Влизайки в академията, подписвайки договор, все едно подписваш договор със Смъртта. Може и никога да не те застигне, но може да дойде и прекалено рано

Паулина Гегова

Хората казват, че няма лесна, нито срамна работа и съм напълно съгласна. Дори да постигнем мечтаната професия, тя крие трудности. В тази статия ще разгледаме най-неблагодарните такива. Неблагодарни в много аспекти на думата – финансов, физически, емоционален. Ще разгледаме само тези в България, защото за доста от тях, в чужбина, тези аспекти не важат. Разбира се, има прилики, но има и много разлики, затова ще наблегнем върху родината ни, обяснявайки становището си.

Обслужващ персонал

Знаете за какво говоря – сервитьори, бармани, пикола, камериерки, продавач-консултанти… Изобщо целият туристически бранш, изключвайки шефовете. Професията на обслужващия персонал е неблагодарна най-вече заради общоприетото отношение към работниците. За пари няма да говорим. Този тип работа може да се стартира без никакво образование, дали целогодишно или само сезонно, а често заплатите надвишават тези на висшистите. Лошото в случая е, че доста от клиентите гледат на обслужващите като на слуги. Като на по-нисш клас хора. Бармани и сервитьори се „правят на маймуни” само и само да им бутнат два лева бакшиш в джоба, дават дълги смени, особено в нощните клубове, клиентите често се задяват с тях и не можеш да ги обидиш, защото рискуват да те уволнят от работа или най-малкото да те санкционират. Да не говорим, че работодателите често си намират причина да глобят подчинените си или да ги прецакат с ревизията. Пак казвам, лесно се става обслужващ персонал, но въпреки това има много отрицателни страни.

Артисти

Максимата „Музикант къща не храни” е напълно подходяща в случая. Изключваме по-развитите страни от нашата. Хората винаги си мислят за Hollywood, Broadway. Moulin Rouge, Шекспировия театър в Лондон и разкошните опери и балети в Русия. За известните певци и групи, които въртят по телевизията и радиото, за Да Винчи и прочее. Всичко това, обаче, е лъжовно. Поне тук, в нашата скъпа родина. Било то актьор, музикант, цирков артист, художник, писател, маг и т.н. в България артистите не прокопсват. Като изключим малцината утвърдили се творци и както е модерно от няколко години да се определят „мечките” останалите артисти едвам свързват двата края. Толкова много не намират реализация, че се принуждават да станат улични артисти, което е добре за минувачите, но е жалко за таланта. Като изключим финансовата част, животът на твореца е изпълнен с жертви. Дълги пътувания, самота, физическо натоварване от най-висок ранг, емоционална разруха и още много, много…

Спортисти

Спортистите ни винаги са били достойни за уважение и с години наред сме намирали именно в тях фигурата, която ни представя достойно пред света. Какъв е проблемът тогава ли? Проблемът идва в това, че един спортист постоянно рискува здравето и тялото си. Множеството травми се отразяват неблагоприятно, че понякога и фатално. Другият проблем е, че всичко е до време и то кратко време. Десет-двадесет години и вече си твърде стар. Не ставаш, трябват млади и здрави кадри. Просто ти отминава времето. Ако си твърде добър имаш шанса да станеш треньор или да отвориш собствен клуб, но не всеки има този късмет. Затова окачваш медалите и грамотите по стените, бършеш всяка седмица прахта от купите и с умиление си спомняш за бляскавите години, когато си значел нещо.

Жрици на любовта

Знам какво ще кажете! От къде на къде пък трябва да съчувстваме на тези леки жени, толкова мързеливи и толкова лишени от амбиции, че да стигнат до тук да си продават тялото? Може би ще сте прави, но въпреки това и тази работа има своите ужаси. Проституцията се води за една от най-древните професии, възникнала още през 600 г. пр. н.е., че може и по-назад. Сравнително лесен труд, не се изисква кой знае какво, но нека се замислим какво ли изпитват тези момичета. Какво ли отвращение от самите себе си. Има го и момента, че доста от тях се изправят пред страха от физическо малтретиране, вкарване в затвора и какво ли още не. Впрочем, във Франция компаньонките си имат собствен синдикат. Не мога да преценя дали тази професия е необходима или не. Щом я има, значи е с причина. И все пак, винаги се колебая между неодобрението и съжалението към „червените феи”.

Журналисти

Едва ли има колега, който в университета е смятал, че в бъдеще ще пише за жълтите таблоиди, ще се чуди как да лъже и изсмуква от пръстите глупави клюки, за да си продава тиража. Всички влизат с благородната мечта, че ще променят света, ще изобличават „лошите” и ще подкрепят „добрите”. Но не винаги става като в представите ни. Реалността, в тази професия, твърде много се разграничава от романтичните ни идеали. Налагат се жертви със самите себе си. Постоянна подвижност, работохолизъм, който сгазва всичко останало в живота – семейство, приятели, почивка, спокойствие. А ако си разследващ журналист, то тогава рискуваш много повече от душевния си мир.

Полицаи

Първо да подчертая, че не става въпрос за военните. Всички знаем, че те си уреждат живота доста добре. Говорим за обикновения полицай (не катаджия), който ходи на акции. Тези, които все пак си поставят съществуването на карта. Разбира се, действителността не е полицейски екшън, където всички са герои, но не можем да пренебрегнем факта, че дори тук има опасност. Самата работа си е обвързана с нея. Вървят ръка за ръка. Влизайки в академията, подписвайки договор, все едно подписваш договор със Смъртта. Може и никога да не те застигне, но може да дойде и прекалено рано. И от теб ще остане само един спомен, едно разбито семейство и евентуално едни пагони.

Производители

Говорим за родните производители в селскостопанския ресурс. По Татово време, тези хора са се изхранвали много добре. Помните ли онези времена, когато зеленчуците и плодовете си идваха от нашата почва и всичко беше вкусно и плодородно. Е, след падането на комунизма всичко това се затри. Производителите на месо, житни реколти и прочее са ощетени и то грандиозно. Налага се да изнасят продуктите си навън, изкупувани за жълти стотинки, а тук внасяме от Гърция и Турция на по-високи цени. Абсурден парадокс. После се чудим защо никой не иска да се занимава със селско стопанство в днешно време. А това си е къртовски труд и то необходим. Не е за всеки. Изисква се сила, трудолюбие и много издръжливост. Но повечето хора се задоволяват с малки градинки и посеви за лична употреба.

Учители

Преподавателите не са това, което бяха. Има си много ползи от учителската кариера – дълги почивки, бонуси и удоволствието, че си образовал едно дете. До тук добре! Но уважението към учителите ни отдавна не е на нивото, което заслужават. Вече можеш да ги осъдиш само ако повишат тон на отрочето ти, независимо дали то си го е заслужавало или не. Заплатите на хората, от които най-вече зависи интелектуалното ти развитие, също не отговарят на чина им. Преди децата благотворяха учителите си, сега се отнасят с тях като досадна, скучна част от ежедневието им. И точно в това се крие най-голямата неблагодарност.

Ако съм пропуснала нещо, ме извинете. В България всичко е трудно, от където и да го погледнеш. Но все пак, нали за това са надеждите – за да ни подхранват и да ни бутат напред, разчитайки, че нещата ще се променят към по-добро.