От няколко години блогът на Литературния фестивал Пловдив чете работи като една своеобразна медия. В него пишат доброволци на различни възрасти, главен редактор е филологът и дългогодишен журналист Радослав Иванов. Блогът се поддържа и списва от друг дългогодишен журналист от културната сфера: Славена Шекерлетова. Това пространство в интернет изобилства от интервюта с писатели и статии, свързани с книги. Разбира се, с удоволствие се публикуват и материали от други области на изкуството и културата. Периодично се споделят и видеа от срещите с авторите.

През годините бяха направени няколко обучения за това как се пише за култура и изкуство, как е добре да бъдат поднасяни текстовете. Приблизително 50 души са минали през тези обучения. Някои от тях останаха и те са част от Литературния фестивал. Те целогодишно и по време на фестивала пишат статии за литературни срещи, присъстват на събития и са силно мотивирани и удовлетворени от това, което правят. Представяме ви Райна Кацарова и Таня Рейн (Йорданова). Те отговарят на въпроса Какво ми дава писането за блога на Пловдив чете и защо избрах да бъда доброволец?

Таня Рейн:

Доброволчеството е възможност да извадя най-доброто от себе си, като не получавам парично възнаграждение, но има голяма добавена стойност за мен. Доброволец съм от 2015 г. и чрез участието в значими каузи за мен, създавам приятелства с другите доброволци, запознавам се с интересни хора, повишавам знанията и уменията си в области, в които желая. 

През 2020 г. се включих, като доброволец в „Пловдив чете“. В тази група, намерих своето място – пиша за детските събития и книги. Тези срещи са извор на нови знания и вдъхновения за децата. Вълнуващо е, да гледам, как четат книжки, разказват приказки чрез камишибай театър, строят замъци, рисуват, пеят и се смеят. Детските усмивки прокарват светлина и по най-мрачните лица на възрастни и в сърцето на Пловдив тупти живота! И аз пиша за тези вълшебства! 

Специално за доброволците, за да пишем качествени материали се организират обучения. В екипа има и редактори, които редактират текстовете ни, преди публикация на сайта. 

Чрез участието в „Пловдив чете“ и писането за детските събития, имам възможност да разказвам за добрите неща, които се случват в любимия ми град.

Марина Мирчева:

Дава ми най-вече така необходимия опит, тъй като уча медии в университета, но рядко имам поле за изява, а блога на Пловдив чете е един сигурен момент всяко лято да упражнявам писането си за културно издание. Нашият главен редактор Радослав Иванов дава страхотни съвети, включително ме допусна и мен до редакторската дейност и ми помогна да се науча да отразявам събития с цялата динамика на процеса, гонене на крайни срокове, опит в писането за блог за култура…

Станислава Лопатарева:

Харесва ми да съм пленена и пристрастена към книгите. Да правя опити за писане и споделяне на българска и чуждестранна литература. Мотивацията и заряда да съм част от блога, това е преди всичко огромната ми любов към книгите и Словото като цяло. Срещата ми с тях и авторите, които са ги писали. Да разлистваш страници , илюстрации които ти помагат да доразвиваш въображението си. Всичко това за мен е част от Магията. Нещото,което истински си заслужава да се рекламира и разпространява , е именно литературата, книгите. Те са една ВСЕЛЕНА , от която впоследствие се раждат и театралните постановки, и оперните либрета, и филмите. А даже и танците и картините .Та нали това е живия живот и нашата литературна история. За мен лично писането в блога е малка част от представянето на хубави и смислени литературни срещи, за хора които по една или друга причина не могат да присъстват.

Райна Кацарова:

Какво ми дава писането за блога на Пловдив чете и защо избрах да бъда
доброволец?

Преди всичко – надежда. Защо надежда? Заради младите хора, които срещнах и продължавам да срещам тук. Дава ми знания и опит. Мил и грижовен поглед отстрани, към  начина ми на писане. Дава ми свобода, като ми помага да изградя собствен стил. Дава ми  сигурност,  защото мога да разчитам на помощ, дава ми фокус и усещане за стабилност и постоянство. Дава ми възможност за непосредствено общуване с хора на изкуството, светли умове, творци от голям калибър. А това да бъда доброволец е част от една философия, все още недоизбистрена  достатъчно, която се опитвам да положа като фундамент в живота си, за да бъда по-добър човек.

Носи ми вдъхновение и радост!
Благодаря!