„Това е поредният път, в който измамата спечели“ – каза собственичката на Point Blank, Алекс

Изложбата показва вплитането на реалното с нереалното и представя истината

Екатерина Стоянова

Point Blank е домакин на изложбата „От упор“ на артиста и архитект – Светлин Пеев. Тя гостува от събота и ще остане тук цяла седмица, показвайки на пловдивчани жестоката участ на Тютюневия склад. Колажите предоставят един поглед над случващото се – такова, каквото е, обвързан с уж нереалното, но всъщност – абсолютна истина.

Идеята е възникнала, когато Алекс е прочела статия, публикувана от г-н Пеев в неговия блог, свързана с „убийството“ на културното ни наследство.
Двамата се опитват да покажат на Пловдив колко е нелепа ситуацията, това, меко казано, кощунство, и да поддържат темата жива, вместо да бъде забравена, при първата следваща новина. Те искат това да не бъде забравено, а напротив – да го помним, обсъждаме и да се борим.
Артистът сподели плановете си във всеки следващ ден да представя по една статия, свързана с един от колажите, обясняваща смисъла му и поддържаща духа на събитието жив. Всеки един от колажите ще бъде представен. Според него хората не разбират какво имат в ръцете си. Това е културен паметник, който може да бъде реставриран, той е красив, впечатляващ, но собствениците не виждат това. И работниците, които са пловдивчани, сякаш не осъзнават какво точно рушат...
Идеята им е страхотна, нека запомним думите им и случилото се, нека това да не е „чудо за три дни“. Това е наше наследство и не бива да заравяме случващото се в пръстта.

линк към сайта: https://saveplovdiv.wordpress.com

Великолепната седморка финишира турнето си тази вечер в Sofia Live Club. Обиколката из страната на момчетата минава под надслов: "Забавната страна на джаза". Заглавие, което отлично описва музикалните празници, в които джазмените превръщат всеки свой концерт.
Много хора биха се припознали в джаз музиката, ако тя звучи по-генерално в пространството. Това споделя Михаил Йосифов и е категоричен, че джаз културата в България има бъдеще.
За музиката, турнето и дъщерите – Ева и Яна, Мишо Йосифов разказа на Анелия Дракова за KAPANA.BG.

Мишо, хубаво е да си на турне, нали?
Ааа, има си и хубавите, и лошите страни. Понякога е малко е изморително, но пък ние сме късметлии с колегата [Вили Стоянов], защото това, което работим, всъщност ни забавлява.

Как мислиш - музиката ли е спечелила с вас или киното е загубило?
Вили чува въпроса и веднага заявява категорично: "Определено киното е загубило!". Мишо посреща питането със смях и споделя: "Не съм се замислял никога за кино".

Как минава турнето?
Ами добре, аз съм доволен. За нас е важно да покажем тази формация на света, защото тя е сравнително нова. Има един такъв, с извинение, мръсен израз - "нов бардак със стари курви" сме малко, ама нищо. Обаче, понеже не ни знаят в точно тази комбинация, много ни се щеше да се покажем, защото ние много си се харесахме. Така се получи Брас Асоциация КОМБО – много близко до нашите темпераменти. Ние всички, много обичаме да се забавляваме, докато свирим и се събрахме една компания, в която всеки един е любител на забавата. Имаме и големия късмет, участниците във формацията да свирят и много добре, всичките, освен умението да се забавляват. Такъв един късмет ударихме! :)

Как направихте подбора на музикантите с Вили?
Правихме кастинг. По красота ги избирахме. Манекени са всичките.

Дали сте шанс и на млади музиканти!
Е, как няма да дадем!?

За да свириш в Брас Асоциация КОМБО, какви условия трябва да изпълниш?
Много голям рушвет да ни донесете.Шегувам се, разбира се! Ами виж, ние всъщност – музикантите, които се занимаваме с джаз и с неща около джаза, не сме кой знае колко много и се знаем с всеки един. Примерно, куриозно дълго време вече, свирим с Наско Попов. Аз бях в 5 клас, когато се запознах с него, а той трябва да е бил в трети. И оттогава свирим с него, с разни прекъсвания, разбира се. Той беше в Холандия, да учи. Имали сме периоди, в които не сме свирили, но генерално сме започнали да се изявяваме заедно преди 29 години. С Вили свирим минимум 20 години, да не кажа 23-24. С Милен бяхме студенти, когато започнахме, т.е. през 1995 година. Митко Карамфилов се появи малко по-късно, чак преди 10-15 години. Ние сме малко древни! :) Но става въпрос, че знаем хората, които вършат работа и от тях отсяхме тези, които хем да се забавляват, хем да вложат необходимия професионализъм, за да се случат нещата и, мисля че много гот се получава.

А кои са най-добрите разказвачи на вицове и смешки от формацията?
Всички! Ако не разказват вицове, няма как да попаднат в групата.

Коя публика ви е много на сърце? Когато сте на турне, кои са задължителните градове, през които минавате?
Ето, Пловдив е една задължителна точка. Тук публиката беше много сърдечна и така добре прие нашите идиотщини. Общо взето, посрещането тук винаги е много топло, наистина. Другото място, където хората са много запленени от джаза, генерално е Русе. Това е град с големи традиции в това отношение. На останалите места се мъчим и борим да се получат нещата и мисля, че и това ще стане с времето. Примерно, Стара Загора - град, на който, според мен, му предстои сериозно събуждане. Съдя по музикантите, които са там и се занимават. Имат един военен духов оркестър, който се трансформира в биг бенд, при нужда. Ръководителят и въобще всички музиканти са страшно запалени и смятам, че това им отношение създава джазово ежедневие в града, което ще даде неминуемо резултати. До голяма степен, това, че джазът малко не се приема, се дължи на факта, че не звучи толкова генерално в пространството. Аз съм сигурен, че много хора биха се припознали в тази музика, защото тя е много приятна. Не е толкова претенциозна, дори, в по-голямата си част, а предлага други аспирации, други емоции. И така де, според мен, джаз културата има бъдеще, по някакъв начин, в България.

Спомняш ли си как се влюби в джаза?
Като влязох в музикалното училище, бях в 8 клас. На 11 години започнах да свиря на тромпет и три години по-късно влязох в музикалното училище в София.
Ама ти, така свириш на тромпет, сякаш го правиш от 3-4-5-годишен. Имам чувството, че цял живот това си правил, а не чак от 11-годишен... Е, имах и такъв щастлив период, в който не свирих на тромпет. Но става въпрос, че в музикалното училище, попаднах в среда на момичета и момчета, които бяха вече второ, трето поколение музиканти. И покрай тях започнах да чувам тази музика и взех много да се впечатлявам. И на всичкото отгоре, в онова време, тромпетистите, които чувах в джаза, направо ме фрапираха жестоко. Просто бях невероятно впечатлен и малко по-натам във времето, много се концентрирах върху Дизи Гилеспи. Ти помниш, в онези години, нямаше кой знае колко информация. Сега хората могат да чуят всичко винаги, докато тогава, някак си, да си намериш музика, беше трудно... Приличахме на запалянковци: "Ей, каква касета намерих!" - "Дай да я презапиша!", ама тя е вече осми презапис – какво се чува, какво не се чува, но... Дизи Гилеспи, като го чух в онези години, направо бях потресен – как може да се свири на този инструмент. С годините, естествено, тази любов към джаза се задълбочи. Имах един период, в който никаква друга музика не ме впечатляваше. Като че ли напоследък, доста съм отворил вкусовете си за всякакви неща и мнението ми в момента е, че няма значение кой е стилът, въпросът е как се прави, с каква душа и въобще, ако човек е вътре в цялата работа, то музиката звучи добре.

През лятото участвахте във видео на общата ви песен с Нора Караиванова – "Искам те". Терен на снимките бяха зеленчукови градини. От кадрите личи, че от раз влизате в ролята на аграрни труженици. Как се подготвихте за този клип?
Справихме се много добре, защото лично аз съм от тези, които имаха село като деца. Прекарал съм много лета на село, където дядо ми имаше един трактор, който караше. И ние с брат ми сме го карали, затова, по време на снимките, за които говориш, аз бях подготвен, т.е. цялата случка не беше някаква голяма новост. Работата по този клип ме върна в детството, а това е нещо, което в днешно време ми липсва. В смисъл, че доста съм се забъркал с какви ли не проекти и много малко свободно време ми остава за безметежно стоене някъде на природа, някъде на дивотия. А това, много ми е харесвало винаги и предполагам, че още известно време ще "натискам" и после ще започна да отделям на тези неща.

Сигурна съм, че много време отделяш на музиката, но това всъщност е начинът ти на живот.
Да, определено.

Как си почиваш, какво обичаш да правиш, когато откриеш свободно време?
Както преди малко казах, обичам дивотията. Предпочитам да си почивам в планината, понеже нашата работа, знаеш, е свързана постоянно с шумни места, с купони, с много хора. Както обичаме да се шегуваме - постоянно празнуваме Нова година. Случва ни се, горе-долу, по 100 пъти за 12 месеца.

Очаквам едни приятели, които ще ви канят да им свирите на сватбата. Тя ще е през лятото, на морето.
Те са поредните. С Брас Асоциация КОМБО имаме няколко такива участия, все пак сме нова формация, а генерално, във всички останали формации, в които сме работили, сме свирили на стотици сватби.

Мишо, на какво учиш твоите момичета? Мечтаеш ли да се занимават професионално с музика?
Малката - Яна, свири на пиано. Нея я приобщаваме в света на музиката - къде с нейно желание, къде - без нейно желание. :)))) И тя попадна в музикалното училище, а там нещата са сериозни. Пианото е тежък инструмент и милата,  трябва да свири много. Тя, естествено, като всяко дете, повече предпочита да си играе. Голямата – Ева, пробва с музика, но някакси, тя е много сериозна в другите науки. По едно време много й вървеше рисуването и се беше запалила, но сега пък, изведнъж, стана съвсем сериозна и мераците й са да влезе в испанска или немска гимназия. Тя е много ученолюбиво дете, не знам на кого се е метнала такава. :))) Определено не е на мене, защото Ева непрестанно учи. Направо я съжалявам понякога. Понеже ние много пътуваме нагоре-надолу и аз нямам кой знае колко време да прекарвам с децата си, гледам като сме заедно, даже не толкова да ги уча, защото мисля, че те така и така се учат добре, по-скоро да се забавляваме заедно.

Обичаш Пловдив, защото…?
В Пловдив животът тече по един характерен айляк начин. Така го усещам и това ми допада много. Има спокойствие у хората, което е много хубаво.

Михаил Йосифов е един от най-активните и успешни български джаз музиканти, а вечната му усмивка е негова запазена марка. Роден е под знака на Козирога в София през 1976-та. Завършва класа по тромпет на Русин Атев в Националното музикално училище "Любомир Пипков", а по-късно и Националната музикална академия "Панчо Владигеров", в класовете на Стойчо Радев и Ангел Македонски. Освен музикант, който вече 29 години не се разделя с тромпета си, Мишо е преподавател, композитор и аранжор. Участва в създаването на различни музикални проекти, пише музика за филми и театрални постановки.

Сдружение „Тук-Там“ и фондация „Заедно в час“ представят съвместна инициатива, която се състои в поредица от срещи с вдъхновяващи лектори, които ще споделят своите Рецепти за Успех. Събитието се осъществява с любезното съдействие на Hackafe, Пловдив.

В това издание наш гост ще бъде Джонатан Гладуиш - Изпълнителен директор на Sixty K Ltd. 

Джонатан Гладуиш работи в сферата на услугите и бизнеса с центрове за обслужване на клиенти вече над 20 години. Има богат опит в оперативния мениджмънт в бизнес среди, в които се работи директно с потребители, както в публичния, така и в частния сектор. Работил е в повечето от големите европейски държави, в няколко по-малки, както и в Щатите. Управлявал е бюджети с приход от над 20 милиона евро и оборот от 80 милиона евро.

Докато е в чужбина създава, управлява и подобрява процесите на работа в много центрове за обслужване на клиенти в различни области като информационни технологии, развлекателната индустрия, финансови услуги, компании за услуги и телекомуникации. Също така е подпомагал “Blue Chip” компании при тяхното организационно оптимизиране и усъвършенстване на процесите им за управление на програми и проекти.

В момента ръководи една от най-успешните аутсорсинг компании в България и на Балканите – 60K, като една от главните му цели е да популяризира концепцията за аутсорсинг у нас и едновременно с това да превърне България в топ дестинация за този тип бизнес.

Събитието е безплатно, но със задължителна предварителна регистрация на: http://www.eventbrite.com/e/2-sixty-k-ltd-tickets-22681823946.

Ще се проведе на английски език.

P.S. Не разпечатвайте билета! Ако не можете да дойдете, пишете ни на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., за да може друг да ползва вашето място. Благодарим за разбирането!

Дата: 17 март

Място: Hackafe

Начало: 19:00

Изложбата "От Упор" е породена от нещастните събития случили се в Тютюневия град миналата седмица. Представени са 10 колажа и снимки. Всяка една от творбите третира отделна тема свързана както с разрушаването на Тютюневия склад, така и с по глобални въпроси и проблеми които касаят цялото ни общество и система.

"Културата се трупа а изкуството се прави."

Ще се радваме да ви видим днес, събота, 12.03 в 16:00 часа в галерия "Point Blank, Капана, ул. Кожухарска 6.

През месец февруари е бил отличен в националния конкурс за пожарникар на годината, като той е първият член доброволец

Паулина Гегова

Георги Влайков е поредният млад пловдивчанин, стиснал здраво юздите на съдбата, с която препуска като викториански завоевател. Защо? Защото добре познатият на града ни, Влайков, е доказателство за мултифункционалност.  Докато разговарях с него, се изумих от всички случки, преживявания и професионални или любителски занимания, които намират място във всекидневието му. От време на време, се чудех възможно ли е един индивид да се занимава с толкова много неща и да има жажда за още и още. Но както сам казва: "От известно време се чудя, на кого да пиша едно писмо, да увеличи деня, защото 24 часа не ми стигат. Ако човек има желание, нещата стават. Има много хора, които мрънкат, че нямат време, но всъщност, те губят време".

В Пловдив, името на Жоро се котира в няколко развлекателни раздела - караоке и куизове. Неговата фирма "Фантазия без граници" организираше караокето в клуб Библиотеката и Бериозка, а по настоящем в No sensе. Куизовете са със седалище - Бериозка, Flame, Estrea, Fargo, Vintage house, Bee bop cafe, Мармалад. 

Но това е само част от живота на всестранно развитият Жоро. Той пее в рок групата Wild horses и работи пряко свързано с много певци и актьори от Тепетата. Другия четвъртък, групата провежда благотворителен концерт в клуб Библиотеката, а събраната сума ще се дари на УМБАЛ "Св. Георги". По образование е химик, наука, която му е интересна и любопитна, но някак си недостатъчна. Имал е предложение да напусне България, за да се развива професионално по специалността си, но отказва. Решение, за което не съжалява по никакъв начин. Тук е неговата среда, тук познава и усеща хората.

"Имам чувството, че много хора не могат да си намерят мястото. Те не спират да търсят, но все пак не го откриват". 

Георги е влюбен в българските планини. Първият човек, който го е качил на планина, в далечното минало, е бил дядо му. Именно той е запалил този огън в душата му. Огън, който и днес гори с пълна жар. Точно затова, Влайков става планински водач. Лятото води групи по планините и предава курсове по оцеляване в природна среда. Като цяло, той е човек, който е пленен от това да помага на другите, да се грижи за обществеността ни. От 2013-та насам е заместник ръководител на доброволно формирование за реакция по бедствия и аварии. С колегите му са ходили да помагат при наводненията в Аспарухово, Съединение и Мизия, при пожара над Рилския манастир и още много други. През месец февруари е бил отличен в националния конкурс за пожарникар на годината, като той е първият член доброволец. От всичко нагоре, е и рокаджия. Участва в мото клуб Fellowship MCC и ходи по събори. Споделя, че братството на мотористите е много единно. В него има една непокорност към властта, но силно развита йерархия и подкрепа помежду им. Докато там е така, мнението му в общ план се различава. Смята, че ценностите са закърнели.

"В момента има малко хора на моята възраст, които чак сега започваме да ценим всичко и да разбираме идеалите. Лично за мен, има лъч надежда, но той е в много малко групички от хора. Проблемът се корени в това, че в малки социални групи има личности, които държат на идеалите, а ние сме изгубили връзка с тях. Живеем в постоянна конкуренция, която озлобява хората".

Влайков е и главният организатор в Пловдив на LARP. В средата на април ще присъства на четвъртия международен Larp convent в Будапеща. Миналата година "ФБГ" печелят трето място на конкурса за "Най-добър млад предприемач", а идеята им е изграждане на приключенски парк в Пловдив, където ще се провеждат ролеви игри, стрелба с лък, курсове за бърза помощ и оцеляване, и други. С екипът си правят и първата Urban game в града. Ролева игра, в която приемаш определена роля, в реално време, в реална обстановка. 

Още от дете ужасно много обича да чете. В училище са му писали забележки, че не следи часа, а чете някоя книга. Играл е футбол, баскетбол, тренирал е бойни изкуства, в частност винг чун. Стреми се да изпъкне с това, което е и което може. Най-доброто му качество е адаптивността. Умението да балансира между различните слоеве, да намира общ език с тях. Винаги се е възхищавал на хора, на които им сече ума. Които са природно интелигентни и разсъдливи. 

Битието му е изпълнена с безброй бои, палитра, образуващи една светла дъга от възможности и мечти. Мечти, увеличаващи диапазона и амбицията си. Щастлив е от това, което върши и може да предложи. За него, светът е детска площадка, с нови и нови приключения и усещания. Когато е комуникирал с чужденци, те винаги са имали две мнения за родината ни - или че е голям разврат, или че е голяма мизерия. Той с усмивка е казвал, че не може да обясни чувството, което България поражда в сърцето. Трябва да си там, за да го изпиташ. 

Очакваме с нетърпение да видим какво е подготвило бъдещето за Влайков. То, със сигурност, ще е разнообразно и предизвикателно. Каква е рецептата, помагаща му да продължи? Чисто и просто: "В такъв динамичен начин на живот, трябва много здраво да работиш, но и много здраво да разпускаш"

Службогонци,написана в далечната 1900г. От Иван Вазов, днес звучи стряскащо актуално. Чрез средството на театъра, Вазов се подиграва на тогавашните политически нрави, на новоосвободената българска държава, осмива политическите партизанства, партийни назначения на държавни служби и разобличава политически шмекери.  "Всяка партия си има войска паразити, откъснати от живота, непотребни на обществото, които могат да живеят само на народния гръб... И тази сган расте, увеличава се всеки ден и час. Така е било до сега, така ще бъде и занапред. Тези са пророческите думи на Народния поет, които 115 години по-късно, важат със страшна сила!

Постановка: Валентин Балабанов

Режисьор: Светослав Пеев

Музика: Юри Ступел

Пластика: Александър Илиев

Участват: Ивайло Калоянчев, Николай Иванов, Валентин Балабанов, Ивайло Захариев, Светослав Пеев, Мария Миради, Василка Сумева, Петя Хаздай, Виктория Янева-Георгиева, Снежана Малковска, Георги Бояджиев 

Дата: 19-ти март

Място: Дом на културата "Борис Христов"

Час: 19:00

Да експонираме лудостта на времето и да направим въздействащ паметник за бъдещите поколения, предлага Константин Бобоцов

Интересна идея се роди в дебата за бъдещето на полуразрушения тютюнев склад „Ориента”. Има предложение паметникът на културата бъде консервиран в този си вид и да бъде превърнат в Музей на съвремието. То идва от активния винаги гражданин Константин Бобоцов. Той смята, че лудостта на съвремието и грешката на местното самоуправление трябва да се експонира във въздействащ паметник за бъдещите поколения. Дори е измислил име за музея: „Тунел на времето”. Според Бобоцов, общината трябва да придобие имота, после да обяви конкурс за идеен проект и да го реализира до 2019г. Това би бил единствен в света подобен музей, смята авторът на идеята. Ето какво написа той по повода в групата „Да запазим Тютюневия град” в социалната мрежа:

От вчера, докато стоях пред този величествен паметник на нашата действителност, неповторим по рода си (уникален, много як), започна у мен да се прокрадва идеята за това, дали не би било по-яко (този път нарочно ще използвам това сравнение), да се консервира така, само в тази си му част, като въздействащ паметник за бъдещите поколения. Има само един "съвременен" архитект и концептуален художник, който вече не е между живите - Гордън Мата-Кларк (Gordon Matta-Clark, благодаря на Žana Geistarbeiter, че ме светна за него), който е оставил неща, надминаващи тази тук творба на времето. Другите крила на сградата могат да се реставрират, но това тук заедно със запазените стенописи би привлякло културни изследователи от цял свят и би резултирало в много добри финансови постъпления за града, защото любителите са хем от средите на научната сфера - студенти, хипстъри, хем и платежоспособни туристи - почитатели на голф, скуош или колекционери на съвременно изкуство. Не искам в никакъв случай да я разглеждам като зрелищна атракция, каквито дълго време се търсят тук, а по-скоро върху полето на социалното изследване, за което могат да се изнасят лекции по 100 долара на калпак или да бъде снимачна площадка за научно-фантастичен филм. Да, мислите ми ме приплъзват в плоскостта - да не се възстановява точно тази част, а да се консервира под стъклен покрив и да не бъде опасна, а човек да може да се разхожда по допълнителна пътека между срутената конструкция, сякаш и след 20 г. се разхожда в нашето време. Не искам никой да ангажирам с моето мнение...