Райна Кацарова

Катерина Стойкова живее далеч от Пловдив, от другата страна на океана, в Кентъки. Пише на български и на английски език, също така и превежда. Последната й книга се казва „Американски деликатеси“. Авторката преодолява огромните пространства, за да представи творбата си в Литературния салон Spirt and Spirit, като част от програмата на Пловдив чете 2022 / есен. Присъствието й под тепетата не остава незабелязано. Въпреки наситената със събития вечер, на премиерата се събират едни от най-отдадените пловдивски литератори и автори.
Катерина Стойкова настояваше да посрещне лично всеки гост. Запознаваше се с тези, които вижда за първи път, разпитваше ги с какво се занимават, дали пишат и как са разбрали за представянето. Нейните движения и поглед бяха следени дискретно и запечатани на снимки от годеника ѝ Джон, а тя мило се обръщаше към него със задокеанското „Sweetheart“.

Разговорът с Катерина Стойкова започна обичаната Ина Иванова:
„Добре дошла казваме на Катерина Стойкова, която е окоренена, живее и пише на два езика. Тя е основно поет, издател и преподавател. Автор е на книгите “Втора кожа“ и „Как наказва Бог“ – мой абсолютен фаворит дълги години.“

„Щастлива съм, че съм в Пловдив, сред стари приятели, няма случайни хора на литературни събития.“ За новата си книга, авторката вметна – Гледам да не я чета много, много.

След това разказа как, стъпвайки на американска земя, спира да пише, загубва ритъма на себеподобните си. Тогава светът още бил прекалено голям и тя се чувала с близките си в България веднъж в седмицата за по долар на минута. Броила месеците и годините, в които не е писала, докато работи различни професии. Между другото, Катерина Стойкова е висококвалифициран специалист в областта на компютрите. Завършва Бургаски свободен университет, специалност “Електроника и електротехника” и се преселва в САЩ през 1995-а. Там взема магистърска степен по компютърни науки в Рочестърския технологичен институт и втора, по бизнес администрация, от Вирджиния тек. Работи като хардуер и софтуер инжeнер и мениджър в IBM и Lexmark International. Третата ѝ магистратура е по поезия от “Сполдинг юнивърсити” в Луивил, Кентъки. В един момент получила „бърнаут“. “След това исках да изчезна. Изведнъж обаче се промъкна едно стихотворение на английски! Почувствах се прекрасно! Писането е като нищо друго – почти физическо удоволствие! И оттогава тръгнах отговорно към себе си, но минах по дългия, заобиколния път” ,спомня си авторката.

Ина Иванова споменава, че текстовете в „ Американски деликатеси“ приличат графично на поезия и съдържанието е било на първо място. Катерина Стойкова се съгласява и допълва, че формата е контейнерът, който носи това съдържание. Формата и граматиката са ключът към читателя, с който да прочете написаното, така, както е искал авторът, понеже не може да му го прочете лично.

Също така, стихотворенията са избрани и разположени чисто визуално на страниците едно срещу друго, когато между тях има някакъв диалог. В едно от произведенията, диалогът е между двата езика - български и английски, и те се редуват сякаш се допълват.

Стана въпрос и за заглавието на книгата, дълго подготвяно, но в крайния му вариант променено наполовина. Авторката сподели и за самия процес по подготовката, за помощта и градивната критика, за избора и за момента, в който си готов да откъснеш произведението от себи си и да го дзадеш на света. Катерина Стойкова прочете няколко текста от новата си книга и от нашумялата „Как наказва Бог“.  

Не останаха без внимание корицата и художественото оформление, дело на Люба Халева. Книгата бе определена от присъстващите, като една от най-цялостните по съдържание и визуално въздействие. Почеркът на авторката, жената на корицата, сякаш застанала на прозорец или люлка, ябълката от придобилото огромна популярност стихотворение и семчиците по страниците.

Раздаването на автографи беше дълго и приятно. Катерина Стойкова е човек, който прегръща, говори с хората от непосредствена близост, старае се да запомни всяко име, усмихва се и те гледа право в очите. Казва ти: „Любовта е дом! Там, където искам да живея.“

Прибираш се вкъщи, отваряш книгата, подреждаш заглавията на няколко стихотворения едно под друго::

Как се казва, когато загърбиш един живот

Как се казва, когато дълго се бориш за нещо

Коя съм аз и как стигнах до тук?

Какво се случва в тези гърди?

И веднага се съгласяваш с казаното от Катерина Стойкова: „Когато не знаеш какво да правиш, обичай повече.“

Литературният фестивал „Пловдив чете“ се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив.