Капана.БГ
ACOUSTIC CORPORATION - Пазителите на Swing-a
Музиката ни е позитивна. Пеем за любов, добро настроение, мир, както и личностни съпреживявания
Паулина Гегова
В Пловдив се раждат много ентусиасти, които създават собственото си изкуство, а после го раздават из града като цветен прашец. Една такава банда често радва ценителите на качествената музика с малки, но изпълнени с усмивки и танци, концерти. Acoustic corporation са заедно от 2010 година. Интересното съчетание на acoustic funk, swing, regge, balkan ethno music и щипка джаз може да вдигне всеки слушател на крака, леко или бурно поклащащ се в ритъма на саксофони, кавали и китари. Групата може да се похвали и с добри вокални качества, като гласовете на певците са тематични, семпло дрезгави и в същото време меки като карамел. Момчетата, както и единственото момиче, се занимават и със странични дейности, но когато са заедно и свирят, можеш да почувстваш огромното удоволствие, което изпитват и предават с лекота върху публиката. Имат издадени две EP-та и един live албум, а в момента са в процес по работата на 3-то EP. Свирили са на фестивалът Fun city във Варна, Shake that хълм, Капана фест, Полинеро рок фест.
Дали ще гостуват в Петното или ще изпълняват направо на улицата на любимия им "Отец Паисий", музикантите са изпълнени с енергия, която не щадят, само и само да се докоснат до нервните окончания на слушателите и да ги оставят с приятен привкус. Решихме да се срещнем с водещият вокал, Иво Матеев, за да научим нещо повече за тях.
-Как се събра Acoustic corporation?
Повечето парчета бяха мои, търсих си хора. Започнахме с четири души, сега сме шест. Проектът е отворен за всякакви музиканти, често имаме гости изпълнители. Формата е плаваща, а парчетата се свирят по различен начин, според това кой взема участие. Но в крайна сметка, сме се събрали заради авторската музика и акцентираме върху нея.
-Свирите ли трибюти?
Има тук-там някой по-интересен кавър колкото за цвят, но изискваме да свирим авторската си музика и не правим компромиси.
-Често ли имате разногласия?
Сравнително плавно протичат нещата. Естествено, всеки има собствено мнение и допринася за тази смесица. От време на време има леки разногласия, но те са в името на общото благо. А и така се изясняват и преосмислят нещата и различните гледни точки.
-Какво е да работиш със сестра си? Роднините понякога могат да бъдат досадни. Как е при вас?
Напоследък пее с нас само когато има възможност, но като цяло нямаме семейни разногласия и се разбираме.
-Как се зароди тази обич точно към swing и funk-а? Вече рядко се набляга на тези стилове.
Аз мисля, че откакто са се зародили тези стилове имат своя контингент от хора, които ги слушат. Нито имат отлив, нито прилив от слушатели, те са си константа. Ние ги комбинираме, за да е по-разнообразно, а и чисто музикално е предизвикателство.
-Когато сте се сблъсквали с други групи по фесове или общи концерти, усеща ли се конкуренция и дръпнато държание?
Аз вярвам, че няма и бих искал да си мисля, че музикантите малко или много си помагат. Ние сме малка държава, а бандите са много. Според мен дори трябва да има повече клубове за жива музика, но в същото време трябва много да се внимава с пренасищането на евенти с една и съща банда.
-Има ли такава, с която много бихте искали да работите?
Ние като млада и не толкова известна група, естествено харесваме по-опитните. Plastic bo са много яка банда, варненците Funkaround също. Отворени сме за колаборации с банди, които са близки до нас, но само времето ще покаже как, кога и с кого.
-Знаем, че в Пловдив ви приемат повече от добре. Какво е положението обаче в другите градове, където сте на чужда почва?
Тази година направихме едно по-голямо турне, с над тридесет участия в единадесет града. Много добре ни приемат във Варна, в Търново, Бургас.
-А в столицата?
Там положението е по-сложно. Тя е още неизследвана територия за нас, но ще се радваме за в бъдеще да имаме по-големи и шумни участия и там.
-Като става въпрос за участия, как дойде идеята последният ви концерт да бъде заснет на дискове и после раздаден на феновете?
Дискът е аудио. Идеята дойде от това, че вече два пъти издавахме студийни албуми и ни звучаха малко по-стерилно и сковано, затова решихме да пресъздадем live атмосферата. Да покажем как звучи музиката на живо, различната енергия и заряд. Представя ни доста по-адекватно. Иво Борисов от "Авокадо медия" засне концерта и помогна много в процеса на работа, а Костадин Андонов записа аудиото и миксира песните.
-Какво е музиката за теб?
Колкото и банално да звучи, музиката ми е ежедневието. Ако не свиря, слушам нон стоп, заспивам на музика, събуждам се на музика. Като цяло - тя е всичко!
-Музиката достатъчна ли е за препитание ако не си национално популярен?
Моите наблюдения са, че музикантите трябва да са доста флексабилни, свирещи в няколко различни проекта, за да е достатъчна, докато даден проект не се лансира от някой лейбъл. Трябва да си внимателен и оригинален, но и да не се разпиляваш. Да намериш попрището, в което си най-добър.
-Свирите български етно мотиви, но в същото време по-голямата част от текстовете ви са на английски.
Има няколко причини за това. Аз съм завършил английска филология и някак си ми идва по-лесно изразяването на английски за нашия стил. До някъде е с цел и музиката ни да излезе извън рамките на България. За мен текста е много важен, той е половината от парчето. Той носи посланието.
-Какво послание искате да предадете?
Музиката ни е позитивна. Пеем за любов, добро настроение, мир, както и личностни съпреживявания. Общо взето нещата от живота. Конкретно послание не налагаме, по-скоро оставяме хората сами да пречупят музиката през тяхната призма.
-Скоро ще имате ли някакви участия в Пловдив?
Не, излизаме в зимна пауза. Очакваме да довършим албума до няколко месеца. Може би чак пролетта ще заформим турне из страната, но всеки, който иска да се докосне до нашата музика, може да си вземе live албума.
https://kapana.bg/kapana-likes/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14091#sigProIda1f6625a9b
Hristo unlocks doors and souls in Kapana
The heir to the iconic locksmith Bay Zhoro keeps his craft and workshop
The workshop on Zhelezarska Str. hasn’t been repaired and tidied in half a century
‘Look at my hands – black, hard, stinky, yet wanted’, tell us the master.
There is a magical place that totally reminds of the old spirit of the artisans district Kapana – the locksmith’s shop on Zhelezarska Str. The second story in our series ‘Kapana’s Legends’ is devoted to it and its creator. There’s hardly anyone from Plovdiv who hasn’t tried looking into the workshop on №33’s opaque windows, from which the characteristic metallic sound of the key machine always comes. The workshop’s shabby door doesn’t creak, because it’s always open for neighbours, friends or strangers. The place is so authentic that tourists often mistake it for a cultural attraction. From the narrow sidewalk you can smell treated metal, antiquity, machine oil and history. As if a whole world has been cramped into the space of just a few square meters. The world of the late Bay Zhoro and his heir in the craft – the grandson Hristo. Tens of hundreds of keys for padlocks, aristocratic gates, toilet doors, tunnels and money boxes have come out of the hands of both of them.
The iconic Georgi Slavov worked until his last breath in his little shop. Death caught him at the proud age of 93, above the favoutite tools, not until he had finished yet another key. Today his grandson Hristo maintains the messy little place and mends Plovdiv’s locks, having inherited his grandfather’s craft. ‘They come here, so that I can make them keys or for small talk.’ For nearly 50 years the place on 33 Zhelezarska Srt. has been a ‘maternity ward for keys’, and before that it had been the workshop of a renowned Plovdiv master shoemaker.
‘The house above the locksmith’s has been uninhabited for years. I think it was owned by an Armenian. His daughter was a musician, a pianist, I suppose. We found an old suitcase full of notes’, tells the current master.
‘Nothing has been mended since we came here. The door leading to the house also hasn’t been touched; the workshop’s door was made by my grandfather. Before that there hadn’t been an entrance – it had been a wall. Most houses in Kapana were meant to be an artisan’s shop with one or two floors above, so that the masters had a place to sleep. That’s why there are doors in the walls – to go directly into the workshops from the houses’, Hristo tells us. The small transitional door is still in the locksmith’s, decorated with rusty and dusty metal links with interesting accessories on them. On the brown wooden walls there are bells, zips, wrenches, a 1984 calendar, the national flag, a toy robot (which was a gift from a painter’s daughter) and an alarm clock without hands. ‘Dozens of antique dealers have been here to ask for objects from the shop. What, am I crazy to give them to them? I send them away, either directly, or we have a beer and then they go away, but only with some new gossip, not with my jangling treasures’, Hristo added.
And then he adds that he’s a multifunctional locksmith. I can mend everything. ‘Whoever comes, whatever their problem is, I try to solve it. See, my wife’s cooking pot broke. All I need is a thin wire and it’s done’, tells us Bay Georgi’s heir. ‘My grandpa always spoke good words. That’s why people came here, not only seeking his craft. I learned the craft from him. When I was small, I was always in his feet and he wouldn’t let me touch anything. When I grew up, he saw I was good. I’ve broken a big hammer to make a screw for eyeglass frames. But that’s how it is – if your hands aren’t dirty, then you can’t call it work. You should also love doing it. It’s easy to say ‘Ne m'interesse pas’. Look at my hands – black, hard, stinky, yet wanted. That’s why when my father’s friends have come here to teach their grandsons we have sent them away. You can’t force it. You should crave for it and it should kick your head, in order to call in your craft. That’s how my grandfather started himself – not because of his father, not because of his grandfather, not because of anybody. Just because of his wish to welcome yet another client for a key or some talk’, recounts Hristo. ‘That’s what our job is – we unlock doors and human souls’, the master ends with a cigarette in his hand.
For Bulgarian language and more photos - click here - Христо отключва врати и души в Капана
Kapana is sleeping (sometimes)
Welcome to the most creative place – Kapana!
Great, you’re already here, but there is a question every visitor of the city faces: “Where should I stay?” We’ll try to answer you or at least make your choice easier.
Hipster Hostel never sleeps
If you want to feel the district’s soul, the right direction for you is Hipster Hostel. It’s the newest colourful and fresh addition to the places where you can stay. The hostel doesn’t sleep for a moment, and smiles are the means of exchange not only for the guests’ good mood, but for that of everyone around. Extremely fresh, like a freshly squeezed orange, its walls are filled with paintings and vinyl records, while at the very entrance they welcome you with an improvised garden and badminton.
For the lovers of architecture and history – OldPlovdivHotel
You like coziness and comfort? If you’re a fan of sauna, steam bath and gym – this is the place for you! Combining unique architecture, fashion design and history, OldPlovdivHotel will ensure you a great adventure in the city under the hills. It’s an interesting fact that before the hotel was built, there has been a mosque on the site, while even before that – a synagogue. Also, a part of the minaret which was there earlier has been preserved.
With a tanned body, but not at the seaside, rather at Bright house
Other than the wonderful apartments you’ll be accommodated in, Bright house has a great sunbed that will take care of your skin and at the end of your stay you’ll look tastier than a Lindor. Who said that beautiful skin is only to be shown at the beach?
Only the size is minimalistic at Hotel Mini
Mini-, mini-, minimalism. The only minimalistic thing at Hotel Mini is the staircase leading to the separate rooms. Loaded with paintings and sculptures, the hotel is rather an original mini gallery displaying different artists under one roof. If you want to see everything exhibited in the hotel, make as much time, as you’d spend at a gallery. You’ll need it. The aggressive black colour is a strong contrast to the worm attitude and attention you’ll be covered with here.
Central Hotel is at the center of all events
We’re already at the end of the art district Kapana. At the border between Kapana and the actual center of Plovdiv is Central Hotel, which doesn’t have that name by chance. A wonderful family hotel, you need to book your room weeks in advance, because its location is much preferred by the guests of the city, which is a knife with two edges. Its location in the central part of the city under the hills is the exact reason why the hotel doesn’t have a parking lot that you can use, if you arrive by car.
Dafi – big and at core of Kapana
A hotel with long history and countless clients – Dafi. Other than being situated in the core of Kapana, the hotel has a eye for art and is decorated with works of art of notable painters, each one more marvelous than the previous. Add to this the salad bar and resorant ‘Megdana’ (The Square), which are part of the hotel. If you’re a fan of healthy diets, Bulgarian cuisine, nice atmosphere and service – Dafi is available.
For Bulgarian - click here - Капана спи (понякога)
Капана спи (понякога)
Добре дошли в най-творческото място – Капана!
Чудесно, вече сте тук, но има въпрос, пред който се изправя всеки посетител на града: „Къде да отседна?“ Ще се опитаме да ви отговорим или поне да улесним избора ви.
Животът не спира да кипи в Hipster Hostel
Ако искате да усетите душата на квартала, за вас правилна посока е Hipster Hostel. Това е най-новото цветно и свежо попълнение в местата за отсядане. В хостела животът не спира да кипи и за миг, а усмивките са разменна монета за доброто настроение не само на гостите в него, но и всички наоколо. Изключително свеж, като фреш от портокали, стените му са изпълнени с картини и грамофонни плочи, а на самия вход ви посрещат с импровизирана градина и федербал.
За любителите на архитектурата и историята – Old Plovdiv Hotel
Обичате уюта и комфорта? Ако сте почитатели на сауната, парната баня и фитнеса – това е вашето място! Съчетавайки уникална архитектура, модерен дизайн и история, Old Plovdiv Hotel ще ви осигури едно чудесно преживяване в града под тепетата. Интересен факт е, че преди да бъде построен хотела, на това място е имало джамия, а още по-рано- синагога. Стени от старите постройки са запазени и могат да бъдат видени в ресторанта към хотела. Също така е запазена и част от минарето, което по-рано се е намирало там.
С бронзов загар, но не на море, а в Bright house
Освен прекрасните апартаменти, в които ще бъдете настанени, Bright house разполага с чудесен солариум, който ще се погрижи за вашата кожа и в края на престоя си ще изглеждате по-апетитно от шоколад Линдор. Кой каза, че красивата кожа се показва само на плажа?
Минималистичен е само размерът на Hotel Mini
Мини-, мини-, минимализъм. Единственото минималистично в Hotel Mini е стълбището, водещо до отделните стаи. Отрупан с картини и скулптори, хотелът е по-скоро своеобразна мини галерия на различни автори под един покрив. Ако искате да разгледате всичко, което е представено в хотела, отделете си време, което бихте прекарали в една галерия, ще ви е нужно. Агресивният червен цвят ярко контрастира на топлото отношение и внимание, с което ще бъдете обсипани тук.
Хотел Central е в центъра на събитията
Вече се намираме на предела на арт квартала Капана. На границата между Капана и същинския център на Пловдив е хотел Central, който не случайно носи името си. Прекрасен семеен хотел, за който е нужно да резервирате стаите си седмици по-рано, защото дестинацията му е особено предпочитана за гостите на града. Което от своя страна е нож с две остриета. Именно заради разположението си в централната част на града под тепетата, хотелаът не разполага с паркоместа, които да можете да ползвате, ако пристигате с автомобил.
Dafi- голям и в сърцето на Капана
Хотел с многогодишна история и безброй клиенти – Dafi. Освен, че се намира в сърцето на Капана, хотелът е с усет към изкуството и е окичен с кое от кое по- прекрасни произведения на бележити художници. Към това прибавяме и салатения бар и ресторант „Мегдана“, които са част от хотела. Ако сте привърженици на здравословното хранене, българската кухня,приятната обстановка и обслужването – Dafi е на разположение.
Анонимно ли е изкуството?
Две млади дами - колкото близки, толкова и далечни
Паулина Гегова
Замисляли ли сте се колко самородни таланти остават незабелязани и анонимни, лишени от светлините на обществените прожектори, само защото не им е предоставена възможност или от ниско самочувствие, че не са достатъчно добри? Незабелязани от системата, там си и остават, в домовете си, създавайки тайно и скромно собственото си творчество, заради самото творчество. Десетки underground групи, които не могат да пробият на голямата сцена, мнозина актьори, чудещи се с какво да препитават, художници и скулптури, чиито сърца тръпнат в екстаз ако някой приятел похвали работата им, защото няма кой друг. Тъжно е! Тъжно е, че до очите и ушите ни достигат само "мечките", а обикновеният творец тъне в прахоляк и купища недовършени проекти, чакащи своя звезден момент. Но времето отлита, а мечтите остават все така неизпълнени, горящи като жарък пожар, но оставени настрана, защото "Просто не си заслужава" или "Правя го за хобито".
Бояна Попова и Теодора Гинева са приятелки от няколко години, но освен дружбата ги свързва и нещо друго. Свързва ги жаждата за творение. И двете са набор "94". И двете млади, очарователни и талантливи. Но недооценени.
Бояна Попова живее на Преспите в Изгрев. Плаши се от квартала си. Казва, че един единствен блок я дели от нейния, за да попадне в друго измерение. "След границата, става наистина страшно." Завършила Руската гимназия, сега следва трета година италианска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Езиците й се отдават, но тя има една нескрита страст и това е майсторенето с ръце. "Обичам да създавам с ръцете си. Не мога да пея, не ме бива в танците и играта, не съм добър оратор, но пръстите ми, те крият това-онова." Бояна е изключително скромно момиче. Стеснителна, срамежлива и затворена, тя живее в илюзорното. Обича магиите, фентъзи литературата и е луда по "Хари Потър". Вярва в духове и прераждането, и често остава неразбрана. Тя е едно пораснало дете с различни представи за света. Работи с полимерна глина. Изработва кукли, бижута и всякакви фигурки от подобния на пластелин материал. Понякога рисува, но смята, че все още не е достатъчно усъвършенствана. Набляга на приказните елементи.
В нейното изкуство няма да откриете практичност, битовизъм, нито издържана, праволинейна структура. Обича да разхвърля въображението си. Да го разпръсква из цялата стая, а после да събира парчетата, свързвайки ги в разчленено цяло. "Полимерната глина не е толкова сложна за манипулиране. Нужна е само малко прецизност. Но е изтощително. Натоварва психиката и зрението, особено когато става въпрос за по-миниатюрни и изящни детайли." Не ползва помощни инструменти. Ако нещо й е твърде сложно, просто го преобразува. "Най-често правя изработките като подаръци на близките си. На брат си, на приятелите си. Това е моят начин да ги зарадвам. Не съм продала нищо до сега, а и не съм пробвала." На въпросът "защо", тя вдига рамене и се изчервява.
Теодора Гинева пристига в Пловдив преди три години, когато е приета в Пловдивския университет, специалност право. Обича законодателството, съдебните зали и частните кантори. Има собствено мнение по всяка тема. Баща й е адвокат в родния й град Хасково и се очаква тя да наследи семейния бизнес. Въпреки всичко, любовта на живота й е изобразителното изкуство и отделя всеки свободен момент, между изпити и реферати, за да рисува. Тя е самоука, но борави с молива като професионалист. Не кандидатства в Художествената академия единствено защото смята, че без връзки е за никъде. Тя е зрял, изключително ерудиран и интелигентен човек. Работи в различни стилове - рисунки, ръчни изработки, графики, портрети и картини от мед или алуминиеви листове. Добра е колкото с четката, толкова и с длетото. Харесва да рисува върху стъкло и макар че е на квартира, това не й пречи да изрисува апартамента си. Вратите, стените, дори терасата носят нейния творчески отпечатък.
Теодора е запленена от азиатската култура. Обожава хладни японски оръжия, анимета и компютърни, стратегически игри и не пропуска да вдъхне живот на любимите си персонажи върху лист хартия или друга повърхност. Илюстратор е на поредица детски книжки на хасковска писателка, но поръчките идват сравнително рядко. Най-често получава запитване от приятели, или приятели на приятели, на които взима оскъдни цени, колкото за материалите. От скоро се занимава и с направата на книги. Дайте й текст, а тя ще го превърне в твърди корици и елегантен шрифт. За нея няма предизвикателство, което не би поела и преборила.
Тя казва: "Около нас е пълно с творящи хора. Талантливи, креативни, просто надарени свише. Знам, че всеки решава сам за себе си кое е най-добро за него в избора си на препитание. От една страна колкото по-всестранно развит си, толкова повече възможности имаш, по-завършен си като личност. От друга е важно да избереш правилната посока и да вложиш енергията си в само в нея, за да станеш истински добър. Жонглирането с няколко занимания изтощава. Разбира се, не става дума за това да се откажеш от мечтите си, нито автоматично се превръщаш в герой, ако безразсъдно яхнеш ветровете на творческия занаят. Аз приемам изкуството и като значим социален фактор, бъдейки израз на чисти идеали и катализатор на нови идеи, и едновременно с това, откъснат от злободневието, интимен диалог между автора и неговата душа. Всяка професия изисква всеотдайност и талант. Важното е да имаш право на избор, да няма "сериозни" и "несериозни" професии в очите на обществото. И нито ТВ предавания за желаещите изява обикновени хора ще са достатъчни, нито спорадичните проекти решават проблема със завършващите (или никога не започващи заради подобни бариери) образованието си творци. Те не трябва да бъдат посрещани с максимата, че е напълно нормално държавата да си има по-належащи задачи от това да подпомага изкуството."
В същината си остава земна и разумна. Рядко ще я видите по грандиозни партита или шумни барове. Обича домашното огнище, събиранията с приятели, с които ще седят на земята, ще слушат рок и ще играят настолни игри, с греяно вино и ябълки. Влюбена е в Пловдив и предпочита да го опознава чрез разходки и "експедиции".
Двете млади дами са различни една от друга, но споделят подобни мечти. Не веднъж се е говорело за обединяване на разнообразието им и нищо чудно в близкото бъдеще да ни изненадат с общ проект. Сигурна съм, че ще се получи нещо нереално вълшебно, дори да остане там, на някой рафт, все така анонимно, но все така стойностно.
https://kapana.bg/kapana-likes/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14091#sigProId73bd70596a
Миленита: Искам по-добре да изпълнявам желанията на тези, които разчитат на мен
Певицата с най-сините очи на българската сцена, идва в града под тепетатата с бандата си, на 27-ми декември, в третия ден на 3 Xmas Spirit festival. Вечерта е на Капана Фест, а останалите участници в концерта са 4 Questions, Paranormal и Остава.
Краят на годината е време за равносметка и поглед навътре, към вътрешното "Аз". Когато пътищата с любими и близки хора се събират, настава празник след празник, след празник... В музикално отношение, той настъпва тази вечер, в Операта [площад Централен №1], когато точно в 20:00, ще стартира пръвото издание на 3 Xmas Spirit festival. За първи път, в един формат, се обединяват едни от най успешните български фестивала - Wake Ъп! Open Air Festival, Transfiguration Festival и Kapana Fest.
Точно на Стефановден е поредната среща на Миленита с пловдивската публика. С нея на сцената ще видим страхотни музиканти, с които певицата работи от няколко месеца насам – китаристите Иво Чалъков и Иван Стилянов, барабанистът Стефан Цеков, басистът Владислав Генов и саксофонистът Димитър Бакърджиев.
За желанията и любимите концерти, Миленита разказа на Анелия Дракова за KAPANA.BG.
Миленита, какво си пожела за Коледа?
Да мога по-добре да изпълнявам желанията на тези, които разчитат на мен.
Спомняш ли си кога спря да вярваш в съществуването на Дядо Мраз?
Когато отдолу се подадоха кафявите мустаци на чичо Драго.
Последният подарък, който получи и подскочи от радост?
Една микроскопична супернова. Вече е съвсем видима и няма да мога да мина с номера, че просто съм преяла.
Идвате в Пловдив, като коледен подарък за феновете, в третата вечер на Xmas 3 Spirit festival. С коя песен смяташ да го откриете?
Разбира се, със "София, Пловдив, Стара Загора – вие не сте хора".
Най-любимите ти 3 концерта, на които си била сред публиката и никога няма да забравиш?
Stereo MCs, Parov Stelar и на един цигански оркестър, дето не му разбрах името.
Насочвам разговора към текстовете, които пишеш. От тях ли започваш или първа е музиката?
Не, почти винаги всичко започва с целувка.
Коледното ти пожелание към читателите на KAPANA.BG?
Все в такива капани да се хващат.
Входът за концерта на предварителна продажба е 12 лева – в мрежата на eventim.bg, а в деня на концерта - 15. Началото е в 20:00, а вратите се отварят в 19:00.
Каси: Мюзик център - ул. Отец Паисий 3, НА ТЪМНО, USIT COLOURS, ТЕХНОМАРКЕТ, OMV.
Лица под 18 години ще бъдат допуснати само с придружител и попълнена декларация от родител или настойник. Изтегли от този линк: https://db.tt/U35DdgVq
Свилен от ОСТАВА: Гонете лошите мисли и учете хората около вас да обичат изкуството
Музикантът пожелава на пловдивчани весели празници и се надява да ги види на 27-ми декември, в третия ден на 3 Xmas Spirit festival, когато Остава са хедлайнер на вечерта и ще се качат на сцената в Операта, заедно с Миленита, 4 Questions и Paranormal
Преди два месеца, "Остава" отбеляза 23-годишното си присъствие на музикалната сцена, с премиера на 5-ти студиен албум, в София Лайф Клуб. Наскоро излезе видеото и на втория сингъл от CD-то - "Внимание".
Песните в "Океан" напомнят за първите години на бандата, съдържат елементи от класическата музика, звучат по-мащабно, зряло и имат сравнително електронен саунд. През 2016 групата планира концерти в Прага, Лондон, Берлин, а Свилен се надява да реализира първия си самостоятелен албум.
Краят на годината е време за равносметка и поглед навътре, към вътрешното "Аз". Когато пътищата с любими и близки хора се събират, настава празник след празник, след празник... В музикално отношение, той настъпва утре в Операта [площад Централен №1], когато стартира пръвото издание на 3 Xmas Spirit festival. За първи път, в един формат, се обединяват едни от най успешните български фестивала - Wake Ъп! Open Air Festival, Transfiguration Festival и Kapana Fest.
Точно след три дни е поредната среща на Свилен с пловдивската публика. За него и момчетата това ще бъде специална вечер. Между репетициите с групата и подготовката за Коледа, фронтменът на Остава, успя да отговори на въпросите на Анелия Дракова за KAPANA.BG.
Свилка, украсихте ли елхата и как реагира малкият Свилен – пази ли играчките по нея?
Малкият Свилен се кефи на подаръци повече, отколкото на Коледните играчки. Така че, чака от подаръци от всички, постоянно.
Какво си пожелаваш за Коледа?
Пожелавам здраве и късмет на всички, а на мен - вдъхновение да издам един мой албум през 2016. Мисля, че е крайно време да го направя.
Спомняш ли си кога спря да вярваш в съществуването на Дядо Мраз?
Не си спомням, а и то, когато бях дете, подаръците бяха мега тъпи и по-интересни бяха игрите с другите деца. Гледахме някакви списания Некерман и си мечтаехме постоянно за неща, които ги няма в България.
Идвате в Пловдив, като коледен подарък за феновете, в третата вечер на Xmas 3 Spirit festival. Понеже се пада на празник, с коя песен от новия албум ще поздравите Стефките и Стояновците?
Всички песни ще са поздрав за Стефките и Стояновците, както и за всеки един човек от публиката. Надявам се, концертът ни на 27-ми декември, да се превърне в страхотен празник за всички.
Как се готвите за концерта в Пловдив?
Ходим на фитнес всеки ден и репетираме постоянно, защото пловдивската публика е много претенциозна и не може да си позволим да се излагаме с посредствени изпълнения.
Концертите, които остават за Остава, до края на 2015-та?
Като изключа участието ни в третата вечер на Xmas 3 Spirit festival в Пловдив, на 29 декември сме в София Лайв Клуб с квартет Сапаев, а на 31 декември, малко след полунощ, свирим в центъра на Бургас.
Къде зад граница, да ви очакват феновете през 2016-та?
Надявам се навсякъде. Имаме разговори за Прага, Лондон, Берлин.
Да имаш концерт в зала, където публиката да танцува и пее с пълно гърло, вместо да е настанена като за театър, си е абсолютен рок'н'рол. Как се усеща от сцената?
И в театъра е рокендрол, зависи от енергията на песните. В зала е по-удобно за публиката и става по-диво, но не трябва да се подценяват и акустичните концерти.
Доста време ви отне петият студиен албум. Цели 7, но за сметка на това, "Океан" се превърна в най-зрелия, силен и музикантски. Кои са подправките в рецептата за успешно реализиран проект?
Не знам, отне ни много време, но не съжалявам за пропуснатото време, просто така е трябвало да стане. Много се трудихме по тези песни, особено аз и Жоро и особено последната една година.
Вторият сингъл от албума се превърна в хит, още преди да се появи видето. Общо взето, "Внимание" грабна вниманието от раз. Как минаха снимките?
Снимките бяха супер забавни. Петко Спасов е много гостоприемен човек и всички се чувствахме като у дома си по време на снимките, дори повечето от участниците оставаха по-дълго, защото им беше интересно и забавно.
Лесно ли свалихте грима, когато камерата мина в режим на почивка?
Не си спомням, май плашихме хората по улиците след снимките.
А участниците – всеки беше сниман отделно и само пред екипа или сценарият имаше друг ход?
Подход, който не е използван в снимането на клипове досега.
Насочвам разговора към текстовете, които пишеш. Те се появяват след музиката или преди нея? При писането, повече ти помага да си весел или когато си тъжен се раждат най-силните послания?
Текстовете пиша, след като сме направили песента като структура. Отнема ми много време и това понякога е дразнещо. Надявам се да си е струвало.
Конкретно в новия албум - коя песен се изля като текст, сякаш някой ти диктува и кое парче мина през най-много редакции?
За всяка песен съм полагал много усилия, за да звучи адекватно и музикално. Може би, най-личният текст е на "Океан", но началото на "Бесен": "Вдишай, издишай/Мисли за мен, издишай", е най-доброто, което съм писал в 2 реда.
Най-интересното място, на което си посрещал Нова година?
Надявам се в Бургас, по време на концерта ни, след няколко дни.
Коледното ти пожелание към читателите на KAPANA.BG?
Гонете лошите мисли и учете хората около вас да обичат изкуството. Весели празници и се надявам да се видим на 27-ми, защото ще бъде специална вечер.
Входът за концерта на предварителна продажба е 12 лева – в мрежата на eventim.bg, а в деня на концерта - 15. Началото е в 20:00, а вратите се отварят в 19:00.
Каси: Мюзик център - ул. Отец Паисий 3, НА ТЪМНО, USIT COLOURS, ТЕХНОМАРКЕТ, OMV.
http://www.eventim.bg/bg/bileti/xmas-3-spirit-festival-plovdiv-drzavna-opera-koncertna-zala-846580/performance.html
Лица под 18 години ще бъдат допуснати само с придружител и попълнена декларация от родител или настойник. Изтегли от този линк: https://db.tt/U35DdgVq