Аз вярвам, че човекът е създаден да обича и да мечтае

Ани Велкова, стажант-репортер

За шеста поредна година фондация Стоил Куцев-Даскала организира летен лагер с ученици от английската. Поети, писатели не просто учат младите как се пише, а отварят книгата с шифъра на изкуството, което обещава и завладява.

Традиционно лагерът събира изкушените от литература младежи, овладели есеистичната форма на ежегодния конкурс в ЕГ ,,Пловдив” , организиран от фондацията.  Той се провежда на два етапа- от всеки випуск се допускат от учителите в гимназията петима, а от тях се избира по един лауреат, който получава и парична награда.  Всички допуснати до втори кръг и лауреатите имат възможността в рамките на 10 септемврийски дни да творят с мастилото на редица изтъкнати автори – Камелия Кондова, Яница Радева, Ангелина Александрова, Оля Стоянова, Станислава Чуринскиене, Йорданка Белева, Иво Рафаилов, Азиз Таш, Ина Иванова, Иван Ланджев, Димана Йорданова и много други са отваряли литературните светове пред младите. А в морето, ,,най-голямото събитие в живота ни и може би единствено”, откриват пресечната точка на необятното и вдъхновението.

За четвърта година успях да се насладя на това събитие като лауреат на конкурса.Нещо, което не бих и помислила да счета като повторение. Защото морето никога не е същото. Може да е есенно, може да е пред кея в четири и да си мислиш, че виждаш в далечината линията на хоризонта му. Защото ти също съм се връщаш различен. Хората, вълните, крясъкът на чайките влизат в теб и прогонват и чалгата от Слънчака, и прахта от комините на „Кючука”, и онази миризма на прогизнала от пот класна стая, и… всичко онова старо, полусрутено скеле, което някога си мислел, че издига Човека в теб. А там времето стои на светофарите. С включени дълги. И тече само отдалече. И толкоз.

Последните три вечери по традиция посвещаваме на трите литературни рода – епос, лирика и драма. Имаме и различни творчески задачи, дадени ни от авторите. Докато се усетим обаче бе станало зелено. Времето потегли и каза – на автобуса в два. (в този случай-Ивелина). И макар това да не бе сбогуване, знаехме, че на всички ще ни е трудно. Защото не сме същите. Защото и литературата никога няма да е същата. За морето знаем вече… И когато този автобус наистина потегли то дълго ти говори- ,,Аз вярвам, че човекът е създаден да обича и да мечтае” . И толкоз!