„Кармина Бурана“ и „Болеро“ изпълниха Античния театър в една вечер

Великолепен спектакъл на танцовото и музикалното изкуство бе представен миналата вечер на сцената на Античния театър. Главните виновници за състоялата се красота на античната сцена са хора и оркестъра на Държавна опера Пловдив, както и невероятните танцьори от балет „Арабеск“.

Хладното време не попречи на публиката да се реди на опашки пред входа, а касиерите, продаващи билети преди началото на събитието бяха заобиколени от хора, дошли в последния момент. По време на целия спектакъл публиката бе затаила дъх и вперила поглед в грациозните балетисти и балерини от „Арабеск“. Истинска грация и изящество показаха мъжете и жените на сцената, а хореографията беше наистина вълшебна. Двете хореографки – Боряна Сечанова и Маргарита Арнаудова със сигурност впечатлиха цялата аудитория не само с класически движения и поддръжки, но и с леко хумористични елементи, които накараха публиката да се усмихне. Само на моменти имаше леки разминавания в синхрона на грациите на сцената, но имайки предвид сложността на хореографията, закъсненията със стотна са почти незабележили.

А какви танцови солисти само! Сякаш не танцуваха, а се движеха заедно с вятъра, който повяваше през цялото време. Рисковано е мъже да гледат нежността на балерините, защото съвсем лесно могат да се влюбят в очарователните им усмивки и премерените им, фини движения. Телата им се извиваха като шията на лебед под гласовете на солистите от операта Диана Василева, Стоян Даскалов и Михаил Пулиев.

Диригент на музикантите от Държавната опера бе Йонг Чил Лий от Южна Корея. Музиката, както винаги при представяне на музикантите от операта, бе превъзходна, а флейтите пренесоха зрителите в едно приказно и мистично пространство, в което феите бяха балерините, а прожекторите озаряваха нощното небе. Що се отнася до осветлението, то бе чудесно допълнение на цялото представление. Макар и лятото да е към края си, и вечерта да бе хладна, гостите на спектакъла останаха до края, за да се насладят на блаженото преплитане на опера с балет.

Представлението „Рибарят и неговата суша”, насрочено за тази вечер, се отлага, съобщиха днес организаторите. Причината е здравословен проблем на ключов човек от екипа на "Рибарят и неговата душа". До края на седмицата ще бъде съобщена новата дата, на която пловдивчани ще могат да го видят. Закупените билети ще важат и за новата дата. Авторите на спектакъла са извиняват за причиненото неудобство.

Арт квартала стана предпочитано място за снимки. От скоро кътчето с павета в центъра на града приютява не само фотографи и модели за фотосесии, но и музиканти, предпочели да заснемат видеоклиповете си на фона на цветните флагчета, окичили малките улички.

Точно в този момент текат снимките за видеоклип на любимците ни - Gypsy jazz project. За щастие, тази седмица снимките не са кичозни, с конфети и лъскави автомобили. Единствения реквизит на музикантите, огласяващи ул. „Христо Дюкмеджиев“ в момента са столовете, на които някои от тях са седнали.

Минувачи се спират, за да се насладят на гжипси джаза, а хората от съседните заведения и тераси аплодират джем сесъша на музикантите. Същевременно детски смях огласява ъглите на улиците, докато малчуганите се опитват да танцуват на ритмичната музика. Настроението е приповдигнато, допълнено с много усмивки. 

По това време в Париж, Лондон и Виена дори не били чували, че има такава напитка

Владимир Балчев

Твърди се, че първото кафене било отворено в Мека през ХVІ в. Хаджиите бързо го разнесли из Арабския полуостров, Египет, Сирия и цяла Турция. Това ще рече, че някъде по същото време горещата напитка намерила свои почитатели и във Филибе, т.е.  Пловдив. Дълго време се смятало, че парижкото кафене „Прокоп” е най-старото във Франция.  През ХVІІІ в. то често било посещавано от Жан-Жак Русо, Волтер и други известни интелектуалци. През ХІХ в. негов редовен посетител бил великият Виктор Юго. Истината обаче е друга –  през 1654 г., когато в Париж още не били чували за кафето, жителите на Марсилия вече имали свое заведение. Първото кафене в Англия е отворено през 1662 г., а през 1675 г. имало вече толкова много кафенета, че крал Карл ІІ се уплашил за последствията и ги затворил.  Първото кафене във Виена е от 1683 г.

Все още не са открити документи за ранните кафенета в Пловдив. Предполага се, че най-старото е било в  просторния двор на Куршум хан. Входът на грамадната каменна постройка бил откъм днешната улица „Райко Даскалов". Нещо като крепостна порта с яки зи­дове и непристъпна вра­та, укрепена от масивни­те глави на 500 ковани болта. Кафенето се нами­рало в средата на вът­решния двор, настлан с каменни плочи - малка едноетажна постройка с два входа. Ароматът на прясно смлените зърна отвеждал към десет ка­менни стъпала. Вътре имало две помещения - в едното масите очаквали посетителите, в другото светела жаравата от спе­циално доставените стрелчански дървени въг­лища. Над огъня били на­редени джезветата.

Вратата на прочутия Куршум, изложена в Етнографския музей, 1960 г.Това било светилището на прочутото синджирлия кафе, за което с възторг говорели дори познавачи­те край Босфора. Посто­янните клиенти просто сядали и чакали горещата напитка по техния вкус и табиет. Новите трябвало да обяснят какво точно искат. Много и много го­дини се извъртели, вкусо­вете не се променяли. Из хана се появили пожарогасители, железни каси, канцеларии на застрахователи и банкери, та дори най-новите ев­ропейски велосипеди. Промени, които подсказ­вали, че настъпилият XX век ще преобърне живота на хората. Модерното време обаче нямало власт върху кафето. Жа­равата постарому нагря­вала опушените джезвета, каймакът заплитал гъст синджир, както било от незапомнени времена. Преди войните заведени­ето се държало от арме­неца Артин.

Тъй като в хана имало към 40 кантори и магазии, кафеджията измис­лил оригинална система за известяване. Едно пиринчено звънче над вра­тата му било свързано с паяжина от телове и ка­напи до различните стаи. Дръпне ли се канапът един път, значи звънчето известявало, че  банкерът Богдан Хаджикалчов е на зор. Знае бай Артин вкуса на чорбаджията и веднага слага джезвето. После намества на таблата ка­фето и чаша вода, пооп­равя се и бърза да отнесе напитката. Звънне ли се повече пъти, значи друг клиент припира. Колкото повече удари отброявало звънчето, толкова по-нископоставен бил мющерията. Съдържателят се обръщал към калфата и момчето хуквало с по­ръчката...

Цялата статия можете да прочетете в Под Тепето

Вокалистът на група D2 има големи надежди за пловдивските банди

Конкурсът за училищна банда „Голямо междучасие“ започна националното си турне от Пловдив. На сцената, разположена пред Община Пловдив, се изявиха 4 пловдивски групи. Разбира се, имаше и гости от близките градове. Градовете Хасково, Нова Загора и банда от Ямбол, специално пристигнала за концерта, показаха какво могат учениците.

Фронтменът на една от любимите БГ банди – D2, Деян Каменов, сподели, че по негово мнение пловдивската сцена е най-силната в страната за млади таланти. Поради тази причина Дидо има и високи очаквания от групите. Смятам, че Пловдив е град, който помага на младите групи да се развиват и им дава сцена за изява, допълни той. 

На площад „Стефан Стамболов“ се събраха десетки ученици и родители, дошли, за да подкрепят любимите си музикални банди, приятели и съученици. Тийновете очакваха и D2 да се качат на сцената, но за съжаление това така и не се случи. За сметка на това, техните връстници показаха музикалните си умения. Някои от бандите се справиха чудесно, от други има още какво да се желае, но самият факт, че децата се занимавам с музика от ранна възраст е особено обнадеждаващ.

Самият конкурс „Голямо междучасие“ все още продължава и имате само още един ден, за да гласувате за любимите си групи в сайта на D2 - http://www.d2band.com/