Ако следите активно социалните мрежи, не може да сте пропуснали десетките снимки на българските инфлуенсъри, които привлякоха вниманието към един от бисерите на раннохристиянската архитектура в Европа

Веселина Михайловска

С все по-осезаемото затопляне през деня и по-дългите часове на слънцегреене у нас неминуемо се събужда и желанието за разходки извън града и откриване на нови забележителности и фотогенични местности. Това е и темата на днешната ни статия, а единственото, което вие трябва да направите, е да си отделите половин ден от уикенда и да се впуснете в едно кратко пътешествие на по-малко от половин час от Града под тепетата.

Червената църква се намира  на от 2 км. от входа на Перущица и лесно ще видите вляво отбивката. Обикновено посетителите паркират около пътя, а до останките ще ви заведе добре асфалтирана алея около канал за напояване. В края ѝ има посетителски център, в който може да намерите още информация за обекта. Самият храм е един от бисерите на раннохристиянската архитектура в Европа. Получава статут на национален античен паметник през 1927 година, а на архитектурно-строителен паметник на културата в руинен вид - през 1966 година.

Църквата е изградена през Ранното средновековие - V–VI век от новата ера. Редица изследователи предполагат, че оригиналното ѝ име е било „Света Богородица”, поради широко разпространения култ към Божията майка през ранновизантийския период, а наименованието си Червената църква получава заради типичните римски тухли и розов хоросан, от които е изградена.  Централната сграда е с форма на четирилистник, разположена върху останките на друга разрушена постройка с почти същия план. Останките са от основната част. Впоследствие са прибавени още помещения: двоен притвор, параклис, долепен към него от южната страна, и баптистерий (кръщелна) от северната. Портик с колони от запад оформя входа на църквата. Подходът към последния е по каменно стълбище, от което има запазени само отделни блокове. Общите размери на църквата са: дължина - 32,45 метра и ширина - 29 метра.

Постройката била богато украсена. Подът ѝ бил покрит с мозайка, а стените до известна височина облицовани с мраморни плочи, над които следвали стенописи. Специалистите смятат, че откритите два пласта стенописи са изработени между VI и XI век.

Първият познат източник, в който се споменава църквата, е от Иконом Константин през 1819 година, който я определя като „руина”. Сведения за нея има и от Константин Иречек. През 1915 г. Българското археологическо дружество предприема проучване, което е прекъснато от Първата световна война. По това време Теодор Шмид прави заснемане на видимите над земята части. Червената църква е разкрита изцяло през 1921 г., а резултатите са публикувани по късно от Андрей Фролов. 

През периода 2010-2013 г. е реализиран проект за укрепване, консервация, достъп и социализация на археологическия обект. Целият район е облагороден с алеи и пейки.

Още по темата вижте в Lost in Plovdiv.