Иван Шишков: Винаги ще си остана Шишо, без претенцията за художник
19 работи, изработени от майстора на колоритните сънища, 19 прозорчета от кулата на вдъхновението, 19 причини да заобичаме отново живота и да благодарим на Бог, че ни е допуснал до тази Синя Планета. Така Румен Леонидов откри изложбата на дългогодишния си приятел Иван Шишков- Шишо в галерия Arsenal of art в Капана миналата вечер. Целият цикъл на художника, който сам избягва да се нарича художник, е посветена на остров Санторини.
„ Шишо изважда наяве всичките си докосвания до призрачната атмосфера на Санторини и ги превръща в събитие. В един от предишните си земни проявления сигурно е бродил в тази част от планетарната ни цивилизация. Защото тихият възторг и вътрешен, сподавен вик от възхита е споделен с изящните линии на невъобразимото сливане - душата ликува, духът я облита, цветовете сами се избират и дефилират заедно и поотделно. Това не са художествени картини, това са поетични състояния на надсъзнанието, ослепено при поредното прераждане”, каза още Леонидов. И продължи: „ Вълшебно е да познаваш, обичаш и общуваш с палавите особености на този дух. Нещастие е да живееш във Филибето и където ѝ да е в тази държавица, без която не можем, и да не пропътуваш душевните пътешествия, заедно с Иван Шишков. Имам предимството да го зная и опозная от младежките си години, но продължавам да вниквам в съдържанието му от спирт, спирит, слънчевост и чувственост до сълзи. Пред заметнатия ми поглед Шишо - майстор на челните стойки, акробатичните премятания, пластичните рок изпълнения, волни вокални изригвания и на скръбни понякога вой изстъпления, този път го видях да ходи по въздуха и да прави мъжки шпагати и лилави лупинги като откъснат от синоокото си ято гълъб”.
"Санторини буквално ми влезе вътре. Това е божествено място. Миналата година се докоснах до него по време на екскурзия и добих нова представа за това място. Въпреки че няколко години преди това бях рисувал на същата тема. Тук също има двете по-стари работи, отличаващите се с големината си картини, които съм рисувал без да съм виждал Санторини. Там търсих една друга символика- кръста и полумесеца, както и прозорците към религията и духа”, обясни на по чаша уиски върху паважа в Капана Иван Шишков- Шишо. И припомни приказката са Санторини. Там църквите са повече от къщите, магаретата са повече от хората и виното е повече от водата. „Само тези три неща определят качеството на живот на острова”, отбелязва Шишо.
Някои от работите в изложбата са доста обстоятелствени и илюстративни. По-големите са по- минималистични и изчистени. Но всички еднакво влияят на сетивата и духа на зрителя. Свободата, непринудеността и колорита на Иван Шишков напява от всяко едно от платната. И крещи: „Светлинааа”.
„Санторини е бяло и синьо. Но аз намерих и други краски. В крайна сметка правим живопис. Един художник винаги ще намери останалите цветове, за да ги вкара в своите работи. Иначе ще стане скучно. Ще заприлича на ситопечат”, намига художникът, който сам не се назовава художник. „Винаги ще си остана Шишо, без претенцията за художник. Защото в момента, в който започнеш да си вярваш и да се вманиачаваш, това, което го имаш като художник, ще изчезне и ще загубиш своята самобитност. Ще започнеш да правиш нещата точно като художник- прекалено много да ги изцеждаш, да ги мислиш картините и да работиш. Пък аз ги правя горе-долу на прима виста. На първосигнална система работя. Както ми идва отвътре. Може би затова не съм стигнал на този етап да се приемам на сериозно. Така че оставам си същия… Но на друго ниво, заключава Иван Шишков. Художникът, който не се самоопределя като такъв.
