Актрисата стартира проекта „Платформата: Изкуството на кастинга”, за да провокира бягство от зоната на комфорт

Таня Грозданова

Лондон или Пловдив? Защо не и двете! Такъв е изборът на актрисата Таня Костадинова- Stones. Прави го преди няколко месеца, между два снимачни проекта в Обединеното кралство. След пет години в британската столица решава, че е време да погледне отново и към България. Защото тук вървят интересни процеси във филмовата индустрия и в театъра. А и защото има куп предизвикателства и неизвестни, в които e готова да се впусне и разгадае.

„Заминах веднага след като се дипломирах в класа на  Цветана Манева в Нов български университет. Можех да продължа да работя след следването си, но прецених за себе си, че искам да натрупам още знания. И че трябва да вървя в тази посока. Искам още. Искам да предизвикам себе си. Че трябва да изляза от комфортната си зона. Да се гмурна в неизвестното- образованието и индустрията в Лондон. И очаквано, оказа се, че водите там са много, много дълбоки. Води, за които младият български артист не е готов. И ако няма търпението, хъса и постоянството, може и да се удави”, казва днес от Пловдив Таня.

Още в първите си няколко дни в Англия установява, че за да станеш  част от средата и индустрията там, се иска нещо много повече от това, което ни учат в България. „И то е вътре в нас. Отнася се не само за актьорската професия, а за всички. Желанието да работиш над самия себе си. Образователната институция ти дава основата, другото зависи изцяло от теб. Надграждането е личен избор. Често рискован личен избор. Особено що се отнася за една чужда, напълно непонятна среда. Аз го направих. Не останах на сцената в България, за да се срещна с хора като Патрик Реджис, Джерами Цимерман, Ивана Чабък и много други. Всичките ми преподаватели в Лондон. За да се сблъскам челно с цялата машина, с тежката индустрия. Да си намеря агент. Да намеря път към кастинг режисьорите, в който стигнах и до Ню Йорк. Да се науча да се презентирам сама професионално. И междувременно да упражнявам реално професията и новите неща, които съм научила. Радвам се, че го направих. Струваше си. Защото сега мога да бъда и тук, но готова и за там”, намига очарователно актрисата.

Поглежда към България отново с желание да излезе от зоната си на комфорт от там, на Острова. От уъркшоп в ново обучение, от кастинг на кастинг, и от роля в роля, тя решава, че може да си позволи да бъде между Лондон и Пловдив. Тук вече работи по няколко проекта, свързани с киното и театъра. Но и по нещо друго, твърде нетрадиционно.

Стартира уникалната инициатива за подготовка на млади хора, увлечени от актьорското майсторство, които искат един ден да направят същото като нея- да се провокират и да излязат от зоната си на комфорт, за да търсят мечтания пробив в Англия, Европа, а защо не и Щатите. Защото всъщност, рецептата за тази реализация е супена лъжица талант, щипка познание относно функционирането на тези системи, палитра от актьорски техники и знания, и куп задължителни умения и инструменти, без които всичко ще загорчи. Таня иска да бъде полезна именно в тази посока- да покаже на другите как функционират механизмите на машината и как човек може да се вклини в тях. Така създава проекта „Платформата: Изкуството на кастинга”. Първото издание от него ще е под тепетата, в дома на Фондация „Пловдив 2019” – СКЛАД в Тютюневия град, на 2 ноември. Повече за събитието вижте тук:  https://www.facebook.com/ThePlatformWorkshop

„Правя го, защото знам през какво минах през тези пет години в Лондон. Когато отидох там да продължа обучението си по актьорско майсторство, не познавах абсолютно никой. Година и половина ми отне да вляза в средите в този град, да разбера как се случват нещата. Беше много трудно – да си проправя път, да намеря агент, въобще да разбера как работи системата, какво всъщност означава „кастинг режисьор“, да разбера кои са стъпките, които трябва да следвам.  Сега, пет години по-късно, искам да споделя, доколкото мога, опита си, без да имам никакви претенции. Защото знам, че и други ще тръгнат по този път. Поне да имат някаква готовност за това, което ги очаква там”, обяснява Таня Стоунс.

Защо Стоунс? „Не е някакъв вид преданост към любимата ми банда, проява на суетност или лигав каприз, а чисто практично решение. В Лондон на практика бях задължена да си измисля псевдоним. Оказа се, че Костадинова е невъзможна за произнасяне фамилия. Срещнах големи трудности в началото и по препоръка на преподавателя си, а и заради собствените си главоболия, се реших на тази стъпка и се спрях на Стоунс. А и не крия, че съм влюбена в Кийт Ричардс. А всъщност тръгна от абревиатура. Знаех, че един от методите за писане на текстове от Дейвид Бауи, който е главната причина да отида в Англия, е да взима изрезки от вестници на думи и букви. Така направих и аз- всяка една буква е част от име, което е строго лично“, пуска тръпчинките си в действие Таня.

Дебело подчертава, че прави Платформата от убеждението, че трябва да има колаборация на знания. Че трябва да се споделя опита в различните сфери професии. Че трябва да си говорим и да, защо не, да си подаваме ръка. Да си показваме спирките по пътя, а не трудното начало и хубавия му край или обратното. И отново припомня, че всъщност ключът е вътре в нас.

„В крайна сметка и там, в Лондон, имат своите проблеми и трески за дялане. Залите са изключително стари, няма добри условия, стоиш с шал и палто само и само да  се научиш. Но те топли средата. Това, че толкова хора, на всякаква възраст, се опитват, борят, работят върху себе си, искат да се развият. За мен проблемът е именно в това- интересът, или по-скоро липсата на такъв! За мен това е основният въпрос – да се провокирам интереса на хората, да могат да вложат  време, средства, усилия и страст, за да търсят новото”, заключва Таня Стоунс.