Капана.БГ

Капана.БГ

Сряда, 03 Септември 2014 03:00

Приказката започва!

Стартира фестивалът „Двама са малко – трима са много” & TheatAir 2014

Приказка на всяка крачка ще откриват пловдивчани от днес в града. Това ще предложи стартиращият тази вечер ХХІ Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много” & TheatAir 2014. Организаторите на едно от най-цветните събития не само в Пловдив, но и в цяла България, са поканили гост артисти от Италия, Испания и Унгария, които ще превърнат града в една гигантска сцена. Това ще се случи с програмата на TheatAir 2014. За нас днешното начало е радостно вълнение, но и времето също е развълнувано и няма търпение да покаже всичките си приказни лица – слънце, дъжд, вятър, гръмотевици – истинска приключенска история. Ето защо, с благодарност към специалната подкрепа и приятелство на прекрасни личности, които придават смисъл на нашия град като истинско културно средище, казват организаторите, за да анонсират, че ще се съобразяват с времето навън.

Събитията стартират от сцената на Държавен куклен театър Пловдив с официалното откриване на програмата от Двамата са малко-трима са много” с красивия спектакъл „Грозна приказка”. Завесите се вдигат точно в 19ч.

Програмата от TheatAir 2014 пък стартира точно в 17ч. с улична клоунада от Испания- Хилтоф.При дъжд, клоунът ще ви очаква на втория етаж на Кино Космос. В 18ч. стартира така очакваното шествие на гигантските кукли на кокили. Артистите от Театър на огъня и сенките ще минат по цялата Главна в шеметни костюми и импровизации. Пак в 18ч. ще на Римския стадион ще замръзне живата статуя Ащон Ка. Ако вали, можете да откриете артиста във фоайето на Кукления театър. Половин час по-късно, на улица „Христо Г. Данов” стартира спектакъла на италианския Маг Фофичино  „Магически балони над седемте тепета”.  Празник продължава в 19,30 ч. с BushWhackers. Вместо на открито на площадчето на Железарска в Капана музикантите ще забият в клуб Библиотеката.

 

 

Класиката е музика, която се нуждае от старание и от страна на слушателя, смята виртуозът

Не трябва да взимаш нещо високо и да го сложиш на по-ниско ниво, за да бъде привлекателно и разбрано, препоръчва той

Да свири пред пловдивска публика в града ни дойде Кристоф Конц, смятан за един от най-виртуозните млади цигулари на съвремието. Тази вечер роденият през 1987г. солист на Виенската филхармония, диригент и камерен музикант  откри със съвършената си стара италианска цигулка и още по-съвършения звук, който изведе от нея, Есенния салон на изкуствата на Античния театър. Кунц пристигна вчера в града, като веднага след настаняването си в хотела отиде на репетиция на древната сцена. Конц е роден в германския град Констанц в семейство на музиканти. Следва в Университета за музика и сценични изкуства във Виена и остава там. Виртуозът пред Паулина Александрова за КАПАНА.БГ.

Споменахте, че сте свирили с музикални насекоми при репетицията си снощи, какво имахте предвид?
В мига, в който вчера вечерта излязох на репетиция във великолепния Античен театър и засвирих с цигулката си, около мен се появи множество от инсекти, които свиреха с мен. Те буквално се радваха на присъствието ни там, на тази сцена. Сякаш танцуваха. Тук и насекомите ви са музикални, това имах предвид. 

Великолепният филм, носител на Оскар „Червената  цигулка”, ли е стартът на кариерата ви?
По-скоро това е моят голям дебют. Да, участвал съм в концерти и преди това, но „Червената цигулка” беше първият и единствен филм, в който съм участвал. Тя проправи пътя. Аз участвах във втората история от лентата- тази от Виена. Аз съм малкото дете, което има лоша съдба, трябва да свири пред барон, но накрая умира от сърдечен удар на прослушването. Но аз все пак идвам от музикално семейство, в което съм най-малкия и винаги сме си правили концерти заедно, така че от невръстна възраст съм свикнал с живите изпълнения.

Свирите на изключителна цигулка „Джузепе Галиано” от 1762 г., предоставена ви от Виенската филхармония. Има ли тя подобна история и съдба като инструмента от „Червената цигулка”?
Не съм търсил подобна история, но предполагам, че няма. Всъщност свиря на един много стар и ценен инструмент. Той е на 250 години и е от стар италианска майстор. Гордея се с факта, че мога да свиря на нея, а е в ръцете ми от почти пет години и вече съм изградил изключително близка връзка с нея.

Как стигнахте до лъка въобще?
Родителите ми са музиканти, брат ми и сестра ми също, а аз винаги съм показвал любовта си към именно този инструмент. Когато бях на едва две годинки и половина получих цигулка за подарък от баба ми и дядо ми. Тя беше най-скъпият ми подарък и буквално не се разделях с нея. Когато навърших 4 започнах уроци и така започна всичко. За родители ми беше лесно да видят любовта ми към инструмента и да ме напътстват в именно тази посока.

Знаете ли нещо конкретно за българската музикална сцена?
Бил съм тук вече няколко пъти – свирил съм в София и в Стара Загора, така че поназнайвам няколко неща, а след пловдивския концерт ще знам още повече.

Одобрявате ли модернизирането на класиката?
Честно, аз съм много консервативен и осъзнавам колко е важно да се промотира класическата музика на младото поколение, но тя трябва да бъде показана като чиста класическо изкуство, като метафизика. Не трябва да взимаш нещо високо и да го сложиш на по-ниско ниво, за да бъде привлекателно и разбрано. Идеята тук е да вдигнеш публиката именно горе, на високото ниво. Намирам за проблем в класическата музика тези дни, че ти отнема много време и искрено старание, за да я разбереш всъщност. Нашето общество не харесва това, то иска нещо лесно. Например, би било трудно да четеш Шекспир, ако не знаеш нищо за него. Самият му език на изразяване е по-различен, така че трябва да се подготвиш предварително. Така е и с класическата музика. Това е музика, която се нуждае от старание и от страна на слушателя. Това е бариера, която трябва да прескочиш. Старанието си е напълно заслужаващо, но трябва да се напънеш, за да го постигнеш.

Харесвате ли със синините по врата си?
Ако не се упражнявам месец – ще бъде зле, защото ще изчезне, но ако го правя постоянно- всичко е наред. Но и това не е константа. Промених позицията си на свирене, така че се променя и облика на синината.

Коя е най-интересната аудитория пред която сте свирили?
Навсякъде е коренно различно и е много интересно ако можеш да видиш именно тези разлики в публиката. Голям късметлия съм, че живея във Виена, защото публиката там е с широки познания в тази сфера – знаят и се интересуват много от този тип музика. Но е интересно да видиш различните реакции на хората по целия свят и когато си на сцена го усещаш много силно. Дори преди аплаузите – колко концентрирани са, какво внимание обръщат – всичко се усеща от сцената.



Стотици откриха Националните есенни изложби, манифестация от усмихнати хора по калдъръма

Днешният художник е направил своя обект себе си, отстранил се е и наблюдава своите рефлексии към живота, представи осемте творци в изложбите проф. Даниел

Осем отстранени системи се събраха в Стария град, за да открият Националните есенни изложби в първия ден от септември. Работите на творците Десислава Костадинова - живопис, Десислава Унгер – графика и рисунка, Елена Яневска – скулптура и фотография, Емил Бачийски - скулптура, Константин Костов - живопис, Петър Минчев - живопис, Симеон Симеонов - скулптура, Филип Попов – графика привлякоха вниманието на стотици увлечени от изкуството пловдивчани и гости на града. Поне според много художници от града на тепетата, стартът на есенните изложби не е бил пред толкова голяма публика от много, много години. Вдъхновяващо, коментираха гледката на многото млади и усмихнати хора майстори на четката в двора на Балабановата къща, откъдето стартира и най-старият арт форум у нас.

Някои от творците, които вчера се представиха пред публиката,  живеят и работят зад граница, където имената им се носят от уста на уста в арт средите. От вчера те вече са част от културния живот и на Пловдив. Има един запомнящ се дебют- на изключително талантливата Десислава Костадинова, завършила при проф. Андрей Даниел. Нейните работи впечатлиха особено много  нейни колеги, критици и ценители. 

Преди 70-та година бях с моите родители на първите си есенни изложби. Въпреки, че говорим за години, далеч предхождащи 1989г. , действително изпитвам носталгия към усещанията, които ни внушаваха тези културно-художествени събития, защото чувствителността ми към свободни територии и действия беше невероятно силна и съзнанието, че тук става нещо въпреки конюнктурата и институциите. Тук се опиянявахме и духовно, и буквално. Разбира се през годините Есенните изложби в Стария град се превърнаха сами в институция, в началото неформално, а после, както се казваше, и водеща републиканска проява в културната политика на творческите съюзи. Да, някога държавата успяваше да институционализира всяка неформална проява на свобода и творчество чрез буквалната покупка на творбите и техните автори. Но чарът на това свободно пространство в Стария град някак си пазеше от прекомерни предателства и стимулираше експерименталния характер на изложбите. Усещането, че пловдивските изложби бяха станали своеобразна лаборатория на новото българско изкуство събираше огромна публика от цялата страна и някак консолидираше съвременномислещите интелигентни хора на България.
Мислех си на скоро за цялата тази несигурност в топографията на културните ни центрове. Редица национални музеи, галерии, театрални и кино салони се разместват периодически така, че традициите на съответното място се забравят и изчезват, а с тях изчезват и цели ценностни системи. Нали културата е приемственост? Как да я запазим, ако късаме непрекъснато нишката? Казвам всичко това, защото, слава богу, топографията на изложбите в Стария Пловдив е непроменена близо 50 години. Това наистина прилича на културна традиция, за което искрено поздравявам пловдивчани , които я бранят и поддържат въпреки това плъзгаво и лъжовно време, каза на откриването проф. Андрей Даниел. 

Тази година мотото на изложбите е "Отстранени системи". Събрана е една пъстра компания от пластици, живописци, скулптури, графици, които според куратора Галя Лардева дават идея за тази съвременна художествена методология. Живеем в бързо време. В рамките на един човешки живот се случват и сменят цели епохи. Нуждата от различни методи за улавяне на менящия се смисъл е наложителна. Модернизмът от оня ден бе сменен вчера от постмодернизма, но днес е друго. Какво е то? Ако Модернизмът се хранеше от супер-егото и смелостта на художествената личност, то Постмодернизма със своите коментари превръщаше откритията на Модернизма в парадоксални притчи. Днешният художник май е направил своя обект себе си, отстранил се е и наблюдава и анализира своите неочаквани, но понякога и съвсем закономерни рефлексии към живота, изкуството, философията, религията. Като едно огледало, надарено с памет, знания и чувства, той уж отразява видяното, но то е силно деформирано от това интелектуално присъствие. Резултатът може би е нов автопортрет на човечеството, попаднало в новите времена и пространства на 21-вото столетие. Представените днес и тук автори, различни по възраст и художествена стилистика, все пак като че ли са обединени от този съвременен патос на отстраняването. Изследването на собствените рефлексии, асоциации, усещания и размишления по повод новия свят, в който така бързо попаднахме може би създава един образ на този свят, образ одухотворен, очовечен, необходим, за да продължим на някъде, допълни проф. Даниел.

В петък ще стане ясно и кой ще бъде Европейска столица на културата а през 2019г. Само преди два дни тук беше част от комисията, която оглеждаше и дойде да се запознае с нашия град. Националните есенни изложби бяха и ключов елемент от посещението, защото по това време те се подреждаха. Първата стоп-спирка беше разбира се Стария град. Благодаря ви и за това, че се включихте като част от презентирането на града, обърна се към художниците и събралата ги в едно дама Галя Лардева зам.-кметът по културата Стефан Стоянов.  

За музей на колажа под тепетата помечтаха десетки творци

 

Паулина Александрова

 
Изложбата „Квадратът” се откри вчера. Тя е финалната изложба на осмото издание на международния симпозиум „Арт колаж”, посветен на Акулина Попа – един изключителен художник, дълбоко свързан с нашия град.

 

 

 

Събитието се откри с думи за Акулина и минута мълчание в нейна памет. Усмивката на Акулина и онази сърцатост на художника се предават в целия този симпозиум, каза кураторът на експозицията  Маргарита Джарова. Всички, които са познавали художничката или нейното творчество също произнесоха много дълбоки думи за нея, изпълнени с любов и възхищение.

 

 

 

 В изложбата участваха Абд А. Масуд  от Йордания, Антра Ивдра от Латвия, а български представители са Иван Велчев – Йово, Лаура Димитрова, Митко Железаров, Нели Тодорова, Стоян Куцев, Янко Василев, Антония Маринова, Венета Маринова, Деляна Димитрова, Георги Урумов, Сашо Савов и Панайот Панайотов – Пане. В рамките на 10 дни те са изработили невероятните колажи, на които станахме свидетели вчера. Всеки по различен начин бе представил квадрата според собствените си естетически виждания, усет и интереси. Върху квадратните платна можеха да се видят всякакви материали – хартия, боя, дърво, дантели, копчета, платове и т.н.

 

 

 

Всички участници получиха приз. Първи по ред и може би най-развълнуван от всички бе Абд А. Масуд.  Той участваше в изложбата с три квадрата, в които се подвизаваха колажи, чиито фонове бяха  калиграфии.   Първият „Стари ръкописи” представяше старинни текстове на арабските истории от 1001 нощ. „ One day in Vienna” пък е творба, вдъхновена от града, в който живее артистът в момента. Колажът е изработен от фотографии и рисунки от виенски вестник и включва изображения от всички рубрики – зодиак, кръстословици, криминалета, новини, клюки и т.н. Третият – „Карта на света” представляваше разкъсана световна карта, отново върху калиграфски фон. Абд А. Масуд сподели, че се опитва да представя това старо изкуство калиграфията по един нов, модерен и артистичен начин. Получавайки своя приз, той бе изключително развълнуван и както повечето си колеги изрази огромното си възхищение от Пловдив и благодарност, че е имал възможността и удоволствието да работи тук.  Всички останали също изразиха възторга или дългогодишната си любов към града под тепетата, а много от тях и надеждата, че скоро в Пловдив може би ще се направи първият музей, посветен на изкуството на колажа.

 

 

 

След награждаването гостите се насладиха на коктейл и хубава музика в компанията на артистите.

 

 

Изложбата Несъгласие се открива на 5 септември

20-ото юбилейно издание на Седмицата на съвременно изкуство стартира на 5 септември в традиционния си дом- баня Старинна. Там ще бъде открита изложбата Несъгласие, която събира 15 автори от България и чужбина. Куратор е Яра Бубнова. В Центъра за съвременно изкуство ще видим работите на Хито Щерл /Германия/, Пипилоти Рист /Швейцария/, Кристиан Янковски /Германия/, Что делать? /Русия/, Недко Солаков и  Димитър, Лъчезар Бояджиев,
Красимир Терзиев, Кирил Кузманов, Миряна Тодорова, Кирил Прашков, Eмил Миразчиев,
Вадим Фишкин, Искра Благоева, Лада Наконечна.

Ето какво казва кураторът Яра Бубнова за Несъгласие:  Названието на проекта отпраща към правно понятие, иначе с множествено значение, разграничаващо престъпното от непрестъпно действия. Случващото се „по взаимно съгласие“, изобщо наличието му, обикновено означава, че всичко е наред. Ако, обаче, осъщественото между двама или повече участници е в негово отсъствие (или несъгласие), значи нещо куца и нормите за хармоничен обществен живот са пристъпени – често отвъд правно приемливите граници.

Все пак, дори при ясно изразено несъгласие между двама или повече души, общности, партии, държави или каквито и да е противостоящи сили, те в повечето случаи са принудени независимо от това да са заедно. Законът притежава способността да урежда „несъгласията“ на правни (незадължително хуманни) нива... Но действителността е, че на хората често им се случва да не са съгласни един с друг и при все това да са принудени към съвместно съществуване.

Така погледнато, идеята на проекта стъпва на настоящето състояние на българското общество. Макар положението в България през последната година да има свои специфики, то до голяма степен не я прави различна от други страни по света – помислете за Египет, Турция, Гърция, Румъния, Украйна, Русия, САЩ, Бразилия, Испания, Тайланд и достатъчно други. По един или друг начин, по разнообразни причини и при голям диапазон на тълкувания, през последните няколко години множество държави се изправиха пред вълни от протести и масови изблици на несъгласие между хората заради начина, по който се чертае животът им и се движат страни им. Информацията за подобни граждански движения, поставящи под съмнение съществуващите порядки, управлението, строежа на обществата, е като широко разляла се чрез медии, социални мрежи и понякога преки участници река. Събитията в други, не само собствените страни, се превърнаха в част от всекидневието.

Състоянието на несъгласие изглежда да ни е обградило – несъгласие между народ и държава, между разнообразни групи, между хора и правителства, корпорации, политически партии и т.н. Изглежда още, че се е превърнало в перманентно, станало е част от живота – сценарият на протеста, на несъгласието/недоволството заприличва на постоянна черта в обществения живот на т.нар. демокрации, макар различията между тях да са значими. В миналото, преди 1989 година, когато светът бе разделен според биполярния модел на два противостоящи си „лагера“, говорехме за „мирно съсъществуване“ на двете враждуващи системи – социализма и капитализма. Доста време изглеждаше, че една от системите е спечелила. Сега се оказва, че капиталистическата система на свободен пазар и парламентарна демокрация преживява процес на предефиниране. И дори глобалната финансова криза от 2008 г. да е вече в миналото (без ясен отговор кой е понесъл цената за превъзмогването й), далеч не е сигурно, че моделът на представителната демокрация е намерил своя „втори дъх“. Напротив, той продължава да е под натиск на фронта на „представителността“, макар и не на този на „демокрацията“. Недоволството от ниското ниво на гражданско участие в процеса на взимане на решения е, изглежда, водещето течение, споделяно от всички протестни движения през последните 2-3 години. Отгоре на това има и случаи – валидни поне за България, на несъгласие между самите граждани по отношение на нужното да се направи.

Именно към това състояние на недоволство, към живота при отсъствие на съгласие, бихме искали да насочим изложбения си проект. Усещането за консенсус в обществото застава като желана цел. Такова все пак отсъства. Много по важно се оказва да изследваме възможността за живот без съгласие, с други думи – при „взаимно несъгласие“.

Изложбата ще изследва състоянието на несъгласие в различни сфери и под разнообразни форми:
- съществуването на политически апатия и активност – и двете основани на недоверието във властта и лидерството от всеки вид;
- неудовлетворението от икономическия модел – несъгласието с разпределението на обществени блага, липсата на социални равенство и отговорност, изместването на производства и изключването както на стари центрове, така и на хора от всички слоеве на обществото;
- реставрацията на ретроградни и ултра-консервативни ценности по отношение на пола, религиозните свободи и толерантността, загубата на секуларна свобода и влиянието на религията в светския живот;
- недоволството от образователните системи, отсъствието на достъп до образование и съмнението в налаганите от него ценности;
- несъгласието с управлението изобщо, с ценностната система на обществото, с правилата и законите, облагодетелстващи единици пред мнозинството, отсъствието на етичност в социаолния и политически живот;
- несъгласието, граничещо с презрение към „различния“ и „другия“.

По един или друг начин, чрез разнообразни медии, над държавните, религиозните, половите или етническите разграничения, художниците непрестанно докосват въпросителните на днешния свят. Те често изразяват сблъскващи се възгледи и идеи, и най-вече се обръщат към системата, в която им се е случило да съществуват. Във всеобщото очакване изкуството да намери ново „призвание“ и място в обществото, художниците откриват нови гледни точки, изразни езици и инструменти. И отново задават въпроси.

Виртуози откриват Есенния салон на изкуствата

Ще има Барок, Романтизъм, Виенска музика, анонсира станалият световно популярен покрай филма „Червената цигулка” Конц

Паулина Александрова

Виртуозите на цигулката дават старта на Есенния салон на изкуствата тази вечер от Античния. Класическият музикален проект неслучайно ще открие най-големия арт форум под тепетата. Сериозен интерес към класическата музика се наблюдава след фестивала Опера Оупън, който се проведе през пролетта. Новият екип на операта направи няколко много силни премиери и концерти и само за началото на лятото посетителите на спектаклите са над 12 000, заяви зам.-кмета Стефан Стоянов. На пресконференция тази сутрин заедно с маестро Диан Чобанов обявиха старта на  Есенния салон на изкуствата тази вечер с концерта Виртуози на цигулката с участието на Кристоф Конц и Марио Хосен на Античния театър.

Идеята за такъв концерта дойде в края на миналия сезон. Не е лесно да се ангажират и да се чуят на едно място личности като Кристоф Конц и Марио Хосен. Радвам се, че Кристоф така радушно прие поканата ни. Познаваме се с от предишни проекти. Горди сме, че ще участва в концерта, изказа се Диан Чобанов. За концерта довечера сме подготвили пъстра програма, постарали сме се той да бъде атрактивен и да не е в класическата си форма. Ще има Барок, Романтизъм, Виенска музика, изобщо ще е интересен за широк кръг публика. Преди четири години, заедно с Диан Чобанов направихме заедно един Моцарт концерт по време на музикалната седмица в Стара Загора. Тогава участвах в поредица от концерти в различни градове. Щастлив съм, че отново съм поканен в България, каза самият Кристоф Конц. Виртуози на цигулката ще бъде интересен концерт, защото ще се представят различни произведения, от различни епохи на отворена сцена. Също така ще участват цигулари в различен етап от развитието си- от деца до професионалисти в средна възраст.

Освен солист и камерен музикант на Виенската филхармония, 27-годишният Кристоф Конц е активен и като диригент. Завършил е диригентство в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Има тясна връзка и с Берлинската филхармония, където неговият брат е солист. Участва и в Камерен оркестър Виена-Берлин, събиращ най-добрите щрихисти от Виенската и Берлинската филхармония. Преди 2 години е създал фондация за детски музикални таланти за деца между 10- и 12-годишна възраст. Става популярен на 9-годишна възраст, когато е избран с конкурс за участие във филма "Червената цигулка", който получава Оскар за филмова музика. Щастлив съм от възможността да свиря на такъв уникален инструмент - стара италианска цигулка Джузепе Галиано от 1762г. На един инструмент трябва да се гледа като на жив обект, трябва да се извършва едно взаимодействие между него и музиканта, да има възпитателен процес, завърши Кристоф Конц. Такъв инструмент рядко се чува на живо, допълни Диан Чобанов. Неговата цигулка звучи  по-силно от всички наши инструменти взети заедно и това не е заради микрофона. Тайната е в качеството на дървото и изработката, допълни диригентът. 

На концерта ще участва и друг млад талант - Жаклин Прайс, която е възпитаничка на Марио Хосен. Чувстваш се специално, когато свириш със своя бивш учител, а вече и приятел и едновременно със сегашните му студенти. Така обменяш опит и с големи и с малки виртуози, каза тя. Удоволствие е  да свиря отново в моя роден град.

Като край на пресконференцията младите пловдивски надежди - 11-годишния Александър и 13-годишният Мартин Зайранови засвириха на своите цигулки в заседателната зала на Общината. Те ще партнират на Марио Хосен на концерта довечера. През ваканцията си те свирят по 5-6 часа на ден. Не е нещо, което ни затормозява, даже е забавление за нас, допълни Александър.

Името на групата се ражда за една вечер, преди участие на следващия ден, а музикантите обясняват точките в заглавието със съвпадението с анимационния герой.

Димо не спря да засмива публиката между песните, а след края на концерта сподели последните вълнения покрай малката Анастасия, която преди дни навърши една година.

Анелия Дракова

"Добър вечер, Пловдив!" - извика Димо от летни сцени Конюшните на царя, 36 минути след 21 часа. Момчетата избраха "Вали" за начало, въпреки че последната събота на август премина без капка дъжд, а не беше и горещо. Идеална вечер за концерт и хубаво Mojito, в безвремието на Стария Пловдив.

След края на парчето, Димо развесели публиката с ехото на думите "череша", "щастлива" и "слива", които се връщаха обратно, а смехът на пловдивчани се сля с интрото на "Всеки ден".

Малко фронтмени притежават толкова силна харизма. За Димо Стоянов това е изключително характерно. От пръв поглед се забелязват артистичните му заложби и сериозният му сценичен опит, който датира от детските му години, когато попада в легендарния куклен театър на Варна – "Щурче".

Почти всяка песен завършваше с весела историйка или виц. Комуникацията на Димо с публиката, както винаги, бе непрекъсната и което е по-важно – адски естествена. След края на концерта, музикантът разказа за "Седем" - песен от последния албум 4. "Написах я буквално, наистина, докато миех чинии. Така ми дойде в главата. Спрях, избърсах си ръцете, хванах китарата, издрънках я цялата, записах я на телефона. Показах им я на другия ден на пичовете. Изрепетирахме я, записахме я и така."

Дойде време за песента от саундтрака на "Номер 1000" – "Оставам тук". Последва бурната радост на публиката, нищо, че филмът е късометражен и както подчерта Димо – "не се завъртя по екраните", т.е. не е толкова популярен.

Както всеки път, концертът завърши с бисове и снимки с момчетата от бандата. Когато приключи с раздаването на автографи, Димо разказа за първия рожден ден на Ая. Празникът на 28-ми август е бил двоен, защото в същия ден момиченцето е проходило и семейството набързо спретнало прощъпулник. Според обичая майката на Димо омесила питка. "Ая проходи на рождения си ден. Бяхме във Варна. Имаше избор от предмети – театрална шапка, фотографска снимка, готварска лъжица, медицински ножици, книга, химикал и микрофон. Тя тръгна точно към микрофона и си го взе" – видимо доволен обясни таткото.

На въпроса ми дали вижда себе си в Ая, Димо бе категоричен: "Да, едно към едно, тя направо ми е одрала кожата".

Музикантът сериозно е участвал в прохождането на дъщеря си. "Естествено, имаше и болки в кръста. Но в момента, вече като е проходила, не дава никой да я докосва. Един морков държи в едната ръка и една чушка в другата. Ходи и обикаля къщата".

Уникални като настроение, приказни като поведение и изключителни като музиканти на сцена – Димо, Ванката, Юри и Мартин отново превърнаха във вълшебна вечерта. На пловдивската публика Димо Стоянов благодари неколкократно, а на малката Ая пожела да следва сърцето си, докато крачи по широкия свят, като обеща да помага както може.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…