Това е един спектакъл, умело маскирал нещастието на едно семейство с комедийни диалози

„Любовта – това съм аз“ съвсем не е проста комедия. Тя вплита в битието психология и философия

Стефка Георгиева

Пловдивския театър ни изненада с още една прекрасна премиера тази година. Представлението „Любовта – това съм аз“ бе представено за пръв път на пловдивската публика миналата вечер в Дома на културата „Борис Христов“. Пиесата е на френския актьор и драматург Себастиен Тиери, а режисьор е Андрей Калудов.

Към младата пловдивска трупа, като гост се присъедини и забележителната Латинка Петрова, която показа едно различно, по-меко лице на зрителите, а на сцената си партнира с Маряна Йотова, Елена Атанасова, Пьотр Кшемински и Тодор Дърлянов, които смаяха и искрено разсмяха присъстващите в залата.

Макар и да имаше искрено комични моменти в постановката, тя не е просто комедия. Това е история, която представя образа на жена през различни очи – тези на съпруга й и очите на доставчик на минерална вода. И в този контекст повече от съвършено се вписва цитата: „Зад всяка красива жена има по един мъж, на когото е омръзнала“. Такъв бе случаят, поставен на сцената на „Борис Христов“. 

Главната героиня Натали е отражение на мъжете около нея и по-скоро на личните си усещания. Съпругът й не се интересува от нея, той я виждала като грохнала старица и около него тя наистина се чувства като такава. Но срещайки се с Ерве (доставчикът), тя разцъфтява като цвете през пролетта. Става жизнена, усмихната и по-сексапилна. Що се отнася до съпругът й – за него жената, която няма, сиреч чуждата, е по-красива и по-желана. Когато обаче Натали го напуска, той я вижда с очите, с които я е гледал когато са се оженили – нежна, женствена и млада.

Това далеч не е комедия, а по-скоро постановка, поставяща въпроса: „Правим ли щастлив човека до себе си?“ Не само жените, но и мъжете са отражение на демонстрираното поведение към тях. Чисто психологически, желаният човек се чувства добре, а това несъмнено се отразява и във външния му вид. В „Любовта – това съм аз“ ставаме свидетели на една почти изгубена, но не безвъзвратно, младост, която успява да бъде възвърната заедно с желанието за живот и щастие. И да, определено любовта сме ние, според пловдивския театър. Актьорите ясно и красноречиво ни показват, че в една връзка ще получим това, което даваме от себе си, а ако сме пестеливи в изразяването на чувствата си, то няма как да очакваме половинката ни да сияе като слънце, красива, щастлива и с топла усмивка.

Важно допълнение към целия спектакъл беше и декорът, целия в червено. Това е не само цветът на любовта, но и на агресията, която е спотаена дълбоко в образа на Кшемински, които изпитва истинска неприязън и погнуса от собствената си съпруга. Те са разделени в огромен хол, а по между им има сякаш непреодолима пропаст, върху която е поставена огромната червена маса, сякаш да скрие неизказаното. А актьорите с лекота изпълниха цялото това пространство, без да ограбят и капка от емоцията на публиката. Няма как да не отчетем играта на Дърлянов, в която той надгражда самия себе си като актьор. Младият актьор се справи повече от чудесно и можем да отбележим, че 2015-та определено е силна година за таланта му. 

Хуморът и трагедията са умело преплетени в неразделима нишка. Личната трагедия на една отхвърлена жена е гримирана в комедийни диалози, които ни разсейват от нещастието на френското семейство и ни позволяват да дишаме по-леко в тази иначе задушлива обстановка на изпразнения от към любов дом. И все пак щастлив край има, макар и не за всички. Но няма да ви разкажем целия сюжет. За да разберете и видите какво точно се случва на сцената, можете да посетите представлението на 21-ви декември.

Представят новата занаятчийска БГ бира „Ailyak Mosaic Session IPA”  в бара този петък

Малцина могат да дадат точно определение на думата Айляк. Едни момчета и момичета обаче го дефинираха на вкус и аромат.  Георги Христов и половинката му Пламена са двамата нови млади родни пивовари, които ще ви възхитят с поредната родна занаятчийска бира- „Ailyak”. Ще ви възхитят и удивят, тъй като наистина ако биченето на айляк може да придобие течна форма, то би се изляло в халбата ви именно като IPA-та, която правят Жоро и Невена. Двамата ще представят за първи път в Пловдив хмеловия си еликсир този петък. Мястото, разбира се, е бар „Котка и Мишка”. Премиерата на „Ailyak Mosaic Session IPA ” в родния град на айляка съвсем естествено ще е твърде вкусно , емоционално и пивко занимание, което ще стартира точно в 19ч. в новата зала на бирения оазис в квартал Капана.  Крафт пивоварите ще разкрият тайните на пенливото си отроче, а и някои от плановете си за бъдещето на марката.

Защо Жоро и Невена се спират точно на това име? Не само от симпатии към Пловдив, но най-вече заради неописуемо прекрасното усещане да се намираш в такова благоразположение на духа. Да си свободен да усещаш сладката част от живота, казват те. Пивото Mosaic Индия пейл ейл е щедро охмелено. Жоро разкрива, че в първата варка са използвани количества, предвидени за две варки. Бирата е с 6% алкохолно съдържание, има характерен наситен цитрусов аромат и вкус.

Хиляди, че и милиони са хората, въздишащи по красотата на едновремешната българка, облечена в традиционно облекло. Българската носия е пъстра, разноцветна и различна за всеки един от регионите на страната. Не зависимо дали говорим за родопчани или шопи обаче, в старите облекла винаги присъстват бялото и червеното.

Още един човек е паднал в капана на българския фолклор, но вместо просто да изпада в умиление или възхита, той го представя на целия свят. И това е Валентино. Мъжът, диктуващ модните тенденции, се възползва от красотата на българската шевица и украсява с нея моделите си. Дори текста на една от чуждестранните публикации по темата, се издава малката тайна, че подобни облекла могат да бъдат закупени от Стария град в Пловдив, което от своя страна промотира не само културата ни, но града под тепетата.

В колекцията на дизайнера, мъжкият яморлук е преобразен в елегантно вълнено палто. Освен това е запазена бялата риза, макар и леко променена. Роклите са вдъхновени от вълнените носии и престилки. Липсват само калцуните, но те пък са заменени от елегантни боти, някои от които отново украсени с шевици.

Димитър Славов, по-известен като Sensei, е едната половина от най-култовото hip-hop дуо, DiS. Другата половинка е Denyo.. Безпардонни, хапливи, провокиращо иронични и много искрени. Думата DIS се използва, за да "наплюеш" някой, да го захапеш и да не го пуснеш, докато не го изядеш с парцалите, метафорично казано. От 2007 г. насам, стожерите разбиват underground музиката из основи. Техните парчета са едни от най-емблематичните в рап индустрията. Авторските текстове, ритмичните, на моменти и народни бийтове и удивителен freestyle ги превръщат в легенди на сцената. Въпреки това, славата така и не идва в целия си блясък. Признанието от колеги и фенове е като ствол - решително и безотказно, но класациите и музикалните медии ги подминават, защото те не влизат в цензурата и не се съобразяват с етикецията. Подтикван от нуждата за оцеляване, на Sensei започва да работи допълнително за препитанието си. Тук идва и въпросът: „Къде е границата между твореца и успеха?“ Напук на пречките обаче, DiS винаги ще останат в сърцата на истинските hip-hop фенове, които не желаят фанфари, а някой да отрази чувствата и мислите им. 

Половината от дуото, сиреч Senesei, разговаря с нашата репортерка Паулина Гегова. Ето какво каза Митко пред нея. 

-Разкажи ни как започна всичко. Как се роди DiS?

С ДенЙо ме запозна Единака, докато те двамата бяха група Саундтрак. Тогава бяхме и с NDOE и спретнахме „Интригата”. След това направих още някой и друг проект с тяхната банда и с ДенЙо си паснахме. Стана така, че Драго (Единака) напусна и  така се получи собственият проект DiS, останалото е история.

-Защо медиите отказват да работят с вас? 

Отношението е двупосочно. Мисля, че ако талантливите изпълнители обръщат голямо внимание на медиите, то медиите също ще обърнат към тях. За мен музиката е хоби, което правя с любов, а и няма как да искаш да стигнеш до парите без да инвестираш същите в себе си. Не се стремя към това. 

-Това не те ли ядосва?

Не! Ще се повторя, но медиите не са ми самоцел. Желанието ми е да стигна до хората без да си плащам за ротации.

-Всичко в музиката ли се върти около парите?

Ооо, не! Музиката е част от духовното. Музата е безплатна. Аз просто изразявам себе си, а много малка част от истинското ми Аз е пари. 

-Лятно време ходиш да работиш по морските курорти, а зиме си във Велико Търново. "До кога, аз питам, до кога"?

Аз обичам работата си. Ето там е разликата. Професионалист съм в готвенето, а музиката е това, което ме прави щастлив. Не, че финансовият аспект в един семеен живот не е важен.

-Защо едни пробиват, добри или не, а други остават достояние само на верните ценители?

Защото приоритетите на всеки артист са различни. Аз лично предпочитам хората да ме слушат, а не да ме гледат.

-Какво те вдъхновява да пишеш текстове? Някои от тях са забавни и разпускащи, други обаче са изпълнени с важна обществена тематика.

Аз съм социален тробадур. Смея да твърдя, че ми се получава да влизам лесно в различни идеи. Идеите се провокират от ежедневието. От Амнистия насам не съм писал текстове, които да излизат извън рамките на живота ми. От друга страна, за мен не е проблем да напиша в една вечер два съвсем разлинчи по между си проекта. Едното да си го пуснеш с удоволствие, когато си сам на някое красиво място, а другото да вдига хората в клуба. Свише ми идват, хаха...

-Женен си за бивша hip-hop танцьорка. Общата ви страст ли ви привлече или този факт се оказа чисто съвпадение?

Беше случайно и това ни събра много бързо в общи интереси, но не това е в основата на връзката ни. Това е само един аспект от семейния живот, който е нещо много по-дълбоко. 

-Имаш два прекрасни малки сина. На какво искаш да ги научиш?

На съвсем нормални неща. Такива, на които всеки баща трябва да научи синовете си. Отговорност, честност, уважение, интерес към заобикалящия ги свят. И на чувство за хумор, но пък той им е вроден, хаха...

-Смяташ ли, че някой от тях ще тръгне по твоите стъпки и би ли ги спрял, познавайки трудностите?

На прощъпулника си, малкият първо хвана микрофона, а големият е доста музикален и артистичен, така или иначе. Ще бъда много щастлив ако са привързани към музиката и я ценят и уважават. А дали професионално ще се занимават с нея, това е решение, което те сами ще вземат. С удоволствие бих им помогнал с каквото мога.

-Със сигурност в някои градове ви приемат по-добре от други. Можеш ли да си спомниш къде сте се чувствали наистина като у дома си?

Ако се замисля върху това, кое участие ми е донесло най-положителни емоции, веднага пред очите ми е парти в Русе. Беше първото от поредица къщата-музей на Елиас Канети. Пълно с народ, а тинейджъри правиха стейджове от три метра. ДенЙо въртя на глава, се сещам. Имаше голяма вибрация, а автърът на кея на Дунав беше невероятен. Но си е субективен въпросът, навсякъде в България се чувствам у нас, както съм споменавал вече.

-ДенЙо! Тема табу или...?

Ааа не, защо? Просто той е в Белгия от доста време и поддържаме контакт в социалните мрежи, а така проекти трудно се правят.

-Когато работата се намеси в приятелството, това приятелство осъдено ли е на разруха?

Забелязвал съм, че в много случаи, да. Безотговорността в едно приятелство не е толкова ключова черта, но в работния процес това е нещо много важно и тогава се развалят приятелства. Но пък имам много големи приятелства, които са се създали по време на работа. Субективно и индивидуално е.

-Много хора заявяват, че hip-hop изпълнителите не са истински музиканти, защото не "пеят", а редят думи в рими. Не осъзнават обаче, че рапирането, особено импровизацията е по-трудно дори от някои стилове пеене. Какво би казал по въпроса?

Евърласт, Крис Браун и Снуп Дог, примерно, са показали, че не е проблем добрите рапъри да пеят добре, както и добрите певци да рапират. NDOE е положителния пример на българска почва. 

-Записвал си с доста български рапъри. Разкажи ни някоя смешна история от съвместните ви проекти.

Никога няма да забравя как с Жорката (NDOE) отпразнувахме една Нова година заедно. Понеже нямахме други оферти се бяхме разбрали и два дни му бях на гости. И станаха две песни, едното беше "Каше Грамаж". Творчески времена бяха!

-Въпреки всичко, вие сте известни. Какво носи със себе си славата?

Би трябвало да е удовлетворение, но в България по-често ситуации, които не са ми от любимите. Да те спират и да ти искат автограф понякога е готино и забавно, но понякога и доста странно.

-Със сигурност си получавал интересни предложения от фенове/фенки. Някога поддавал ли си се?

Не и докато съм имал жена до себе си. В моменти, в които съм бил необвързан може и да се е случвало, но е било субективно, защото никоя жена не е излизала пред мен с предложението "фенка съм, хайде".

-Hip-hop-ът е цяла култура. Обясни на читателите какво точно представлява тя.

За мен най-общо е светоусещане. Дори нещо като груув в стомаха. Винаги съм си падал по музиката, която ме кара да се чувствам като сред улиците. Обичам улицата и изкуството по нея.

-Какво ново може да очакваме от теб в музикален план?

Не работя усърдно по музикални проекти, но подготвям едно-две неща, които скоро ще излязат. Решил съм да пусна най-накрая един клип, в който да съм в анфас така да се каже, защото досега нямам такъв.

Благодаря ти за интересното интервю. Като почитател, се надявам да дойдат по-добри времена и те очакваме на участие в Пловдив!