си, човек променя съществуването си“. Тъй като УТОПИЯТА е обречена на провал, защо не отворим  врата за неограничения карнавал на ВЪОБРАЖЕНИЕТО … Това, което е стереотипно, тук е сюрреалистично, това, което е обичайно, се превръща в необикновено. Както при Сванкмайер, реалността не е нито sacrum, нито profanum, а нещо магическо. Хората идват, седят, търсят смисъла на света и на собственото си съществуване. Във всяко банално нещо може да се намери нещо мистично”, казват още Катажина и Венцислав Пирянкови.