Цветноабстрактен и модерен дух показва художникът

Стефка Георгиева

С пърсти цветове и характерна нефигуративност Генчо Накев пристигна в Пловдив, за да представи най-новите си платна в Apsect art gallery.

Изложбата на софийския художник идеално пасва на пролетния цикъл на галерията. Неговите пъстри и ярки цветове е невъзможно да останат незабелязани. Характерна за художника е освен абстракцията, присъствието на геометрични фигури като квадрати и триъгълници в платната му. Неговите картини създават усещане за свежест у зрителите. Връзката им с пролетния цикъл е съвсем проста, защото сякаш чрез цветовете си, художникът пресъздава раждането на природата, душата и същността на заобикалящия ни свят. 

Силно впечатление прави подредеността на картините му, която контрастира с абстрактния му модерен дух. Съчетанието му е повече от умело и майсторско. Щрихите му са силно познаваеми и веднъж видели негови работи, няма как да не го познаете следващия път. 

Картините на Накев дъхат на пролет и можете да ги видите в Aspect art gallery до 2-ри юни.

"Пътят на смелите" е новият проект на телевизионната водеща и автор на популярния видео-блог "TRY WITH INA", Константина Живова.

Идеята на инициативата е да мотивира младите хора на България благодарение на срещи по училищата в цялата страна с популярни личности - идоли на учениците.

Следващата мотивационна среща е на 15.05.2015г. (петък) от 17:30ч. в  НУМТИ "Добрин Петков", гр. Пловдив, в залана училището. Фондация "Димитър Бербатов" също се включват в  "Пътят на смелите".  Този петък по време на срещата ще бъде представен и един от представителите на фондацията, като пример за успяло, талантливо дете! Заедно с него, полезни съвети на децата ще дадът и известният актьор, Калин Врачански и Константина Живова.

До края на учебната година предстоят срещи в град Добрич на 27.05.2015г., град Варна на 28.05.2015г. и в град София на 01.06.2015г.

Повече информация можете да получите в сайта на блога www.trywithina.bg и на страницата ни във фейсбук "Пътят на смелите" и "TRY WITH INA".

СТАРИНЕН ПЛОВДИВ ОЧАКВА ПОСЕТИТЕЛИ В ЕВРОПEЙСКАТА НОЩ НА МУЗЕИТЕ

На 16-ти срещу 17-ти май, Европeйската нощ на музеите, ОИ “Старинен Пловдив“ ще предложи на посетителите си разнородна и богата програма - музите на всички изкуства ще си дадат среща в Стария град и в Малката базилика. 

От 18 ч. на 16-ти май в Балабановата къща ще се състои премиера на книгата на Катя Зографова „Знаменити, Забравени, Забранени“. Катя Зографова привлича читателите си с различния си и нестандартенпоглед към българската литература от ХХ век. Настоящата книга представлява най-мащабният й проект, в който е отделено значително място на европейските влияния в българската литература преди ХХ век. Наред с новаторския прочит на Йовков и Дора Габе, авторката спира погледа си и върху някои незаслужено забравени имена, като Христо Силянов, Стилиян Чилингиров, Емануил Попдимитров, Димитър Подвързачов, Борис Шивачев, Асен Разцветников, Георги Томалевски, Иван Богданов. В третата част от книгата Катя Зографова насочва вниманието ни към „забранените” по времето на тоталитаризма писатели: Райко Алексиев, Змей Горянин, Чавдар Мутафов, Константин Константинов, Мирослав, Яна Язова. В литературното четене участват възпитаници на ЕГ “Иван Вазов”, гр. Пловдив, които са доброволци към ALLIANCE FRANCAISE и на Френска езикова гимназия "Антоан дьо Сент-Екзюпери" гр. Пловдив

От 19 ч. на същата дата, пак в Балабановата къща ще бъде открита изложбата „КОНЕКЦИЯ 2“ - живопис, склуптура, графика и металопластика на единадесет художници от Р. Македония, завършили Националната художествена академия в София. Тази група от млади художници е обединена и сплотена с изложбата „Конекция 2“ през 2012 г. Изложбата ще гостува в Пловдив до 31-ми май.

Другата локация на събитията за нощта на музеите е Малката базилика. От 18 ч. на 16-ти май там ученици от НХГ ”Цанко Лавренов” ще открият изложбата „Античният дух на Пловдив“, в която ще представят свои мозаечни пана с мотиви, достъпни за съвременната публика. В работилницата за мозайки любопитните посетители ще могат да се потопят в нелесния процес на реденето на малките камъчета и с малко повече въображение ще се пренесат във времето на античния Филипопол. По-късно, от 20 ч., вокална формация с диригент Станимира Манолова ще зарадва публиката с концерта „ВЕЧЕРНА СЕРЕНАДА“ от две части - „Преди залез“, и „След залез“, като символичният водораздел между двете части на концерта е залезът на слънцето в Пловдив в 20.30 ч.

Възродилият се Родопски драматичен театър представи постановката „Нирвана” пред пловдивската публика

Спектакълът бе красиво поднесе шамар на тези, които се осмеляват да затварят културни центрове

Иван Добчев уважи своя ученик Крум Филипов, който отново обра овациите за режисьорската си работа

Аня Петрова


Спят вечните води, безбрежните води - бездънни,
но в тях се не оглеждат небесата звездни,
         и бродим ний наоколо безсънни,
         и тръпнем пред безмлъвните им бездни.

След като Рашидов затри Смолянския драматичен театър през 2010, то щастието, макар и закъсняло, се появи миналата година, след като театралната дейност в града бе подновена. Има ли по-добър начин да покажеш каква грешка е било това решение, освен да поставиш невероятна постановка с талантливи млади актьори, които те оставят без дъх?

Нирвана- цел , поставена от всеки човек на тази земя. Пълно спокойствие на ума и освобождение от тъмните ъгли на съзнанието. Точно куршум разстояние дели някои хора от така желаната Нирвана. Спектакълът „Нирвана” представя последната вечер на Пейо Яворов и Лора. Една любов, която живее и до сега – все така спорна, но пък и красива. Една лудост, обвзела двама млади. Една ревност, която сякаш се чуди чий живот първо да отнеме. Лора, изиграна от Сребрина Георгиева, вече омръзнало ѝ от шаващите очи на Яворов, краде револвера му и чака да ѝ бъдат дадени отговорите, че да може да дръпне спусъка най-сетне. А Яворов, в чиято роля влезе Делян Илиев, дори просто поет да го наречем, би било достатъчно. Симфонично оформено е неговото сърце – дали Лора, Минка или просто флиртуващата с него от миналата вечер, поетите не могат да обичат само една жена. Не могат и да разберат къде е отишло момичето, в което са се влюбили и за което са се оженили и чудят се коя е тази кухина, която стои пред тях и ги гледа с насълзените си очи. Това е една трагична история, на която Ромео и Жулиета могат да се кланят само. Това е постановка за избора – животът или смъртта, поезията или жената. Последната вечер на една нестихваща, унищожителна и самоубиваща се любов. Щом паднат завесите и залата утихне, то остава само сърцето на револвера да тупти.

Един красиво поднесен шамар за личностите, които се осмеляват да затварят културни центрове. Залата беше твърде малка, за да побере всеки желаещ да гледа представлението, а тези, които така и не успяха да се доберат до билети агитират „Нирвана” да се върне възможно най-скоро под тепетата. Да уважи пиесата беше дошъл и Иван Добчев, учител на режисьора Крум Филипов,а  кандидат-студентки успяха да го приклещят в края на представлението, за да получат някой съвет от него за актьорските им кариери. Дали Лора и Яворов са достигнали своята Нирвана, никой не може да каже със сигурност, на публиката снощи в Камерна зала успя да  достигне тези висоти. 

Стефка Георгиева

Голямото майско четене в Петното трябваше да бъде последно, но как се слага край на нещо толкова приятно? На авторите не им се иска, на четящите също и Александър Секулов сякаш чу молитвите и се смили за още един приятен вторник. Така Голямото финално четене се оказа, че не е за финал.

Този път вечерта се проведе на своеобразно разделени 2 етапа. В първата част бяха представени трима млади пишещи: Теодора Тотева, Иван Димитров и Ренета Бакалова, които четоха част от своите стихове. А във втората част Младен Влашки, Гергина Кръстева, Борис Минков и Александър Секулов коментираха най-новата съвременна литература и ситуацията, в която тя се намира в момента.

Иван е вече познат на четящите от сборника си с разкази „Местни чужденци“ и романа си „Животът като липсваща лъжица“. Освен, че е драматург, той представи на пловдивската публика своята лирична същност в свободен стих. Макар и с не голяма възрастова граница между него и двете дами, той се открои с една-две идеи по-зряла и осъзната поезия, която може би е факт на натрупания му житейски и литературен опит.

Теодора Тотева, която откровено ме спечели с четенето си от книжно тяло, а не от електронен носител, представи няколко стиха от дебютната си стихосбирка „Голи стихове“, някои от които си затворих „в буркани за зимата“. Нямаше как да не ми направят впечатление самите заглавия на стиховете ѝ: „Любов в буркани“, „Чаша мляко“ и „Стихотворение без глутен“. Като че ли младата поетеса е напипала свето в поезията или поезията се е огледала в нея, не знам, но добре звучи и е чувствено.

И последна, но не на последно място остана Ренета Бакалова. Остана ми в съзнанието за нея „гражданин на света е нейната поезия“. Като дърво без корен. Честите и препратки към чужди земи и народи толкова осезаемо се усещат и бодат на очи, сякаш душата и идва от цигански катун или бедуински керван и броди по света в търсене на нещо ново и чисто.

Във втората част на почти последното четене, сцената на Петното заеха големите. Част от редакцията на списание „Страница“ изкоментира настоящата ситуация в съвременната българска литература. Александър Секулов смело заяви, че твърдение как младото българско поколение е нечетящо съвсем не е вярно. Малко по-късно Гергина Кръстева и Младен Влашки разнищиха темата за плагиатството. „Не е страшно когато крадеш и влагаш нещо чуждо в собствено творчество и размисли, лошото е когато дори не знаеш, че си откраднал. Това означава, че си литературно неграмотен.“ Приблизително така прозвучаха думите на Кръстева, които смълчаха аудиторията. Влашки пък сподели за друга неграмотност, на която е попаднал. За писане по спомени от филми, въвеждане на дати и ситуации, които не само не съответстват по между си, но са крайно несъвместими. Всеки ден се печатът и издават N на брой книги, романи, разкази и поезия, но колко от тях наистина могат да се счетат за стойностна литература? Този въпрос ме гложди от много време насам, но след като чух размислите на критиката, сякаш още по-тъжно ми стана, че не моите опасения не са просто теории, а сякаш доказани факти. Разбира се, далеч съм от мисълта, че няма българска съвременна литература на млади автори, която да не си струва да се чете. Такива хора все още съществуват, но сякаш са подложени на жестока асимилация от онези, които издават за спорта или за да се хвалят пред приятелите си, знам ли.

Колегията представи и новия брой на списание „Страница“, което се появи като лекарство за тъгата, породена от разговора. Разгръщайки страниците му вкъщи, с огромна радост установих, че не всичко е толкова трагично, колкото изглежда. Като любов от първо четене ми се появи Димана Йорданова, която сякаш като полъх отвя всичко онова, което ме наведе на носталгичната мисъл, че съм родена твърде късно.

Едва ли съм била на по-приятно четене и разговор скоро. Но все пак остава още един вторник. Какво ще се случи тогава, не знам, но ще можем да си откраднем още час за литература в Петното.