Капана.БГ

Капана.БГ

Голям цирков спектакъл, мюзикъл, театри, танци, арт ателиета, игри на народите и много изненади за децата и цялото семейство очакват гостите на кулинарния етно панаир и фестивала „Синьо лято“ в Пловдив, организирани от фондация „Заедно“.

Седмият панаир на кулинарното изкуство „Етно кухня на колела“ в Пловдив и Фестивалът за децата и семейството „Синьо лято“ са посветени отново на най-малките и тази година ще се проведат от 9 до 12 септември под мотото „Мирен свят“.

Спектакли за децата и семейството сред природата ще има в различни райони на града. Детският фестивал започва с мюзикъл на открито в Парк „2019“. Постановката „Уличен мюзикъл“ на театър „Хамелеон“ ще запознае най-младата публика с музиката на Краля на попа Майкъл Джексън и на великия вокалист на „Куийн“ Фреди Меркюри. Уличният спектакъл ще може да се гледа от всички деца, техните родители и близки на 9 септември, от 17.30 ч. в парк „2019“ в район „Тракия“.

Фестивалът „Синьо лято“ се провежда за втора година като съпътстващо събитие на Панаира на кулинарното изкуство „Етно кухня на колела“ – проект на Фондация „Заедно“, който през 2022 г. също е посветен на децата.

Кулинарният панаир и най-големите спектакли от фестивала ще могат да се посетят на основната локация – парк „Рибница“, район „Северен“.

На 10 и 11 септември – сцената и откритите площи в парка (до зала „Строител“) ще бъдат изцяло на разположение на посетителите и за забавление на деца, родители, баби и дядовци. Идеята е в рамките на фестивалните дни малчуганите да гледат отблизо мюзикъли, концерти, театрални, танцови и циркови спектакли. Посетителите могат да си носят сгъваеми столове или одеало за пикник, за да се насладят напълно на обстановката и да похапнат от вкусните домашно приготвени ястия на различните етно кухни. А на 12 септември при най-малките деца от ДГ „Майчина грижа“ в Стария град ще гостува постановката на Петя Недева „Смешно“.

Екипът на фондацията продължава традицията да помага и да дава сцена на деца-таланти от града и региона, които ще представят различни изкуства. Всички малчугани, които обичат да рисуват, ще могат да се включат в пленер на открито „Мирен свят“ (на 10 септември), който ще водят отново преподаватели и възпитаници от Националната Художествена гимназия „Цанко Лавренов“.

В рамките на панаира и фестивала ще се проведат отново танцови и арт работилници, забавни и състезателни игри на народите.

Вкусни изненади за цялото семейство ще има приготвени, както всяка година на етно панаира, от различните общности. Менюто ще бъде представено точно преди деня на откриването. Сладкишите на „АГИ“ също ще бъдат част от кулинарните изкушения, а големите награди за децата са от Chipolino.

Панаирът на кулинарното изкуство „Етно кухня на колела“, в рамките на който се провежда и Фестивалът за децата и семейството „Синьо лято“ са част от Културния календар на Пловдив и се осъществяват с финансовата подкрепа на Община Пловдив.

Всички пловдивчани и гостите на града могат да следят пълната програма за панаира и фестивала от официалните страници във фейсбук на Фондация „Заедно“ и на Панаир на кулинарното изкуство „Етно кухня на колела“.

Вижте програмата на седмото издание на Панаира на кулинарното изкуство „Етно кухня на колела“ и втория фестивал за децата и семейството „Синьо лято“ на podtepeto.com

Цветни, самобитни и жанрово разнообразни събития от най-високо качество

 

Остават броени дни до началото на Есенното издание на XIII международен фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща”. То стартира на 17 септември и ще продължи до 30 ноември. Фестивалът, част от Културния календар на Община Пловдив, ще представи изключително цветна, самобитна и жанрово разнообразна програма от най-високо качество, наситена с гастроли на именити солисти, ансамбли и диригенти.

Ще звучат прочути барокови концерти, публиката ще има възможността да се наслади на кросоувър и мулти-жанрови проекти, младежка програма.

Ярко се открояват участията на прочутия цигулар Светлин Русев, на Мирослав Петков – соло-тромпетист на Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам, на елитния ансамбъл “Софийски солисти” под диригентството на Пламен Джуров, на блестящия джазмен Мишо Йосифов и неговия младежки бенд, циклите “Световноизвестната оперна прима Красимира Стоянова представя” и “Майстори на камерното музициране”, легендата Мими Николова и много други.

Концертът – откриване “Новините в джаза с Мишо Йосифов” на 17 септември от 18.30 ч. на Римския стадион е с вход свободен, билетите за останалите концерти са в мрежата на Ивентим.бг и на място преди концертите.

 

Пълна програма на есенното издание на XIII МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” може да видите ТУК.

 

МФ “Дни на музиката в Балабановата къща” се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Министерство на културата, Фондация “Музикартисимо”.

Тютюневият склад, който получи статут на културна ценност от местно значение – на ъгъла на улиците „Г. М. Димитров“ и „Екзарх Йосиф“ живя точно 100 години. След като пострада през 2016 година от пожара, обхванал и съседното каре и складовете на Кудоглу, той оцеля до багерите, които трудно разрушиха иначе уж „опасната“ сграда.

Складът е културна ценност, обявен през 2000-а година, когато зона по улиците „Иван Вазов“, „Цанко Дюстабанов“ и прилежащи улици е получава статут на културна ценност от ансамблово значение.

Складът на улица „Г. М. Димитров“ е вписан в НИНКН като склад на Даниел Шаки. В научно обращение е коментиран в публикации, свързани със проучванията на строителните технологии и конструкции на тютюневите складове на д-р арх. Ива Стояонва. Преди няколко месеца стана част и от изложба по случай 100 години БИАД-Пловдив, организирана от КАБ-Пловдив, която все още може да бъде видяна в Дома на науката и техниката.

Прочетете цялата история на тютюневия склад в "Под тепето".

Славена Шекерлетова

Лятото не си отива лесно или поне за пореден път прави опит да се задържи за по-дълго в Пловдив. И то не просто така и някак случайно, а именно в галерия "Червеното пони" в Стария град, където до 18 септември можем да видим изложба на Димитър Петров, който за първи път излага свои картини тук.

Защо е тази асоциация с най-топлия сезон ли, в този негов преход към красивата есен? Може би най-добре обясняват това думите на изкуствоведа Диана Драганова:

"Метафорите, които откриваме в картините на Димитър Петров често ни препращат към тайнствени пейзажи, носталгия по слънчевите лъчи, жълтите листа на есента и малките скрити кътчета безвремие. В голяма част от платната на автора, мистичното бяло се свързва с пастелните  нюанси и вариации на небесносиньо, златистожълто и виолет. Защото в емоцията винаги присъства цвят. И както споделя самият художник - “...цветът ме е вълнувал винаги, той е плод на моите творчески търсения и душевни състояния”.

Изложбата в Пловдив, в галерията, основана от Начо Културата, художникът посвещава именно на него и съвпада с отбелязването на 100-годипнината от рождението на създателя на архитектурния резерват "Старинен Пловдив".

С Димитър Петров разговаряме малко след откриването на експозицията.

Участвали сте в Националните есенни изложби преди 20 години, това обаче е първата Ви самостоятелна изложба в Пловдив. С какви усещания и мисли свързвате този град, какво Ви води насам?

Идвам в Пловдив  с усещането за град с многовековен живот, любимо място и град на големи български художници. Едно духовно пространство, което носи със себе си много общо, още от Античната история с моя роден град Кюстендил.

Бях поканен от галерия “Червеното пони” и така организирах това специфично пространство като галерия на открито с изложба, обединена като едно цяло произведение. Една среща с последни творчески изследвания върху отношението ми и любовта към природата. Свят на чиста благодарност към живота.

"Там някъде", "Далеч оттук" ... Изложбите Ви носят такива имена, отнасящи към нещо, свързано с откъсване, духовно преживяване може би, отпускане на съзнанието и съзерцание. Къде ни водят Вашите картини?

Моите теми в картините водят и носят едно откровено усещане за живота около мен в неговото свободно движение..., често пъти като огледален образ на самия мен, състояние и вътрешно единение с природното многообразие. Състояние, в което е възможно да се излезе извън мисловните конструкции и да се надникне отвъд формата, да надхвърли пределите на логичното и разкрива на интуицията една духовна същност, която е трудна и неизразима с думи. Всяка картина е преживяване, портрет на емоции и вълнение, израз на собствения си глас за усещане и неповторимост. Силата на картината се крие не в изображението, а в енергията, материализирана по мой начин с изразни средства, които са плод на авторско търсене през годините. Това прави силно въздействието и мощно духовното присъствие в една картина, което ако е възможно преминава в зрителя.

Такъв човек ли сте - оптимист, както картините Ви, толкова богати на изразност, цвят, колорит?

Да, оптимист съм (колкото и да е клише) по пътя, който съм избрал от дете - на свободен автор, като този път е много тесен и няма зад какво да се скриеш, освен да застана  прав пред картините си, в случая в двора на галерия “Червеното пони “. А за цвета и колорита като сила и внушение в неговите всевъзможни съчетания е дълга тема. Само ще кажа, че това е любов по рождение, всеки го носи малко или много в себе, някои в повече.

По отношение съвременното изкуство у нас кое Ви вдъхва оптимизъм и кое - обратното?

Като професионалист следя всичко не само в България, а и в чужбина. Но аз съм „повреден“ в оценката си, за това и много негативен по отношение на това, което виждам. Посредствеността лесно се обединява и е много активна. Само погледнете официалните подаръци на държавно ниво и спирам до тук.

Димитър Петров е роден на 18 април 1969 г. в Кюстендил. Завършва Художествена гимназия за изящни изкуства град София през 1988 г. През 1996г. завършва Националната художествена академия, специалност “Стенопис”. Член на Съюза на българските художници от 1995 г. Прави едногодишен творчески престой в Индия през 2000 г. Печели национален конкурс за творческа специализация в Cite International des Arts, Париж Франция. Участва в над 100 общи и самостоятелни изложби в страната и чужбина.

Министърът на културата проф. Велислав Минеков покани гражданите,  представителите на медиите от Пловдив, както и кандидатите за народни представители в следващия парламент, днес от 17 ч., на мястото на бившия тютюнев склад на бул. „Христо Ботев“ 51. Това се случи на пресконференция по темата в столицата. Министърът обясни, че на място ще продължи изключително важната обществена дискусия за опазването на културното ни наследство и ще изслуша всички предложения.

Той заяви, че е изпратил писмо до министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев за извършване на незаконни действия в тютюневия град и с молба за незабавни действия.

„Задайте тези въпроси на кмета на Пловдив и главния архитект. Защото те вчера отсъстваха“ заяви Минеков, след въпрос защо с години не се взема решение за бъдещето на тютюневия град.

Той подчерта, че щатът на НИНКН трябва да бъде драстично увеличен, а заплатите на служителите вдигнати.

„Не може човек специалист, с огромни компетенции, да започне със заплата 900 лева. Трябва да вдъхнем кураж на тези хора. Има много пробиви. Те се дължат на общуване с общински съвети и кметове,на невъзможността да потърсим отговорност на тези, които разрушават. Да сте чули за наказан, за осъден, за отнет имот? За съжаление българският закон е рестриктивен и не е обърнато внимание към собствениците. В предложението за нов закон има подадена ръка на собствениците – 20 % опрощаване на разходите, възможност да превърнат складовете в музей и други“, заяви Велислав Минеков.

„Този институт е съсипван систематично с години с цел да се защитят интересите на собствениците и инвеститорите на паметниците на културата. През последните години НИНКН беше унищожен. Преди 20 години в него работеха 2 800 души“, допълни министърът.

Арх. Пламена Андонова: Имаме 14-дневен срок по закон да одобрим заявление за „План за безопасност и здраве”. Нямаме основание да откажем, тъй като сградите не са паметници на културата

„За какво призовава Минеков? За протест срещу неговите решения ли? Ние искаме тютюневият град да си бъде на пловдивчани. Един път завинаги да се реши какво ще се прави с него. Този проблем тлее с години. Откога говорим за тютюневия град и нищо не се случва”, коментира на висок тон в общината днес кметът Здравко Димитров казусът със съборените две сгради в историческата градска зона.

Той няколко пъти подчерта, че общината се води по документи и НИНКН казват кое е паметник на културата и кое не.

„Ние сме медиатори”, заяви Димитров.

Той добави, че пловдивчани щели да решат как да изглежда тютюневия град. Заговори за пешеходни зони, арт галерии. Но не успя да обясни как пловдивчани ще взимат решения в тютюневия град, след като той е частна собственост и решенията се взимат изцяло от инвеститорите. Димитров добави обаче, че те би трябвало да се съобразят с ансамбъла.

„ Всички искаме да се запази архитектурното наследство на тютюневия град. И собствениците го искат, но ги спъват. Защо? Всички го искат това. Аз съм свързан с това място, израснал съм там”, заяви Димитров.

Относно документооборота между община, НИНКН и собствениците на сградите говори арх. Пламена Андонова, която работи в администрацията от година.

„ Имаме 14-дневен срок по закон да одобрим заявление за „План за безопасност и здраве”. Нямаме основание да откажем, тъй като сградите не са паметници на културата. На първи август бяха входирани заявленията, а ние своевременно информирахме НИНКН, че има уведомление за започване на събаряне, тъй като знаехме, че има процедура в Института. Ние нямаме законово основание да откажем тези Планове”, подчерта арх. Андонова.

Тя припомни, че процесът за режимите в стария град е в ход от поне пет години.

Винаги сме били на разположение. Лично аз съм съдействала за огледите, разговаряла съм със собствениците да предоставят достъп на експертите, за да може тази процедура да бъде приключена, вече. В момента режими и правила как да се работи в тютюневия град няма. Много е трудна работата в такава обстановка. Отделно от това преди повече от десет години в този квартал има одобрени градоустройствени разработки и планове за ново застрояване. Те все още са действащи, за наше съжаление. Собствениците вече губят търпение”, добави арх. Пламена Андонова.

Тя съобщи, че на 17 август общината е получила уведомлението за започнала процедура за 12 сгради в тютюневия град за даване на статут. Вчера на Експертен съвет бе решено сградата на „Христо Ботев” да бъде обявена за паметник. Решенията на органа са консултативни към министъра.Неговият подпис може да обяви сградата за паметник. След това има период на обжалване и чак след като влезе в сила тогава сградата би била защитена.

„От една година работя в общината. В този период са идвали 2 комисии за оглед на сгради в тютюневия град. Тези конкретни сгради са оглеждани отвън. Комисиите искат да имат достъп вътре. В сградата на „Христо Ботев” са успели да влязат само на приземния етаж, в бившия мебел магазин, но не и на горните етажи в сградата, тъй като не са били допуснати от собствениците”, не скри арх. Андонова.

И отново заяви, че документално няма нарушения в събарянето на двете сгради в тютюневия град.

Незагриженост, некомпетентност или непознаване на закони и наредби демонстрират кметът Здравко Димитров и министър Велислав Минеков в последните дни

 

Пресконференции, снимки, акции, драматични фейсбук постове с кадри от автомобила и спешни нощни посещения… човек ще каже, че гледаме екшън филм за акция през Втората световна война. А всъщност? Хора се снимат как багери бутат културно-историческото наследство на Пловдив. А някои дори не се постараха да идат и до това наследство, само се развикаха на пресконференция като в селска кръчма в каквато явно се превръща сградата на Община Пловдив.

Пука ли ни за Тютюневите складове?

Трябва да признаем, че има две гледни точки – едната е, че складовете са ценно културно наследство, запазената материална памет от преди век на проспериращия Пловдив, чиято тютюнева продукция е стигала до целия свят, а обратно тук пък ефектът е водил до издигането на най-красивите и модерни сгради (да, индустриални) за времето си.

Втората гледна точка е, че това време отдавна е отминало, сградите са стари, опасни, „коптори“, разпадат се, и трябва да бъдат премахнати, за да се издигнат нови съвременни постройки, които – макар и без никаква историческа стойност, ще са по-евтини и функционално за част от инвеститорите. Някои колеги журналисти вече имаха достойнството поне да си признаят, че не им пука за историята на Пловдив, а искат именно такива новобогаташки сгради. Същото виждаме и в някои по-грамотни, други не толкова грамотни коментари из социалните мрежи или под статиите ни в „Под тепето“.

Въпросът е защо кмет, министър на културата и ред други институции не си признаят, че също не им пука за историята на града, а имитират загриженост

Защо кметът Здравко Димитров имитира загриженост

Защото Здравко Димитров в една и съща пресконференция заяви, че бил искал тютюневият град да бъде културен център, с галерии, пешеходен и прочее, и след това обясни, че сградите били грозни и опасни. Тютюневият склад на ул. „Христо Ботев“ 51 бе напълно здрав, когато той, макар и част от Групова културна ценност, получи присъдата си с одобрения от общината „План за безопасност и здраве“.

Отличната в конструктивно отношение сграда се превърна в опасна с един подпис на псевдо-загрижения ни кмет или някой друг от неговата администрация. В същата пресконференция, в която се караше на журналистите, че му пука за тютюневия град, обяви склада на ъгъла на „Авксентий Велешки“ и „Г. М. Димитров“ за грозен и попита какво би станало, ако паднел. Всеки грамотен човек може да се сети какво: Общината не си е свършила работата да осигури безопасността на сградите.

Защо ли? Защото всеки собственик на сграда е длъжен да я поддържа във вид, в който е безопасен за околните, а Община Пловдив е длъжна да следи дали това е така. Ако сградата падне, значи Здравко Димитров и неговата администрация, както и съответните държавни институции, които също имат отношение, не са си свършили работата да преследват и глобяват собственика, който не се грижи за собствеността си.

Това дали тя е културна ценност няма отношение към грижата за това тя да не пада върху хората и Здравко Димитров или трябва да знае това, или трябва да го научи, ако желае да не бъде запомнен като един от най-некомпетентните кметове.

Другата причина, поради която кметът очевидно имитира загриженост е неговата пълна некомпетентност относно статута на сградите в т.нар. Тютюнево градче. На пресконференцията днес той няколко пъти заяви, че сградите не са културни ценности, но явно отново или е незапознат или просто лъже. Складът, който в момента се разрушава на ул. „Г. М. Димитров“ и „Екзарх Йосиф“, както и този на бул. „Христо Ботев“ 51 са част от Групова културна ценност и от охранителна зона.

Кметът може да се изказва много агресивно пред медиите, но очевидно не познава собствения си град и статута на имотите.

Сградите влизат и в плановете на Община Пловдив и преработвания в момента Общ устройствен план със специфична защита като „превантивна градоустройствена защита“.

Ако кметът не познава собственият си Общ устройствен план и идеите за неговото развитие, значи има сериозен проблем с отношението му към неговото управление.

Въпросът е интересува ли се изобщо кметът от града или само иска да се показва пред медиите и да крещи като баскетболен фен от трибуна?

Защо и министър Велислав Минеков имитира загриженост?

Отношението на министър Велислав Минеков също е изключително въодушевено – обещавайки, че той ще застане редом до пловдивчани, ако има протест; твърдейки, че няма да допусне нищо от това разрушаване да се случи; правейки емоционални нощни посещения.

Факт, министър Минеков бе на тези места. Но това ли е неговата роля?

Не. Ролята на министъра на културата е, чрез своите експерти и с вменените му от закона лостове, да управлява културните политики в Република България. Посещението на място и пресконференциите не са такъв лост, но такъв лост е Закона за недвижимото културно наследство и обявяването на обекти за единични недвижими културни ценности. Тъкмо това можеше да се случи поне със сградата на ъгъла на „Г. М. Димитров“ и „Екзарх Йосиф“.

Какво заяви министър Минеков? Тя не била в дневния ред, тъй като документите пристигнали в последния момент.

Какво се случва в действителност? Министърът явно не знае собствените си компетенции. Като ръководител на т.нар. Специализиран експертен съвет за опазване на НКЦ, министърът има ред правомощия – да назначава председатели, да одобрява дневния ред, технически секретар и прочее. Достатъчно е само да подпише изготвените в продължение на години със сериозен труд и усилия документи от експертите на НИНКН.

Несериозно е оправданието, че документите за склада на „Г. М. Димитров“ (и пет други, за които арх. Петкана Бакалова писа), били дошли твърде късно в Експертния съвет. Дневният ред не е конституция – в него могат да бъдат внасяни промени, стига да бъдат гласувани от членовете му. Правилникът е достатъчно гъвкав, че дори да няма и назначено заседание, то „по необходимост и по решение на съвета“ могат да се насрочват и извънредни заседания.

Оправданието на министъра, че не можело да се внасят документи в дневния ред показва или некомпетентност по въпросите на дейността на самото министерство, или липса на каквато и да е загриженост. А може би и двете. Защото, ако имаше действителна загриженост, заседанието (което дори е двудневно и би трябвало да продължи и днес, 2 септември) би включило злополучния втори склад.

Направо смешно е и твърдението на министър Минеков: „Ако има протест, аз ще дойда на протеста“. Изглежда новините за Тютюневия град вчера са достигнали до министъра на българската култура, защото протест имаше – 20-ина души застанаха пред склада на „Христо Ботев“ 51 на 25 август. Та така – протест има; министър, обаче, няма. Няма нужда от много повече аргументи дали му пука.

А дали на съветниците им пука? В медийни коментари и в постове във фейсбук се коментира как едва ли не Министерството няма какво да направи, защото Законът за културното наследство, приет в началото на 2009 година, бил лош. За всеки, на когото му пука, можем да си спомним, че този закон бе приет от 40-ото народно събрание с лидерство на „Коалиция за България“, а депутат в това Народно събрание именно от „Коалиция на България“ бе настоящият зам.-министър на културата Пламен Славов. Малко е шизофренично (или нагло) това служебно министерство да протестира срещу този закон, нали?

И все пак документалната работа е по-важна. Но вместо да се работи по нужните документални стъпки, вместо истинска работа, имаме пресконференции, снимки, пиар.

На кого му пука?

И така с кмет, министър и обкръжение от съветници, които не познават законите, не познават наредбите, не познават собствените си правомощия и задължения, няма как да очакваме много. Единствено би било по-спокойно, ако нямаше това гнусно лицемерие и престорена загриженост. Ако имаше загриженост, и община, и министерство имат достатъчно лостове да спрат това, което твърдите, че искате да спрете.

Кмет, министър, излезте, кажете, че вие сте от втората групичка, която иска разрушаване на историята и нови „модерни“ билдинги от клас-еди-кой-си, която смята складовете за коптори, миризливи, стари, опасни сгради, които трябва да бъдат унищожени. Така ще сте по-честни – и пред нас, и пред себе си, пред собствената си съвест.

Страница 257 от 2338

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…