Print this page

По случай рождения ден на големият американски писател Дан Браун, сме подбрали извадки от неговите три най-популярни книги. Пожелаваме му и за напред да създава шедьоври, дори и те да не отговарят на абсолютно вреки вкус.

Изгубеният символ:

"Научих се никога да не затварям ума си за каквато и да било идея, просто защото ми изглежда странна."

"Богатството е нещо обикновено, но мъдростта не е. Моля те, запомни: богатство без мъдрост често води до трагичен край."

"Истината притежава сила. И щом всички се въртим около сходни идеи, те може би са верни... може би са записани дълбоко в нас. И когато чуваме истината, даже да не я разбираме, ние усещаме, че тя отеква в нас... вибрира с подсъзнателната ни мъдрост. Ние може би не научаваме истината, а по-скоро си я припомняме... разпознаваме я... като нещо, което вече е в нас."

"Апокалипсисът не се отнася за края на света, а за края на света такъв, какъвто го познаваме. Повярвайте ми, Апокалипсисът наистина наближава... и няма нищо общо с онова, което са ни учили за него."

" Времето е река... и книгите са кораби. Много томове потеглят по течението само за да се разбият и изгубят без следа в пясъците й. Единици издържат изпитанието на времето и оцеляват, за да осветят идните векове." 

"Хората по целия свят гледат към небето и чакат Бог... без да съзнават, че Бог чака нас. Ние сме творци, ала наивно играем ролята на "сътворените". Виждаме се като безпомощни овце, подмятани от Бога, който ни е създал. Коленичим като уплашени деца, молим за помощ, за прошка, за късмет. Но щом проумеем, че наистина сме сътворени по образ на Създателя, ще започнем да разбираме, че и ние трябва да бъдем Създатели. Когато проумеем този факт, вратите пред човешкия потенциал ще се отворят широко."  

"Дребните умове винаги заклеймяват нещата, които не разбират." 

Шифърът на Леонардо:

"Харизмата е внушение. Опасно е, когато то се превърне в масова психоза."

"Когато в душата на човека има равновесие между мъжкото и женското начало, тогава душата е в покой и е просветлена."

"Умението да се прощава е привилегия за най-силните духом."

"Вярата е нещо, което приемаме на доверие и не можем да докажем."

"Смъртта винаги мотивира силно."

Шестото клеймо, Пролог:

Физикът Леонардо Ветра усети мирис на горяща плът, разбра, че е неговата, и ужасено се вторачи в надвесилата се над него тъмна фигура.

— Какво искате?

— La chiave — отговори му дрезгавият глас. — Паролата.

— Но… аз не…

Мъчителят още по-силно натисна нажежения до бяло предмет към гърдите на Ветра. Плътта му зацвъртя. Ученият извика от болка.

— Няма парола! — усещаше, че изпада в несвяст.

Другият гневно го погледна.

— Ne avero paura. Тъкмо от това се боях.

Ветра се мъчеше да остане в съзнание, ала мракът го обгръщаше. Единствената му утеха беше, че мъчителят му няма да получи онова, за което е дошъл. След миг обаче фигурата извади нож и го доближи до лицето на Ветра. Острието увисна във въздуха. Внимателно. Хирургически.

— За Бога! — изкрещя Ветра. Но вече бе късно.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…