Рут Колева е българска ар ен би и соул певица, израснала извън България, но, завърнала се тук, печели сърцата на сънародниците ни с мекия си глас. Някъде измежду натоварения й график, тя се съгласи да отговори на няколко неангажиращи въпроса. Вижте какво разказа за КАПАНА.БГ пред Екатерина Стоянова:

Здравей, Рут! Може ли на Ти?

Винаги и само :)

Като дете си живяла в Тайланд и Индия. Какво си спомняш от тези години?

Спомням си, че го възприемах много натурално. Не съм предполагала, че съм толкова далече от дома. Спомням си екзотиката, плодовете, които никога не бях виждала. Спомням си храната и културата, дори миналата година, когато ходих в Банкок, си спомнях пътя от летището до центъра :) Беше адски странно. 

Някъде там ли откри първата си муза?

Мисля, че майка ми ми я предаде, когато живяхме в Бахрейн. Разказваше ми за джаза и за Едит Пиаф, за сцената и за силата на музиката, в моите детски очи това звучеше като магия.

Тук, в България, какво те вдъхновява?

Хората и природата.

А какво не ти харесва?

Пошлостта, умишленото унищожаване на културата. Политици, мутри и всяк‘ви подобни.

Кои, според теб, са най-наболелите проблеми в държавата ни днес?

За мен, лично, е корупцията. Те ни манипулират с разни доста по-незначителни неща, като 2 изречения в някой учебник.

Как приемаш конкуренцията?

Като мотивация и спорт.

Кое те отличава от останалите музикални изпълнители, според теб самата?

Това че съм искрена и давам сърцето си за това, което обичам.

Подготвяш ли нещо ново?

Албум, още един сингъл, след най-новия - Run и голям концерт в София, надявам се и в Пловдив, съвместно с Операта ви.

С кого искаш да пееш в дует?

С Ъпсурт.

Бидейки толкова динамична личност, успяваш ли да намериш свободно време за себе си?

Все по-рядко

Какво правиш тогава?

Спя.

Какви трудности срещаш в работата си?

Какви ли не, от бюрокрация до лицемерие. Много неща са, но вече рядко ми правят впечатление.

Музикант къща храни ли?

Храни, колкото всеки друг.

Конфликтна личност ли си?

Не, избощо, но не мога да си мълча пред неправда.

За какво мечтаеш?

За усмихнати хора.

Какво те прави щастлива?

Вече - сама мен, научих се да бъда щастлива със себе си и това е супер!

Линк към новия клип:

Днес се открива 20-то юбилейно издание на София Филм Фест, а седмица по-късно очакваме старта му и в Пловдив

Днес в София ще се състои официалното откриване на 20-ия София Филм Фест.  За годините на своето съществуване фестивалът се наложи като наистина значим кинофорум в Централна и Източна Европа, включен в класацията на 50-те световни топ-фестивала.

Една седмица по-късно, на 17-ти март, ще бъде даден старт и на официалното му издание в Пловдив. В града под тепетата София Филм Фест ще се проведе за 11-ти път, като любителите на киното ще могат да гледат 28 филма за 11 дни в Lucky Дом на киното. Продажбата на билети започва още този петък (11 март) от 16:00 часа на касата в киното. Цените са 6лв за един билет и 25лв за карта за 5 прожекции. В рубриките “Големите майстори” и “Оскарите” можете да видите някои от заглавията, които шестваха по червените килими. 

Тери Джоунс, който беше официален гост на феста миналата година, ще ви изненада приятно с новия си филм “Абсолютно всичко”. В центъра на фокуса е Нийл - смотан учител, който непрекъснато е тероризиран от директора на училището и само отдалеч милее за красивата си съседка. Един ден извънземните (озвучени от „Монти Пайтън”) му дават свръх сили да прави каквото си поиска, но не всички промени се оказват за добро…

Моника Белучи влиза в ролята на известна европейска актриса във филма “Вил-Мария”. В центъра са четирима персонажа, всеки от които се бори с емоционална травма, докато в една тъмна монреалска нощ животите им ще се преплетат в съдбовна случка в болница „Вил-Мария”.

Тилда Суинтън и Дакота Джонсън са звездите в “Голямото плискане”. Рок легендата Мариан Лейн е на възстановителна почивка на вулканичния остров Пантелейра, когато своенравният музикален продуцент Хари нарушава почивката й, носейки със себе си огромна доза носталгия, от която няма спасение.

С номинация за “Златна Палма” е “Приказка за приказките” със Салма Хайек и Венсан Касел. Магьосници и феи, страшни чудовища, орки и стари перачки, акробати и куртизанки са протагонистите в тази свободна интерпретация на известните приказки на Джамбатиста Базил. 

След „Клубът на купувачите от Далас“ (с награда Оскар) и „Моята разходка в дивото „ Жан-Марк Вале отново е във фестивалната програма с новия си филм „Разрушение“ с участието на Джейк Гиленхол и Наоми Уотс. История за една необикновена връзка между двама души, които търсят начин да продължат напред.  

“Каръл” на Том Файнс” - другият великолепен филм, в който пловдивската публика ще може да види Кейт Бланшет и Руни Мара, вплетени в една любовна история е с  6 номинации за Оскар, 185 други номинации и 55 награди от международни фестивали. 

С 3 номинации за Оскар, между които и за най-добър филм, е и “Бруклин” -  историята на ирландката Елис, която привлечена от Американската мечта в началото на Втората световна война се оказва в измъчената реалност на Бруклин. Точно, когато среща подкрепа и вижда надежда, тя е принудена да тръгне бързо към дома. 

Пловдивските любители на джаза ще имат рядката възможност да се докоснат до едно от най-големите имена на световната сцена, тромпетистът Ерик Трюфаз. Зигмунд (синтезатори, клавишни) и Артис Орубс (барабани) допълват състава на триото, което е специален гост за 20-тото юбилейно издание на София Филм Фест. За щастие Пловдив ще е част от това качествено събитие със специален концерт на следващия ден след премиерата в София. 

Определен от музикалната критика като "новият Майлс Дейвис", Ерик Трюфаз демонстрира своя артистизъм и талант, като се опитва  да разшири границите на съвременния джаз. През цялата си кариера Ерик Трюфаз не спира да експериментира и успешно смесва и интегрира различни стилове, а големият пробив идва с третия му албум The Dawn, издаден за лейбъла Blue Note, където французинът смесва елементи от хип-хоп, рок и електронна музика. 

Иноваторът е роден в музикално семейство, баща му е саксофонист в джаз бенд. Едва 8-годишен, Ерик вече се опитва да свири на инструмента на баща си, а на 13 години сформира първата си група, с която се опитват да творят рок. На 16 години Трюфаз чува Майлс Дейвис и това завинаги променя живота му – записва се да учи музика в Консерваторията в Шамбери, свири с бразилската група Cruseiro do sul, изнася концерти в САЩ. Cъздава Erik Truffaz Quartet през 1990, с която формация печели награди, обикаля фестивали и се влива дори в хип-хоп културата. В периода 1998-2006 Ерик издава 12 албума за лейбъла Blue Note, като четири от тях са на Erik Truffaz Quartet. Междувременно, през 2001 създава нов състав - Ladyland, с който са записани част от проектите му. Общо Трюфаз има 19 албума, а Arkhangelsk от 2007 г. - комбинация от джаз, поп и френски шансони, става сребърен във Франция. Последното издание на французина е Being Human Being от 2014 г. с мексиканския електронен артист Murcof.

 На сцената на Петното на Роршах с Ерик Трюфаз ще излезнат Зигфрид (Зиг) и Атис Орбус. Латвийският музикант Артис Орубс е барабанист, перкусионист и продуцент, работил с музиканти в най-различни стилове – джаз, фънк, фолк, електронна музика. Завършил образованието си в Холандия, той преподава перкусии в Латвийската музикална академия и е барабанист в оркестъра на латвийското национално радио от 2012. 

Зиг (Зигфрид) е роден във Франция през 1973 и освен музикант е и режисьор. Той е един от символите на "София Филм Фест". Фестивалът е показвал всичките му филми. Зиг е автор на оригиналната музика за няколко европейски и руски продукции. Неговият дебютен късометражен филм La Faim (1996) е показан на кинофестивала в Кан, а първият му игрален филм "Луиз (Втори дубъл)" (1998) беше включен в програмата на "София Филм Фест" и има световно разпространение. Зигфрид се изявява също и като оператор, фотограф, монтажист, писател и композитор.

Концертът в Пловдив е част от съпътстващата програма на юбилейното 20-то издание на София Филм Фест и се организира съвместно със сдружение Общо Бъдеще. Мястото на събитието е клуб Петното на Роршах, датата е понеделник, 14 март от 21 часа. Билетите са на цена от 10 лева на предварителна продажба в системата на ticketlogic.bg и 15 лева на място в деня. 

" Когато човек рисува е като разговор с отвъдното" - Минчо Панайотов

Паулина Гегова

Група "26-5" е създадена през 1999г. Историята й започва преди цели 17 години с много успешен старт. Но след него правят десет годишна пауза, през която авторите имат индивидуални участия. Сега, творческото обединение се събира наново с желанието да продължи съвместната си работа. Състои се от девет души, всичките пловдивчани, обхващащи различен възрастов диапазон. Най-новите попълнения в групата са Ирина Гърдева и Наталия Малакова. Останалите художници и скулптури са Александър Филев, Минчо Панайотов, Владимир Паскалев, Галина Тодорова, Инав Чакъров, Милена Бочукова и Иван Тотев - гост. Изложбата се състои от живопис, рисунки и скулптури. Творбите са общо 50, като няма определена тематика или надслов. Изложбата е разновидна по стил и почерк. Скулптури и картини са съпоставени на едно, без взаимоизключване и без конкуренция. Плеадата от избор е впечатляваща, а и много хитро измислена, защото за всеки има по нещо. Авторите са обединени не само от приятелски отношения, но и от много професионални допирателни. Нещата, които споделят в творчески план са близки като концепция, без да губят идентичността и индивидуалността си. Всички са членове на Дружеството на пловдивските художници, някои от тях и на Съюза на българските художници. Част от авторите са се занимавали, или продължават да се занимават и с преподавателска дейност в училища или частни школи.

Тази вечер, от 18:00 часа те ще предоставят на пловдивската публика общата си изложба в залата на Дружество на пловдивските художници, на ул. "Гладстон" 32.

Часове преди самото начало, се срещнахме с Минчо Панайотов, който освен това има и юбилей. Творецът е изключително интелигентен, начетен и ерудиран човек, като в същото време, блика от вдъхновение, ретроспекция за отминалите епохи и широк поглед към бъдещето. 

"Талантът е природна даденост и по някакъв начин търси път, по който да мине. И го намира! Когато човек рисува, то е като разговор с отвъдното. Тази връзка е много силна, не е свързана с битието, в което сме потънали".

Художникът подготвя доста младежи за академиите и признава, че има достойни качества в подрастващите. Като цяло, обаче, нещата в изкуството не са толкова розови.

"Страната се изнася навън, а с нея и потенциала й. Нашите граници май бяха прескочени в износа на интелект".

Все пак смята, че бъдещето не е съвсем изгубено - "Рисуването изисква да не се затваряш. Трябва да имаш вкус. Той се създава на базата на отвореност към света. Изкуството не е в точността! Истината е това, което виждаш и това, което се крие зад нея. Душата не си избира по декора обиталището".

Панайотов обясни, че когато един човек надскача времето си, той трябва да притежава реална основа и представа за настоящето. Всеки творец е даденост и надграждане, а историята на изкуството има много здрава цедка. Миналите гении са положили стабилна платформа, на която сегашните художници да стъпят и те няма как да избягат от нея. Дори да искат, подсъзнателно или не, попиват от опита на признатите величия. Рисуването не е просто огледало, една картина трябва да живее, да диша и да споделя усещания със зрителя. Да се образува контакт между одушевената личност и неодушевения предмет, с който можеш да проведеш мълчалив разговор. Не всеки, който рисува е художник. Не е достатъчно да прекопираш един пейзаж или човек. Нужно е да оставиш частица от себе си, която ще докосне останалите. Както припомни Панайотов, Ван Гог е бил замерван с камъни, защото приживе е бил неразбран гений, но не всеки, когото замерват с камъни е гений.

Представлението бе много забавно, но събуди някои болежки в сърцата на хората

Стоянка отново танцува на сцената, демонстрира своята енергичност и великолепни актьорски умения

Екатерина Стоянова

Великата Стоянка Мутафова се завърна в Пловдив, представяйки един забавен и поучителен спектакъл, познат на публиката от 4 години, а именно – „Столетие мое“. Честта да бъде домакин на събитието, бе на Културния Дом „Борис Христов“, където, да си призная, не съм гледала лоша постановка.

Няма смисъл да споменавам колко пълна бе залата – феновете на Кралицата са многобройни! Те се радваха отново на очарователното й присъствие, смяха се отново от сърце и отново си извадиха поука. Както се знае – тя показа част от себе си в лицето на героинята й – Малу.

Представлението събуди много въпроси и остави положителни, но и носталгични, както и смесени чувства в душите на публиката. Този път, като че ли, не се наблегна толкова на комедията, колкото на иронията и проблематиката в живота на хората в различните възрастови групи. Зад забавните закачки и смешки се криеха тежки болежки. 

Малу, която празнува стотния си рожден ден, очаква своите приятели от висшата прослойка на френското общество и през това време настъпват дългоочаквани моменти на признания, самопризнания и спорове. Сблъсък на интересите на жени с 25-годишна разлика помежду си, извежда на показ проблеми, касаещи се до разочарование и умора, средновековни разбирания и нрави, „сляпо“ вярване в истинската любов, която не е такава, каквато ни се иска, неувереност, пороци, липса на възпитание и на мотивация за работа и т.н.

Както в повечето фамилии, така и в тази си има от всичко по много. Малу е уважавана и обожавана дама с буен нрав и пиперлив език, която не е доволна от липсата на лидерство и самостоятелност в лицето на дъщеря си и от безхаберието на пра-внучка си. Нейната дъщеря, от своя страна, страда от липсата на майчина обич и това е оставило траен белег в сърцето й, което я е превърнало в неуверена жена, напомняща прислужницата, която никой не забелязва. Внучката на Малу се надява да получи вниманието на любимия мъж, който така е влязъл под кожата й, че тя, съвсем спокойно, би могла да забрави всичко друго. Колкото до пра-внучката, нейните проблеми все още не са се събудили в главата й и личат само пред останалите. Невъзпитана, лигава, безработна, тя скача от мъж на мъж, „изяждайки“ паричките им. 

Но стига за проблемите. Забавните моменти никак не отстъпваха! Публиката отново се смя от сърце и аплодира ентусиазирано по-открояващите се моменти. Мутафова не пропусна да потанцува и този път. Каква жена!!!

Кралицата отново ни плени. Каквото и да напиша, няма да бъде достатъчно – тя е великолепна във всяко едно отношение. Играта на останалите актьори също заслужава похвала. Йорданка Стефанова, Росица Александрова, Полин Лалова и Тодор Беров се справиха отлично с ролите си!

Краят на спектакъла бе абсолютно неочакван. Нищо повече няма да напиша за него, за да не убия удоволствието и вълнението от това да го гледате, когато имате възможност. Заслужава си да се види!

След представлението успяхме да разменим няколко думи с нея. Валеше дъжд, бе студено, тя бе уморена и трепереща, затова решихме да не я притесняваме и й зададохме само един въпрос, породен от възхищението, което всеки път буди у нас, а именно – как успява да се справи с всичко вече толкова много време, да е толкова прекрасна и енергична на сцената?

Тя, усмихната и чаровна, каза че не е чак толкова прекрасна, след което се позамисли и кратко и ясно отговори на въпроса: „То  не се успява... то си е отвътре.“ Нейната придружителка добави, че актрисата просто има много силен дух. И абсолютно е така!

Фотограф: Съни Муратева

Фондация „Отворени изкуства“ би искала да изрази крайното си възмущение и огорчение от факта, че тютюневият склад на ул. „Одрин“ 8, която е паметник на културата (независимо от документалния статус в кой да е момент), беше разрушена напълно неправомерно при скандални обстоятелства – без публичен дебат, скришом в неработен ден, със съмнения за фалшифициране на документи и криминални деяния. Тъжно е, че подобен разрушителен акт на културно наследство от местно и национално значение в полза на неясни частни интереси е възможен и че институциите, позволили случването му, не са имали волята, интереса или необходимата задълбоченост и експертиза, за да го предотвратят. Тъжно е и плашещо, но се надяваме, че стартиралата публичната акция, от която ние също сме част, ще спомогне не само за запазването на последните останки от фасадата на сградата, но и за разкриване на случая и подробностите около него. Независимо от тълкуванията на закона и възможните бъдещи промени, ние заставаме твърдо зад становището, че сградата трябва да бъде възстановена в първоначалния й вид.

Един от основните приоритети на фондация „Отворени изкуства“ от самото й създаване е градската среда, нейното анализиране, обсъждане и обживяване. Двата ни най-важни проекта в тази насока са дискусионната серия „Беседка за града“ и „Алтернативна карта на Пловдив“. Тютюневият град е важна тема и в двата проекта, с което се целеше насочването на вниманието към уникалното архутектурно наследство, останало в Пловдив след златните години на тютюневата индустрия в града, както и запознаването на публиката с историята и значението на тези сгради. През 2012 г. фондация „Отворени изкуства“ съвместно с архитектурно студио 8 ½ организира „Беседка за града“ и дебат, посветен на тютюневите складове. През 2013 г. издадохме и двуезичната „Алтернативна карта“, която включва 6 архитектурни и културни маршрута, единият от които е маршрут „Тютюневото градче“. Тютюневият склад на ул. „Одрин“ 8 беше част именно от този маршрут, заедно с още 7 емблематични сгради. Надяваме се, че градът ни няма да допусне културно-историческте маршрути да обеднеят още.

Тютюневият град от години пустее, а с това се руши и наше уникално наследство. Липсата на воля от страна на администрацията, както и постепенната забрава от страна на нас, гражданите, ни изправи пред сегашната абсурдна ситуация. Сега обаче, повече от всякога, е важно да говорим, да си спомняме и да покажем, че културното ни наследство не може да бъде търгувано и разрушавано за сметка на модерни проекти и бизнес интереси.

Ние като организация ще продължаваме да работим усилено – както по темата за Тютюневия град, така и за другите културно-исторически „маршрути“ в града ни.

Снимка: Лина Кривошиева