Един от най-бележитите чешки писатели, Милан Кундера, е роден на днешната дата през 1929 г. Родината му е Чехословакия, но през седемдесетте емигрира във Франция и от тогава живее там със съпругата си Вера. Получава френско гражданство през 1981 г. и настоява, че е френски писател. Въпреки това в творчеството му често се срещат спомени за комунистическия режим в Чехословакия.

Най-известният му роман безспорно е „Непосилната лекота на битието“, но на голям интерес се радват още „Шегата“, „Бавно“, „Смешни любови“, „Книга за смеха и забравата“, „Валс на раздяла“ и други.

Няколко пъти е номиниран за Нобелова награда, но така и не я печели.

Почитаме празника на един от най-забележителните писатели на нашето съвремие с няколко знаменити негови мисли:

„Може би не сме способни да обичаме именно защото жадуваме да бъдем обичани, тоест изискваме нещо (любов) от другия, вместо да пристъпим към него без каквито и да било изисквания и просто да искаме да бъдем с него.“

„…метафорите са опасно нещо. Не е желателно да си играеш с тях. Любовта може да се роди от една единствена метафора.“

„…да се любиш с жена и да спиш с нея са две не само различни, но едва ли не противоположни страсти. Любовта се проявява не чрез плътско желание (това желание може да се отнася за огромен брой жени), а чрез желанието да споделиш съня си (това желание бива насочено само към една-единствена жена).“

„Ако нещо ме е отвращавало у човека, то е умението му да скрие жестокостта, низостта и ограничеността си под маската на сантимента.“

„Защото да обичаш, означава да се откажеш от силата си.“

„Възловите поврати в историята на една любов невинаги биват предизвикани от драматични събития, а често от обстоятелства, съвсем незначителни на пръв поглед.“

„Но нима една събитие не е толкова по-значимо и по-високо ценено, колкото повече случайности са били необходими за осъществяването му?“

„Докато хората са още млади и от музикалната композиция на техния живот са написани едва първите тактове, те могат да я досъчинят заедно и да си разменят мотиви; но когато се срещнат в по-зряла възраст, музикалната композиция на всеки от тях е повече или по-малко завършена и всяка дума, всеки предмет означава нещо различно в партитурата на единия и на другия.“

„Да, безумие е ! Любовта или е безумна, или не е любов.“

„Навярно мислите, че миналото, понеже вече се е случило, е приключило веднъж завинаги, че е неизменно? О, не! Дрехата на миналото е ушита от тафта в преливащи нюанси и всеки път, когато се обърнем назад, го виждаме в различни багри.“

„Случващото се с двама души, които всеки миг ще станат любовници е толкова вечно, че можем да забравим за времето, в което се разиграва.“

„Верността придава цялостност на нашия живот, който без нея би се пръснал на хиляди моментни впечатления като на хиляди отломки.“

„Няма по-шумно и по-единодушно съгласие от простото съгласие с битието.“