Капана.БГ

Капана.БГ

Стефан Миронов е роден в Солун (Гърция) през 1992г., но последните двадесет години живее и се развива в Пловдив. Описва себе си като меломан, още ранна възраст помни, специалното си отношение към музиката.

Стефан обича да пуска музика на хората, и да създава определена атмосфера със селекциите си. Не се страхува да експериментира и се стреми да изложи публиката на музикални тенденции и стилове, които често биват пренебрегвани.

В слушалките му звучи най-вече house, funk, groove, disco и techno музика.

От 2014 година насам Миронов е част от добре познатият на пловдивската сцена аудио визуален колектив - Мелформатор. 

снимка: Виктор Цонев 

Слушайте Молескин всеки петък от 17, неделя от 19 и по всяко едно време на нашата mixcloud страниц a. https://www.mixcloud.com/Moleskin/

Ще събарят ли една от най-красивите сгради от тютюневия град  

Това ли е началото на края на Тютюневия град? Този въпрос си задават от няколко дни мнозина пловдивчани, свидетели на странна активност в един от най-красивите тютюневи складове- този зад автогара Юг на ул. „Одрин 8”. Респектиращата като обеми и архитектура сграда вече няма покрив, а бригада дюлгери кърти нещо във вътрешността на сградата, точно под помещението, в което все още оцелели светят стенописите на художника Вълчан Петров.  Проверка на Под тепето на място завари бачкатори, а около отворените заграждания на сградата, с ръце в джобовете седеше млад мъж. Не знам, нямам никаква информация, аз само дойдох да отворя, каза той. Има само два варианта- или собствениците подменят покрива или подготвят красивото здание за бутане.

От много време се говори, че складът ще бъде съборен. Медията ни детайлно ви е информирала за цялата сага около проекта за 17-етажен Хилтън там. През лятото на миналата година публикувахме и разследване по казуса със собствеността на склада (прочетете по-долу). Днес се свързахме с НИНКН, откъдето ни информираха, че в момента върви процедура по вписването на сградата за паметник на културата, тъй като заради грешка тя не е с такъв статут. Продължаваме да следим какво се случва на „Одрин” 8.

Билетите са на цена от 60 лева и са ограничен брой

Силно френско присъствие се ще се усети тази година у нас. След гостуването на Zazz на Фестивала на франкофонската музика в Благоевград, дренската звезда Imany идва за първия си концерт в България на 14-ти май в SOFIA LIVE CLUB, по покана на Art Studio.

Младата изпълнителка, която успя да покори върховете на световните класации с дебютния си сингъл „You’ll Never know”, спечели сърцата на милиони фенове от цял свят и бързо се превърна в любимка на меломаните.

Дебютният албум на чаровната певица, „The Shape of a Broken Heart” излиза през 2011г., съдържа 12 песни и достига платинен статус във Франция, Гърция и тройно платинен в Полша. Популярността й в България не закъснява и днес тя е един от най-звучащите в българския ефир артисти, а успешният ремикс на „Don't Be So Shy“  и „You’ll Never know” , могат да се чуят във всички клубове и дискотеки.

Родом от Франция, Nadia Mladjao, по-известна с псевдонима Imany (което в превод от суахили означава „вяра“) в ученическите си години е била атлет и се е състезавала в дисциплината “висок скок”. След спорта прави успешна кариера като модел в агенция Ford Models Europe. По-късно заминава за Щатите, където прекарва 6 години, преди да се завърне във Франция и да започне да се занимава с музика. 

В съботната майска вечер, Imany ще се качи на сцената на Sofia Live Club в 22ч. с 8 членен бенд и ще изпълни, както най-големите си хитове, така и песни от чисто новия й албум, който се очаква да излезе през 2016-та.

БИЛЕТИ за събитието на цена от 60 лева могат да бъдат закупени от 29.02.2016г. (понеделник) в мрежата на Ticketportal и партньорските каси: Office 1, Пикадили, книжарници BOOKTRADING, ОМV и в Билетен център на НДК.

Четвъртък, 25 Февруари 2016 02:00

Едит Унджиян - певицата, която води quiz

Открихме Едит Унджиян във Vintage House снощи, когато водеше ежеседмичното quiz състезание на Георги Влайков. Истината е, че от няколко седмици я наблюдаваме и намираме за интересна, но чак снощи се престрашихме да я снимаме и поговорим с нея, извън шоуто. И не защото е страшна или хапе. Едит е най-забавната, освободена и широко скроена арменка, която познаваме. Позитивна и лъчезарна, тя е истински човек на изкуството. Мислехме, че заниманията й стигат до водеща, но тя се оказа всестранно развита. Завършила АМТИИ специалност пеене, сега се занимава с музика професионално. Свири на пиано и китара, танцува контемпорари и работи по собствен музикален проект. За нея е много важно да е на еднаква честота с хората, с които работи. Не ни сподели имената на колегите си, но се очаква да запишат първия си клип на 13-ти март. Живот и здраве, ако всичко върви по вода, може да им се насладим април месец, когато ще имат участие в Bee bop cafe. 

Тя е шантава, артистична и цветна. Любимата й фраза по време на quiz-а е едно издължено "Доообре", а зелените кичури в косата й са неизменна част от приветливата й същност. 

"Моята душа е тъмна като изба", казва героят. Настръхнах при тази реплика. Докоснах се до собствените си кошмари и извращения. Душа тъмна като изба

Паулина Гегова

Защо Мариус е утопията на българския театър? Защото той може да даде на зрителя нещо, което малцина могат - психология! Забележете, не философия, драма или комедия, а психология. Сложна, изтъкана от множество бяло-черно-сиви нишки. Тези цветове, тези светоусещания, се загнездват дълбоко в неговата стилистика. Точно затова Пловдив обича Мариус! Защото той е скромен и притеснителен, и в същото време гений. Гений, който може би е надскочил времето си, избягал е извън историческите му порти.

Снощи голяма сцена на Борис Христов се късаше по шевовете. Публиката "се блъскаше" да заеме местата си, внасяха се допълнителни столове, а някои се задоволиха дори със стълбите. Разбира се! Всеки копнееше да се докосне до светлинното творчество на този театрален гигант. Да му позволи да озари сърцето и душата му. 

"Юбилей" е ситуационна постановка. В нея няма определен сюжет, липсва развиваща се история. Започва без конкретно начало и завършва без точен финал. Липсват етапите на увод, кулминация и заключение. Ситуацията се развива през 19-ти век, в малък театър в провинциална Русия. След бенефисното си представление, героят бива заключен по погрешка от колегите си и оставен в забвение, напълно сам в театъра, който през нощта изглежда илюзорно страшен. Без осветление, заобиколен от черни кулиси, озарен само от редица свещи, тъжният актьор се сблъсква със собствената си лудост. Лудостта е заразна! Тя подлудява човек не само умствено, но и разяжда организма му. Кара го да халюцинира, да се изправи пред ужасите си с лунатичен смях и изкривена усмивка.

"Моята душа е тъмна като изба", казва героят. Настръхнах при тази реплика. Докоснах се до собствените си кошмари и извращения. Душа тъмна като изба...

Персонажът е карикатура на човешко същество. Прегърбен старец, извиващ се в множество пози, променящ лицето си постоянно, в залеза на своя живот, който както сам каза, се подготвя за смъртта. Последна репетиция за мъртвец! И досущ като всеки луд, той изпява песента на шута от 12-та нощ на Шекспир. Защото шутът винаги казва истината, той разполага с безгранична свобода в пиесите, защото никой не се вслушва в словата му. Всеки го подминава или му се присмива, а той иронично дърпа конците на емоциите на по-висшестоящите и изкарва на повърхността чернилката, опитващи се да прикрият. 

Всичко това звучи доста мрачно, в стил Алън По, но както казахме, Куркински е гений. Той знае как да подходи! Знае по какъв начин да натисне публиката така, че ту да я разсмее, ту да я прониже. Точно затова е избрал "Лебедова песен" на Чехов. Руският автор винаги използва комедията, за да внуши дълбочина. Похватите, които артистът използва, за да разнищи, смачка и разгърне писанията на безсмъртния Антон Чехов, са забележителни: Насечена, хаотична реч, остри, счупени движения, резки промени на мимики, изпадане от депресивна тишина в светкавична хиперактивност, и разбира се, прословутата актьорска пауза, която той запълва зашеметяващо. Ще е твърде невежо ако определя моноспектакъла като трагикомедия. Той е нещо много по-голямо от това! 

Не случайно, Мариус бе облечен изцяло в бяло, приближаващ се до призрачност. Впрочем, задгробният живот бе пряко засегнат. Провинциалният актьор, досущ като Хамлет, който също цитира, се среща с духа на бившия си суфльор, единствения му досег до света. А дали и той не е плод на болното му въображение? Но както казва шутът:

В живота тъй е, то се знай, 

Хей-хо, пълзят мъгли, мъгли ... 

Но нека с туй да сложим край, 

А утре пак - добре дошли!

 

Бандата представи пред публика своя нов албум – P.I.F.5, на 13 февруари, в Sofia Live Club. Още на следващия ден, промоцията на новия албум се случи в Пловдив.

Днес Димо, Ванката, Юрката и Марти забиват в Лондон. Това е второто гостуване на бандата в легендарния The 100 Club, където тази вечер ще излязат заедно с Rewind и Jersey Budd.

Независимо от трудностите, когато видиш готовия албум, удоволствието е голямо, твърди Димо в интервю пред Анелия Дракова за КАПАНА.БГ

Димо, коя е любимата ти песен от P.I.F.5?

"Огън" ми е любимата. И "Чуй ме" също, и "Юг". ?)) Не всички са ми фаворити, но тези – определено.

Кога беше най-трудно, докато "слънцето" и "тетрадката" стигнат в ръцете на феновете? [Албумът на P.I.F. е решен като слънце, а текстовете са написани в миниатюрна тетрадка, в края на която има място за автографи.]

Накрая, на финала, беше голям зор, защото всичките неща трябваше да минат през ръцете и мислите ми, и беше много сложно. Обложки, дискове, мастери. Производители на дискове, на обложки – на картончето, на тетрадката... Ето това беше малко трудно, но после пък удоволствието е много голямо, когато видиш готовия албум.  

Определяш ли се като организиран човек? Има артисти, при които издаването на албум се случва много бавно, въпреки готовите песни.

А, не, не, не, бях неорганизиран преди 10-на години, може би, но не съм така със сигурност вече. Просто животът ми ме е научил, че трябва да е систематизирано това, което правиш и да си безкомпромисен.

Като тръгвате на турне, кои са градовете със задължителни спирки за концерт?

Задължително... То навсякъде е задължително. Няма опция: "Тия тук, можем да ги пропуснем". Няма такъв вариант, но като броим градовете - Пловдив, Бургас, Варна, Търново са ни важните точки, където със сигурност отиваме. Но, гледай сега – в Русе също е много яко. Ние зависим много от местата, по отношение на това дали има опция да се свири в града. Ако в даден град няма готин клуб, какво са виновни хората за това?  

Разкажи за промоцията на албума в Sofia Live Club?

Щастлив съм, че стана точно така, както го очаквахме, като изключим фала със сървъра. Имаше някакви драми с него и сайтът за продажба чрез sms, не заработи в уговорения час. Понеже беше и събота – почивен ден, нещата се отложиха малко. На място в клуба се продадоха повече диска, отколкото предполагахме.

На 25-ти февруари свирите в Лондон за втори път. Какво да очаква публиката?

Да, в Лондон сме на 25-ти февруари, в The 100 Club. Какво се очаква? Отиваме, лайф. Преди нас на сцената ще се качат други две банди - Rewind и Jersey Budd. Ще представим песните от новия албум, но концертът със сигурност няма да мине без познати парчета. За втори път свирим на това място. Надявам се и този път да има местна публика, макар че ние там си пеем на български, защото концертът е за българите на острова. 

Като сътворите песни за следващ албум, ще тръгнете ли към Сребърна отново?

Не, няма да е Сребърна този път. Друго ще е мястото, но трябва да го измислим. Необходимо е да се въртят местата.

Новият албум на P.I.F., само срещу един SMS, можете да си купите он-лайн:

www.pifband.com

В Пловдив се продава и в Музикалния магазин, на ул. Отец Паисий 3.

 

Публиката изпадна в екстаз – играта на актьорите беше феноменална

Великата актриса танцува, разсмя и разплака публиката, спечели я за стотен път и раздаде автографи

Екатерина Стоянова

Едва ли има човек в България, който не е чувал името Стоянка Мутафова! Въпреки възрастта си, тя е съхранила в себе си онази буйна младост, онази енергичност, великолепието и страстта, с които не спира да ни изненадва на сцената!

Вчера Пловдивската Концертна зала имаше невероятната чест да бъде домакин на постановката „Госпожа Стихийно Бедствие“, с участието на винаги прекрасната Мутафова и нейните страхотни колеги – Николай Атанасов и Адриана Андреева. Билетите бяха разпродадени, всички места – заети, хората, щастливи и развълнувани, таяха дъх в очакване да видят примата на българския театър.

Дочу се музика от колоните. Светлините – една по една – започнаха да угасват. Само осветлението на сцената остана, после се засили. Настъпи моментът! Чу се гласът на Адриана Андреева, която постави началото на хумористичната театрална постановка. Не след дълго се появи и тя, Мутафова! Публиката изригна в овации и аплодисменти, няколко човека дори се разплакаха! Театралната постановка напълно оправда очакванията – беше забавна, беше силна, взривяваща, актьорите имаха присъствие, те дори сякаш не играеха!

Бяха засегнати актуални теми от живота, представени по комичен начин. Героите говориха, спориха, смяха се, караха се, танцуваха, дори излъгаха един-два пъти – всичко, което се случва между едно семейство от самовлюбена, може би малко цинична майка и дъщеря-мечтателка, и техният верен приятел с афинитет към „Дързост и красота“.

Проблемите на героите и самите ситуации, макар забавно представени, ни показаха колко е важно да ценим близките си, в каква трагедия може да се превърне животът и... колко досадна и лъжлива може да бъде една злобна старица.

Публиката изпадна в екстаз, ръкопляскаше силно и искрено на  всеки танц, всяка по-специфична реплика, отличаваща се с остър и пиперлив характер, гледаха и слушаха в захлас, а понякога, трогнати, пренаситени с емоция, проронваха сълзи. Енергията от сцената обгърна цялата зала и нито за миг не спадна! Какво чудо, каква магия!

На самия край хората станаха на крака, аплодираха, викаха, някои дори танцуваха. Дочух разговор, в който една жена обясняваше, че отдавна не се е чувствала толкова  добре и толкова впечатлена. И как се очаква да не е впечатлена? Та нали самата Стоянка Мутафова дойде да ни зарадва, да ни разсмее и да ни покаже колко е гъвкава!

Толкова  е гъвкава, че, когато се покланяше, докосваше земята с цели длани, толкова леко се навеждаше и танцуваше, сякаш тези 94 години не й тежат, тя за нищо ги няма!

След невероятното представление, хората имаха възможността да си закупят биографичната книга „Госпожа Стихийно Бедствие“, написана от дъщерята на примата на българския театър. Самата актриса седеше на една масичка пред гримьорната и разписваше с усмивка книгите, отправяйки тук-там по някой забавен коментар. Земна и съвършено истинска. Дори когато не е на сцената, тя демонстрира чувството си за хумор. Но когато едно момиче й пожела да е жива и здрава поне още толкова години, тя погледна строго и изпитателно, и отговори кратко: „Вие ще объркате природата така.. но с всичко това, което правите, не знам дали ще се случи.“ И се засмя.

Какво ли имаше предвид? Дали се е пошегувала, или е разстроена, че напоследък повече рушим, отколкото градим? Само тя знае...

 

 

Фотограф: Съни Муратева

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…