100 процента от археологията от Форума на Филипопол ще бъде разкрита и ще бъде превърната в подземен музей. А над него нея ще има архитектурен килим, който ще се простира от бившия Партиен дом до началото на Главната улица, около цялата Поща и Цар-Симеоновата градина до Гладстон. Такава ще е визията на Площад Централен след пет години, когато трябва да бъде завършен може би най-гигантският проект за града ни в последните 30 години. След жури и общественост, и администрацията одобри предложението на португалското студио FORA за нова визия на сакралното градско пространство. Комисиите в общинския съвет и Експертния съвет посочиха и избраха именно проекта на Фора за реконструкция на площада. Вижте филмчето на самото портогалско студио за това- как точно ще изглежда Централният площад във видеорубриката ни по- долу.

Една съботна сутрин през септември миналата година Альоша осъмна с развят червен плащ и черна маска на лицето. Промененият имидж на съветския страж на Бунарджика предизвика разнообразни интерпретации и полюсни реакции. Оприличаваха го на византийски император, на Зоро, на престъпник... Някои оцениха артистичната акция, други на секундата заклеймиха „вандалския акт“. Всички обаче бяха единодушни в едно – недоумението как е сторено. Част от мистерията ще бъде разкрита за първи
път в уникалните кадри, предоставени  на Нощта на музеите и галериите от Атанас Куцев. Ще видите и интервю с авторите на тази и още ред паметни градски интервенции. Вижте за пръв път в КАПАНА.БГ как е станала цялата работа. Клипът е качен долу в рубриката ВИДЕО на сайта ни!!!

ЮБИЛЕЙНА ПРОГРАМА ЗА ДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ НА НОЩ ПЛОВДИВ 2014

12 и 13 септември 2014 (петък и събота)
От 19:00 до след полунощ

Куратори: Авторски колектив за фондация “Изкуство – Дела и Документи”

«Защо не трае тая нощ да стане двойна нощ…»
Сафо
 
В рамките на десетата „Нощ на музеите и галериите – Пловдив“ фондация „Отворени изкуства“ инициира организирането на специална юбилейна програма. Тъмната страна на нощта се разполага по маршрут от Алтернативната карта на Пловдив, като кураторската концепция е дело на фондация „Изкуство – Дела и Документи“. Събитието събира в един проект международно известни художници, майстори на занаятите, музиканти и публика за изобретателно, непредубедено, безстрашно и неуморно търсене на тъмната страна – на нощта, Нощта, изкуството и града.

Избраните произведения предлагат преживяване отвъд впечатляващато, зрелищното или лесно обяснимото. Те предизвикват публиката да преосмисли ролята си на зрител и очакванията си за изкуството.

Тъмната срана на нощта е път – през Пловдив, през преживяването на творбите, през устойчивостта на зрителя да се фокусира точно в полунощ. Поетично-мистично-социално-исторически маршрут, който изисква нито повече, нито по-малко от всички ресурси на душата.
Куратори: Творчески колектив Фондация „Изкуство – Дела и Документи“

Тъмната страна на Нощта се обръща към неизвестностите, към залога, че в тъмното има черна котка, към сенките, които се сливат в тъмнината и комуникацията с нощните сили. Изкуството тук е същинският медиум, без да разказва, без да обяснява себе си и да анализира. Произведенията търсят смисъл извън рационалното, политически коректното, актуалното и обяснимотото. Поредицата събития са път – през Пловдив, през произведенията, през устойчивостта на зрителя да се фокусира точно в полунощ. Поетично-мистично-социално-исторически маршрут, който изисква нито повече, нито по-малко от всички ресурси на душата.

В Тъмната страна на Нощта се осъществява мистичният съюз между изкуството и всяка друга мания, слабост, ексцентричност, която мами, съблазнява и дразни човека. Тъмната страна е не само алтернатива на Нощта, но и на града. Маршрутът й чертае друга картография, извън обичайната Нощна ос на движение. Тъмната страна е начин на самопознание, спускане в низините, отклоняване от пътя за превъзмогване на телесното и трайното. Тъмната страна е вид просветление за смисъла на Нощта, в която изкуството е най-близо до хората.

Разположен в шест локации от Алтернативната карта на Пловдив, проектът е потопен в сянката на подсъзнателното, където действат не указания, карти и стрелки, а само интуицията и инстинктът за изкуство.

Фондация „Изкуство – Дела и документи” е основана през 2008 г. като първото и единствено до момента професионално обединение на куратори в България. Дейността й е свързана с представяне и популяризиране на съвременното изкуство. В портфолиото на фондацията попадат самостоятелни проекти, реализирани в последните години от нейните основатели, и съвместни проекти, между които „След 15 минути всички ще сме в бъдещето“ – Седмица на съвременното изкуство, Пловдив, „По следите на загубеното време“, „Изкушението чалга“ и др. Сред проектите, реализирани от фондацията, е и онлайн изданието за култура и критика „Блистер“.


С участието на:
Пиер Бисмут с Пистамашина
Лъчезар Бояджиев
Рада Букова
Иржи Франта и Давид Бьом
Лорънс Вийнър
Десислава Димова
Норман Лето
Регионална задруга на Майсторите (Георги Томов, Иван Ангелов,Жени Микова-Паунова, Симеон Паунов, Мария Митева)
Мишел Найсмит
Карл Палм
Камен Стоянов
Стелян Стелянов
Крейг Хевънс


Локации:
Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“, ул. Гладстон 70
Тютюнев склад, ул. Екзарх Йосиф
Кино Космос, ул. Гладстон
Квартал Капана, Площад Марукян, Кв.Капана; ул. Георги Бенковски и ул. йоаким Груев
Улица Отец Паисий
Евангелска съборна църква, ул. Лейди Странгфорд 21


Програма и творби:
www.night.bg/bg/anniversary-program

Сменя шест чиновнически кожи в Сако от велур

Пиесата на Стратиев оживява отново утре като призив за пробуждане, тъй като е чудовищно актуална и днес, 30-години по-късно 

Когато загубим чувството за срам, българската ламя става годзила, каза режисьорът Борис Панкин

Шест чиновнически кожи за ролите на шест различни злодеи зад бюра ще смени големият Кръстю Лафазанов утре вечер в Дома на културата. Той ще играе лошият държавен служител в целия му спектър в спектакъла Сако от велур по пиесата на Станислав Стратиев на режисьора Борис Панкин.  С предпремиерата на новото заглавие на пловдивския театър ще се открие и фестивалът Сцена на кръстопът. Освен режисурата Панкин е автор и на мултимедийната концепция, реализирана от художника Калоян Панов- Паното. Артистичният отбор, който утре публиката ще има шанса да види, е меко казано пъстър- добрите герои са Тони Минасян и съпругата на Лафазанов- Елена Начева. На сцената ще излязат още директорът на Драмата Кръстю Кръстев, Тодор Дърлянов, Димитър Банчев, Красимир Василев, Мария Генчева, Елена Кабасакалова, Симеон Алексиев, Светлана Мановска, Димитър Димитров, Тодор Генов, Иванка Димитрова, Елица Захариева, Тихомир Кутев, Вангел Апостолов. Най-малкият актьор е Александър Секулов- младши.

Утре ще видите история за една хипертрофирала държава, в която живее един нормален човек. Темата е изключително актуална и днес. Сами ще прецените дали нещо се е променило в сблъсъка между действителността от преди 30 години и настоящето, каза драматургът Александър Секулов и сякаш сам подсказа какво ще открием. Разлика няма!

Повече от година се опитваме да съберем екипа за това представление. Резултатът днес е компания от актьори от всички поколения. От малкия Алекс до доайена Тодор Генов на една сцена. Ще видим дебюта на последната реколта на НАТФИЗ Тодор Дърлянов и Димитър Банчев- двама господа, които джентълменски се съгласиха да се дублират. Самото сако от велур, носено от толкова велики актьори, е на гърба на Тони Минасян. Ще видите и студентите от ПУ Елица Захариева и Иванка Димитрова. В спектакъла няма декор- сценографското решение и костюми на Петър Митев са друг тип интерпретация. Музиката на Пламен Мирчев- Мирона е оригинална, писана специално за постановката. Както и мултимедията е рисувана за нея, разкри детайлите около Сако от велур режисьорът Борис Панкин. След което припомни думи на чиновника (Кръстю Лафазанов) към Иван Антонов (Тони Минасян): Днес никой не си поправя грешките, а прави по пет нови, за да ги прикрие.  Идвайки насам минах през главната, където има разположени едни красиви, шарени шатри, визира предизборните павилиони Панкин. Там видях щастливи и празнуващи хора, пият, ядат, раздават кибрити. Цари едно пълно безсмислие. Сякаш нищо не се е случило в последните година-две. Може да сме загубили всичко, но когато загубим чувството за срам, българската ламя става годзила, каза Панкин. Той прави третото си Сако от велур. Но твърди, че тази пиеса не е звучала по-чудовищно актуално.

Кръстю Лафазанов дойде със сакото на последния си образ в спектакъла- шестият, най-зловещият чиновник, върху ревера на което червенееше гордо медал за особени трудови постижения. Чиновникът е основната машина, която мачка обществото. Ролите ми са смешни, но наистина зловещи. Искам да накарам хората да видят силата на бюрокрацията. Мъча се да осмея чиновника, но и по някакъв начин да го предизвикам. В крайна сметка всичко, което правим и всичко, което се случва, дава някакъв отпечатък, каза Лафазанов. И даде пример за бюрокрация със състоянието, в което се намира в момента пловдивския театър година след пожара. Утре откриваме Сцена на кръстопът, но къде е сцената? Няма я. Защо? Тъй като някой в някой кабинет е направил или не е направил нещо. Ние продължаваме със сезифов труд да търкаляме камъка към върха, но точно под него нещо ни бута и пак се озоваваме в подножието. Ще ми се с този спектакъл, а и с всичко, което правим, да събудим чувството за борба у хората. И помнете- никаква, никаква толерантност, данъкът трябва да се плаща, влезе рязко в кожата си Лафазанов.

Пиесата не е за чиновника, а за обикновения човек, като се надявам все пак някой чиновник да я гледа. Смятам обаче, че трябва да вървим с усмивка напред, оптимист е половинката на Кръстю-  Елена Начева.

Не бива да бъдем толкова спокойни при всички филми, в който ни вкарват. Да, много сме толерантни, но има моменти, в които не бива да сме такива, каза директорът на Драмата Кръстю Кръстев, който е и част от актьорския състав в Сако от велур.