Художническите книги и обекти са изработени съвместно от жителите на пловдивския квартал, художника Хана Роуз и антрополога Никола Венков
Изложба на художнически книги и занаятчийско обработени обекти под наслов „Красотата, която споделяме“ ще ни сближи с творчеството на Столипиново. Представените работи са създадени от 4 семейства от най-лишените от възможности части на квартала, с помощта на художника Хана Роуз и антрополога Никола Венков. Изложбата се открива на 24 септември от 19:30 в павилиона FLUCA на ул. „Отец Паисий“ (пред Artnews Cafe и галерия Сариев). Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на програма „Социално ангажирани изкуства” на Национален фонд „Култура” и подкрепата на „Пловдив 2019 – Европейска столица на културата”.
Творбите отразяват години на взаимно опознаване и творчески обмен между Хана, Никола и членовете на четири семейства от една от най-лишените части на квартала. Заедно те творяха, споделяха и учеха на умения, и най-важното – слушаха другия. Изложбата разкрива художественото майсторство, устойчивостта и красотата създавани всекидневно от хората в Столипиново. Въпреки трудния достъп до условията на живот, които приемаме за базови, като вода, ток и канализация, регулярни доходи, сигурност за бъдещето си и редица други ежедневни предизвикателства, креативността и стремежа към естетика остават важна част от живота тук. Обединяващата тема за Красотата се появи естествено, както и разказите за среща, които пронизват цялата изложба.
„Красотата която споделяме” представя резултати от този процес под формата на ръчно направени художнически книги, съвместно създадени илюстрации отпечатани върху коприна и предмети вплели се в личните отношения, които изграждахме. Художническите книги водят посетителя през различни теми и нива на среща. Една от книгите търси значенията на символите Чукур, които покриват толкова много стени, домове и човешки тела в квартала. Втора книга се фокусира върху ценността на това да овладееш средствата за общуване с другия и да споделяте език. Придружена е от два обекта: ръкописен речник от 27 страници с думи на турски и български, които местна жена сметна за важно да напише за Хана и Никола, както и шал с фрази на френски, които тя искаше да научи за когато се присъедини към сина си във Франция. Отпечатаният шал е красив подарък от Хана, който тя може да носи, но и да използва за справки при нужда. Трета художническа книга документира творческия процес чрез добавяне към направеното от другия и връщането при него. Началната точка е са занаятчийските умения, които някой от местните хора са развили, за да си осигурят прехрана, или просто за да разкрасяват домовете си.
По думите на една жена, самоук експерт по мода и майстор в плетене и шиене: “Аз гледам как са го направили и се уча да направя същото. Само че трябва да измислиш и нещо ново, от себе си да добавиш – като дойдат да го видят хората, да кажат, това е по-хубаво от онова в магазина!”
В процеса на „Красотата която споделяме” семействата в Столипиново станаха сътрудници, учители и артисти. Но повечето от хората, които така топло ни поканиха в домовете си, поискаха да останат анонимни – поради страха и несигурността, в които живеят. Несигурната им ситуация крие риск за всеки стъпил в светлината на публичността да стане жертва на журналистическата ярост, обществения расизъм и пристрастните български институции.
В този труден български контекст „Красотата която споделяме” цели да постигне възможности за грижлив и внимателен диалог. Изложбата среща хора, които рядко напускат своята безопасна махала, с публиката. Самият процес беше съставен от постоянен диалог и внимателен обмен. На финала му всеки участник е еднакво съавтор на творбите, които виждате в представянето.