Една от любимите родни банди несъмнено са П.И.Ф., които са на сцена вече повече от 20 години. Дни преди концерта им в Пловдив, вижте какво каза Димо, фронтменът на групата, за КАПАНА.БГ

Повече от 20 години сте на сцената. Какво е усещането да сте една от най-успелите банди на територията на страната ни?

Димо: Това е много относително, дали си успял или не си... и какво всъщност означава да си успял :)?  

На сцената винаги сте изключително весели и позитивни. Как го постигате?

Димо: Основното нещо , което трябва да вълнува един изпълнител на сцена е - защо съм тук? Друг важен въпрос е -  какво имам да кажа на хората …? Смятам, че докато имаме какво да им казваме - ще сме такива :)

Дочухме, че готвите нов албум. Бихте ли разкрили тайните от кухнята по подготовката за него?

Димо: Новият ни албум е почти завършен. Всички песни са записани и в момента се смесват е едно студио в Ирландия. Записахме го преди една година, в една вила на брега на река Дунав. Беше приказно!

Ще бъде ли по-различен новият албум от досегашните ви и какво можем да очакваме в него?

Димо: Aлбумът със сигурност ще бъде различен... Както всеки от предишните ни албуми е различен, сам за себе си. Едновременно с това ще си носи ПИФския дух и енергия :) Очаквайте го съвсем скоро…, а до тогава може да си припяваме “Юли”

Пловдивската публика ви обича. Да ви очакваме ли отново в града под тепетата тази година?

Димо: Винаги с огромно удоволствие идваме във вашия град. Предстои ни акустичен концерт на 3-ти октомври в ТЕАТЪРА.  Там има прекрасна атмосфера, в която мисля, че се вписваме добре. Заповядайте да се уверите в това – тази събота, от 19.00ч.

Клипът ви към "Юли" е супер свеж. Чия е идеята?

Димо: Идеята за заснемането на този клип беше на жена ми Люба. Тя предложи да направим флашмоб на Витошка и всички да се забавляват, да пеят, да снимат.

Как бул."Витоша" се превръща в сценична площадка? 

Димо: Кое друго място да избереш за снимки на летен клип в София - ако не Витошка. 

"Слънцето свети за тях" се пее в песента. Кои са те и за вас свети ли то?

Димо: ТЕ са всички тези хора, които се припознават в песента. :) 

Носителят на Грами Кърт Елинг празнува рожден ден на пловдивска сцена 

Няколко премиери и новия албум на пра-пра внучката на Толстой ще чуе пловдивската публика в началото на ноември 

Писатели и художници, които обичат джаза, се включват със събития във форума 

Освен, че е страхотна певица, Мирослава Кацарова е изключително динамичен човек. Толкова динамичен, че я хванахме в движение, за да си откраднем няколко минути от времето й. Освен това тя е организатор на Международния джаз фестивал, който ще се състои в началото на ноември. Ето какво ни разказа тя:

Какво е мястото на джаза на българската музикална сцена?

По принцип джазът никога не е бил популярна музика и няма амбициите да става популярна музика чрез джаз фестивалите.Това, което е нашата основна цел, е да кажем на хората чрез нашия фестивал, че джазът не е елитарна музика, т.е. това е една разбираема музика и стига да се докоснем до нея, тя може да навлезе в живота на хората като саундтрак на живота.Още повече, че съвременният джаз има много различни разклонения и той е нещо като епичен стил, тъй като съвременният джаз се свързва от една страна с електроника, от друга в акустична посока се случват най-различни акустични, експериментаторски, интересни и провокативни проекти. Освен това се свързва и с фолклорната музика и се получава т. нар. етно джаз.Има и друг джаз, който е много привлекателен и на който нашите гости ще станат свидетели  - латино джаза. Така че джазът по никакъв начин не е неконкурентно способен, точно обратното. Това е музика, която одухотворява и облагородява. 

Каква е причината да останете и да се развивате в Пловдив? Не смятате ли, че джазът има по-голяма реализация извън пределите на страната ни?

Реализацията на един човек може да бъде както в родината му, така и извън страната. Тя не е свързана с географските ограничения. Аз се чувствам гражданин на света. Еднакво добре ще се чувствам ако живея в Мексико, Лондон, Париж. Не страдам от това къде точно човек трябва да работи. В момента всичко е отворено и човек може да се движи в пространството по свой собствен избор. Аз обаче си обичам моя град и съм свързана с него поради много емоционални и сантиментални причини и предпочитам да живея в Пловдив, но да работя навсякъде другаде, където мога да работя. Дори в момента ме заварвате в София. 

Знаем, че работите по нов албум, организирате страхотен фестивал и сте водеща на две музикални предавания по радиото. Как съчетавате всички тези задачи и остава ли Ви време за личен живот?

Да, разбира се, че имам време за много други неща. Не съм от хората, които прехвърчат когато работят. Имам личен живот, което според мен е в дъното на всичко. Ако нямах такъв, може би щях да се оправдавам с липсата му и че затова работя много. 

Каква е концепцията Ви за Международния джаз фестивал? Какво можем да чуем и да видим? Вече ни загатнахте за латино ритми...

Джаз фестивалът ще се състои от 2-ри до 6-ти ноември, като основните 5 концерта в рамките на 5 вечери ще се състоят на сцената на Дом на културата „Борис Христов“. На 2-ри откриваме фестивала с един от най-добрите съвременни джаз певци Кърт Елинг, който е носител на „Грами“ за най-добър музикален джаз албум и в същото време, откакто издава албуми, всяка година е номиниран за наградата. Освен това има една любопитна подробност. Той идва на джаз фестивала на връх рождения си ден. На сцената ще представи най-новия си албум, излязъл през юли, който включва музика от цял свят.

Тъй като акцентът на нашия фестивал е вокалния джаз, през втората вечер обаче изцяло посветихме на инструменталния джаз. Тогава ще свири чисто нова група, създадена специално за фестивала – Пловдив оксет, създадена от млади и активни джаз музиканти, които са свързани с една подробност – всички те са родени в Пловдив. Сред тях са Мирослав Турийски, Александър Леков, Димитър Льолев и т.н. Все добри артисти, които се събират за нас. Освен тях, ще свирят и JP3 – Живко Петров, Веселин Веселинов – Еко и Димитър Семов ще представят най-новия си албум. Началото на вечерта обаче ще бъде обявено от децата на „Детска китка“, които ще ни представят класически джаз.

Третата вечер е със заглавие „Четири дами пеем джаз“. А ние сме: Хилда Казасян, Белослава, Андрония Попова и аз, Мирослава Кацарова. Ще пеем всички на една сцена. Първо всяка ще представи това, което е подбрала за фестивала, а след това ще пеем заедно.

След това на сцената на четвъртата ни вечер ще се качи пра- пра-внучката на Лев Толстой – Виктория Толстой – една от най-добрите съвременни джаз певици. Изключително талантлива, смята да дойде у нас, за да представи последния си албум.

И така достигаме до последната вечер и латино ритмите, представени от една от най-добрите бразилски певици, смесващи в стила си джаз и латино – Росалия Де Соуса. Тя е много иновативна и ще дойде у нас със своите колеги от Италия, където всъщност тя живее и работи.

Това е основната ни програма. Освен нея имаме и съпътстваща програма, в която са включени клубни концерти, два от които в  Bee Bop Cafe, един в Петното на Рор‘шах. Петното е въвлечено и в една друга инициатива – писатели, които обичат джаза ще правят четения. И също художници, които слушат и харесват джаза, ще имат изложба на откриването на фестивала във фоайето на „Борис Христов“. Друго важно съпътстващо събитие, което е важно да отбележим, е майсторският клас на една от най-добрите преподавателки по музикално изкуство в Берлин – Анета Георг. Ще дойде у нас и ще направи тридневен клас, а предния ден ще направи открита лекция, за всички, които работят в бранша, относно нейната концепция за ползването на гласа. 

Имате ли тревоги относно традиционните Пловдивски джаз вечери?

Не, в никакъв случай! Това е фестивал, който е приемник на Пловдивските джаз вечери. Няма да се случва повече Пловдивски джаз фест. Международният джаз фестивал е продължението на пловдивските джаз вечери. 

В каква посока поемате след края на фестивала?

Имам албум, който записах и за който планирам да организирам представяне и най-вече срещи с публиката за промоциите и премиерите на този албум.  

Кога можем да очакваме премиерата на албума Ви?

Много ми се иска да стане в края на годината, но аз съм от хората, които изпипват всеки детайл. Важно ми е първо да приключим с фестивала. А що се отнася до албума – той е записан, остана само да изпипаме детайлите около организирането на самите концерти.

Лариса Илиева

Както сигурно вече знаете, в момента тече ХаХаХа ИмПро турне, което снощи посети Пловдив и остави у нас един страхотен спомен за великолепното представяне. 

Актьорите, които са създали трупата, са толкова талантливи, че за тях реквизита, сценария и репетициите са нещо ненужно. Единственото, което им трябва е партньорството помежду им и вие, като решаващи съдии. 

Именно в това е чара на всяко тяхно излизане на сцена. По всяко едно време нещо може да се обърка. Но именно за това се изисква силна воля, много опит, талант и разбира се, добри колеги, които да спасят положението, ако се наложи. :) 

За щастие, импровизацията в бар Баскиа мина като по вода... пардон – като по вино! 

Изумително е как петима души могат да боравят толкова сръчно с таланта си и освен това да се настройват за секунди един към друг. Очарователно беше и това, че съумяха да вкарат толкова различни роли в една посока на развитие и го направиха толкова блестящо, че публиката дори не забеляза колко трудно е това. 

Умишлено избягвам да ви преразказвам случилото се директно, защото една от основните идеи на трупата е да създадат всичко на момента и само за вас. Само за хората, посетили постановката и дали от себе си тя да се случи точно по този начин. Сякаш това е и причината всеки един, който някога е участвал в нещо подобно да не споделя подробности. 

А това според мен е напълно достатъчна причина, да се възползвате веднага щом имате шанса и да се включите в невероятното преживяване, което ще си спретнете заето с трупа ХаХаХа. 

Журито е избирало от общо 29 ръкописа, подадени в традиционния вече конкурс

Седем книжни издания ще финансира тази година общината в традиционния вече проект за подкрепа на пловдивски автори и важни за града писмени трудове. Журито на конкурса одобри стихосбирката на поета Иван Вълев „Лошо време“,  „Албум български икони – 15-19 век“, съставен от Градската художествена галерия, „Светът на Яворов“ на Стефан Памуком,  „Предисторически Пловдив. Въведение и архитектурно-археологически анализ“ на  Божидар Чапъров, „Копривщенските родове в Пловдив“ на Райна Каблешкова-Серафимова, романа на писателя Димил Стоилов „Невинни жени в Брюксел“ и „Когато Пловдив беше Меката на БГ рока“ на журналистката Добринка Димова.

Комисията тази година трябваше да оцени общо 29 ръкописи - 5 романа, 11 стихосбирки, два сборника с разкази, 4 чисто краеведски изследвания, детска литература и още редица разработки в сферата на изкуствознанието, литературната история, литературните изследвания, историческата литература, монографията и др.. Журито бе в състав  проф. Огнян Сапарев, Ангел Янков, Александър Секулов, Антон Баев, Младен Влашки, Владимир Балчев и Здравко Дечев.

Програмата за финансиране на пловдивски автори и важни за Пловдив издания е създадена през 2008 година по предложение на писателя и зам.-председател на Дружеството на пловдивските писатели Димитър Атанасов (1953 – 2014). От тогава до сега са проведени седем издания на Програмата, с едно прекъсване през 2009 г. До момента чрез нея е подпомогнато издаването на  близо 70 книги от различни художествени и публицистични жанрове. Повечето от тези издания впоследствие печелят големи литературни награди и обществено признание.

Според статута на Програмата всеки кандидатстващ проект може да разчита на финансиране от страна на Община Пловдив в размер до 3000 лева, като исканата сума трябва да е защитена с подробна оферта от издателството, което възнамерява да издаде съответния ръкопис.
По традиция всяка година Програмата стартира с голямо литературно четене на художествени текстове от книги, издадени с нейна помощ в предходната сесия. Това се случва в първия ден от Фестивала на книгата „Пловдив чете“ в културен център „Тракарт“. 
Експертната комисия, оценяваща постъпилите проекти е седемчленна и се състои от доказали се в своите области специалисти. Нейният състав се обявява след изтичане на срока за подаване на проектите, като се актуализира в зависимост от вида и жанра на постъпилите ръкописи.

С интересна статия под заглавие „Касите вече са отворени” Пловдив отново е в центъра на вниманието на немското издание taz. de /Die Tageszeitung/.

„Българският Пловдив е място с изключително богата история, с дълги традиции в изкуството. През 2019 г. градът ще бъде Европейска столица на културата”, се казва в статията.

„Съществува вечно съперничество между столицата София и древния Пловдив - вторият по големина град в България” – споменава изданието. „В момента победата удържа разположеният на 150 км в югоизточна посока от столицата - град Пловдив: през 2019 г. идва редът на победителя в състезанието за желаната титла, а именно Европейска столица на културата. Несъмнено видимите навсякъде пластове от хилядолетната история на града са наклонили везните. Там, в сърцето на града се намира античният стадион и откритите едва през седемдесетте години мраморни останки на римския театър, недалеч е огромната, наскоро ремонтирана средновековна джамия. Там са разположени и великолепните къщи на едрата буржоазия, предимно на еврейски и арменски търговски фамилии от 19 век, в които се тълпят туристи, на един от шестте хълма, които оформят картината на града, също както и комунистическите архитектурни изобретения.” 

„Потенциалът на града откъм специфични сценични пространства е вдъхновяващ, едно събитие като последния Оупън-арт-уикенд (Нощ на музеите и галериите) е съответно претенциозно и без съмнение доста иновативно събитие. Всички музеи са отворени 24 часа, хрумват им многостранни идеи и участват, когато български, австрийски, френски, американски куратори донасят изкуство в града, което съвсем не е им е чуждо”, продължава авторът на статията.

„Който все още мисли по стария начин и очаква облагодетелстване от всякакъв вид от горе, вече е загубил“ казва Веселина Сариева, галеристка и активна инициаторка на „Нощите/Пловдив“.

„Към тези, които са останали и отдавна имат международно реноме, като Недко Солаков, който превъзходно представя българското изкуство по света, спада и Правдолюб Иванов. Последната му работа с работно заглавие „Нагоре и надолу”- дървена конструкция от стълби върху високо, плътно изградено и фино разклонено скеле, води от две противоположни страни с тесни, стръмни стълби към опасна кулминационна точка, миниатюрно плато, на което няма място за друг. На въпроса защо не е напуснал страната както много други, той говори за свобода, за пропуснати възможности и за илюзии. Неговата творба се намира в ненапълно реставриран, впечатляващ, но поради архитектурната грандиозност трудно годен за използване хамам от 16 век, който в момента е приютил изложбата „Зрели и бесни“ на Сдружение „Изкуството днес” - Център за съвременно изкуство – Баня Старинна. Там са изложени творбите на хора на изкуството, които през 1990 г. са били млади, оптимистични и готови на всичко. Те са виждали мястото си в един глобализиран свят”, продължава изданието. 

„Това е точно онази генерация хора на изкуството, която – неофициално и основно - може артистично да трансформира митове и феномени от политиката, икономиката, обществото, културата и етиката на онези години и е достатъчно млада, за да насърчи донякъде в достоверна насока алтернативните разбирания. Това насърчава общинските политици. Те са въодушевени и запалени от идеята, и предпазливо отварят общинските каси. 

Все пак скоро Пловдив ще бъде културна столица!”, завършва статията.

От 24 до 27 септември в австрийската столица се проведе най-мащабното представяне на българско съвременно изкуство на престижния международен панаир viennacontemporary. Програмата на събитието включи тематична изложба, курирана от Яра Бубнова и Весела Ножарова; панелни дискусии и кратки разговори, курирани от Десислава Димова; исторически коментари за контекста в страната; специална публикация, разработена от Борис Костадинов и още много паралелни събития.

Основна част от българското представяне на панаира беше изложбата „Вариофокус – Артисти“, курирана от Яра Бубнова и Весела Ножарова. Изложбата показа работата на артисти, които не само създават стойностни произведения на съвременното изкуство, но и служат като неочаквани заместници на липсващите елементи, свързани с местни институции и артистична инфраструктура. Това са художници, които в повечето случаи действат още и като куратори, пищещи, организатори, мениджъри, дилъри и/ или колекционери на съвременно изкуство и изпълняват множество функции, необходими за правилното функциониране на художествения свят около тях.

В изложбата взеха участие над 50 български автори, с което „Фокус България“ се превърна в едно от най-мащабните представяния на българско съвременно изкуство в чужбина в последните години.  В изложбата присъстваха: Адриана Чернин, Александър Вълчев, Александра Чаушова, Алла Георгиева, Антон Терзиев, Боряна Росса, Боряна Венциславова, Даниела Костова, Destructive Creation, Емил Миразчиев, Димитър Солаков, Георги Димитров, Георги Ружев, Иван Мудов, Иван Костолов, Ив Тошайн, Ирина Георгиева, Искра Благоева, Калина Димитрова, Калин Серапионов, Камен Стоянов, Кирил Кузманов, Кирил Прашков, Коста Тонев, Красимир Терзиев, Лазар Лютаков, Лъчезар Бояджиев, Лубри, Любен Костов, Мариела Гемишева, Моника Попова, Миряна Тодорова, Недко Солаков, Нина Ковачева, Николай Занев, Олег Мавроматти, Петя Димитрова, Пламен Деянофф, Правдолюб Иванов, Самуил Стоянов, Светлана Мирчева, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стефан Николаев, Стефания Батоева, Стела Василева, Валентин Стефанов, Василена Ганковска, Вероника Цекова, Викенти Комитски, Вито Валентинов, Зара Александрова, Зоран Георгиев, Ясен Згуровски, Вальо Ченков, Войн де Войн.


Друга важна част от българския фокус на събитието беше паралелното на курираната програма видео представяне на резултатите от отворена покана към български артисти. Видео презентациите бяха избрани сред отзовалите се на отворена покана и включиха представяне на самите артисти, конкретни техни произведения, изложби, студиото и работата им като цяло. Видеата имаха за цел да отговорят на въпросите: кои са те, как определят изкуството си, какви теми и проблеми ги интересуват, какви материали и техники използват, какво е образованието им, как социализират работата си и в какъв контекст я представят. Видео изложбата постави задачата да се представи по-широка картина на това какъв е артистът днес, как рефлектира на обществото чрез своята работа, в какво се състои тя, какви са проблемите му и как се вписва в света наоколо.

Серия от дискусии се провед и около българския бар на художника Недко Солаков на теми предложени от кураторите Яра Бубнова и Весела Ножарова. "Икономика", "идентичност" и "производство" бяха в сърцето на полемиката относно състоянието на съвременното изкуство в България. Заедно с модератор и провокатор, участниците във всяка дискусия се опитаха да намерят отговори на важни въпроси, за които рядко се говори публично.

Програмата на събитието включи още много дискусии, разговори и срещи с художници и куратори, обединени от заглавието „OBJECTS MOVING MINDS IN SPACE“, и курирани и модерирани от Десислава Димова. Чрез сериите от разговори публиката имаше  възможността да се срещне на живо с ключови български автори и да се запознае с важнните за тях теми и проблеми. В рамките на дискусионнната програма бяха включени и панелът „Ключове към съвременното изкуство“ и разговори за различните проявление на българското изкуство днес. Беше осъществена и дискусия за колекциониране на българско изкуство с колекционерите Недко Солаков, Гауденц Б. Руф и Спас Русев.
 
„Фокус: България“ включи и специална публикация, която цели да отрази целия проект под формата на вестник, но и да запознае аудиторията с най-важните аспекти на българското съвременно изкуство. Публикацията е разработена по концепция на базирания във Виена български куратор Борис Костадинов и ще се разпространява безплатно напанаира viennnacontemporary.

Престижното представяне на българско съвременно изкуство на виенския панаир се реaлизира от фондация „Отврени изкуства“ и Sariev Contemporary и се осъществи с подкрепата на Министерство на културата, Гауденц Б. Руф (Цюрих, София), Национален фонд „Култура“, EVN Collection, Thyssen-Bornemisza Art Contemporary. Партньори по проекта са Български културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена, Ogilvy Group България, Pulsio Print.