Над хиляда рисунки върху вода сътвориха двама служители на Генералното консулство на република Турция в Пловдив на посетителите в Джумая джамия (ГАЛЕРИЯ)
Таня Грозданова
Обожавам „Детски стихотворения за възрастни“ на Петя Кокудева, в които Лулу ти разкрива сакрални истини с магнетизма на огромни проблясъци, като: да обичаш по своя си начин, да мечтаеш бавно, да не се вземаш много на сериозно, да рисуваш и изобщо да не държиш да пораснеш!
Любимото ми е :
„Лулу
и характерът според сълзите
смелите плачат от лук.
умните плачат от смях.
дивите плачат напук.
нежните плачат от страх…“
В последните две-три пловдивски вечери под купола на един от най-старите храмове в Древния и вечен град видях как възрастни хора плачат пред абсолютно непознати! Плачат не само от смелост, акъл, дивотия и нежност, а защото са … докоснати. Докоснати от една магия – рисунка върху вода.
Магията си има име – ебру. И на пръв поглед изглежда проста – капвате капки боя върху вода и се оставяте въображението да ви води. В действителност ебру е трудно изкуство, което изисква голямо търпение, силна концентрация, усет на творец, очи за красивото и себеотдаване. Невъзможно е едно и също ебру да бъде направено два пъти!
Над 1000 неповторими картини създадоха и раздадоха, от сърце и душа, на посетителите в тридневния уикенд „НОЩ на музеите и галериите в Пловдив 2019“ двама служители на Генералното консулство на република Турция под тепетата на посетителите в Джумая джамия.
Никой от прекрачилите прага на един от най-старите действащи храмове в древния и вечен град не си тръгна без да отнесе късче от НОЩта – свое уникално и неповторимо ебру, излязло изпод ръцете на госпожа Шенар и господин Исмаил.
Двамата са пленени от ебру след срещите си с двама големи турски майстори, а след Националния ден на детето в южната ни съседка през април, когато са сред организаторите и участниците в такава работилница, любовта към това изкуство надделява и те му се посвещават в свободното си време. Търсят информация, бои, учат се, четат, смесват, поръчват, правят си ванички и полека-лека започват да рисуват върху вода.
На възхитените погледи на стотиците посетили, които им ръкопляскат в джамията след всеки подарен персонален отпечатък, Шенар и Исмаил се усмихват притеснени и скромно отговарят, че сега се учат и са само любители. Като че ли си мислят, че не заслужават аплодисменти. Напротив, Вие подарихте на над хиляда души парченца не само от НОЩта, а от душите си, видях го в очите им. Видях как отговаряте стотици пъти на един и същи въпрос, видях как часове наред не подвихте крак, не пихте вода дори и изпратихте всеки човек с отговор и подарък.
Демонстрациите на ебру – техника за рисуване върху водна повърхност с тюркско-ислямски исторически корени, бе организирана по идея на Българо-турския литературен клуб в Пловдив, чийто почетен председател е генералният консул на Турция г-н Хюсеин Ергани и с подкрепата на Районното мюфтийство, като част от програмата на НОЩ на музеите и галериите в рамките на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.
Събитието започна с почерпка с ашуре в петък след обяд от Турската общност в града под тепетата по повод свещения месец, които бележи началото на Новата година в календара на мюсюлманите. Денят Ашуре е свързан с края на Потопа и сближава мюсюлмани, християни и евреи. Ястието се раздава на всички близки, роднини, приятели и непознати. То е показателно, че можем да живеем заедно въпреки някои различия.
Турският консул в града Хюсеин Ергани, председателят на Общински съвет – Пловдив Савина Петкова, областният управител Здравко Димитров и арт директорът на Общинска фондация „Пловдив 2019“ Светлана Куюмджиева, Районният мюфтия Танер Вели и председателят на джамийското настоятелство Ахмед Пехливан, се включиха в празника и раздаването на гозбата, символизираща етническото многообразие, толерантността и ЗАЕДНО-то на града под тепетата.
През Нощта на музеите и галериите хиляди пловдивчани и гости на града от цял свят разгледаха Джумая джамия (Мурадие), която е отворена денонощно за посещение (Локация 42). Те истински се наслаждаваха на красивата историческа сграда. През цялото време вътре се прожектираше филм за реставрацията на храма.
