Велислав Минеков: Това е унищожаване, което е повече от безобразие! Няма да го разреша на никаква цена!

Министърът на културата дойде за втори път в рамките на ден в Пловдив. Този път в полунощ заради продължилите дейности по бутането на склада на бул. „Христо Ботев“ 51.

Припомняме, че в четвъртък министър Минеков бе в града и бутането склада, който получи статут на паметник на културата, бе временно спряно.

От него обаче не бе останало почти нищо – сградата бе събаряна и по тъмно, на фарове въпреки. Минеков призова пловдивчани да се съберат и да защитят миналото си и заяви, че остава в Пловдив, за да демонстрира позицията си.

Той тръгна от София около 11 часа през нощта, като обяви, че в нарушение на закона продължава разрушаването на тютоневите складове в Пловдив.

„Явно има хора, които подценяват това, че аз съм министър на културата. Подценяват значението на опазването на културното наследство. Аз това не мога да го разреша. Не само сега през нощта, но аз ще остана тук, ще повикам полиция и това нещо няма да се случва. Това е унищожаване, което е повече от безобразие!“ – заяви Велислав Минеков пред съборения склад.

Министър Минеков е информирал МВР и пред руините дойде директорът на ОД на МВР – Пловдив. Започнала е проверка на място започна и Дирекцията за национален строителен контрол.

Какво още каза той? Подробности вижте във видеото в podtepeto.com.

„Най-често това се случва законно. А някой път е и незаконно. Аз не виждам голяма разлика между законното и незаконното, защото и в двата случая е безобразие”. Така именитият антрополог проф. Мария Шнитер коментира събарянето на два склада в тютюневия град.

В знак на протест тя дойде край сградата на „Г.М.Димитров” и „Екзарх Йосиф”, тъй като неговото разрушаване започна, по време на заседание на Специализирания експертен съвет по опазване на недвижимото културно наследство.

Мария Шнитер бе там неслучайно. Тя е пряк наследник на градоустроителя на Пловдив арх. Йосиф Шнитер, чийто архитектурно наследство, законно или незаконно, се разрушава пред очите й от багери през годините.

„Да използваш вратичките и пролуките в закона, като си улесняваш пътя с доплащане, е един начин да се отнасяш към миналото , който не заслужава никакво разбиране. И никакво съгласие. Чудя се къде са пловдивчани в този горещ следобед. Изглежда тези, които извършват това безобразие в момента разчитат именно на това, че хората спят следобеден съд или още са на края на лятото. Но истината е, че ние изглежда не можем да разчитаме на нито една институция, която да защити нашето културно наследство, нашето минало, нашата памет. Ние трябва да разчитаме само на себе си. И това е, което ни оставя да направим- да се противопоставяме. Защото не виждам кой и как ще се изправи срещу тези багери”, коментира Мария Шнитер.

Тя добави, че голямата част от духа на тютюневия град вече не е тук. Ароматът на тютюн, с който Пловдив посрещаше всеки, слязъл от автобуса или влака на Централна гара, вече го няма.

„Спомените изчезват заедно с хората, които си отиват. Архивите вероятно пазят някакви следи. Но материалните носители на тази памет са все по-малко около нас. И това, което ще стане, е че следващото поколение просто няма да има къде да отиде, за да види например какъв е бил животът на тютюноработниците на 20 век. Или къде са се правили големите работнически протести”, допълни правнучката на Йосиф Шнитер.

Професорът от ПУ подчерта, че само на събития като днешното се виждат напоследък управляващите, което не е никак добра традиция.

„Проблемът е, че министърът обикновено има на разположение достатъчно много възможности за отлагане, за увъртане, за забавяне, за мълчаливо съгласие или несъгласие. За мълчаливо бездействие. И когато това нещо се попроточи, лудите се налудуват, докато умните се наумуват.

Министър на културата. Директор на НИНКН. Шеф на полиция. Областен управител. Представители на РДНСК. Бивш шеф на парламента, макар и в предизборна кампания в момента.

Всички тези хора се събраха днес около унищожаваните два склада в тютюневия град. Поцъкаха с език. Повъзмутиха се. Повечето от тях казаха, че предприемат действия за опазването на историята, културата и духа на Пловдив. Но единият от тях вече взе, че падна.

На този фон, в епицентъра на събитията, който събра на едно място държавната власт, нямаше нито един представител на местната.

„Бранете си историята! Бранете си града!”, призова министърът на културата Велислав Минеков.

Кметът не го чу. Защото го нямаше.

Къде си кмете?

Този въпрос отправяме, макар и задочно, към Здравко Димитров. Който днес се хвърли с „голи гърди и туптящи юмруци” да спасява горящото училище „Душо Хаджидеков”. Снима се и обясни, как всичко ще бъде наред. Да не се притесняват пловдивчани.

Не го стори обаче с бутаните от багери вековни сгради в тютюневия град. Който е притежание на пловдивчани, по думите му, а не на едно семейство.

Нямаше пуснати от пресслужбата му героично-загрижени снимки на незапретналия ръкави градоначалник, който се чуди да се хвърли ли в огъня на покрива на Душото.

Защото в тютюневия град огън нямаше- той мина оттам преди 6 години. Имаше багери. И инвеститори. Пуснали багерите в имотите си с решения на подчинената му администрация. И личната му благословия, тъй като зелен светофар за събарянето на тютюнев склад не се дава току така, без знанието на кмета на Пловдив. Въпросът е този град има ли човек на този пост? Все по-често си го задаваме?

Сигурно заради приятелството си със „семейството”, което държи огромен процент от тютюневия град, Димитров дори не прати на място, така, от кумува срама, някой от заместниците си.

Дори не се опитва да замаже ситуацията пред твърде мълчаливите до днес медии, които реагираха като ужилени, щом заради разрушаването на две сгради в центъра на Пловдив дойде министър на културата. Темата вече е национална новина. Бре, видяхме я по телевизията. Не е просто поредица в Под тепето, както бе през последната седмица.

Но не е новина за Здравко Димитров и екипа му. Там интересът към културно-историческото наследство очевидно е нулев. Важен е инвестиционният такъв. Приятелският.

Разрушиха скоростно сградата в деня, в който Специализираният експертен съвет по опазване на недвижимото културно наследство я определи като единичен културен паметник

Вековната сграда на бул. „Христо Ботев“ 51, която Специализираният експертен съвет по опазване на недвижимото културно наследство  определи като единичен културен паметник днес, вече я няма.

Въпреки решението на СЕСОНКЦ складът бе разрушен от обяд досега, като багерът работи дори по тъмно. Той изпревари заповедта на министъра на културата Велислав Минеков за даване статут на вековната постройка. Унищожаването й завършва в момента, а вероятно утре целия имот ще бъде дори разчистен. На място има полиция, районът е отцепен.

Днес Специализираният експертен съвет реши да защити сградата със статут на единичен паметник на културата. Това обаче не спря собствениците й, тъй като процедурата не е завършена, а те имат подписан от община Пловдив „План за безопасност и здраве“, на база който разчистват парцела.

Видео в podtepeto.com

Министърът на културата Велислав Минеков не е извадил склада на улиците „Г.М.Димитров“ и „Екзарх Йосиф“ от дневния ред на Специализирания експертен съвет по опазване на недвижимото културна наследство, както по-рано Под тепето написа, цитирайки коментар арх. Петкана Бакалова във Фейсбук.

Въпросната сграда не е влязла в дневния ред на органа, тъй като е нямало техническа възможност да бъде вкарана- предложението за това е дошло в самото навечерие на съвещанието днес, когато дневния ред вече е бил готов.

Същото се отнася и за още няколко сгради от ансамбъла.

Вижте видеото в podtepeto.com

„Ако има тук протест, аз ще дойда на протеста. Разрухата ли предпочитате?“, попита той журналисти, които му задаваха провокативни въпроси

Вчера получих заплаха , че ще бъда обект на огромна критика от пловдивски медии. Тези заплахи не минават при мен, не съм лесен за заплашване, заяви културният министър

„Това нещо няма да го допусна. Въобразят си, че по този начин, бидейки служебен министър, ще предприема една лекота, но това е част от историята на града. Бранете си града! Бранете си историята! Това е част от националната история, не трябва да го допускаме. Колко опита бяха през годините, не само в Пловдив, а в цяла България”.

Това заяви пред журналисти служебният министър на културата Велислав Минеков, дошъл по спешност в тютюневия град днес. Той пристигна от столицата, след като се разбра, че днес започна събарянето на втори тютюнев склад, благодарение на издаден от местната власт „План за безопасност и здраве”- сградата на „Галакси инвестмънт груп” на ъгъла на „Г.М.Димитров” и „Екзарх Йосиф”, която към момента все още не е паметник на културата, но върви процедура за статут.

По същият начин се разруша и складът на „Христо Боте”51, въпреки, че днес  Специализиран експертен съвет по опазване на недвижимото културно наследство реши, че вековната постройка става единичен паметник на културата от местно значение. Процедурата обаче все още не е приключила, а днес министър Минеков и директорът на НИНКН арх. Петър Петров видяха с очите си как багер унищожава и малкото останало от сградата на „Кепитъл Холдинг Груп”.

Служебният културен министър първо се спря на склада на „Г.М.Димитров”. На място дойдоха директорът на пловдивската полиция и областният управител.

„ Сградата не трябва да се оставя така. Трябва да се изпълнят всички задължения и предписания. А не да живее в опасност”, заяви Минеков.

На реплика на местен журналист, че сградата не е културна ценност, Минеков отговори: „За кого не е културна ценност? За вас?”.

„По документи и статут, явно имаше очаквания, че ще мине през Специализиран съвет, и точно затова се започват тези действия. Защото тогава статутът вероятно щеше да бъде друг. Защо няма досега статут? Обяснявам си го с министри, които са проспали това, дали без да искат или не… Проблемът тук е от 2009г. Не мога да кажа колко е опасна тази сграда. Не изглежда в добро състояние, не ще и дума. Вчера получих заплаха , че ще бъда обект на огромна критика от пловдивски медии. Тези заплахи не минават при мен, не съм лесен за заплашване”, отбеляза министърът.

Съдейки по поведението на някои медии на място, не е бил подведен.

„Не мога всяка седмица като линейка да идвам в Пловдив”, допълни той.

„Нормално ли е да желаете разруха върху нашата история”, попита той журналисти, които го атакуваха с въпрос дали е нормално директорът на НИНКН да присъства в работно време на протест. „Ако има тук протест, аз ще дойда на протеста. Разрухата ли предпочитате? Като не искате разруха, и аз ще бъде на всеки един протест, независимо кой го интересува. Бъдете сигурни”, заяви той.

„ Ще взема такива мерки, че да не летя всяка седмица до Пловдив. Това няма да го разреша. При мен това нещастие няма да се случи. Това не е беда само за архитектурата и историята на Пловдив, но и желание за удар върху служебното правителство”, подчерта още той пред склада на „Г.М.Димитров” и „Екзарх Йосиф”.

„Корупцията победи навсякъде, така е”, репликира министърът пореден журналистически въпрос.

След което стигна пеш до другата сграда, която се събаря с „План за безопасност и здраве”- тази на „Христо Ботев” 51. Въпреки днешното решение на Специализирания експертен съвет, че складът придобива статут на единичен паметник на културата от местно значение, багер продължаваше да срива постройката. А се оказа, че министърът на културата няма какво да стори законово, за да го спре, тъй като процедурата не е завършена.

„ Това ли искате? Разруха! Тази сграда е преживяла Чирпанското земетресение”, отбеляза пред сриващия се пред очите му склад на „Христо Ботев” министър Велислав Минеков.

" Седмица на съвременното изкуство" е първият ежегоден международен проект за съвременно изкуство в България, чието начало е през 1995 г. Организатор е сдружение "Изкуство днес",  базирано в Пловдив, което е една от водещите организации за съвременно изкуство в страната. Сдружение "Изкуство днес" е създадено през 1997 г. и има за цел да представя алтернативни и експериментални форми на съвременното изкуство; да работи за тяхното изучаване и документиране; да изгражда информационна база данни, представяща съвременните автори.

Най-значимият проект на Сдружение "Изкуство днес" е "Седмица на съвременното изкуство", която след 28 години продължава да бъде устойчива и атрактивна инициатива, както за публиката, така и за художествената сцена. 

За всяко издание се кани водещ български или чуждестранен куратор, който избира актуална тема. Много от представените произведения са създадени специално за Седмицата на съвременното изкуство. В изложбите са участвали важни имена от международната сцена като Хито Щайерл, Бил Виола, Бенедикт Партенхаймер, Уте Рихтер, Юлиан Розефелд, Scenocosme, Ханс Шабус и много други. Всички те са художници, които са участвали в най-известните световни форуми за съвременно изкуство. 

Куратор на тазгодишното издание на Седмицата "Седмица на съвременното изкуство" е Галина Димитрова-Димова - куратор и организатор на културни проекти. Темата на изложбата е "Тежестта на битието", която е вдъхновена от романа на Милан Кундера "Непоносимата лекота на битието". В центъра на размислите, довели до концепцията на изложбата, са антагонизмите, с които е свързано човешкото съществуване: тежест и лекота, свобода и зависимост, отговорност и липса на воля. "От тях опозицията тежест - лекота е най-загадъчната и най-значимата". 

Във фокуса на изследването е жаждата да се освободим - от мисли, действия, отговорности и как това води до привидно лесното ни отказване от отговорност, което на свой ред носи усещането за безсилие и безнадеждност. Това може да се разглежда и като форма на съвременно (посткапиталистическо) робство, при което хората продават най-ценните си притежания - времето, мислите и идеите си - за да ги капитализират в конфортно съществуване. Тук времето се разглежда като ценност, като мерна единица или разменна монета, която се използва за изпълнение на човешки желания. 

Но както твърди Кундера, лекотата никога не донася нужното на човека съпротивление, за да води той своите битки, тя не носи удоволствие, нито особен смисъл. Затова, колкото и да ни плаши тази непосилна тежест тя единствено може да ни накара да живеем достойно. А красотата е последното нещо, което ни подкрепя в този нелек път - красотата да изследваш, да се самоизследваш.

Концептуалната рамка на Седмицата на съвременното изкуство в Пловдив 2022 е в посока да си върнем тежестта на съществуването и поетиката на образа, която ни олекотява и издига от земята, защото „Творчество за хората е като летенето за птиците” (Чехов).

Форматът на изложбата е изкуство в публично пространство и включва временни художeствени намеси в градска среда под формата на инсталации, пърформанси и герила акции, които имат връзка с темата.

Художниците, които участват в изложбата са: Лъчезар Бояджиев (България), Емил Миразчиев (България), Венелин Шурелов (България), Вероника Цекова (България/Австрия), Десислава Терзиева (България/САЩ), Севдалина Кочевска (България), Боряна Венциславова (България/Австрия), Ариел Рейхман (Израел/Германия), Селма Селман (Босна и Херцеговина/Нидерландия) и Елена Белантони (Италия/Германия). Периодът на изложбата е 2-11 септември 2022 г., а произведенията на изкуството ще бъдат разположени на различни места в центъра на Пловдив. Като част от церемонията по откриването ще се състои пърформансът "MirroMorphosis" на Ирина Стоянова и Христо Желев. 

„Призовете града, призовете хората” - това е мотото на конференцията, която ще се проведе на 3ти септември, в рамките на 28мата Седмица на съвременното изкуство. Фокусът на конференцията е насочен към художествените намеси в градска среда, които са специфични за пространството и търсят ангажираност или взаимодействие с публиката. В центъра на презентациите и дискусиите от поканените куратори и художници ще бъде терминът "нов жанр публично изкуство", предложен от американската кураторка Сюзън Лейси. Тя определя тези художествени практики като "активистки, занимаващи се със социални и политически въпроси, често създадени извън институционалната структура, като по този начин дават възможност на художника да се свърже директно с публиката" . Въпреки че социалният принос е централен за творбите, посланието е предадено метафорично и поетично, а естетическите качества на творбите не са за подценяване. Това е важна част от разбирането на значението на поставянето на изкуството в публичното пространство.