Галерия Резонанс Ви кани на изложба скулптура и рисунки на професор Валентин Старчев

Откриване: 13 октомври (вторник) 2015 година от 18.00 часа

По време на откриването на изложбата ще се проведе дискусия на тема Монументите

Разговор с проф. Валентин Старчев за монумента „1300 година България”- Продължение

За паметника пред НДК се говори като част от комунистическото минало на България...

- Този паметник е много различен в сравнение с тези за съветската армия, защото всичките теми, които тълкува, се отнасят към 1300 години България. Той не е отнесен към социализма, а е направен само през този период. Неговите теми са повече обвързани към това пространство около НДК. Първата композиция е Симеон и книжовници, втората - Пиета, за жертвите, които са дадени през тези 1300 години, а третата е работникът, защото е имало градеж в края на краищата. Въпреки всичките катастрофи, войни, робства тази държава е просъществувала до днес.

Винаги е имало човек, който е съзидател и е работел. Това са темите на този паметник. Много е трудно да се каже, че е политически паметник. Той е политически, доколкото тази власт реши по нейно време да чества 1300 години и направи този паметник. Това е истината.

Имаше един връх с едно знаме, което някои го изтълкуваха като символ на върха на комунизма - не. Това е крило означава, че тази държава има амбициите да съществува и да се развива.

Как самият Вие определяте стила на паметника пред НДК?

- Всички паметници дотогава се различават от този, в Шумен, в Стара Загора... Те са от нов тип. Самата архитектура работи заедно с скулптурата за темата, докато по-рано се правеше пиедестал и на него се слагаха фигурите. Самата архитектура там е само пиедестал на фигурите. Новото след това беше архитектурата да бъде раздвижена и да символизира идеята, която носи паметникът.

Какви бяха отношенията Ви със социалистическия реализъм и неговите блюстители?

- По-различно работех. В моите работи има и деформации и пластически други трактовки на формата, които излизат извън обикновената натура, каквато е схемата на социалистическия реализъм. Една точност на натурата и преди всичко изява на темата. Моите неща са повече в едни пластически концепции, нови - на разлагане на формата, на нова форма, на нова конструкция във формата, нова образност на героите.

ИЗЛОЖБА „ПОЛЯЦИТЕ  В и  ЗА  НЕЗАВИСИМА  БЪЛГАРИЯ”

Българите са малък народ, но притежават неизчерпаем стремеж към независимост.

Изложбата се състои от 15 пана с фотографии, факсимилета и текст, които представят приноса на поляците в обединението и изграждането на независимата българската държава. Ескпозицията има за цел да обърне внимание на българската общност върху неизвестни факти за присъствието на поляци от различни професии в България. Разказва за участието им в техническия прогрес на България, както и за приноса им в образователната  и културната система на държавата.

Официално откриване на 16. 10. 2015 г. – 16.00 часа в присъствието на г-жа Катажина  Деда – Консул на Република Полша в България.

    Читалище Възраждане и галерия Възраждане Ви канят на среща с известния писател Николай Табаков на 14.10.2015 г. ,сряда, от 18:00 ч. Ще бъде представена най-новата му книга „ Византия “, като в разговора с него ще стане дума и за други негови книги, например – „ Няма да е все така “ – получила голямата награда на СБП за 2009 г. За автора и творчеството му щу говорят проф. Андрей Пантев и проф. Иван Божилов. 

Биография на Николай Табаков 

Роден съм на 13.11.1956 г. в село Мандрица, Ивайловградско. Българин, казват. Зодия Скорпион. (Все още ли вярва някой, че една дванайста част от човечеството си прилича сама на себе си?). Надали.

Поради доста скокливия авантюристичен дух на моите скъпи родители съм живял някак разпръснато по всички краища на България. Димитровград, Видин. По-късничко – наследствено мисля – в Смолян, Враца и София. Интересно разбира се, но някак без корен.

Сега прекарвам времето си също разделно. Между столицата и едно китно родопско селце, където съм горд притежател на къща. Не казвам кое, за да не се стигне до масови сцени, виночерпения и родопски песни. Не че е лошо.

Завършил съм така нареченото висше образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Българска филология. Естествено, поради литературни увлечения, да не кажа залитания. И с хероическата мисла, че рано или късно ще стана велик писател.

Рано? Или късно? Кога?

В желанието си да се затрупам с житейски опит и мъдрост (хайде сега) съм се захващал с всякакви странни работи. Всъщност, захващал съм се поради най-обикновен захлебващ недоимък защото след смъртта на баща ми – той почина на тридесет и три – у дома някак се опразниха рафтовете. Бил съм товарач на камион, професионален при това, строител, ръководител на строителни обекти, т.е. – техник, сръчен производител на тъжните видински гуми, дописник във вестник, издател. Всякакъв. Уверявам ви, това е крайно полезно. 

В момента ръководя едно издателство и в най-скоро време ще ми побелее косата от това.

Иначе пописвам. Проза. И всеки миг ще махна с магическата пръчица и ще ви покажа части от няколкото книжки, които съм изстрадал в последните петнадесетина годинки. (Не е чак толкова силна дума – коя ли? – защото за да пишеш проза се иска здрава работа, седене, пъшкане и така нататък).

Освен това имам твърдото намерение точно тук да заявя, да извикам ако е нужно, че пишешият субект е крайно улеснен от новите модерни времена. Няма никаква нужда да се прави на народен водач, да гръмогласничи и развява знамена. Не е нужно да бъде назидателен и поучителен.

Не му трябва тояжката на Учителя. От него се изисква съвсем просто нещо. Той трябва да опознае добре това странно животно – човека, да разбере неговите крайни екзистенциални нужди и вечни въпроси и ако може да „преведе“ в ясни примери някой и друг важен отговор. Или поне да постави така примера си, че да заинтригува неколцината отявлени почитатели на литературата, да ги накара да се замислят и да продължат още по-упорито да търсят отговор на питането „защо съм жив“.

Според мен, пет човека са напълно достатъчни.

И като ви поздравявам – и петимата – оставам ваш възхитен почитател. Досещате се защо.